Тропеум Траяни - триумфът на император Траян
Най-популярните имена на императори, управлявали Римската империя са тези на Юлий Цезар и Октавиан Август, на Тиберий и Калигула, на Нерон, на Марк Аврелий и Септимий Север. Но сигурно името на римски император, обвързвано най-тясно с историята на Балканите от това време е това на император Траян, управлявал от 98 до 117 година За този император доста предания и митове, разказвани по нашите земи, като една от най-известните е тази за император Траян с козите уши. Има и доста названия, на пътища, градове, замъци, мостове, проходи, свързани с неговото име. Всичко това се среща освен в земите на днешна България, Сърбия, Румъния, Молдова, само че доближава и по на север към Украинските и Руски земи.
Именно с походите на император Траян против даките, които живеят на север от река Дунав, са свързани най-важните военни дейности на Римската империя и политика на Балканите по това време. В резултат на тези походи и построяването на мост на Дунав, по който да преминат войските, в края на 1 и началото на 2 век от новата епоха, римската власт, римската просвета е наложена и в земите на север от Дунав, в днешна Румъния, въпреки и за не повече от два века. Но и за това малко време, директно прикосновение с нея изпитват с изключение на даките, които са близки до траките племена, също и многочислените северни скити и други по-малки общности, живеещи по тези земи. По този мотив името на император Траян се среща четири пъти в описа наименуван Слово о полку Игореве написан в края на 12 век и обвързван с ранната съветска държавност.
Съвсем покрай българо-румънската граница в Северна Добруджа се намира един малко прочут монумент, който в действителност съставлява възвишен паметник, повдигнат по времето на император Траян, при започване на 2 век от новата епоха. Този паметник отбелязва успеха на Траян над даките и техните съдружници и е прочут с името Тропеум Траяни – Трофеят на Траян. Намира се до днешното огромно село Адамклиси, и огромната римска цитадела на това място, не доста на север от границата с България. Този регион през днешния ден е изпълнен и с доста православни манастири, в това число и подобен от времето на деятел Андрей Първозвани, посетил мястото, при пътуването си на север, към земите на скитите.
Монументът на Траян е повдигнат през 109 година, в чест на успеха му над даките, на мястото където четвърт век по рано умират близо три хиляди римляни от XXI легион, в борба с локалните племена. Оригиналните релефи (метопи) с фигури през днешния ден са пренесени в музея в Адамклиси, а монументът е възобновен, върху истинската си база, по времето на Николае Чаушеску, през 1977 година. Наблизо минава и един от така наречен Траянови валове. Този предпазен насип е изработен на мястото където река Дунав се приближава най-близо до Черно море, където пък в наши дни е прекаран каналът Черна вода – Кюстенджа. Тези големи и дълги валове, които се срещат и по на север, в южните земи на днешна Молдова и Украйна, са построени по римско време, за на стопират нашествията на варвари от север. Българската историческа просвета се пробва да ги припише на прабългарите, само че би трябвало да си признаем, че нашето Първо българско царство в никакъв случай не е имало такава икономическа мощност, а и човешки запас, за осъществяване на сходни грандиозни строителни мероприятия.
Върху големият каменен паметник, стъпил върху база с кръгли стъпала са изобразени подиуми от борбите на римляните с даките и съюзните им немски и скитски племена. Има няколко подиуми на индивидулен пердах сред римлянин и дакиец, сред римлянин и немец. Римските легионери са облечени с ризници и шлемове на главата, борят се с къси мечове. Даките са обути в панталони, голи от кръста нагоре. Сражават се със страшните дълги ножове със извит връх, наименуван фалкс. Тези оръжия нанасяли огромни провали, макар защитното облекло на легионерите. Няколко века по-късно създателите разказват и славяните, че влизали в стълкновение голи до кръста, с цел да не им пречат облеклата в борбата.
Има и подиуми от походите на римски легионери, от бита на даките, разнообразни скотски и флорални претекстове, също и митични. Най-впечатляващи обаче са фигурите на пленени дакийски предводители. Всички фигури са с самостоятелни изображения на лицата, обути с панталони, и наметнати с туники, с перелини и типични дакийски ризи. Повечето даки са с дълги до раменете коси и носят огромна шапка, дакийска. Предполага се, че някои от тези предводители са скити или германци. Всички са прави, с вързани ръце зад тила. Фигурите им обрамчват горната част на монумента.
На неговия върх е подложен триумфът на римското оръжие – голяма легионерска ризница, меч, щитове и шлем. Под него огромна фигура на покорен дакиец и два женски фигури, седнали на земята. Липсва самостоятелният облик на човек, показано е единствено римското оръжие.
Този впечатляващ паметник ни препраща към Траянова колона в Рим, отдадена на същата тази война, само че и е доста по-различен. Качеството на изображение и на релефите е малко ниско от това на Траяновата колона, само че по тази причина пък фигурите и сцените са по-големи, по ясно разбираеми и по-въздействащи. На Траяновата колона в Рим са по-малки и много слети и трудноразграничими.
Дори и ние като модерни хора, привикнали с огромните мащаби на модерни свят, към момента се впечатляваме от величието на римските градежи и монументи.
Именно с походите на император Траян против даките, които живеят на север от река Дунав, са свързани най-важните военни дейности на Римската империя и политика на Балканите по това време. В резултат на тези походи и построяването на мост на Дунав, по който да преминат войските, в края на 1 и началото на 2 век от новата епоха, римската власт, римската просвета е наложена и в земите на север от Дунав, в днешна Румъния, въпреки и за не повече от два века. Но и за това малко време, директно прикосновение с нея изпитват с изключение на даките, които са близки до траките племена, също и многочислените северни скити и други по-малки общности, живеещи по тези земи. По този мотив името на император Траян се среща четири пъти в описа наименуван Слово о полку Игореве написан в края на 12 век и обвързван с ранната съветска държавност.
Съвсем покрай българо-румънската граница в Северна Добруджа се намира един малко прочут монумент, който в действителност съставлява възвишен паметник, повдигнат по времето на император Траян, при започване на 2 век от новата епоха. Този паметник отбелязва успеха на Траян над даките и техните съдружници и е прочут с името Тропеум Траяни – Трофеят на Траян. Намира се до днешното огромно село Адамклиси, и огромната римска цитадела на това място, не доста на север от границата с България. Този регион през днешния ден е изпълнен и с доста православни манастири, в това число и подобен от времето на деятел Андрей Първозвани, посетил мястото, при пътуването си на север, към земите на скитите.
Монументът на Траян е повдигнат през 109 година, в чест на успеха му над даките, на мястото където четвърт век по рано умират близо три хиляди римляни от XXI легион, в борба с локалните племена. Оригиналните релефи (метопи) с фигури през днешния ден са пренесени в музея в Адамклиси, а монументът е възобновен, върху истинската си база, по времето на Николае Чаушеску, през 1977 година. Наблизо минава и един от така наречен Траянови валове. Този предпазен насип е изработен на мястото където река Дунав се приближава най-близо до Черно море, където пък в наши дни е прекаран каналът Черна вода – Кюстенджа. Тези големи и дълги валове, които се срещат и по на север, в южните земи на днешна Молдова и Украйна, са построени по римско време, за на стопират нашествията на варвари от север. Българската историческа просвета се пробва да ги припише на прабългарите, само че би трябвало да си признаем, че нашето Първо българско царство в никакъв случай не е имало такава икономическа мощност, а и човешки запас, за осъществяване на сходни грандиозни строителни мероприятия.
Върху големият каменен паметник, стъпил върху база с кръгли стъпала са изобразени подиуми от борбите на римляните с даките и съюзните им немски и скитски племена. Има няколко подиуми на индивидулен пердах сред римлянин и дакиец, сред римлянин и немец. Римските легионери са облечени с ризници и шлемове на главата, борят се с къси мечове. Даките са обути в панталони, голи от кръста нагоре. Сражават се със страшните дълги ножове със извит връх, наименуван фалкс. Тези оръжия нанасяли огромни провали, макар защитното облекло на легионерите. Няколко века по-късно създателите разказват и славяните, че влизали в стълкновение голи до кръста, с цел да не им пречат облеклата в борбата.
Има и подиуми от походите на римски легионери, от бита на даките, разнообразни скотски и флорални претекстове, също и митични. Най-впечатляващи обаче са фигурите на пленени дакийски предводители. Всички фигури са с самостоятелни изображения на лицата, обути с панталони, и наметнати с туники, с перелини и типични дакийски ризи. Повечето даки са с дълги до раменете коси и носят огромна шапка, дакийска. Предполага се, че някои от тези предводители са скити или германци. Всички са прави, с вързани ръце зад тила. Фигурите им обрамчват горната част на монумента.
На неговия върх е подложен триумфът на римското оръжие – голяма легионерска ризница, меч, щитове и шлем. Под него огромна фигура на покорен дакиец и два женски фигури, седнали на земята. Липсва самостоятелният облик на човек, показано е единствено римското оръжие.
Този впечатляващ паметник ни препраща към Траянова колона в Рим, отдадена на същата тази война, само че и е доста по-различен. Качеството на изображение и на релефите е малко ниско от това на Траяновата колона, само че по тази причина пък фигурите и сцените са по-големи, по ясно разбираеми и по-въздействащи. На Траяновата колона в Рим са по-малки и много слети и трудноразграничими.
Дори и ние като модерни хора, привикнали с огромните мащаби на модерни свят, към момента се впечатляваме от величието на римските градежи и монументи.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ