Мавров: Най-важното за системата на НЗОК е контролът, за целта е важна електронизацията
Най-важното за системата на НЗОК е електронизацията, завършването на НЗИС, интеграцията на системите и въвеждането на автоматизирания продан на данни, тъй че да има надзор изчерпателен и непрестанен надзор върху всички действия.
Това съобщи по време на чуването си в Комисията по опазване на здравето на Народното събрание претендентът за подуправител на Касата Момчил Мавров.
По думите му единствената опция за подобен надзор е единствено с добре функционираща НЗИС, към която да работят положителни осведомителни системи на НЗОК.
Припомняме, след смяната на разпоредбите за избор на подуправител на Здравната каса той към този момент се избира от Народното събрание след чуване в Здравната комисия – тъкмо както и шефът. Мавров бе единствената препоръчана кандидатура от парламентарно показаните партии и през днешния ден бе изслушан от депутатите в Комисията.
Пред НЗОК стоят за решение редица въпроси и проблеми, означи Мавров. Сред по-важните съгласно него са нуждата от интеграцията на е-системата на НЗОК с НЗИС; нуждата от възстановяване на осведомителната обезпеченост и надзор в действително време на процесите, ръководени от НЗОК; неналичието на механически и софтуерни благоприятни условия за автоматизиран разбор на рисковете от злоупотреби и за реализиране на предпазен надзор в база-данните в НЗИС и в осведомителните системи на НЗОК.
Като проблем претендентът за подуправител загатна още нуждата от усъвършенстване на законовата уредба. „ Самият Закон за здравното обезпечаване за своите 25 години живот е променян над 130 пъти, което свидетелства освен за многочислените проблеми в контролираните връзки, само че и за една неустановеност и спорност в самата конструкция и наличието на закона “, съобщи той.
Като значим миг Момчил Мавров уточни още
нуждата от усъвършенстване на разноските на НЗОК,
което по думите му може да се реализира с възстановяване на регулацията, само че и възстановяване на контрола върху отчитането и заплащането на здравни действия, лекарствени артикули, медицински произведения и други
Според него също по този начин има потребност от възстановяване на достъпа до здравна и дентална помощ в така наречен труднодостъпни и отдалечени региони, както и от улеснение достъпа на пациента до здравна информация и на бюрократичните практики, които по думите му лимитират опциите на пациента за подаване и приемане на документи и за инспекция на информацията.
Момчил Мавров уточни, че решаването на всички тези въпроси е допустимо единствено дружно с цялото управление на НЗОК, с парламентарна поддръжка, както и с действително взаимоотношение с други държавни институции и заинтригувани страни.
След като показа своите визии за въпросите, стоящи пред Здравната каса, Момчил Мавров отговори и на въпроси на депутатите от Комисията по опазване на здравето.
Въпросите бяха разнородни и варираха от такива, свързани с работата на публичния здравноосигурителен фонд, през експертни въпроси, до такива, нямащи нищо общо с компетенциите на НЗОК.
Макар да заявиха, че няма да поддържат неговата номинация в пленарната зала, първите, задали въпроси към претендента, бяха проф. Андрей Чорбанов от „ ИТН “ и Маргарита Генчева от „ Възраждане “, която бе и единственият народен представител, задал два въпроса към авансово отхвърления от групировката претендент.
Проф. Чорбанов въпреки всичко съобщи, че кандидатурата на Мавров е „ удовлетворяваща “, а несъгласието с избора му е обвързвано с това, че Има Такъв Народ са кардинално срещу този метод на избиране на подуправител на Касата.
Депутатът от Има Такъв Народ попита проф. Мавров по какъв начин си показва работата със съсловните организации, а претендентът отвърна, че съгласно него би трябвало да се работи в доста тясно съдействие с организациите. „ Смятам, че може да има резултат единствено когато се разискват всички гледни точки и се търси консенсус.
Ще се стремя да работя със съсловните организации, защото техните проблеми са проблеми и на НЗОК “,
съобщи той.
Първият въпрос на Генчева пък бе обвързван с делото в Конституционния съд във връзка с противоконституционността на лимитите в лечебните заведения, като представителката на „ Възраждане “ изиска да знае какво е мнението на претендента по въпроса. От своя страна Момчил Мавров съобщи, че той към този момент е дал мнението си в Конституционен съд като специалист, и то е, че
въпросната наредба в Закона за здравното обезпечаване е противоконституционна,
само че не тъй като няма нужда от предели в лечебните заведения, а тъй като съответният текст препраща към подзаконов нормативен акт, вместо въпросът да е организиран на равнище закон.
„ Изразил съм кардиналната си позиция, че смятам нормата за противоречаща на конституцията. Това не ми пречи да работя с НЗОК, нито на разбирането, че ресурсите са лимитирани. Съставителите са желали да реализират законова форма за по-добро ръководство и надзор върху фиска, върху разноските на НЗОК. Има разнообразни начини да се реализира това. Основният ми мотив е този, че самата Конституция открива, че финансирането на здравното обезпечаване ще се вкарва със закон. Но в тази ситуация се оказва, че самият закон препраща към подзаконовата нормативна уредба и към нормативните и административни актове на НЗОК “, изясни Мавров и добави, че съгласно него текстът би трябвало да се промени по този начин, че да не препраща към подзаконовата нормативна уредба.
Темата с лимитите на лечебните заведения продължи и доцент Васил Пандов от ПП-ДБ, който уточни, че в изискванията на стеснен запас този въпрос би трябвало да има някакво решение и даде два разновидността за контролиране на бюджета на НЗОК, в случай, че лимитите бъдат отстранени: общо авансово задаване на висок брой хоспитализации, с цел да се подсигурява, че няма да се стигне до превишение, и регулация посредством цените на клиничните пътеки, които да бъдат намалявани при положение на превишение на средствата. „ Виждате ли смисъл в някой от тези подходи или имате свое виждане? “, запита той претендента за подуправител на Здравната каса.
Проф. Мавров пък отвърна, че не вижда аргументи за смяна на актуалната регулация, защото съгласно него тя и сега е добра. „ Има единствено един проблем – тя не е законоустановена и се дава в компетентността на администрацията на НЗОК, която всяка година да я взема решение “, означи той.
Д-р Александър Симидчиев от ПП-ДБ пък попита претендента за подуправител с какво би съдействал в границите на първия месец на екипа на Касата, с цел да проработи тя по-добре, както и кое е най-същественото, с цел да се промени системата тъй че ресурсите да се разпределят по-правилно.
„ Най-важното е да влезем във взаимоотношение с екипа и да заработим дружно. Но това зависи най-много от шефа, защото аз съм на негово послушание и моята съществена функционалност е да го подкрепям в неговата активност “, отговори Момчил Мавров.
По отношение на по-правилното систематизиране на ресурсите пък той още веднъж се върна на оповестените от него по-рано въпроси за решение:
цялостен и изчерпателен надзор в действително време,
който съгласно него може да се реализира с продължение на електронизацията – съгласуваност на е-системата на Касата с НЗИС, автоматизиран продан на данни, довеждане докрай на НЗИС. „ И да въведем пациента като част от този надзор, тъй като най-заинтересованият от това да не се злоупотребява със здравното му положение е самият пациент “, добави Момчил Мавров.
Доц. Джевдет Чакъров от Движение за права и свободи пък се спря на казуса с каузи на средствата, отделяни за извънболничната и надлежно за болничната помощ. „ Световноизвестно е, че средствата, които отиват в доболничната, са доста по-ефективни и икономисват средства в болничната “, акцентира той и помоли за коментар на този въпрос.
„ Съгласен съм, че в случай че доболничната помощ е по-ефективна, няма да има потребност от толкоз огромен запас в болничната, само че би трябвало да се види дали доболничната е подготвена да поеме подобен запас. Тук по-скоро Министерство на здравеопазването би трябвало да намерения за промени в доболничната помощ. Но това е надълбоко стратегически въпрос и не знам дали е мястото тук и тъкмо аз да го разясня “, отвърна претендентът за подуправител на НЗОК.
Проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС пък попита Мавров кой съгласно него е верният метод за разпределение на запаса на Касата – от депутатите, при приемането на бюджета, авансово по пера, или от Надзорния съвет на фонда при потребност. Кандидатът за подуправител на институцията бе безапелационен, че разпределянето на запаса би трябвало да остане в компетенциите на Надзора на НЗОК.
Проф. Ангелов изиска да знае и мнението на номинирания за проблемите във връзка със заплатите на личния състав в лечебните заведения, които съгласно закона не би трябвало да са по-ниски от заложените в КТД. Мавров обаче не съумя да даде мнение по този въпрос. „ Не съм мислил по въпроса, не съм се сблъсквал с този проблем “, призна той.
След това спомагателен въпрос изиска да зададе Маргарита Генчева, като се оказа, че той е изцяло отвън компетенциите на НЗОК. „ Периодично избухва казусът с
колосалните хонорари на управленията на някои лечебни заведения
Тъй като НЗОК финансира лечебните заведения, споделете вашето персонално мнение по отношение на хонорари от 60-80-120 хиляди лева месечно. Според Вас съставлява ли това корист с бюджетен запас? “, попита тя.
На собствен ред претендентът за подуправител на НЗОК съобщи изрично: „ НЗОК не може да се намесва, да контролира, да управлява, изобщо да взе участие във въпроси, определящи възнагражденията на мениджмънта. Здравната каса с нейните функционалности няма право да се намесва в тези въпроси, те са предмет на личните на лечебните заведения “.
С това въпросите към Момчил Мавров се изчерпаха и Комисията завърши работата си. Предстои кандидатурата да бъде утвърдена или отхвърлена в пленарната зала.
Това съобщи по време на чуването си в Комисията по опазване на здравето на Народното събрание претендентът за подуправител на Касата Момчил Мавров.
По думите му единствената опция за подобен надзор е единствено с добре функционираща НЗИС, към която да работят положителни осведомителни системи на НЗОК.
Припомняме, след смяната на разпоредбите за избор на подуправител на Здравната каса той към този момент се избира от Народното събрание след чуване в Здравната комисия – тъкмо както и шефът. Мавров бе единствената препоръчана кандидатура от парламентарно показаните партии и през днешния ден бе изслушан от депутатите в Комисията.
Пред НЗОК стоят за решение редица въпроси и проблеми, означи Мавров. Сред по-важните съгласно него са нуждата от интеграцията на е-системата на НЗОК с НЗИС; нуждата от възстановяване на осведомителната обезпеченост и надзор в действително време на процесите, ръководени от НЗОК; неналичието на механически и софтуерни благоприятни условия за автоматизиран разбор на рисковете от злоупотреби и за реализиране на предпазен надзор в база-данните в НЗИС и в осведомителните системи на НЗОК.
Като проблем претендентът за подуправител загатна още нуждата от усъвършенстване на законовата уредба. „ Самият Закон за здравното обезпечаване за своите 25 години живот е променян над 130 пъти, което свидетелства освен за многочислените проблеми в контролираните връзки, само че и за една неустановеност и спорност в самата конструкция и наличието на закона “, съобщи той.
Като значим миг Момчил Мавров уточни още
нуждата от усъвършенстване на разноските на НЗОК,
което по думите му може да се реализира с възстановяване на регулацията, само че и възстановяване на контрола върху отчитането и заплащането на здравни действия, лекарствени артикули, медицински произведения и други
Според него също по този начин има потребност от възстановяване на достъпа до здравна и дентална помощ в така наречен труднодостъпни и отдалечени региони, както и от улеснение достъпа на пациента до здравна информация и на бюрократичните практики, които по думите му лимитират опциите на пациента за подаване и приемане на документи и за инспекция на информацията.
Момчил Мавров уточни, че решаването на всички тези въпроси е допустимо единствено дружно с цялото управление на НЗОК, с парламентарна поддръжка, както и с действително взаимоотношение с други държавни институции и заинтригувани страни.
След като показа своите визии за въпросите, стоящи пред Здравната каса, Момчил Мавров отговори и на въпроси на депутатите от Комисията по опазване на здравето.
Въпросите бяха разнородни и варираха от такива, свързани с работата на публичния здравноосигурителен фонд, през експертни въпроси, до такива, нямащи нищо общо с компетенциите на НЗОК.
Макар да заявиха, че няма да поддържат неговата номинация в пленарната зала, първите, задали въпроси към претендента, бяха проф. Андрей Чорбанов от „ ИТН “ и Маргарита Генчева от „ Възраждане “, която бе и единственият народен представител, задал два въпроса към авансово отхвърления от групировката претендент.
Проф. Чорбанов въпреки всичко съобщи, че кандидатурата на Мавров е „ удовлетворяваща “, а несъгласието с избора му е обвързвано с това, че Има Такъв Народ са кардинално срещу този метод на избиране на подуправител на Касата.
Депутатът от Има Такъв Народ попита проф. Мавров по какъв начин си показва работата със съсловните организации, а претендентът отвърна, че съгласно него би трябвало да се работи в доста тясно съдействие с организациите. „ Смятам, че може да има резултат единствено когато се разискват всички гледни точки и се търси консенсус.
Ще се стремя да работя със съсловните организации, защото техните проблеми са проблеми и на НЗОК “,
съобщи той.
Първият въпрос на Генчева пък бе обвързван с делото в Конституционния съд във връзка с противоконституционността на лимитите в лечебните заведения, като представителката на „ Възраждане “ изиска да знае какво е мнението на претендента по въпроса. От своя страна Момчил Мавров съобщи, че той към този момент е дал мнението си в Конституционен съд като специалист, и то е, че
въпросната наредба в Закона за здравното обезпечаване е противоконституционна,
само че не тъй като няма нужда от предели в лечебните заведения, а тъй като съответният текст препраща към подзаконов нормативен акт, вместо въпросът да е организиран на равнище закон.
„ Изразил съм кардиналната си позиция, че смятам нормата за противоречаща на конституцията. Това не ми пречи да работя с НЗОК, нито на разбирането, че ресурсите са лимитирани. Съставителите са желали да реализират законова форма за по-добро ръководство и надзор върху фиска, върху разноските на НЗОК. Има разнообразни начини да се реализира това. Основният ми мотив е този, че самата Конституция открива, че финансирането на здравното обезпечаване ще се вкарва със закон. Но в тази ситуация се оказва, че самият закон препраща към подзаконовата нормативна уредба и към нормативните и административни актове на НЗОК “, изясни Мавров и добави, че съгласно него текстът би трябвало да се промени по този начин, че да не препраща към подзаконовата нормативна уредба.
Темата с лимитите на лечебните заведения продължи и доцент Васил Пандов от ПП-ДБ, който уточни, че в изискванията на стеснен запас този въпрос би трябвало да има някакво решение и даде два разновидността за контролиране на бюджета на НЗОК, в случай, че лимитите бъдат отстранени: общо авансово задаване на висок брой хоспитализации, с цел да се подсигурява, че няма да се стигне до превишение, и регулация посредством цените на клиничните пътеки, които да бъдат намалявани при положение на превишение на средствата. „ Виждате ли смисъл в някой от тези подходи или имате свое виждане? “, запита той претендента за подуправител на Здравната каса.
Проф. Мавров пък отвърна, че не вижда аргументи за смяна на актуалната регулация, защото съгласно него тя и сега е добра. „ Има единствено един проблем – тя не е законоустановена и се дава в компетентността на администрацията на НЗОК, която всяка година да я взема решение “, означи той.
Д-р Александър Симидчиев от ПП-ДБ пък попита претендента за подуправител с какво би съдействал в границите на първия месец на екипа на Касата, с цел да проработи тя по-добре, както и кое е най-същественото, с цел да се промени системата тъй че ресурсите да се разпределят по-правилно.
„ Най-важното е да влезем във взаимоотношение с екипа и да заработим дружно. Но това зависи най-много от шефа, защото аз съм на негово послушание и моята съществена функционалност е да го подкрепям в неговата активност “, отговори Момчил Мавров.
По отношение на по-правилното систематизиране на ресурсите пък той още веднъж се върна на оповестените от него по-рано въпроси за решение:
цялостен и изчерпателен надзор в действително време,
който съгласно него може да се реализира с продължение на електронизацията – съгласуваност на е-системата на Касата с НЗИС, автоматизиран продан на данни, довеждане докрай на НЗИС. „ И да въведем пациента като част от този надзор, тъй като най-заинтересованият от това да не се злоупотребява със здравното му положение е самият пациент “, добави Момчил Мавров.
Доц. Джевдет Чакъров от Движение за права и свободи пък се спря на казуса с каузи на средствата, отделяни за извънболничната и надлежно за болничната помощ. „ Световноизвестно е, че средствата, които отиват в доболничната, са доста по-ефективни и икономисват средства в болничната “, акцентира той и помоли за коментар на този въпрос.
„ Съгласен съм, че в случай че доболничната помощ е по-ефективна, няма да има потребност от толкоз огромен запас в болничната, само че би трябвало да се види дали доболничната е подготвена да поеме подобен запас. Тук по-скоро Министерство на здравеопазването би трябвало да намерения за промени в доболничната помощ. Но това е надълбоко стратегически въпрос и не знам дали е мястото тук и тъкмо аз да го разясня “, отвърна претендентът за подуправител на НЗОК.
Проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС пък попита Мавров кой съгласно него е верният метод за разпределение на запаса на Касата – от депутатите, при приемането на бюджета, авансово по пера, или от Надзорния съвет на фонда при потребност. Кандидатът за подуправител на институцията бе безапелационен, че разпределянето на запаса би трябвало да остане в компетенциите на Надзора на НЗОК.
Проф. Ангелов изиска да знае и мнението на номинирания за проблемите във връзка със заплатите на личния състав в лечебните заведения, които съгласно закона не би трябвало да са по-ниски от заложените в КТД. Мавров обаче не съумя да даде мнение по този въпрос. „ Не съм мислил по въпроса, не съм се сблъсквал с този проблем “, призна той.
След това спомагателен въпрос изиска да зададе Маргарита Генчева, като се оказа, че той е изцяло отвън компетенциите на НЗОК. „ Периодично избухва казусът с
колосалните хонорари на управленията на някои лечебни заведения
Тъй като НЗОК финансира лечебните заведения, споделете вашето персонално мнение по отношение на хонорари от 60-80-120 хиляди лева месечно. Според Вас съставлява ли това корист с бюджетен запас? “, попита тя.
На собствен ред претендентът за подуправител на НЗОК съобщи изрично: „ НЗОК не може да се намесва, да контролира, да управлява, изобщо да взе участие във въпроси, определящи възнагражденията на мениджмънта. Здравната каса с нейните функционалности няма право да се намесва в тези въпроси, те са предмет на личните на лечебните заведения “.
С това въпросите към Момчил Мавров се изчерпаха и Комисията завърши работата си. Предстои кандидатурата да бъде утвърдена или отхвърлена в пленарната зала.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ