Отразява ли се красотата на децата върху успеха в училище?
Не е вест, че външният тип има огромно значение. В взаимозависимост от това за какъв брой привлекателни ни одобряват, може да се окажем самотни или засипани от нежелано внимание.
Проучвания демонстрират още, че хората приписват на високите, добре облечени и като цяло добре изглеждащи хора и по-висока просветеност. Нов отчет на американския Съвет за актуалните фамилии обаче сподели, че неравното систематизиране на хубостта измежду хората има значение и в една изключително значима за бъдещето и душевното ни здраве среда – учебното заведение.
Социолозите Рейчъл Гордън и Робърт Кросно потвърдиха на база на изследванията си, че в гимназията някои възпитаници – възприемани като по-красиви и известни от останалите – обикновено са оценени като по-интелигентни и обещаващи, като за това няма никаква друга справедлива причина, с изключение на положителният им външен тип.
Нещо повече – такива деца като цяло получават по-високи оценки и имат по-голям късмет да се дипломират сполучливо в университет.
Всъщност създателите на проучването демонстрират дори, че „ разликата в оценките от матурите и възможностите за довеждане докрай на висше обучение измежду младежите, които останалите правят оценка като външно привлекателни, и тези, които са определяни като елементарни, са толкоз съществени, колкото и тези сред децата, отгледани в семейство от двама родители и в такива единствено с един родител “.
Ако концепцията, че някои деца получават по-високи оценки, поради хубостта си, ви възмущава, почакайте. Сега напълно ще се вбесите: откритията на учените демонстрират, че резултатите от хубостта (или неналичието й) остават значими в живота ни дълго откакто сме приключили гимназия.
Оказва се, че през този значим интервал ние натрупваме самочувствие за външния си тип (или го губим), което остава съвсем непроменено през останалата част от живота ни.
И макар че създателите на изследването акцентират, че красотата си има и тъмните страни (например добре изглеждащите мъже и дами като цяло пият повече, вървят на повече безразборни срещи овреме и това от време на време има отрицателно въздействие върху триумфа им), заключението им е, че този интервал на „ външностна дискриминация “ в гимназията е толкоз значим, че може да се съпостави с расовата дискриминация или класовите стандарти по тежестта, с която се отразява на живота ни.
Ако външният тип води до повече похвали, по-добри оценки и всевъзможни други бонуси, както откриха учените, това е същинска златна мина за щастливците с „ положителната ДНК “. Всяко подучване и преимущество, което ученикът получава, го кара да се усеща по-уверен в себе си – а самоувереността е извънреден инструмент, който може да използваме в зрелия си живот.
Другата страна на монетата обаче е тревожна – както доста родители знаят, тя е обвързвана с депресиите и възприятието за непълноценност, които младежите изпитват, когато в учебно заведение не ги считат за хубави. Страшно е да се намерения, че това може да докара до цялостен един живот, в който тези хора ще се усещат тревожни, несигурни, недостойни за любов и въобще по-низши.
Всички ние отдаваме доста време и сили, с цел да дадем късмет на децата си да получат заслужено отношение в живота. Нека им помогнем да не бъдат дискриминирани и по този метод – нито да получават незаслужени поощрения – единствено поради метода, по който наподобяват.
Пепър Шуорц, професор по социология в университета на Вашингтон и съавтор на 19 книги, за Си Ен Ен
Източник: Мениджър Нюз
