Експерт за бюджета: Дали ще викаме поп или лекар – ясно до два месеца
Най-вероятно темповете, с които инфлацията пораства, ще намалеят. Това, обаче, не би трябвало да ни успокоява – задоволително е да си напомним, че стопанската система на Съединени американски щати влезе в голяма рецесия през 70-те години на предишния век, когато Джими Картър беше президент. Тогава всяка година имаше темпове на инфлацията към 6%.
Това, че инфлацията няма да е формалната – няма да е 17-18%, а ще бъде 6% в дълъг интервал от време, вместо плануваните и търсените от Централните банки „ златни 2% “, също е извънредно нездравословно и може да докара до доста тежка финансова рецесия, продължаваща не месеци, а години.
Колкото повече се създават тези парични средства – видяхме, че по време на пандемията ЕЦБ и Федералният запас на Съединени американски щати емитираха големи количества нови пари в обращение по този начин, че да могат да подкрепят стопанските системи, като с повишаване на паричното предложение се стигна до висока инфлация. Разбира се, енергийната рецесия, геополитическата рецесия, и войната в Украйна, също водят след себе си амортизация на парите, само че главната причина бе това, счита Михаил Кръстев, анализатор, стопански откривател и член на Съвета по стопански и обществени политики.
Инфлацията ще бъде лимитирана, когато се понижи паричното предложение
и се понижи потреблението. А потреблението ще се понижи когато стопанските системи се охладят, т.е., когато влезнем в криза. Вече виждаме понижаване на цените на горивата точно поради рецесията, и дълготрайно прогнозите за развиването на стопанските системи в България, Европа и света не са положителни. Това е и повода за понижаване на цените на горивата на международните пазари.
Разбира се, никой не си пожелава тежка криза за събаряне на инфлацията, по-скоро би трябвало да се мисли за „ меко приземяване “ на прегрелите стопански системи. Именно това се пробват да вършат Централните банки с повишението на главните лихвени проценти, въпреки този вид да наподобява все по-невъзможен.
Често се приказва за „ семействата “ и „ бизнеса “, само че сред тях не би трябвало да се прави разлика във връзка с рецесията. И двете ще поемат доста сериозен удар. Покачването на Основния лихвен % от страна на ЕЦБ интересува хората в един от трите разнообразни съставния елемент: кредитирането. То към този момент се оскъпява, и ще се оскъпява, и за семействата, и за бизнеса. Те понасят главната тежест от обстоятелството, че към този момент е извънредно време парите да нарастнат, защото към този момент така и така се бяха обезценили прекомерно доста с политиката на Централните банки.
Щом парите би трябвало да нарастнат, това ще вдигне лихвените проценти
по съвсем всички типове заеми, измежду които ипотечните, потребителските, и други Да, ще се вдигне и процентът и за депозитите, само че в обстановка, в която през последните години всеки се опитваше да влага средствата си по един или различен метод, може би депозитите няма да могат да наваксат растежа при лихвите по заемите.
Проблемът за бизнеса е обвързван най-много с енергийната рецесия в България: поради неналичието на енергийни доставки, само че и поради неналичието на дълготрайни контракти и сигурност; само че и във връзка с това какво ще се случи с енергийната система на България, с Маришкия басейн, който е значима част от нея; с удължаването на живота на реакторите на нуклеарната ни централа; с опцията да има нови реактори в актуалната централа или напряко строителство на нова.
Няма прогнозируемост и тази липса най-вече страда бизнесът, само че страдат и задграничните вложения.
Още предходната година, и даже тази, трябваше да се осъзнае, че колкото и да ни наподобява добре бюджетът с високите си доходи поради инфлацията, доста значими пера от бюджета катастрофират. Брутото капиталообразуване – което значи вложенията в бизнеса, понижава с двуцифрени проценти тази година. Това значи, че в действителната българска стопанска система не се влага. Не се ли влага в действителната стопанска система, страната няма да има какво да преразпределя.
Дори и за тази година няма пари за заплащане на пенсии, майчински, и други обществени заплащания и компенсации. Това е и повода бюджетът да излиза на недостиг, по тази причина и те се финансират по различен метод – с издаване на дълг. За следващата година изрично също няма да има пари. Въпросът е какъв брой ще бъде дефицитът. А самият МФ предвижда стряскаща рамка – над 11 милиарда лева недостиг, което е над 6%, като това е без да броим падежа по остарял дълг, който имаме, и който е в размер на над 3 милиарда лева, който би трябвало да платим през 2023 година
Публичните ни финанси са на болнично легло.
Дали ще викаме поп или доктор – ние си решаваме, и това ще се види в идващите два месеца. Много е ужасно, че последните бюджети се одобряват или при отиващо си, или при липса на държавно управление. Финансовата рамка на страната се направлява от Асен Василев още от 2021 година насам, когато той стана финансов министър. Тогава не се стигна до устойчиво държавно управление, наложи се актуализация на бюджета, по-късно се наложи приемането на още един „ обществен “ /както го назовава самият Василев/ Бюджет; по-късно се стигна до актуализация на бюджета тъкмо когато кабинетът „ Петков “ си отиваше – т.е., ние нямаме едно устойчиво държавно управление, което не просто да приема обществени заплащания, а по-късно да се наложи да си носи отговорността за тях. Сега още веднъж се обрисува същото: или
ще имаме продължение на Бюджета от 2022 година, който е в действителност неуместен
от обществена позиция, защото съдържа големи обществени разноски, които не могат да бъдат платени от приходите; или ще бъде признат нов Бюджет, който – без значение какво бъде импортирано от МФ, – ще търпи корекции сред първо и второ четене точно в един парламент, който ще се намира на процедура в предизборна акция.
Тоест, всяка една партия ще дава обещание, ще дава обещание, някой път даже ще съумява да прекара обещаното като обществени заплащания – да вземем за пример, на един глас, на един човек – Антоанета Цонева от Демократична България, която по-късно се опита да върне своя глас, само че не съумя. Когато се приказва за финансовата рамка на страната, би трябвало да се отнасяме по-сериозно, тя не би трябвало да се приема на крайник с корекциите на всяка партия, а да се планува от МФ, и точно това министерство да си я ползва.
Лошо е, че Министерството на финансите разчита на експертизата
на специалисти от предходния парламент. Като подобен беше назначен един някогашен консултант на министъра на финансите – господин Каримански, който беше началник на Бюджетната комисия в Народно събрание, която пък одобри предходния бюджет. Ако се продължи философията на Асен Василев, то знаем каква е угрозата от това нещо, знаем, че влизаме в процедура на свръхдефицит, и знаем, че по различен метод, с изключение на с издаване на нов дълг и с повдигане на налозите няма по какъв начин да се финансира тази обществена страна.
Политиката във връзка с финансите и стопанската система в последните години е безрискова специалност. Взимат се доста значими решения, които имат големи последици върху българските финанси и върху българското общество, като да вземем за пример по кое време да бъде издаден държавен дълг. Това не беше свършено през април и май, когато всички специалисти упорстваха това да се случи, а беше направено едвам след рухването на кабинета „ Петков “ и то при доста неприятни условия. Нямаме пояснение за какво не е свършено по-рано, нямаме пояснение за какво
българската хазна ще бъде ощетена
със стотици милиони левове от това закъснение от няколко месеца, нямаме пояснение кой ще носи отговорност за идващия бюджет, нямаме данни за това по кое време ще бъде издаден идващия дълг, а колкото повече живеем в тази безрискова обстановка, в която политиците редят Монополи вместо да сглобяват финансите на страната, толкоз по-страшно за нас и толкоз по-вредно за българската стопанска система и за българските финанси ще е, счита Михаил Кръстев.
Това, че инфлацията няма да е формалната – няма да е 17-18%, а ще бъде 6% в дълъг интервал от време, вместо плануваните и търсените от Централните банки „ златни 2% “, също е извънредно нездравословно и може да докара до доста тежка финансова рецесия, продължаваща не месеци, а години.
Колкото повече се създават тези парични средства – видяхме, че по време на пандемията ЕЦБ и Федералният запас на Съединени американски щати емитираха големи количества нови пари в обращение по този начин, че да могат да подкрепят стопанските системи, като с повишаване на паричното предложение се стигна до висока инфлация. Разбира се, енергийната рецесия, геополитическата рецесия, и войната в Украйна, също водят след себе си амортизация на парите, само че главната причина бе това, счита Михаил Кръстев, анализатор, стопански откривател и член на Съвета по стопански и обществени политики.
Инфлацията ще бъде лимитирана, когато се понижи паричното предложение
и се понижи потреблението. А потреблението ще се понижи когато стопанските системи се охладят, т.е., когато влезнем в криза. Вече виждаме понижаване на цените на горивата точно поради рецесията, и дълготрайно прогнозите за развиването на стопанските системи в България, Европа и света не са положителни. Това е и повода за понижаване на цените на горивата на международните пазари.
Разбира се, никой не си пожелава тежка криза за събаряне на инфлацията, по-скоро би трябвало да се мисли за „ меко приземяване “ на прегрелите стопански системи. Именно това се пробват да вършат Централните банки с повишението на главните лихвени проценти, въпреки този вид да наподобява все по-невъзможен.
Често се приказва за „ семействата “ и „ бизнеса “, само че сред тях не би трябвало да се прави разлика във връзка с рецесията. И двете ще поемат доста сериозен удар. Покачването на Основния лихвен % от страна на ЕЦБ интересува хората в един от трите разнообразни съставния елемент: кредитирането. То към този момент се оскъпява, и ще се оскъпява, и за семействата, и за бизнеса. Те понасят главната тежест от обстоятелството, че към този момент е извънредно време парите да нарастнат, защото към този момент така и така се бяха обезценили прекомерно доста с политиката на Централните банки.
Щом парите би трябвало да нарастнат, това ще вдигне лихвените проценти
по съвсем всички типове заеми, измежду които ипотечните, потребителските, и други Да, ще се вдигне и процентът и за депозитите, само че в обстановка, в която през последните години всеки се опитваше да влага средствата си по един или различен метод, може би депозитите няма да могат да наваксат растежа при лихвите по заемите.
Проблемът за бизнеса е обвързван най-много с енергийната рецесия в България: поради неналичието на енергийни доставки, само че и поради неналичието на дълготрайни контракти и сигурност; само че и във връзка с това какво ще се случи с енергийната система на България, с Маришкия басейн, който е значима част от нея; с удължаването на живота на реакторите на нуклеарната ни централа; с опцията да има нови реактори в актуалната централа или напряко строителство на нова.
Няма прогнозируемост и тази липса най-вече страда бизнесът, само че страдат и задграничните вложения.
Още предходната година, и даже тази, трябваше да се осъзнае, че колкото и да ни наподобява добре бюджетът с високите си доходи поради инфлацията, доста значими пера от бюджета катастрофират. Брутото капиталообразуване – което значи вложенията в бизнеса, понижава с двуцифрени проценти тази година. Това значи, че в действителната българска стопанска система не се влага. Не се ли влага в действителната стопанска система, страната няма да има какво да преразпределя.
Дори и за тази година няма пари за заплащане на пенсии, майчински, и други обществени заплащания и компенсации. Това е и повода бюджетът да излиза на недостиг, по тази причина и те се финансират по различен метод – с издаване на дълг. За следващата година изрично също няма да има пари. Въпросът е какъв брой ще бъде дефицитът. А самият МФ предвижда стряскаща рамка – над 11 милиарда лева недостиг, което е над 6%, като това е без да броим падежа по остарял дълг, който имаме, и който е в размер на над 3 милиарда лева, който би трябвало да платим през 2023 година
Публичните ни финанси са на болнично легло.
Дали ще викаме поп или доктор – ние си решаваме, и това ще се види в идващите два месеца. Много е ужасно, че последните бюджети се одобряват или при отиващо си, или при липса на държавно управление. Финансовата рамка на страната се направлява от Асен Василев още от 2021 година насам, когато той стана финансов министър. Тогава не се стигна до устойчиво държавно управление, наложи се актуализация на бюджета, по-късно се наложи приемането на още един „ обществен “ /както го назовава самият Василев/ Бюджет; по-късно се стигна до актуализация на бюджета тъкмо когато кабинетът „ Петков “ си отиваше – т.е., ние нямаме едно устойчиво държавно управление, което не просто да приема обществени заплащания, а по-късно да се наложи да си носи отговорността за тях. Сега още веднъж се обрисува същото: или
ще имаме продължение на Бюджета от 2022 година, който е в действителност неуместен
от обществена позиция, защото съдържа големи обществени разноски, които не могат да бъдат платени от приходите; или ще бъде признат нов Бюджет, който – без значение какво бъде импортирано от МФ, – ще търпи корекции сред първо и второ четене точно в един парламент, който ще се намира на процедура в предизборна акция.
Тоест, всяка една партия ще дава обещание, ще дава обещание, някой път даже ще съумява да прекара обещаното като обществени заплащания – да вземем за пример, на един глас, на един човек – Антоанета Цонева от Демократична България, която по-късно се опита да върне своя глас, само че не съумя. Когато се приказва за финансовата рамка на страната, би трябвало да се отнасяме по-сериозно, тя не би трябвало да се приема на крайник с корекциите на всяка партия, а да се планува от МФ, и точно това министерство да си я ползва.
Лошо е, че Министерството на финансите разчита на експертизата
на специалисти от предходния парламент. Като подобен беше назначен един някогашен консултант на министъра на финансите – господин Каримански, който беше началник на Бюджетната комисия в Народно събрание, която пък одобри предходния бюджет. Ако се продължи философията на Асен Василев, то знаем каква е угрозата от това нещо, знаем, че влизаме в процедура на свръхдефицит, и знаем, че по различен метод, с изключение на с издаване на нов дълг и с повдигане на налозите няма по какъв начин да се финансира тази обществена страна.
Политиката във връзка с финансите и стопанската система в последните години е безрискова специалност. Взимат се доста значими решения, които имат големи последици върху българските финанси и върху българското общество, като да вземем за пример по кое време да бъде издаден държавен дълг. Това не беше свършено през април и май, когато всички специалисти упорстваха това да се случи, а беше направено едвам след рухването на кабинета „ Петков “ и то при доста неприятни условия. Нямаме пояснение за какво не е свършено по-рано, нямаме пояснение за какво
българската хазна ще бъде ощетена
със стотици милиони левове от това закъснение от няколко месеца, нямаме пояснение кой ще носи отговорност за идващия бюджет, нямаме данни за това по кое време ще бъде издаден идващия дълг, а колкото повече живеем в тази безрискова обстановка, в която политиците редят Монополи вместо да сглобяват финансите на страната, толкоз по-страшно за нас и толкоз по-вредно за българската стопанска система и за българските финанси ще е, счита Михаил Кръстев.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ