Не мога да повярвам, че съм го направил аз. Съжалявам

Не мога да допускам, че съм го направил аз. Съжалявам за безусловно всичко. Това бяха едни от последните думи пред Софийския градски съд на Викторио Александров, който простреля жена си Дарина и едногодишната си дъщеричка. Той помоли съдът да го пусне под домакински арест, тъй като не чувал добре, имал отворена рана на главата и щял да бъде покрай своите родители - единствените хора, които в този миг могат да го поддържат.
Съдия Атанас Н. Атанасов го остави в ареста. Той стимулира своя отвод с това, че Викторио е с лабилна душeвност, не може да управлява своето държание, а преди този момент е заплашвал родителите на Дарина, че ще ги лиши от живот.
Преди да се стигне до правосъдното решение обаче повече от 15 минути със спокоен звук Викторио разясняваше връзките си с Дарина и нейните родители пред съда, както и какво се е случило на 25 октомври, когато в 23 часа е напуснал жилището в Надежда досега на залавянето му от полицията.
Той хвърли цялата виновност за срутва в връзките им върху жена си и неините родители, в това число укори Дарина, че е била неприятна майка и че е малтретирала дребната Никол.
Себе си похвали, потвърждавайки, че Дарина не един път му е казвала, че по-добър татко от него няма.