Обичам Бог, защото е болезнено да обичаш хората ╫ The Young Pope
Назаем от превъзходното създание на режисьора Паоло Сорентино, който ни предложения във Ватикана и почука на прозореца на Бог. Отвори му папа Пий XIII – хубав като Иисус, остроумен като демон, раним като дете. Джъд Лоу е идеален в тази роля, която грее като превъзходна папска тиара в кариерата му.
– Вие сте хубав като Иисус, само че не сте Иисус.
– Всъщност може и да съм по-красив, само че не го разгласявайте.
Още от дребен се научих да подлъгвам хората за това, което в действителност мисля. Аз съм също по този начин праволинеен, раздразним, злопаметен и имам удивителна памет.
Дружеските връзки са рискови. Те водят до неясноти, недоразумения и конфликти и постоянно приключват зле. Официалните връзки са транспарантни като изворна вода. Правилата им са неизменими. Няма риск от недоумение и траят постоянно. Трябва да знаете, че не утвърждавам другарските връзки. Но съм огромен обожател на формалните. При формалните връзки има ритуали, а има ли ритуали, цари международен ред.
Господи, съвестта ми не е гузна, тъй като Ти не вярваш, че съм кадърен да се разкая. Затова нямам доверие в Теб. Не имам вяра, че си кадърен да ме спасиш от самия мен.
Трябва да сте по-близо до Бог, в сравнение с един до различен. Аз съм по-близо до Бог, в сравнение с съм до вас. Трябва да знаете, че в никакъв случай няма да съм покрай вас. Защото пред Бог всеки е самичък. Нямам какво да кажа на тези, които се съмняват в Бог. Мога единствено да им припомня моето пренебрежение и тяхната незначителност. Не е нужно да потвърждавам, че Бог съществува. Вие би трябвало да докажете, че Той не съществува. Искате да видите лицето ми? Първо идете да видите Бог! И когато откриете Бог, може би ще видите и мен.
Отсъствието е наличие. Това са основите на мистерията. Мистерия, която ще бъде в центъра на моята черква. Всички би трябвало да схванат, че са нужни жертви и премеждия, с цел да откриеш Бог. Лесно е да приемеш Бог, когато слънцето залязва. Трябва да го открият в студа и мрака на нощта. Като мен.
Човек не трябва да се срами, нито да се гордее с хубостта си, тъй като Бог желае да й се любуваме. Бог в никакъв случай не санкционира хубостта.
Молитвата не трябва да бъде лист с молби, а мотив за схващане. Докато се молим, размишляваме по най-възвисен метод, с цел да може някой да прошепне някаква мисъл в ушите ни. Наричаме този някой „ Бог ”.
Обичам Бог, тъй като е мъчително да обичаш хората. Обичам Бог, който в никакъв случай не си потегля, или постоянно си потегля. Бог, отсъствието на Бог – постоянно насърчителни и безапелационни. Аз съм духовник. Отрекох се от мъжете и дамите, тъй като не желая да пострадвам, тъй като съм некадърен да понеса тъгите на любовта, тъй като съм трагичен. Като всички свещеници. Би било отлично да те обичат, както искаш да си обичан. Но не е допустимо. Защото аз не съм мъж. Аз съм страхливец. Като всички свещеници.
Мъртви ли сме, или живи? Уморени ли сме, или бодри? Здрави ли сме, или заболели? Добри ли сме, или неприятни? Имаме ли време, или е изтекло? Млади ли сме, или остарели? Чисти ли сме, или мръсни? Глупави ли сме, или умни? Искрени ли сме, или се преструваме? Богати ли сме, или небогати? Крале ли сме, или прислужници? Добри ли сме, или красиви? Щастливи ли сме, или слепи? Разочаровани ли сме, или радостни? Изгубени ли сме, или открити? Мъже ли сме, или дами?... Няма значение… Бог не разрешава да бъде забелязан. Бог не крещи. Бог не шепне. Бог не написа. Бог не чува. Бог не беседва. Бог не ни утешава. А какво прави Бог? Бог се усмихва. Сега, апелирам ви всички, усмихнете се!
Един ден ще умра. И най-сетне ще мога да прегърна всички ви. Вярвам, че ще мога.
Снимки: theplaylist.net
