Най-удивителните съкровища откривани в миналото. От напреднали дълбоководни експедиции до многочислените хора, въоръжени единствено с металотърсач, всички търсачи на съкровища споделят обща цел някой ден да забогатеят. Така че избършете праха от остарялата шапка и се пригответе да насочите вътрешния си Индиана Джоунс, до момента в който преглеждаме някои от най-великите скъпоценни открития на всички времена.
Разположена покрай алпийското село Altaussee, Австрия, изоставена солна мина е идеалното укритие за скъпи творби на изкуството, заграбени от нацистите по време на Втората международна война. Плячката, която включвала „ Мадоната от Брюж “ на Микеланджело и осем пана от „ Поклонението пред Мистичния агнец “ от Ян ван Ейк, била предопределена за Музея на фюрера – неосъществена респект към провалилия се художник, трансформирал се в деспот. Вместо това, до момента в който Хитлер се криел в бункера си, членовете на незнайна американска военна част се трансформирали в герои, откакто разкрили откраднатата плячка напролет на 1945 година
Програма, наречена Секция за монументи, изящни изкуства и архиви (MFAA), е основана от съдружниците, с цел да помогне за отбраната (и в последна сметка за връщането) на културни полезности, наранени от войната. Групата доброволци се състояла от мъже и дами, които дали своя опит като историци на изкуството, куратори на музеи, професори и архитекти.
След войната няколко членове на MFAA траяли влиятелни кариери във водещи университети и художествени институции по целия свят. А през 2014 година някои бяха показани във кино лентата The Monuments Men, с присъединяване и режисьор Джордж Клуни.
Некрополът в Сакара датира от преди повече от 4000 години, откакто е обслужвал някогашната египетска столица Мемфис. През последното десетилетие археолозите са разкрили голям брой удивителни открития, в това число стотици изтънчено украсени саркофази и десетки мумифицирани котки .
Разположено на западния бряг на река Нил на към 15 благи южно от актуалния Кайро, свещеното гробище е известно като „ Гробището на античните животни “. Представлява раздължен храмов комплекс, обвързван с известната котешка богиня Бастет , настойничката на дома и фамилията. Скорошни разкопки откриха огромна бронзова скулптура на божеството и повече от 100 дървени фигури на котки, позлатени със злато.
Освен това екип от египтолози откри, че свитък с дължина 400 см е открит в гробна шахта. Текстът на папирус съдържа фрагменти от Книгата на мъртвите, справочник, употребен от вярващите за навигация в задгробния живот.
Гмуркането е известна активност, на която се радват подводните запалянковци по целия свят. Въпреки че проучването на дълбините на океана не е безвредно, от време на време инцидентно излизане с другари може да докара до непредвидена премия.
През 2015 година членове на локален водолазен клуб покрай Тел Авив забелязали нещо искрящо на дъното на изоставено пристанище в Националния парк Кесария. По-нататъшното проучване разкрива ресурси от 24-каратови златни монети от Фатимидския халифат , шиитска арабска династия, управлявала по средиземноморското крайбрежие от 909 до 1171 година
Водолазите бързо предизвестили звеното за морска археология на Израелския орган по антиките (IAA), който в последна сметка разкрил повече от 2000 монети. Това е най-голямата златна орда в Израел. Откритието стана допустимо с помощта на скорошна мощна стихия, която раздвижи океанското дъно, променяйки подводната топография.
Според специалиста по нумизматика на IAA Робърт Коул, „ монетите са в чудесно положение на предпазване. А макар обстоятелството, че са били на дъното на морето към хиляда години, те не са претендирали никаква намеса за разчистване или консервация от страна на металургичната лаборатория. ”
През 1840 година служащи, ремонтиращи речен насип в Куердейл в Северна Англия, откриват най-голямото сребърно богатство на викингите, намирано в миналото в Западна Европа. Уловът датира от началото на 10-ти век и е бил заровен в тежък оловен сандък, съдържащ сребърни монети и кюлчета на стойност 3,2 милиона $ в модерна валута.
Известно е, че скандинавците са пътували по открит маршрут в долината Рибъл сред следения от викингите Йорк и Ирландско море. Някои археолози считат, че нашествениците може би съзнателно са скрили сандъка заради аргументи, свързани с езическите вярвания.
Скандинавската митология допуска, че погребални предмети, като плячка, извоювана в борба, могат да бъдат употребявани в отвъдния живот. Както се споделя в историята, падналите воини са били ескортирани от Валкириите (съблазнителни богини на войната) и отведени в митичната зала на Один във Валхала, където са се забавлявали сякаш е 1099 година, преди да се насочат към последната борба при Рагнарок (краят на света ). С други думи, в действителност можете да го вземете със себе си в парадайса на викингите.
Търсенето на изгубени домашен предмети може да бъде досадно изтощително, постоянно съпроводено от самоиронични прояви на „ Аз съм глупак! “ Въпреки това, от време на време тези умствени пропуски се възнаграждават с други неща, доста по-ценни от тези дребни пари под възглавниците на дивана.
През 1992 година Питър Уотлинг, фермер-наемател от британското село Хоксън, губи чука си в кално поле. След като не съумява да го откри самичък, той извиква съседа си Ерик Лоус, който има металотърсач. Ветеранът от Втората международна война скоро се натъква на дъбов сандък, съдържащ най-богатото римско изобретение, откривано в миналото във Англия.
Археологическото звено на Съфолк по-късно направило незабавно следствие на мястото, което в последна сметка довело до близо 15 000 златни и сребърни монети, както и други исторически значими предмети. При разкопките е изровен и изчезналият инструмент. Еврика! Повечето от монетите са от началото на 5-ти век, интервал, в който 400-годишното ръководство на Римската империя над Британия най-сетне завършил.
За напъните си Лоус получи 1,75 милиона паунда от английското държавно управление, които разделил с Уотлинг. Днес съкровището от Хоксън е изложено в Британския музей в Лондон, в това число към този момент скандално известния чук.
По време на ранните стадии на Втората международна война немските подводници предизвикват безпорядък на съюзническите кораби в Северния Атлантик. Една от тези жертви, английският търговски транспортен съд SS Gairsoppa, потопен на към 300 благи югозападно от залива Голуей в Ирландия, откакто бил торпилиран. Водният гроб е стоял несмущаван в продължение на 70 години, преди американска компания за търсене на съкровища да го открие. Това довело до най-голямото количество чисто сребро, извличано в миналото от морето.
Парният товарен транспортен съд бил претрупан със задачата да транспортира огромна пратка сребърни кюлчета от Калкута до Ливърпул. Това било трудно пътешестване, покриващо 5000 благи в подли, гъмжащи от нацисти морета. По-късно постепенно движещият се товарен транспортен съд бил заставен да се откъсне от конвоя си, с цел да презареди гориво, позволявайки на U-101 да се хвърли върху лесната цел.
Седем десетилетия по-късно Odyssey Marine Exploration локализирала останките на Gairsoppa на дълбочина от над 4 500 метра, до момента в който провеждал интервенции с ROV (дистанционно ръководено транспортно средство). Специалистите по дълбоки води извадили 2792 сребърни кюлчета от останките, оценени на 210 милиона $. По-късно Кралският монетен двор издава стеснен брой сребърни монети от кюлчета с проба.999. Също по този начин си коства да се означи, че 25 от истинските сребърни кюлчета остават на независимост.
Наскоро се навършиха 100 години от откриването на гробницата на Тутанкамон. Въпреки че младият държател не бил изключително значим, неговата безупречно непокътната кралска гробна камера даде скъпо схващане за античната египетска просвета.
Гробницата на Тутанкамон, за разлика от тези, принадлежали на други фараони, е избегнала да бъде ограбена от крадци на гробове. Тя е останала запечатана повече от 3000 години. След като прекарва пет години в изследване на Долината на царете, английският археолог Хауърд Картър намира гробницата на 26 ноември 1922 година В последна сметка той открива към 5000 предмета, в това число колесници, богато украсени бижута и златна посмъртна маска.
Гробницата показва и добре непокътнатото мумифицирано тяло на момчето крал, което се възкачило на трона на деветгодишна възраст и управлявало до гибелта си 10 години по-късно, към 1323 година пр.н.е. По-късно артефактите били изложени в музеи по целия свят и даже въодушевили хитовата ария „ King Tut “, изпълнена от комика Стив Мартин и Toot Uncommons (всъщност членове на Nitty Gritty Dirt Band).
Поговорката „ Ако изначало не съумеете, пробвайте и пробвайте още веднъж “ сигурно се отнася за идващия запис в нашата ранглиста. Легендарният дълбоководен откривател Мел Фишър прекарал близо две десетилетия в търсене на именития испански галеон, претрупан със сребро, злато и редки изумруди, оценен на колосалните 400 милиона $.
Пътуването на злощастния Nuestra Senora de Atocha , кръстен на най-свещеното светилище в Мадрид, почнало в ранната пролет на 1622 година Тежко въоръженият транспортен съд отплавал като част от огромна флота от Испания към колониите на Новия свят. След като прекарал пет месеца в събиране на тонове артикули от разнообразни пристанища, раздутият транспортен съд дошъл в Хавана с няколко седмици забавяне от графика. Сега, изправен пред сезона на бурите, нито квалифицираното корабоплаване, нито Божието божество можели да защитят конвоя от гнева на майката природа.
На 5 септември 1622 година галеонът с махагонов корпус попада в вихър и в последна сметка се разрушава в назъбени коралови рифове край крайбрежията на Кий Уест. Всички 265 пасажери и екипаж се удавили като се изключи трима моряци и двама плебеи, които съумели да се вкопчат в бизенмачтата, до момента в който не били избавени на идващия ден. Разпръснатите остатъци от Аточа, дружно с няколко други по-малки лодки, паднали на морското дъно. С течение на времето всички следи от корабите изчезнали с последвалите гневни стихии.
Преминете напред към 1969 година, когато Фишър се впуска в дългата си авантюра, радостно казвайки на хората, че „ през днешния ден беше денят “, в който ще удари джакпота. Приключението обаче ще включва покруса. Синът на Фишър, снахата и различен член на екипажа починали, когато лодката им се преобърнала в бурно море.
Но през всичко това безстрашният изследовател на съкровища в никакъв случай не се предава. Малка част от предмети от Аточа, в това число бронзови оръдия и златни кюлчета, в последна сметка довели до намирането на родната земя през 1985 година
В началото на 20-ти век гръцки водолази откриха античен римски товарен транспортен съд покрай остров Антикитера по брега на Егейско море. Корабът, датиращ от средата на първи век сл. н. е., съдържа впечатляваща сбирка от скъпи бижута, типичен скулптури в действителен размер и част от неземна технология, станала известна като механизма на Антикитера.
Бронзовото ръчно задвижвано устройство постоянно се разказва като най-стария образец за аналогов компютър и разполага с модернизиран набор от взаимосвързани зъбни колела, способни да предсказват придвижването на слънцето, луната и няколко планети. Смята се, че „ механизмът “ е бил употребен за обмисляне на религиозни ритуали, селскостопански действия и евентуално ранни олимпийски игри. Тъй като предшества всички сходни принадлежности с повече от хиляда години, историческото му значение не може да бъде надценено и сега се съхранява в Националния археологически музей в Атина.
Приветстван е като „ Светия Граал на съкровището “ – макар че „ Свещената лакомия “ може да е по-подходящо изложение. На 8 юни 1708 година тримачтов испански галеон, пренасящ голяма пратка от златни и сребърни монети, потъва край крайбрежията на Картахена, Колумбия. Повече от 300 години по-късно се води яростна правосъдна борба за правата на към 17 милиарда потънала плячка.
Сан Хосе бил най-големият боен транспортен съд от испанската флота за съкровища, оперираща по протежението на Карера де лас Индиас, търговски морски път, свързващ Испания с нейната голяма колониална империя в Америка. Но преди плавателният съд да успее да се върне вкъщи, той е нападнат от английския кралски флот по време на Войната за испанското завещание. По това време проточилият се спор включвал множеството западноевропейски сили, провокиран от гибелта на останалия правоприемник крал Чарлз II от Испания.
През ноември 2015 година Океанографският институт Уудс Хоул (WHOI), същата компания, която помогнала за локализирането на Титаник, открива изгубения галеон благодарение на робот подводница. Откритието скоро довело до оспорван спор по отношение на бъркотията на интернационалното право, националния суверенитет и порока на колониализма.
Сред кандидатите за зашеметяващата сума са Колумбия, Испания, WHOI и потомци на коренното население, от които в началото е бил откраднат товарът. Междувременно съкровището остава на дъното на морето на скрито защитавано място (насока: близо е до остров Бару).
