Най-смъртоносните войни в древната история. Въпреки че няма официално определение

...

2023-08-18 | 18:01:04 | Любопитни Факти

Най-смъртоносните войни в древната история. Въпреки че няма официално определение

Най-смъртоносните войни в древната история – топ 10

Най-смъртоносните войни в античната история. Въпреки че няма публично определение за „ антична история “, актуалните историци са склонни да я дефинират като интервала от началото на човешката цивилизация до ранното средновековие. И по-специално – до рухването на Римската империя през 476 година сл. Хр.

От Европа през Китай до Африка, това било интервал на интензивно принуждение сред безчет издигащи се и падащи велики империи . А това довело до някои от най-опустошителните войни в историята, за които знаем.

10. Битката при Акциум

Битката при Акциум се води през 31 година прочие н. е. като част от римските цивилен войни сред Октавиан и Марк Антоний . Въпреки че имало доста аргументи зад спора, главната изглеждала напрежението сред двамата заради връзката на Антоний с Клеопатра .

Октавиан употребява волята на Антоний като предлог за всеобща война. Тази война загатнала за евентуалното пренасяне на римското държавно управление в Александрия и възможен надзор над източните територии от Антоний, Клеопатра и техните деца. Решителната борба се състояла на 2 септември.

Тогава Маркус Випсаний Агрипа командвал флотата на Октавиан против силите на Антоний. Неочакваното овакантяване на Клеопатра от бойното поле в последна сметка довело до провалянето на Антоний. Накрая Антоний и Клеопатра се самоубили, с цел да избягат от плен и отмъщение от силите на Октавиан.

Докато войната остава забравена в по-голямата модерна история на Рим, това е значимо събитие. То затвърждава позицията на Октавиан като преобладаваща политическа фигура. Това е началото на трансформацията на Римската република в Римската империя, като Октавиан – по-късно Август – се утвърждава като първия римски император .

9. Войната в Калинга – най-смъртоносните войни в античната история

Войната в Калинга е огромен спор, воден сред Маурийската империя и античната страна Калинга в югоизточната част на Индия. Започвайки някъде към 261 година прочие н. е., това се счита за една от най-кървавите военни акции в антична Индия заради броя на починалите.

До огромна степен водена като завоевателна война от Маурите, те желали да разширят въздействието си в други елементи на Индия. Калинга бил проспериращ район със стратегически търговски пътища и мощен флот. А това било опасност за Маурийската империя.

Войната довела до опустошителни загуби както за локалните, по този начин и за нашествениците, с към 100 000 убити бойци и 150 000 пленени до края й. Според легендите мащабът на насилието и кървавите последствия от него надълбоко са засегнали Ашока. Той бил император на империята на Маурите, карайки го да изостави по-нататъшното завладяване и да прегърне будизма.

8. Завоевателните войни на Александър

Александър Велики е един от най-известните военачалници в историята. Неговите завоевания стартират през 334 година прочие н. е., започвайки с нахлуването в Персийската империя с неговата войска от македонци и опитни наемници. Той печели ранни победи в борбата при Граник и борбата при Иса, където побеждава персийския цар Дарий III.

Кампанията на Александър щяла да продължи със завладяването на други огромни, исторически значими райони като Египет, Вавилон и Суза. След като побеждава уверено Дарий в борбата при Гавгамела, той потегля на изток към античната област Бактрия и по-късно към Индия.

След приближаването си до северозападната граница на Индия и чувайки за благосъстоянията на този край, Александър взема решение да завоюва Индия. В началото на 327 г. пр. Хр. той употребява битките на индийските страни и навлиза в Индия.

Край река Хидасп, където става решителната битка с индийския цар Пор, Александър основава два града – Никея (град на победата) и Буцефалия (на името на неговия кон Буцефал), след което потегля по-нататък на изток. Армията се доближава до река Хифазис и тук войските на Александър въстават и отхвърлят да продължат по-нататък.

През лятото на 323 година по време на гуляй Александър се почувства зле и след няколко дни на 10 или 11 юни 323 година пр.н.е. Александър умира в двореца на Навуходоносор II. Така приключва интервалът на извънредно кървави борби в огромна част от античния свят.

7. Бунтът на Бар Кохба

Наречен на бунтовническия лидер, който го е почнал, въстанието Бар Кохба – също от време на време наричано Второто еврейско въстание – се води в античния район Юдея сред 132 и 135 година сл. Хр. Основната причина била потисническото римско ръководство.

По-специално политиката на римския шеф Тиний Руфус и император Адриан, които се пробвали да основат римска колония в Йерусалим, като от самото начало ограничавали еврейските религиозни практики и традиции. Първоначално въстанието беше сполучливо, защото бунтовниците съумели да завладяват и краткотрайно задържат град Йерусалим, откакто победили мощния римски легион XXII Дейотариана.

Това обаче нямало да продължи дълго след намесата на самия Адриан, който извикал подкрепления от Англия, водени от Гай Юлий Север. Регионът бил подложен под римски надзор в края на спора, приключил със гибелта на Бар Кохба през 135 година сл. Хр. Еврейските жертви по време на войната се правят оценка на към 580 000, само че това не включва гибелта на цивилни заради апетит и заболявания.

6. Пуническите войни

Известни също като Картагенските войни, Пуническите войни са серия от три смъртоносни спора сред Рим и Картаген, започващи през 264 година пр.н.е. Първата пуническа война – сред 264-241 година прочие н. е. – стартира от спор за контрола над Сицилия и западно-средиземноморските морски пътища. Рим излиза като победител след съвсем две десетилетия яростни войни, печелейки Сицилия като своя първа отвъдморска провинция.

Втората война – от 218 до 201 година прочие н. е. – видяла известния картагенски военачалник Ханибал да нахлува в Италия, пресичайки Алпите със своите войски, в това число бойни слонове. Въпреки първичните победи обаче Ханибал в последна сметка е надвит от римския военачалник Сципион Африкански. Това довело до цялостната загуба на картагенски надзор над Италия.

Третата пуническа война от 149 до 146 година прочие н. е. приключва с рухването на Картаген от легионите на Сципион Емилиан, последвано от съвсем цялостното заличаване на града през идващите седмици.

Войните довели до края на Картагенската империя, като нейната територия била превърната в римска провинция Африка. Като отмъщение множеството от оживелите картагенци били продадени в иго. А съвсем всяка част от тяхната просвета била изцяло заличена от историята. Дори и най-консервативните оценки сочат, че броят на жертвите е стотици хиляди, което я прави една от най-разрушителните войни в историята.

5. Кимврийската война – най-смъртоносните войни в античната история

Кимврийската война се отнася до поредицата от спорове сред Римската република и мигриращите немски племена, кимври и тевтони. Воювали сред 113 година прочие н. е. и 101 година прочие н. е., тези племена почнали да съставляват опасност за римските съдружници в модерна Австрия по време на една от техните миграции на юг.

Римските водачи в началото подценяват силата им, което довело до пагубно проваляне в борбата при Аравзио през 105 година пр.н.е. и десетки хиляди жертви. В резултат на това Рим подхванал фрапантни ограничения, с цел да се опълчи на възходящата опасност от страна на племената, предоставяйки обширни военни пълномощия на един от техните водачи, Гай Марий.

Той щял да продължи сполучливо да реорганизира римската войска в професионална бойна мощ. Това довело до решителната му победа над тевтоните в борбата при Aquae Sextiae през 102 година пр.н.е. По-късно Марий се бие с кимврите в борбата при Верцела в Галия, което довело до друга голяма победа за римските сили.

Войната била белязана от големи борби и изключителни жертви и от двете страни. Някои оценки демонстрират, че над 600 000 души са изгубили живота си заради разнообразни аргументи по време на спора.

4. Период на воюващите страни

Епохата на Воюващите царства от 475 до 221 година пр.н.е. е част от по-голям интервал в китайската история, наименуван Пролетен и Есенен интервал. През това време страната била разграничена на седем по-малки конкуриращи се царства, всяко от които се борело за надзор над другото с някои от най-големите регистрирани борби в китайската история.

Това било времето на широкоразпространените войни и политическите интриги. Но също по този начин и интервал на огромен прогрес в културата, философията, науката, медицината и куп други области в Китай. Периодът на воюващите страни видял възхода на разнообразни метафизичен придвижвания, които в този момент свързваме с античен Китай, в това число конфуцианство, даоизъм, легализъм и мохизъм. В епохата също се следи необятното приемане на стоманени принадлежности и оръжия в разнообразни форми, започвайки желязната ера в района.

Седемте самостоятелни страни непрестанно се борели за надзор над територията. И тогава в района се появява концепцията за един-единствен китайски император, ръководещ всички владетели. Конфликтът приключва с възхода на династията Цин, когато тя най-сетне превзема другите царства през 221 година пр.н.е. и основава първата обединена китайска империя в историята.

Въпреки че има малко публични оценки за броя на починалите, може да се каже, че това е един от най-смъртоносните спорове на своето време. Дори единствено една от акциите – борбата при Changping – довело до загубата на към 650 000 бойци.

3. Галските войни – най-смъртоносните войни в античната история

От 58 година прочие н. е. до 50 година прочие н. е. Юлий Цезар води брутална поредност от войни, в този момент запомнени като Галските войни. Целта била огромни елементи от територията на Галия – в този момент Франция и няколко други прилежащи района – да бъдат сложени под директен римски надзор.

От страна на галите това било война за прекъсване на римското посягане върху обичайно галски територии, дружно с други надълбоко вкоренени проблеми, датиращи от няколко века. Докато галите били свирепи бойци по всевъзможен метод, им липсвало съдействие и екипна работа на бойното поле, където модерното съоръжение на Рим и опитните легиони имали ясно преимущество.

Битката при Алезия през 52 година прочие н. е. циментира техния надзор над галските територии и бележи края на гражданската война, макар че това пристигнало на ужасна цена, изключително за галските племена. Според калкулации на римските историци Плутарх и Апиан, спорът е довел до гибелта на над един милион души. Това е % на жертви, който не е преживяван даже от най-засегнатите страни от Втората международна война.

2. Бунтът на жълтите тюрбани

Наречен на жълтите шапки, носени от неговите членове, въстанието на Жълтите тюрбани е едно от най-големите въстания в историята, почнало в Китай през 184 година сл. Хр. Това било значително борба на селяните против ръководещата династия Хан, породена от редица фактори, в това число естествени бедствия, епидемии и социално-икономически проблеми.

Гражданската война скоро щяла да се популяризира в множеството елементи на Китай. Имало разнообразни размирен армии, формирани от локални селяни и военачалници, изникващи в района. Династия Хан дала отговор със мощ, като доста китайски военни офицери получили по-високи позиции поради опита си в потушаването на протеста.

Въздействието на протеста на Жълтите тюрбани било надълбоко и продължително, защото мощно отслабило династията Хан и нейния надзор над нейните територии. Това непосредствено довело до предначертания й провал през 220 година Според някои оценки войната лишила живота на към 8 милиона души в Китай. Това я прави една от най-смъртоносните цивилен спорове в историята.

1. Периодът на трите царства – най-смъртоносните войни в античната история

Периодът на Трите царства в Китай се отнася за времето директно след рухването на династията Хан, започвайки през 220 година сл. н. е. и завършвайки с краткотрайното обединяване на страната през 280 година сл. н. е.

Периодът е кръстен на трите ръководещи режима в Китай по това време – Уей, Шу и У – и е белязан от някои от най-големите борби в историята на страната. Периодът бил с непрестанен спор сред трите страни, с значими борби, водени за територии като Jingzhou и Hanzhong.

Тя щяла да завърши през 256 година. Тогава Сима Ян узурпира Уей и основава династията Джин, което води до възможния завършек на войната през 280 година Въпреки че няма надеждни оценки за броя на жертвите се счита, че е към 40 милиона.