Самият живот предизвикал първото масово измиране на Земята
Най-ранното всеобщо измиране на животни на Земята, случило се преди към 540 милиона години в едиакарския интервал, е било подбудено от бързата еволюция на самите представители на живота, а не от галактически или естествени катаклизми, настояват палеонтолози в сп. Proceedings of the Royal Society B.
„ Между това измиране и днешни дни съществуват мощни паралели. Измирането от края на едиакара демонстрира, че появяването на нови форми на държание измежду животните може напълно да промени целия облак на планетата и да унищожи екосистемите и ние, човечеството, се явяваме най-силните екосистемни инженери за цялата история на Земята “, споделя Саймън Дарох (Simon Darroch) от университета Вандербилт в Нашвил (САЩ).
Дарох и сътрудниците му стигнали до този непредвиден извод, като изучили видовия състав и структурата на обществата от последните едиакарски многоклетъчни, живели на земята преди към 545 млн. години. Техни остатъци били открити неотдавна на територията на Намибия.
Както изясняват учените, преди към 600 милиона години на Земята се появили голям брой странни многоклетъчни животни, които изчезнали безследно малко преди Камбрийския гърмеж – епохата на взривно уголемение на видовото многообразие на животни и появяването на всички групи актуален живот.
Отличителна линия на тези ранни организми, споделя Дарох, е било това, че те са могли да употребяват О2, отровен за множеството микроби газ, в качеството на източник на сила. Това им разрешило бързо да се разпространят по първичния океан на Земята без значение от неподвижния им метод на живот, и да обхванат във всичките ѝ ъгълчета за релативно малко време.
Защо са изчезнали тези същества? Анализът на техни фосили от Намибия демонстрират, че за това са били отговорни техните „ наследници “ – представителите на камбрийската фауна, в дословен смисъл преобразяващи океана под себе си и правещи го неспособен за живот на едиакарските същества.
Главно отличие на камбрийската фауна от едиакарските ѝ съперници е било това, че по-голяма част от нейните представители са били изцяло мобилни и са могли да се придвижват от едно място на друго, което им е разрешило интензивно да търсят и гълтам храна. Тази дарба им е помогнала бързо да изместят едиакарските си „ предшественици “ и да заемат тяхното място в екосистемите.
Според Дарох за това свидетелства фактът, че видовото многообразие на едиакарските животни в намибийските наноси е било доста ниско спрямо по-древни находища на техни остатъци, въпреки че тези същества, съдейки по химичния състав на заобикалящите ги скали, не са изпитвали проблеми с достъпа до О2 и храна.
Подобни процеси и заместването на едни типове животни с други протичат в дивата природа постоянно, само че в това време тази промяна е станала толкоз бързо, че от геоложка позиция припомня на типично всеобщо измиране на животни, провокирано от някакъв планетарен прелом.
По подобен метод може да се приказва, че всеобщите измирания могат да протичат освен след мощни изливания на магма, екологични произшествия или рухване на метеорити, само че и с помощта на появяването на кардинално нови типове животни и тяхната еволюция.
Подобно изобретение се явява прегледен образец за това бъдеще, до което човечеството може да докара Земята, заключават учените.
РИА Новости
