Трюфелите радвали само императори
Най-скъпият пиемонтски бял трюфел бе продаден тази пролет за 200 000 $. Това стана същински казус след открит търг, който се организира по едно и също време в Рим, Лондон и Абу Даби, с цел да бъде продадена най-скъпата храна в света.
Собственик на ароматната гъба, тежаща над един кг, стана притежател на мрежа казина в Хонконг – Стенли Ноу. Бизнесменът е огромен фен на трюфелите – преди една година той заплати за малко по-едър трюфел баснословната сума от 330 хиляди $.
Въпреки голямата си цена трюфелите са едни от най-търсените и едни от най-редките подправки в света. Те по никакъв метод не могат да бъдат развъждани макар напъните на генерации учени, биолози и експерти по ботаника.
Скъпоценните гъби, както и преди няколко века, се откриват в иглолистни гори благодарение на особено подготвени кучета и свине. Последните промени в климата, мощните суши и проливните дъждове са понижили добива на трюфели в целия свят.
Въпреки икономическата рецесия размерът на продажби на този деликатес е на устойчиво равнище. Този артикул от най-древни времена се е славел с невероятните си свойства. Смятало се е, че трюфелите могат да върнат младостта.
Но надалеч не всеки може да опита от ароматната гъба, чиято цена е близка до тази на златото. Трюфелите порастват подземен, на не повече от тридесет сантиметра под нея. Смята се, че най-вече гъби от този тип има във Франция, само че шампионата по вариация на тези растения държи Австралия.
Още Авицена е препоръчвал трюфелите като дейно средство от доста болести. Първите писмени бележки за тези гъби се отнасят към времената на Римската империя. Тогава трюфелите са били считани за афродизиаци и били наложително в менюто на императорите.
Едва през четиринадесети век те станали налични за европейските аристократи. Пикът на трюфелите е в средата на деветнадесети век, когато доста френски лозя умират, а в почвата под тях порастват цели плантации трюфели.
Тези гъби са доста капризни и мъчно се съхраняват. Пресният трюфел може да бъде непокътнат по-дълго време в буркан с оризови зърна, само че тогава част от аромата му отива в ориза. Може да съхранявате трюфели и в алкохол, само че няма нищо, което да се съпостави с аромата на прясната гъба.
Термичната й обработка не би трябвало да продължава повече от пет минути, другояче неповторимият мирис изчезва. Трюфелите се употребяват главно за добавка към съществени ястия, на тяхна основа се основават доста изискани сосове.
Непосредствено пред сервирането трюфелите се нарязват на доста фино и се поставят върху топлото ядене, а след няколко секунди ароматната гъба стартира да напоява цялото ястие с изисканото си благоухание.
