Как се променя животът на една двойка след появата на децата?
Най-хубавият ден в живота на всеки човек е раждането на неговото дете. Когато погледнете в тези дребни, почтени очи разбирате, че към този момент сърцето ви живее отвън вас. Това е в действителност най-вълнуващото възприятие на света, само че и най-плашещото, тъй като знаете, че това малко дребосъче разчита на вас за всичко.
Не е елементарно да си родител и както се споделя, няма директен път, асансьор или даже ескалатор. Отглеждането на дете е като непрекъснато нанагорнище на стълби – някъде ще имате сили и ще взимате по 3-4 етажа едновременно, на други места ще стоите с дни на едно ходило. Това са напълно естествени неща и не трябва да се притеснявате, тъй като имате своето малко знамение и колкото и да е мъчно от време на време, просто погледнете усмивката на своето дете и в момент ще забравите всички неволи.
Жените или мъжете се приспособяват по-бързо?
Жените някак привикват по-лесно с това, че ще стават майки. Още от първия момент, в който схващат радостната новина те стартират да градят своя живот към бебчето. При мъжете е малко по-различно. Те схващат, че ще стават татковци, само че някак си изцяло осъзнават този факт, когато бебето се роди.
В мъжката природа още от антични времена е заложено да се грижи за фамилията си. След появяването на детето в това тяхно възприятие се ускорява още повече.
Понякога несъмнено е противоположното. Важното е двойката да работи в екип, да посреща измененията дружно и да се поддържа, без значение от обстановката, в която са сложени.
Какво се случва след появяването на дребното бебче?
Често се появяват проблеми в двойката откакто се роди бебето. Това е по този начин, тъй като методът на живот на майката се трансформира тотално – тя е по през целия ден с бебето, храни го, облича го, приспива го доста по-често от таткото. Жените усещат, че мъжете им въобще не им оказват помощ и като че ли са безучастни наблюдаващи в живота на новия дребен член на фамилията. При тях обаче, нещата стоят по малко по-различен метод – те не престават да вървят на работа, общо взето имат същия режим, само че особеното е, че към този момент времето, което са прекарвали с жена си или в правене на някое обичано занимание, към този момент е отделено напълно на бебето. Жените не постоянно схващат това и от там се появяват проблемите. Е, да си го кажем има и такива бащи, които не оказват помощ, само че да се надяваме да са по-малък %.
Всеки мъж (или съвсем всеки) мечтае да стане баща. Да научи детето си да приказва, да чете, да рита топка, да бъде добър и почтен човек. Да, обаче никой не осъзнава на какъв брой доста неща може да ви научи едно дете. Гледате към отрочето си и се възхищавате на метода, по който рисува, пее, танцува или се смее и си давате сметка, че това в действителност е най-хубавото нещо, което ви се е случвало. Много мъже се опасяват от това да станат татковци и не, че не желаят просто изпитват лекичък смут, че би трябвало да възпитават, отглеждат и да бъдат образец за друго живо създание. Мъже, няма нищо ужасно. Никой не се е родил теоретичен, задоволително е да имате предпочитание и да обичате абсолютно детето си и всичко останало някак си ще пристигна от единствено себе си.
Възможно е обаче да се лишите от някой различен табиет или занимание, или най-малко много да ги ограничите. Защото да си родител, изключително в първите години от живота на детето, значи да отделяте цялото си свободно време на него. Иначе рискувате да се отчужди от вас и да не съумеете да изградите по този начин мечтаната връзка татко – дете.
След появяването на детето мъжете стават по-отговорни (още повече и от преди), по-предпазливи и някак си омекват при типа на дребното дребосъче. Започват да се интересуват от неща, които преди въобще не са привличали вниманието им. И това е изцяло обикновено и естествено, тъй като всеки баща желае да е модел за подражателство на своето дете и да му даде допустимо най-хубавия образец, на който е кадърен.
Иска ми се да имам вяра, че при естествени условия, появяването на едно малко дребосъче сплотява двойката, само че от време на време се оказва, че с появяването на детето стартират и разнообразни разногласия и кавги. За да се избегне това е нужно в действителност родителите да работят в екип, тъй като не е елементарно да се отглежда дете, даже най-кроткото на света. Това е виновна задача, към която би трябвало да се подходи с доста внимание, мисъл и неизменност.
Детето е едно малко знамение, една наслада, едно същинско благополучие и всяка двойка би трябвало да се усеща на върха на щастието.
Понякога ще е мъчно, от време на време даже ще ви се коства, че е невероятно, само че постоянно си казвайте, че и това ще мине. Промените след появяването на детето са неизбежни, само че това не значи, че са непостижими. Понякога би трябвало да се откажете от нездравословен табиет или даже обичано занимание, само че пък се замислете, че всичко е в името на дребното дребосъче, което толкоз сте желали и толкоз доста обичате.
Една дребна почтена душичка има силата да сплоти една двойка, да ги научи на неща, на които не са подозирали, че са способни. Да си родител е най-голямата наслада на света. Едно дете може да ни научи на това, че любовта е безгранична, безусловна и непрекъсната, че тя не увяхва с годините, не изчезва, а единствено пораства и се развива. Такава може да е и любовта сред родителите, освен сред родител и дете.
Не се плашете от измененията, тъй като от време на време се оказва, че са за положително и, че тъкмо те са най-хубавото нещо, което ви се е случвало. Пожелавам на всеки, който желае такава смяна в живота си, тя да му се случи, тъй като да чуеш „ мамо “ или „ тате “ за първи път е скъпо, повярвайте ми!
Не е елементарно да си родител и както се споделя, няма директен път, асансьор или даже ескалатор. Отглеждането на дете е като непрекъснато нанагорнище на стълби – някъде ще имате сили и ще взимате по 3-4 етажа едновременно, на други места ще стоите с дни на едно ходило. Това са напълно естествени неща и не трябва да се притеснявате, тъй като имате своето малко знамение и колкото и да е мъчно от време на време, просто погледнете усмивката на своето дете и в момент ще забравите всички неволи.
Жените или мъжете се приспособяват по-бързо?
Жените някак привикват по-лесно с това, че ще стават майки. Още от първия момент, в който схващат радостната новина те стартират да градят своя живот към бебчето. При мъжете е малко по-различно. Те схващат, че ще стават татковци, само че някак си изцяло осъзнават този факт, когато бебето се роди.
В мъжката природа още от антични времена е заложено да се грижи за фамилията си. След появяването на детето в това тяхно възприятие се ускорява още повече.
Понякога несъмнено е противоположното. Важното е двойката да работи в екип, да посреща измененията дружно и да се поддържа, без значение от обстановката, в която са сложени.
Какво се случва след появяването на дребното бебче?
Често се появяват проблеми в двойката откакто се роди бебето. Това е по този начин, тъй като методът на живот на майката се трансформира тотално – тя е по през целия ден с бебето, храни го, облича го, приспива го доста по-често от таткото. Жените усещат, че мъжете им въобще не им оказват помощ и като че ли са безучастни наблюдаващи в живота на новия дребен член на фамилията. При тях обаче, нещата стоят по малко по-различен метод – те не престават да вървят на работа, общо взето имат същия режим, само че особеното е, че към този момент времето, което са прекарвали с жена си или в правене на някое обичано занимание, към този момент е отделено напълно на бебето. Жените не постоянно схващат това и от там се появяват проблемите. Е, да си го кажем има и такива бащи, които не оказват помощ, само че да се надяваме да са по-малък %.
Всеки мъж (или съвсем всеки) мечтае да стане баща. Да научи детето си да приказва, да чете, да рита топка, да бъде добър и почтен човек. Да, обаче никой не осъзнава на какъв брой доста неща може да ви научи едно дете. Гледате към отрочето си и се възхищавате на метода, по който рисува, пее, танцува или се смее и си давате сметка, че това в действителност е най-хубавото нещо, което ви се е случвало. Много мъже се опасяват от това да станат татковци и не, че не желаят просто изпитват лекичък смут, че би трябвало да възпитават, отглеждат и да бъдат образец за друго живо създание. Мъже, няма нищо ужасно. Никой не се е родил теоретичен, задоволително е да имате предпочитание и да обичате абсолютно детето си и всичко останало някак си ще пристигна от единствено себе си.
Възможно е обаче да се лишите от някой различен табиет или занимание, или най-малко много да ги ограничите. Защото да си родител, изключително в първите години от живота на детето, значи да отделяте цялото си свободно време на него. Иначе рискувате да се отчужди от вас и да не съумеете да изградите по този начин мечтаната връзка татко – дете.
След появяването на детето мъжете стават по-отговорни (още повече и от преди), по-предпазливи и някак си омекват при типа на дребното дребосъче. Започват да се интересуват от неща, които преди въобще не са привличали вниманието им. И това е изцяло обикновено и естествено, тъй като всеки баща желае да е модел за подражателство на своето дете и да му даде допустимо най-хубавия образец, на който е кадърен.
Иска ми се да имам вяра, че при естествени условия, появяването на едно малко дребосъче сплотява двойката, само че от време на време се оказва, че с появяването на детето стартират и разнообразни разногласия и кавги. За да се избегне това е нужно в действителност родителите да работят в екип, тъй като не е елементарно да се отглежда дете, даже най-кроткото на света. Това е виновна задача, към която би трябвало да се подходи с доста внимание, мисъл и неизменност.
Детето е едно малко знамение, една наслада, едно същинско благополучие и всяка двойка би трябвало да се усеща на върха на щастието.
Понякога ще е мъчно, от време на време даже ще ви се коства, че е невероятно, само че постоянно си казвайте, че и това ще мине. Промените след появяването на детето са неизбежни, само че това не значи, че са непостижими. Понякога би трябвало да се откажете от нездравословен табиет или даже обичано занимание, само че пък се замислете, че всичко е в името на дребното дребосъче, което толкоз сте желали и толкоз доста обичате.
Една дребна почтена душичка има силата да сплоти една двойка, да ги научи на неща, на които не са подозирали, че са способни. Да си родител е най-голямата наслада на света. Едно дете може да ни научи на това, че любовта е безгранична, безусловна и непрекъсната, че тя не увяхва с годините, не изчезва, а единствено пораства и се развива. Такава може да е и любовта сред родителите, освен сред родител и дете.
Не се плашете от измененията, тъй като от време на време се оказва, че са за положително и, че тъкмо те са най-хубавото нещо, което ви се е случвало. Пожелавам на всеки, който желае такава смяна в живота си, тя да му се случи, тъй като да чуеш „ мамо “ или „ тате “ за първи път е скъпо, повярвайте ми!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ