„Правилото на петте секунди“ – мит или реалност?
Не е ясно тъкмо по кое време е зародило „ правилото на петте секунди “, само че някои учени настояват, че неговите корени идват от самия…. Чингис хан. По негово време се считало, че храната остава годна за приложимост, в случай че не лежи на земята повече от пет часа.
Преминавайки през вековете, тези 5 часа се трансформирали в 5 секунди. Впрочем, мъчно е да се повярва в това, тъй като монголците надали са носели часовник със себе си в актуалната визия на тази дума и са употребили други способи за премерване на времето.
Опитвайки се да отговорят на този въпрос, играе ли за микробите изобщо някаква роля времето, в което продуктът е на пода, учените изпуснали подред парче любеница, самун, самун с масло и мармалад върху четири вида повърхности: неръждаема стомана, керамични плочки, дърво и мокет.
Оставили храната да лежи върху повърхностите в продължение на 1, 5, 30 и 300 секунди, след което експертите събрали всички мостри и изучили съдържащото се в тях количество бактерии.
Особено внимание било обърнато на бактерията от типа enterobacter cloacae, предизвикваща стомашни разстройства и възпалителни процеси.
Резултатите посочили, че „ правилото на петте секунди “ не е толкоз безсмислено, както наподобява на пръв взор. Колкото по-дълго лежи една храна на земята, толкоз повече бактерии събира. Въпреки това, в този случай приказваме за милиони или десетки милиони микроорганизми, които се оказват върху храната: даже най-бързият и сръчен човек не може да вдигне храната преди да я заселят микроби.
Освен това, върху количеството бактерии в храната въздейства, както нейната конструкция, по този начин и повърхността, върху която пада.
Например бактериите се събират по-бързо, в случай че влажна храна падне върху твърда равномерна повърхнина. Ето за какво падналото върху неръждаема стомана парче любеница събрало най-вече бактерии. А лежащият върху мокета самун, назад, събрал минимум микроорганизми.
