Не Ботев счита за свое родно място Калофер, а Ботев

Не Ботев смята за свое отечество Калофер, а Ботев в действителност е роден в Калофер на 25 декември 1847 година точно на Рождество Христово. Затова е кръстен и Христо – на името на Спасителя – или както написа първият биограф на Ботев – Захари Стоянов, в фамилията на родители-чисти българи и православни. Това е потвърдено доста от дълго време, още през 1950 година с откриването на един документ – заявката на Христо Ботев за постъпването в Медицинското учебно заведение.

Така че няма място даже за прокрадване на някакъв спор или въпрос къде е тъкмо родното място на Ботев. Това описа пред БГНЕС Ася Николова, шеф Национален музей „ Христо Ботев ”.

Христо Ботев е роден в Калофер в една от стаите на остарялото килийно учебно заведение, което е било ситуирано към църквата „ Света Богородица ”. Тъй като бащата на Христо Ботев – фамозният за времето си даскал Ботьо Петков е родом от Карлово и настоятелството на учебното заведение, в което той е преподавател дава на младото семейство една от тези стаи, в които те да се нанесат. Именно там е роден Ботев.

А къщата, която се намира в двора на Национален музей „ Христо Ботев ” е къщата, в която Ботев най-дълго е живял и самият той е споделил, че това е неговият роден дом. Наистина в този дом са живели най-дълго семейство Ботеви. Всичко, което се е запазило като документи и мемоари е известно за ранното детство на Ботев и за неговия живот, добави Николова.

Малко са сведенията за Ботев и са най-вече от ученическите му години. Те са най-вече от съвременници, които разказват Ботев като едно много мъдро, рационално дете, невписващо се в спокойния градец. Но това е един ослепителен възпитаник. Той е споделил за татко си, че го има за по-горен от татко, тъй като той му е бил освен преподавател, той го е научил освен да чете и пиши, само че той е отворил очите на Ботев, както и на всички млади калоферци за знанията, за науката. Ламтежът за познания е това, което е карало младите българи да продължат образованието си и най-много да стартират да мислят по един нов метод за това, че народът български има потребност от политическо избавление, с цел да потвърди своите качества. Това по-късно виждаме във всички едни произведения на Христо Ботев, които са ослепителен образец за българската публицистика и журналистика, акцентира Николова.

За страдание от живота на Ботев са останали единствено 4 предмета – това са неговите персонални писалищни такъми и джобният му часовник. Джобният часовник е подарен на Ботев от татко му, когато през 1867 година Ботев още веднъж е заставен да напусне родния си Калофер и България, и да замине в емиграция в Румъния, само че с една едничка цел – да продължи образованието си. През целия си умишлен живот Ботев това е желал – да се образова, да учи. Та този джобен часовник е спомен за тези далечни години. И тези 4 предмета са предмети – светини за всеки един същински българин, съобщи Ася Николова.

Хилядите гости на музея тук пред тази витрина се задържат най-дълго, тъй като възприятието, че до тези предмети се е докосвал геният на България, кара всички ни да се докоснем и ние някак до него. Но може би по-честичко би трябвало да препрочитаме Ботев и да си припомняме неговите мисли, тъй като и през днешния ден те звучат толкоз модерно, колкото и във времето, в което той ги е писал. И да осъзнаем, че единствено оня, който е свободен, единствено той може да се назова човек в същинския смисъл на думата. По това време, когато е нямало българска страна тези български възрожденци са били доста по-свободни от нас духом и са работили точно за това – да видят своя народ в едно издигане освен материално, само че най-много духовно. Защото това е залогът за просперитета на всяка една страна, безапелационна е Ася Николова. /БГНЕС