Защо България иска еврото, а Полша - не?
Не е загадка, че България желае да вкара еврото, написа неотдавна немският стопански ежедневник „ Ханделсблат ". И означи: „ Избуяващата корупция в България усилва недоверието към страната, изключително по отношение на финансовия бранш ". В „ Ханделсблат " и в седмичника „ Виртшафтсвохе " става дума най-много таман за тази основна спънка пред българските евростремления: след дълговата рецесия в няколко страни от Европейски Съюз изключително настоящ стана въпросът за държавните гаранции, които получават застрашени банки. „ Ханделсблат " напомня:
" България има потребност от огромни промени "
„ Европейската централна банка още през март напомни, че балканската страна към момента не извършва критериите. „ За една трайна конвергенция България има потребност от насочена към непоклатимост икономическа политика и от огромни структурни промени ", написа в отчета на ЕЦБ. България трябвало да усъвършенства и бизнес климата, да освободи централната си банка от политически въздействия и да постави повече старания за стабилизиране на финансовия бранш. В еврозоната се тревожат най-много от последния проблем ", показва вестникът. И цитира неназовани дипломати от Европейски Съюз с пояснението, че с влизането си в по този начин наречената „ чакалня " на еврозоната България автоматизирано става член и на банковия съюз. „ Преди това обаче банките на страната би трябвало да бъдат главно оздравени. Иначе присъединението на източноевропейската страна към банковия съюз би било прекомерно рисковано ", написа вестникът.
Както оповестиха българските медии в края на юли, две от шестте български банки, които Европейската централна банка (ЕЦБ) инспектира през последните шест месеца, имат потребност от подсилване на финансовите си позиции. Това са посочили резултатите от по този начин наречените „ стрес проби " и прегледите на банковите активи, осъществени от ЕЦБ.
По-нататък създателят на публикацията изяснява за какво това е по този начин и дава образец освен с Швеция и Дания, само че и с Полша, Чехия и Унгария, които не се стремят към общата валута. Според него страните, които наподобяват добре стопански в границите на Европейски Съюз, са си създали сметката и са открили, че на тях самите единствено може да им навреди политическата интервенция в интерес на финансово закъсали страни и банки, каквато имаше по време на финансовата рецесия. „ Виртшафтсвохе " разяснява:
„ За трезвия наблюдаващ не е изненада, че преструктурираният (през финансовата рецесия - бел.ред.) валутен съюз през днешния ден е прелъстителен само за страни, които печелят от инструментите на преразпределението и държавните гаранции. Въодушевлението на България, Румъния и Хърватия за еврото е напълно рационално. Те са си създали сметката, че още дълго време ще са измежду печелившите, а не измежду плащащите в границите на преразпределителната машина на Европейски Съюз. Обратното е при Швеция, Полша или Чехия. Тамошните гласоподаватели и политици са единомислещи, че не желаят да заплащат непознати задължения. А най-сигурният метод трайно да избегнат тази заплаха е да не влизат в еврозоната. За Европа обаче няма да е добре, в случай че посред вътрешния <210> пазар се утвърди тази валутна граница. Полша и Чехия са крепко интегрирани в средноевропейската стопанска система, така че от икономическа и политическа позиция присъединението им към еврото е желателно ".
И въпреки всичко: България стои доста добре
Специално за България цитираната публикация в „ Ханделсблат " предлага и една малко по-диференцирана позиция, като акцентира и преимуществата на страната: „ По други индикатори обаче България стои доста добре. Икономиката мощно пораства, предходната година държавният бюджет завърши с остатък, държавният дълг възлиза единствено на 25 %. По този метод България към този момент извършва критериите за присъединение към еврото. Ето за какво Еврокомисията пледира за приемането на страната във валутния съюз. "
Но Еврокомисията няма думата по този въпрос, написа „ Ханделсблат " и напомня, че присъединението към общата валута зависи от единомислещото решение на 19-те страни от еврозоната. В момента обаче таман най-големите страни-членки Германия и Франция не са изключително склонни да кажат „ да " на България.
Източник: Дойче веле
" България има потребност от огромни промени "
„ Европейската централна банка още през март напомни, че балканската страна към момента не извършва критериите. „ За една трайна конвергенция България има потребност от насочена към непоклатимост икономическа политика и от огромни структурни промени ", написа в отчета на ЕЦБ. България трябвало да усъвършенства и бизнес климата, да освободи централната си банка от политически въздействия и да постави повече старания за стабилизиране на финансовия бранш. В еврозоната се тревожат най-много от последния проблем ", показва вестникът. И цитира неназовани дипломати от Европейски Съюз с пояснението, че с влизането си в по този начин наречената „ чакалня " на еврозоната България автоматизирано става член и на банковия съюз. „ Преди това обаче банките на страната би трябвало да бъдат главно оздравени. Иначе присъединението на източноевропейската страна към банковия съюз би било прекомерно рисковано ", написа вестникът.
Както оповестиха българските медии в края на юли, две от шестте български банки, които Европейската централна банка (ЕЦБ) инспектира през последните шест месеца, имат потребност от подсилване на финансовите си позиции. Това са посочили резултатите от по този начин наречените „ стрес проби " и прегледите на банковите активи, осъществени от ЕЦБ.
По-нататък създателят на публикацията изяснява за какво това е по този начин и дава образец освен с Швеция и Дания, само че и с Полша, Чехия и Унгария, които не се стремят към общата валута. Според него страните, които наподобяват добре стопански в границите на Европейски Съюз, са си създали сметката и са открили, че на тях самите единствено може да им навреди политическата интервенция в интерес на финансово закъсали страни и банки, каквато имаше по време на финансовата рецесия. „ Виртшафтсвохе " разяснява:
„ За трезвия наблюдаващ не е изненада, че преструктурираният (през финансовата рецесия - бел.ред.) валутен съюз през днешния ден е прелъстителен само за страни, които печелят от инструментите на преразпределението и държавните гаранции. Въодушевлението на България, Румъния и Хърватия за еврото е напълно рационално. Те са си създали сметката, че още дълго време ще са измежду печелившите, а не измежду плащащите в границите на преразпределителната машина на Европейски Съюз. Обратното е при Швеция, Полша или Чехия. Тамошните гласоподаватели и политици са единомислещи, че не желаят да заплащат непознати задължения. А най-сигурният метод трайно да избегнат тази заплаха е да не влизат в еврозоната. За Европа обаче няма да е добре, в случай че посред вътрешния <210> пазар се утвърди тази валутна граница. Полша и Чехия са крепко интегрирани в средноевропейската стопанска система, така че от икономическа и политическа позиция присъединението им към еврото е желателно ".
И въпреки всичко: България стои доста добре
Специално за България цитираната публикация в „ Ханделсблат " предлага и една малко по-диференцирана позиция, като акцентира и преимуществата на страната: „ По други индикатори обаче България стои доста добре. Икономиката мощно пораства, предходната година държавният бюджет завърши с остатък, държавният дълг възлиза единствено на 25 %. По този метод България към този момент извършва критериите за присъединение към еврото. Ето за какво Еврокомисията пледира за приемането на страната във валутния съюз. "
Но Еврокомисията няма думата по този въпрос, написа „ Ханделсблат " и напомня, че присъединението към общата валута зависи от единомислещото решение на 19-те страни от еврозоната. В момента обаче таман най-големите страни-членки Германия и Франция не са изключително склонни да кажат „ да " на България.
Източник: Дойче веле
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ