Тръмп няма да стане диктатор - вече е просто губещ политик
Не, Доналд Тръмп не е бъдещият фашистки деспот, с който завършва епохата на демокрацията и правовата страна. Дори за това са нужни качества, които той не има. Не доближават и историческите предпоставки, които през 30-те години на 20-ти век направиха фашизма вероятен. Зачестилите властнически пози, с които настоящият американски президент се бори за внимание и почит на политическата сцена, в действителност съдържат нещо пародийно. Тръмп трансформира самичък себе си в подигравка на автократ. Може ли това да е печеливша тактика за президентските избори през ноември...? Авторитарна превзетост и крайнодясна изразителност - надали това ще е задоволително, с цел да повтори триумфа му от 2016 година Тръмп е към този момент прекомерно транспарантен за публиката, с цел да гради облик на митичен диктатор-спасител, какъвто уединено може би си се показва. Поведението му по скоро демонстрира, че губи политическия нюх, който му завоюва властта. Някои анализатори към този момент виждат конвулсиите на губещ политик. Вероятно това са и спазми на губещия крайнодесен консерватизъм, чието мощно десетилетие с Тръмп доближи зенита си, а в този момент дружно с него преваля в своя залез. Крайнодясната вълна, надигнала се внезапно като реакция на разюздал се неолиберализъм и иманентния му коренен глобализъм, наближава вълнолом. Скоро се чака да се разлее, утихне и попие в пясъка на историята. У нас не е по-различно. Има гласоподаватели, които даже към този момент мъчно си спомнят за политик на име Волен Сидеров.
Дискусията в Съединени американски щати и Европа за това, фашистки ли са възгледите на Доналд Тръмп или не, у нас не е елементарно преводима. В посткомунистическото ни общество понятието " фашизъм " се разфокусира и се снабди с разнообразни тълкования. Това понижава чувствителността ни за заплахите на тази човеконенавистна идеология. Подвежда да я подценяваме. За разлика от използването му в Съединени американски щати, Западна Европа и в научните среди известното значение на термина фашизъм у нас и в някогашните социалистически страни е към момента повлияно от пропагандата по време на комунизма. В интервала 1945 г.-1989 година тоталитарните демагози употребиха термина като риторическо оръжие. Знаейки какъв брой отрицателно е след войната отношението на популацията към всичко, обвързвано с фашизъм, сталинистката агитация безсистемно стартира да назовава фашисти хора, които считаше за идеологически врагове ( " съсловен зложелател " ) или даже единствено политически съперници. Въобразяваше си, че, като ги назова фашисти, идеологически ги обезврежда - нищо по-различно методите на самия фашизъм.
След рухването на комунизма това пък имаше противоположен резултат. Понятието " фашизъм " като реакция на отчасти неуместната приложимост по време на остарелия режим, претърпя странна реабилитация. В някои среди фашизмът стартира да наподобява доста по-приемлив, в сравнение с е възможно, имайки поради нещастията, които е предизвикал на човечеството. В посткомунистическата ера има българи, които го възприемат по този начин, като че ли значи просто патриотично, властническо, антикомунистическо ръководство, а не тоталитарна тирания, обричаща на беззаконие и гнет.
Сред историците и до през днешния ден няма еднопосочна формулировка за фашизъм. Считам за задоволително късото и ясно пояснение, обещано от немската Федерална централа за политическо обучение:
" Фашизмът е политическо придвижване, което породи при започване на 20-ти век в Италия. То изповядваше крайнодесни, расистки и ксенофобски хрумвания. Скоро след основаването си фашистката партия благодарение на принуждение и гнет завладя държавната власт в Италия. Водач на фашистите бе Бенито Мусолини. От членовете на партията си той изискваше цялостно смирение. Поддръжниците му бяха длъжни да се подчинят на концепциите на фашизма. Вождът Мусолини и висшите му доближени определяха, какво да вършат и мислят хората.
Убеден съм, че и у нас значително хора са алармирани от публичните полемики, които текат в Съединени американски щати, Европа и други елементи на света на тематика: целесъобразно ли е да назовем американския президент Доналд Тръмп фашист? Сочат ли в тази посока да вземем за пример дейностите - и бездействията - му по време на рецесията, провокирана от умъртвяването на чернокожият Джордж Флойд от чиновници на американската полиция? Възможно ли е характерният за Тръмп уклон към автократизъм и силово налагане на политики при възможен негов втори мандат да загрубее и прерасне във фашизъм? След диалог с господин Кнут Детлевсен, шеф на вашингтонския офис на Фондация Фрийдрих Еберт, се успокоих. Г-н Детлевсен от години деликатно следи политическия живот в Съединени американски щати и познава спецификите му. Според него, а и съгласно анализa на The Economist oт 11.06.2020, Тръмп ще загуби идващите избори. Това демонстрират и настоящите изследвания на публичното мнение в самите Съединени щати. Особено безапелационни са резултатите на допитването извършено от CNN на 13.06.2020 година, даващо 14% преднина на демократа Джо Байдън. От всички следвоенни президенти единствено Джими Картър и Буш-Старши са имали минимално по-лоши резултати от Тръмп, измерени все още на мандата му. Загуба на Тръмп, в случай че се материализира, изключва и опцията от плашещ по-авторитарен втори негов мандат.
Освен това господин Детлевсен ме увери, че колкото и да се възхищава на тирани по целия свят, Тръмп няма нужните качества, с цел да стане един от тях. Политическата система на Съединени американски щати има и механизмите да го спре. Според господин Детлевсен настоящият американски президент е надалеч по-слаб от облика, който гради за себе си в публичното пространство. В четвъртата година от ръководството си той продължава да ръководи най-вече посредством разпореждания. Все още рядко съумява да трансформира политическите си визии в закони. Съответно относително малко от това, което гръмко дава обещание, стига до реализация. Предизвикателното му поведение по отношение на американската политическа просвета в последно време има даже противоположен резултат. Призивите му за приложимост на непропорционална мощ при избухналите митинги против расовата дискриминация са му коствали доста благосклонности. За кулминационна точка в несъответстващите му дейности по време на рецесията се смята ПР-разходката, която направи на 1-ви юни пред телевизионни камери до близката до Белия дом черква " Сейнт Джон ". Тежко въоръжена жандармерия със сълзотворен газ, гумени патрони и груба мощ разчисти площад " Лафайет " от мирни стачкуващи, с цел да може президентът да реализира своето ПР-мероприятие. Целта му бе да се снима пред църквата с Библия в ръка. Такава брутална акция против мирни протестиращи без състоятелен мотив се считаше допустима единствено в властнически страни, само че не и в Съединени американски щати. Изглежда това е отчуждило даже ултраконсервативни евангеликали, които обичайно са всред най-верните поддръжници на президента. Отделно фотографията с Библията се трансформира във фарс и тъй като е необятно известно, че Тръмп не е изключително набожен.
На 19.05.2020 година в Съединени американски щати излезе книгата на професора по право от колежа " Амхърст " Лоурънс Дъглас " Ще си тръгне ли? /Will He Go? ". Тя внесе спомагателен колорит в публичния спор, до каква степен е допустимо Тръмп да деформира американската народна власт в властнически режим. Дъглас показва от позиция на правото и конституцията разнообразни сюжети, при които Доналд Тръмп отхвърля да съобщи президентската власт, макар загуба на изборите. Авторът счита, че вероятността за такова развиване напълно не е дребна. То би провокирало в Съединени американски щати конституционна рецесия, която може да трае години. Не отхвърля и вероятността от безредици. В резюмето на книгата се споделя:
" Не се желае доста въображение, с цел да си показа човек хаоса, който Тръмп ще провокира, в случай че загуби изборите с минимална разлика. Не по-малко притеснително е да си представим допустима рекламация на Тръмп, че той продължава да бъде законният лидер на нацията. С милионите си лоялни поддръжници, твърдо уверени, че боготвореният от тях президент е свален от тъмните сили на задкулисието, Тръмп би могъл в продължение на години да бъде фактор, пораждащ парламентарен безпорядък.
Перспективата, най-мощната нуклеарна страна на планетата да изпадне в тежка вътрешнополитическа рецесия, няма по какъв начин да не смущава. Поисках и за това мнението на господин Детлевсен. Той още веднъж ме успокои. Увери ме, че има вяра в защитните механизми, заложени в американската конституция и политическата традиция на страната. Допълни, че даже под управлението на Тръмп Америка продължава да бъде пълнокръвна, витална народна власт. Вмъкна обаче и нещо, което ненапълно поддържа опасенията на Дъглас. По конституция всеки американски президент при наближаващи избори е задължен да образува комисия от специалисти, посредством която при загуба на изборите властта безпроблемно да премине от напускащата към новата администрация. Тръмп, най-малко до в този момент, твърдо отхвърля да образува такава комисия и с това да извърши конституционния си ангажимент.
Като значими знаци за залеза на Тръмп, господин Детлевсен вижда загубата на поддръжка от страна на висши военни, на негови доближени и на уважавани републиканци. Напоследък даже най-близката му новинарска медия - Fox News, се отдръпва от него. На това Тръмп реагира в типично негов жанр, само че не изключително далновидно. Оповести, че към този момент следи един новинарски уебсайт, изповядващ още по-крайни възгледи - One America News Network. Десният радикализмът на последния обаче е недопустим даже за най-консервативните републиканци, с което президентът продължава да отчуждава сподвижници.
78-годишният претендент на Демократите Джо Байдън е индивидът, който би трябвало да прати Тръмп в историята. С типичното си надменност и цинизъм Тръм не се свени да го нагрубява, наричайки го " Сънения Джо ". Това обаче не впечатлява изключително противника му, нито съумява да го извади от равновесие. Според господин Детлевсен, Байдън е задоволително известен в Съединени американски щати. Има положителни контакти и в общностите на чернокожите и латиноамериканците. Намеква, че евентуално измежду тях ще избере своя претендент за вицепрезидент, който ще бъде жена. Това сигурно ще му завоюва благосклонности измежду американските избирателки. [Номинацията за вицепрезидент в тази ситуация е още по-важна, тъй като Джо Байдън даде да се разбере, че се стреми към един единствен президентски мандат. Ако бъде определен, вицепрезидентът му ще бъде евентуалният претендент на Демократическата партия за президент на Съединени американски щати на изборите след 4 години. б. а.]
Заедно с расовата дискриминация общественото неравноправие в Съединени американски щати е достигнало точка на шупване. Поради неумението и нежеланието на Тръмп да противодейства на пандемията COVID-19, Съединени американски щати са най-засегнатата страна в международен мащаб. Очаква се рецесията да заличи 90 млн. работни места и 6% от Брутният вътрешен продукт на страната, а до октомври 2020 година над 200 000 американци да изгубят живота си. Още десетки милиони американци ще бъдат изумени от беднотия. Съответно общественото неравноправие и ниски стандарти на обществена отбрана съгласно господин Детлевсен ще бъдат измежду най-важните тематики на идващите избори. Избирателите са склонни да имат вяра, че Байдън, а не Тръмп е претендентът, който по-добре ще се оправи с нужните промени. Така че погледнат и от тази вероятност, опасността от авторитаризъм при втори мандат на Тръмп наподобява получава естествено позволение.
В своята книга от 2018 година " Фашизъм: предупреждение/Fascism: A Warning " някогашната американска външна министърка и сегашен професор в университета Джорджтаун Мадлин Олбрайт назовава Тръмп " първия недемократичен президент в новата история на САЩ/ Trump is the first antidemocratic president in modern U.S. history. " Не са малко американците, които и до през днешния ден не проумяват, по какъв начин персона като него съумя да оглави страната им. Как съумя да се промуши в свещения храм на американската народна власт. Олбрайт, която като дете бяга със фамилията си от настъпващата в Чехословакия нацистка войска, приканва да бъдем нащрек и припомня, че заплаха от фашизъм постоянно ще съществува: " за човечеството фашизмът не е изключение, а част от него. "
Дискусията в Съединени американски щати и Европа за това, фашистки ли са възгледите на Доналд Тръмп или не, у нас не е елементарно преводима. В посткомунистическото ни общество понятието " фашизъм " се разфокусира и се снабди с разнообразни тълкования. Това понижава чувствителността ни за заплахите на тази човеконенавистна идеология. Подвежда да я подценяваме. За разлика от използването му в Съединени американски щати, Западна Европа и в научните среди известното значение на термина фашизъм у нас и в някогашните социалистически страни е към момента повлияно от пропагандата по време на комунизма. В интервала 1945 г.-1989 година тоталитарните демагози употребиха термина като риторическо оръжие. Знаейки какъв брой отрицателно е след войната отношението на популацията към всичко, обвързвано с фашизъм, сталинистката агитация безсистемно стартира да назовава фашисти хора, които считаше за идеологически врагове ( " съсловен зложелател " ) или даже единствено политически съперници. Въобразяваше си, че, като ги назова фашисти, идеологически ги обезврежда - нищо по-различно методите на самия фашизъм.
След рухването на комунизма това пък имаше противоположен резултат. Понятието " фашизъм " като реакция на отчасти неуместната приложимост по време на остарелия режим, претърпя странна реабилитация. В някои среди фашизмът стартира да наподобява доста по-приемлив, в сравнение с е възможно, имайки поради нещастията, които е предизвикал на човечеството. В посткомунистическата ера има българи, които го възприемат по този начин, като че ли значи просто патриотично, властническо, антикомунистическо ръководство, а не тоталитарна тирания, обричаща на беззаконие и гнет.
Сред историците и до през днешния ден няма еднопосочна формулировка за фашизъм. Считам за задоволително късото и ясно пояснение, обещано от немската Федерална централа за политическо обучение:
" Фашизмът е политическо придвижване, което породи при започване на 20-ти век в Италия. То изповядваше крайнодесни, расистки и ксенофобски хрумвания. Скоро след основаването си фашистката партия благодарение на принуждение и гнет завладя държавната власт в Италия. Водач на фашистите бе Бенито Мусолини. От членовете на партията си той изискваше цялостно смирение. Поддръжниците му бяха длъжни да се подчинят на концепциите на фашизма. Вождът Мусолини и висшите му доближени определяха, какво да вършат и мислят хората.
Убеден съм, че и у нас значително хора са алармирани от публичните полемики, които текат в Съединени американски щати, Европа и други елементи на света на тематика: целесъобразно ли е да назовем американския президент Доналд Тръмп фашист? Сочат ли в тази посока да вземем за пример дейностите - и бездействията - му по време на рецесията, провокирана от умъртвяването на чернокожият Джордж Флойд от чиновници на американската полиция? Възможно ли е характерният за Тръмп уклон към автократизъм и силово налагане на политики при възможен негов втори мандат да загрубее и прерасне във фашизъм? След диалог с господин Кнут Детлевсен, шеф на вашингтонския офис на Фондация Фрийдрих Еберт, се успокоих. Г-н Детлевсен от години деликатно следи политическия живот в Съединени американски щати и познава спецификите му. Според него, а и съгласно анализa на The Economist oт 11.06.2020, Тръмп ще загуби идващите избори. Това демонстрират и настоящите изследвания на публичното мнение в самите Съединени щати. Особено безапелационни са резултатите на допитването извършено от CNN на 13.06.2020 година, даващо 14% преднина на демократа Джо Байдън. От всички следвоенни президенти единствено Джими Картър и Буш-Старши са имали минимално по-лоши резултати от Тръмп, измерени все още на мандата му. Загуба на Тръмп, в случай че се материализира, изключва и опцията от плашещ по-авторитарен втори негов мандат.
Освен това господин Детлевсен ме увери, че колкото и да се възхищава на тирани по целия свят, Тръмп няма нужните качества, с цел да стане един от тях. Политическата система на Съединени американски щати има и механизмите да го спре. Според господин Детлевсен настоящият американски президент е надалеч по-слаб от облика, който гради за себе си в публичното пространство. В четвъртата година от ръководството си той продължава да ръководи най-вече посредством разпореждания. Все още рядко съумява да трансформира политическите си визии в закони. Съответно относително малко от това, което гръмко дава обещание, стига до реализация. Предизвикателното му поведение по отношение на американската политическа просвета в последно време има даже противоположен резултат. Призивите му за приложимост на непропорционална мощ при избухналите митинги против расовата дискриминация са му коствали доста благосклонности. За кулминационна точка в несъответстващите му дейности по време на рецесията се смята ПР-разходката, която направи на 1-ви юни пред телевизионни камери до близката до Белия дом черква " Сейнт Джон ". Тежко въоръжена жандармерия със сълзотворен газ, гумени патрони и груба мощ разчисти площад " Лафайет " от мирни стачкуващи, с цел да може президентът да реализира своето ПР-мероприятие. Целта му бе да се снима пред църквата с Библия в ръка. Такава брутална акция против мирни протестиращи без състоятелен мотив се считаше допустима единствено в властнически страни, само че не и в Съединени американски щати. Изглежда това е отчуждило даже ултраконсервативни евангеликали, които обичайно са всред най-верните поддръжници на президента. Отделно фотографията с Библията се трансформира във фарс и тъй като е необятно известно, че Тръмп не е изключително набожен.
На 19.05.2020 година в Съединени американски щати излезе книгата на професора по право от колежа " Амхърст " Лоурънс Дъглас " Ще си тръгне ли? /Will He Go? ". Тя внесе спомагателен колорит в публичния спор, до каква степен е допустимо Тръмп да деформира американската народна власт в властнически режим. Дъглас показва от позиция на правото и конституцията разнообразни сюжети, при които Доналд Тръмп отхвърля да съобщи президентската власт, макар загуба на изборите. Авторът счита, че вероятността за такова развиване напълно не е дребна. То би провокирало в Съединени американски щати конституционна рецесия, която може да трае години. Не отхвърля и вероятността от безредици. В резюмето на книгата се споделя:
" Не се желае доста въображение, с цел да си показа човек хаоса, който Тръмп ще провокира, в случай че загуби изборите с минимална разлика. Не по-малко притеснително е да си представим допустима рекламация на Тръмп, че той продължава да бъде законният лидер на нацията. С милионите си лоялни поддръжници, твърдо уверени, че боготвореният от тях президент е свален от тъмните сили на задкулисието, Тръмп би могъл в продължение на години да бъде фактор, пораждащ парламентарен безпорядък.
Перспективата, най-мощната нуклеарна страна на планетата да изпадне в тежка вътрешнополитическа рецесия, няма по какъв начин да не смущава. Поисках и за това мнението на господин Детлевсен. Той още веднъж ме успокои. Увери ме, че има вяра в защитните механизми, заложени в американската конституция и политическата традиция на страната. Допълни, че даже под управлението на Тръмп Америка продължава да бъде пълнокръвна, витална народна власт. Вмъкна обаче и нещо, което ненапълно поддържа опасенията на Дъглас. По конституция всеки американски президент при наближаващи избори е задължен да образува комисия от специалисти, посредством която при загуба на изборите властта безпроблемно да премине от напускащата към новата администрация. Тръмп, най-малко до в този момент, твърдо отхвърля да образува такава комисия и с това да извърши конституционния си ангажимент.
Като значими знаци за залеза на Тръмп, господин Детлевсен вижда загубата на поддръжка от страна на висши военни, на негови доближени и на уважавани републиканци. Напоследък даже най-близката му новинарска медия - Fox News, се отдръпва от него. На това Тръмп реагира в типично негов жанр, само че не изключително далновидно. Оповести, че към този момент следи един новинарски уебсайт, изповядващ още по-крайни възгледи - One America News Network. Десният радикализмът на последния обаче е недопустим даже за най-консервативните републиканци, с което президентът продължава да отчуждава сподвижници.
78-годишният претендент на Демократите Джо Байдън е индивидът, който би трябвало да прати Тръмп в историята. С типичното си надменност и цинизъм Тръм не се свени да го нагрубява, наричайки го " Сънения Джо ". Това обаче не впечатлява изключително противника му, нито съумява да го извади от равновесие. Според господин Детлевсен, Байдън е задоволително известен в Съединени американски щати. Има положителни контакти и в общностите на чернокожите и латиноамериканците. Намеква, че евентуално измежду тях ще избере своя претендент за вицепрезидент, който ще бъде жена. Това сигурно ще му завоюва благосклонности измежду американските избирателки. [Номинацията за вицепрезидент в тази ситуация е още по-важна, тъй като Джо Байдън даде да се разбере, че се стреми към един единствен президентски мандат. Ако бъде определен, вицепрезидентът му ще бъде евентуалният претендент на Демократическата партия за президент на Съединени американски щати на изборите след 4 години. б. а.]
Заедно с расовата дискриминация общественото неравноправие в Съединени американски щати е достигнало точка на шупване. Поради неумението и нежеланието на Тръмп да противодейства на пандемията COVID-19, Съединени американски щати са най-засегнатата страна в международен мащаб. Очаква се рецесията да заличи 90 млн. работни места и 6% от Брутният вътрешен продукт на страната, а до октомври 2020 година над 200 000 американци да изгубят живота си. Още десетки милиони американци ще бъдат изумени от беднотия. Съответно общественото неравноправие и ниски стандарти на обществена отбрана съгласно господин Детлевсен ще бъдат измежду най-важните тематики на идващите избори. Избирателите са склонни да имат вяра, че Байдън, а не Тръмп е претендентът, който по-добре ще се оправи с нужните промени. Така че погледнат и от тази вероятност, опасността от авторитаризъм при втори мандат на Тръмп наподобява получава естествено позволение.
В своята книга от 2018 година " Фашизъм: предупреждение/Fascism: A Warning " някогашната американска външна министърка и сегашен професор в университета Джорджтаун Мадлин Олбрайт назовава Тръмп " първия недемократичен президент в новата история на САЩ/ Trump is the first antidemocratic president in modern U.S. history. " Не са малко американците, които и до през днешния ден не проумяват, по какъв начин персона като него съумя да оглави страната им. Как съумя да се промуши в свещения храм на американската народна власт. Олбрайт, която като дете бяга със фамилията си от настъпващата в Чехословакия нацистка войска, приканва да бъдем нащрек и припомня, че заплаха от фашизъм постоянно ще съществува: " за човечеството фашизмът не е изключение, а част от него. "
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ