Не бива да се прикрива, че част от българите, които

Не бива да се прикрива, че част от българите, които работят по света, в действителност не са сполучливи. Те заемат най-ниски обществени позиции на пазара на труда и се трансформират в недоволна общественост, споделя проф. Огнян Минчев.

Г-н Минчев, няма точни данни, само че се допуска, че отвън България обитават към 1,5 милиона нейни жители. Дали това е нещо положително или нещо неприятно?

Огнян Минчев: И двете. Има много положителни следствия от това, че. За не съществува различен метод за придобиване на европейска еднаквост или на по-широко схващане, да го назовем по този начин, с изключение на да пътуват, да учат, да работят на открито и по този начин да се трансформират в жители на Европа, в случай че не и в жители на света. От друга страна обаче, цялата тази емиграция – въпреки че не би следвало в Европа българите да бъдат емигранти…

Те са си вкъщи в Европа.

Огнян Минчев: Точно по този начин. Но дали се усещат по този метод? Това е решаващото. Когато отпътуват за Европа, тези българи са подвластни на икономическата насила, която ги тласка да изоставен родните места и фамилиите си, а в Европа те са хора, които потеглят от нулата. Тези условия пораждат избрани отрицателни последици, в това число психически и политически.

Описахте профила на една част от българите, които отпътуват за чужбина не на екскурзия. Но може би има и други?

Огнян Минчев: Напълно сте прав, има най-различни хора, които отпътуват за чужбина. Ако тръгнем по обществената стълбица от горната страна надолу: има голям брой млади, предприемчиви, интелигентни хора, които отпътуват, с цел да учат и по-късно да се осъществят в световния свят. Част от тези хора реализират в действителност значими, в някои случаи феноменални триумфи. Същевременно надолу по обществената стълбица виждаме доста хора, които отпътуват по силата на избрана насила, развила се в техните лични общности. Но дано не ги трансформираме безусловно в жертви, огромна част от тях също са сполучливи. Има доста българи, които се замогват, които се социализират, част от тях подхващат личен бизнес, някои след това се връщат в България, откакто са припечелили от този бизнес, други остават в новата си страна. Такива българи има доста и аз даже бих споделил, че спрямо гурбетчиите и емигрантите от други страни от Изтока на Европа и от по-широкия източен свят, българите са една относителна история на триумфа, доколкото аз съм осведомен. Те сполучливо се приспособяват към новата среда и реализират задачите си…
Редакцията предлага
Така е, мога да го потвърдя за Германия.

Огнян Минчев: Но има нещо, което до момента се прикриваше. Тъкмо то беше и един от претекстовете ми да напиша един текст във Facebook. Не бива повече да се прикрива, че една забележителна или в по-широкия свят, принудени от събитията в личната си страна, на процедура не са сполучливи. Те заемат най-ниските обществени позиции, най-много на пазара на труда, и в следствие от това се трансформират в една недоволна от позицията си общественост. Тук незабавно би трябвало да включа още нещо, тъй като, оставен единствено на това равнище, анализът ми може да придобие един отчетливо марксистки или постмарксистки колорит. Не че това е неприятно, има подобен метод към описаните явления…

Нека да разбираем. Вие пишете: Те са огорчени, че са на дъното и се усещат афектирани и гневни… Това звучи малко като ядосания пролетариат, който желае да счупи оковите си…

Огнян Минчев: Да, тъкмо по този начин, има подобен детайл, т.е. марксисткият метод може да ни даде част от истината, само че не цялата. Имаме и различен феномен, само че с цел да го разберем, би трябвало да тръгнем не от мигрантите, а от едни основни разделения сред Изтока и Запада в Европа, които изключително мощно се манифестират през последното десетилетие. Докато Източна Европа беше част от руския блок, Западна Европа осъществя избрана културна еволюция, едно развиване още в икономическо и обществено отношение…

И ценностно.

Огнян Минчев: И ценностно също по този начин, несъмнено. Културно развиване, което не беше особено за Изтока на Европа. И до момента в който Западна Европа се трансформира в постнационална, постмодерна и всички останали „ пост “, Източна Европа, еманципирайки се от руско владичество, се върна към избрани полезности, които в никакъв случай не са били задоволени в нейната история. В частност, към полезностите на мощната, Вестфалската национална страна. Тук към този момент имаме и полезностите на националното сближение, на националното единение.

Навярно това изяснява и нахлуването в България на националните носии, на потурите и беневреците, голите хора, ваденето на кръста и така нататък?

Огнян Минчев: Това са по-скоро повърхностните проявления на този развой, който в България показва и избрана рецесия на опцията страната да възвърне своята национална държавност. Тъй като за последните 30 години аз не мисля, че ние сме възстановили една почтена национална страна – имахме тази опция, само че за жалост я пропуснахме. Този вид национална центрираност на културата и на вероятността на източноевропейските общества в огромна степен социализира болшинството хора в тези общества в един метод на мислене и една обществена просвета, която се разграничава от западната и даже влиза в спор с нея. А ниските етажи на тази просвета са на процедура напряко враждебни към западната постмодерна или както аз я нарекох хипер-либерална просвета. Хипер за нас, за самите хора на запад може би не е хипер. Ето по какъв начин част от българите, отишли да се препитават на Запад, влизат в една културна среда, която не схващат и която, най-малко частично, усещат като враждебна.

И отивайки в чужбина, те изнасят своя консерватизъм, за който пишете Вие, своята недомодернизирана градско-селска, патриархална просвета. Тези българи, доста от тях, още веднъж ще гласоподават на идните парламентарни избори – какви са Вашите наблюдения за тяхното електорално държание?

Огнян Минчев: Нямам безапелационни информации за настройките на българите в чужбина, само че преди всичко би трябвало да си дадем сметка за нещо доста значимо. Избирателното държание на българите в чужбина значително повтаря изборното държание на българите вътре в страната. Тъй като главен механизъм за информиране на българите в чужбина за политическите действителности в България са фамилните връзки. И един човек, в случай че желае да гласоподава, първо пита своите родственици и близки в България: „ Какво става в този момент там? За кого би трябвало да гласуваме, с цел да се оправят нещата? " Така се придвижват електоралните ориентации – от България в диаспората. Както към този момент стана дума, несъмнено въздействие върху политическия избор на тези българи в чужбина оказва и характерното им съществуване, според от позициите, които са заели на публичната стълбица в страните, където са емигрирали.

А за какво част от българите в чужбина прегръщат популистки дела и даже показват някакви копнежи по Русия и по Евразия, както пишете Вие, въпреки че живеят и работят на Запад? Знаем класическия сюжет: българин-гурбетчия в Австрия с облика на Путин и съветското знаме на профила си във Facebook.

Проф. Огнян Минчев - социолог и политолог

Огнян Минчев: Популисткият избор е израз на митинг против статуквото, с мотивации както стопански, по този начин и обществени и културни. Популисткият избор е избор на индивида или на общността, които в действителност не имат структурирана опция на това статукво, което не одобряват, само че не желаят да бъдат считани за част от това статукво. В този смисъл и в отговор на втората част от въпроса Ви тук единствено ще загатна нещо, което си коства да се прегледа по-подробно. Русия, Путин, мощната ръка, Изтокът – това е един мит на българската национална еднаквост, който се възпроизвежда към този момент епохи. за българина най-малко от края на 18 и началото на 19 век. Тази илюзорна опция се циментира още повече, с помощта на събитието, че една от войните на Руската империя против османците се трансформира в освободителна за България и на процедура трансформира русофилството и афинитета към „ съветското “ като цяло в някакъв дълбочинен, и психически, и културен, и манталитетен детайл от българското национално схващане. Нещо, което явно през днешния ден продължава да бъде реалност и е неведнъж разширявано и подтиквано от тази систематизирана агитация, която путиновият режим води в България към този момент цяло десетилетие. Тази агитация обръща доста основни пластове в българското публично мнение срещу Европа, срещу европейския и западния избор на страната.

Вие пишете доста мощно и безапелационно за озлоблението на тези хора, които се трансформират в „ световен пролетариат “, за чалгизацията, която те изнасят със себе си в Европа, за тяхната непоносимост към „ педалите “, „ мангалите “, „ чернилките “ (както те ги наричат) - въобще към западния демократизъм. Как може да се доближи до съзнанието на тези хора и да се търси някакъв ценностен поврат?

Огнян Минчев: Ценностният поврат и въобще културното развиване не са подвластни на революции. Въпреки че имаме разбиране „ културна гражданска война “, то е понятие-парадокс. Културата не предстои на гражданска война, тя предстои единствено на еволюция. И съгласно мен за забележителна част от българите, които са стопански и обществено сполучливи на Запад, в това число и в личните си очи, популистката ориентировка и гневното отричане на статуквото са доминирани на първо място от културни, от ценностни предпоставки – доста повече, в сравнение с от икономическа депривация., която е наследена от предходния живот на тези хора, със заварената просвета, която те намират в западните общества, е в основата значително на този яд. Повтарям: даже когато става дума за хора сполучливи стопански и обществено в чужбина. В този смисъл просто би трябвало да се въоръжим с самообладание. Търпение му би трябвало първо на Запада, с цел да прояви схващане към другата просвета на хората, които идват от Източна Европа. И самообладание от страна на самите източноевропейски общества, които би трябвало да осъзнават своите разлики със Запада, да не се комплексират и да се пробват да се развиват по посока на своите ползи – да търсят разговор и съглашение в границите на Европейския съюз.