Най-старата дясна партия у нас – СДС, вече мина Христовата

...
Най-старата дясна партия у нас – СДС, вече мина Христовата
Коментари Харесай

Синята партия празнува: СДС мина Христовата възраст, навърши 34

Най-старата дясна партия у нас – Съюз на демократичните сили, към този момент мина Христовата възраст и навърши 34 години. По остаряла традиция, седесарите разрязаха синя торта и почерпиха сътрудниците си в Народното събрание.

Този път, на водача Румен Христов асистираше шефката на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова, като по този начин символизираха към този момент одобрения съюз сред двете партии.

Днес Съюз на демократичните сили става на 34 години. Толкова, на колкото е демокрацията у нас. Толкова, на колкото е началото на разграждането на тоталитарната система. Толкова, на колкото е свободата на словото. Толкова, на колкото е стартът на дългия път на България към завръщането в свободния свят.

Всичко това е Съюз на демократичните сили! Партията, която в действителност промени България и сложи стратегическите цели за развиването й, чиито плодове берем през днешния ден – участие в груповата система за сигурност-НАТО и в най-големия съюз на свободни страни със споделени полезности – Европейски Съюз. Това съобщи на паметната дата водачът на сините Румен Христов.

Честит празник, седесари! Благодаря, че подкрепяхте Съюз на демократичните сили и в мощните му години, и тогава, когато се пробваха да го смажат и заличат. Благодарение на вас, това не се случи. Доверието ви е най-силният тласък да продължаваме да пазиме полезностите и задачите, поради които Съюз на демократичните сили беше основан!, обърна се към демократите синият ръководител.

Съюзът на демократичните сили бе основан на 7 декември 1989 година, като мощна коалиция от група неправителствени организации, възобновени остарели партии и самостоятелни профсъюзи. Основната обща цел бе отхвърлянето на комунизма и установяването на народна власт в България.

Съюз на демократичните сили стана партия през 1998 година, като съорганизаторите на първичната политическа групировка бяха оповестени за „ присъдружни “ политически субекти, а във времето огромна част от тях прекратиха съществуването си като политически партии.

Сред учредителите на Съюза на демократичните сили бяха организациите Клуб за поддръжка на гласността и преустройството, „ Екогласност ”, „ Подкрепа ”,  Независимо сдружение за отбрана на правата на индивида,  Клуб на нелегално репресираните след 1945 година, Независимо студентско сдружение, БСДП, Български земеделски народен съюз Никола Петков. По-късно към съюза се причисляват организациите Радикалдемократическата партия, Зелена партия, Демократическа партия и други



Пръв ръководител бе Желю Желев, а секретар на Координационния съвет   Петър Берон.

Съюзът прави своето първо държавно управление отпред с Филип Димитров. В него влизат представители на всички партии и организации съставляващи обединението и което е подкрепено в Народното събрание от ДПС. За ръководител на Народното събрание е определен водачът на Демократическата партия Стефан Савов, а за ръководител на парламентарната група Александър Йорданов. Първото държавно управление на Съюз на демократичните сили започва най-важните политически и стопански промени в страната – признати са закони за възобновяване на частната благосъстоятелност и за реставрация, България става член на Съвета на Европа и ясно ориентира своята външна политика към участие в НАТО и Европейския съюз.

След несполучлив избор на доверие, в който срещу държавното управление гласоподават и депутати от Съюз на демократичните сили, така наречен „ сини мравки “, Димитров подава оставка и след крах за съставяне на ново държавно управление сините минават в съпротива.

След като Филип Димитров подава оставка от НКС на 30 април 1995 година, ръководител на Съюз на демократичните сили става Иван Костов.

В сантименталните показа на няколко генерации българи остава най-големия протест в България, проведен от Съюза на демократичните сили на Орлов мост в София през юни 1990.

Тогава съвсем 1 милион българи, симпатизанти на синята партия,  заляха тогавашния бул. „ Ленин ”, в този момент „ Цариградско шосе ”.

Това се случи единствено дни преди първите демократични избори в страната.
Източник: lupa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР