“Блумбърг”: Светът приближава критична линия, Русия - също
Най-голямата бизнес медия предизвестява, че развитият свят наближава сериозна точка.
Не, това не е сериозната линия, за която в този момент се вика от всяка естрада и не е от ежедневните предизвестия, от които е невероятно да се избяга през днешния ден. Тоест, не приказваме за необратимите климатични промени.
Напротив, става въпрос за противоположното - за този великански проблем, който решението на проблемите с климата единствено ще изостри.
Говорим за тоталното застаряване на популацията.
Нека в резюме напомним тук: множеството страни по света към този момент са минали границата на така наречен “Стеснено възпроизвеждане”, т.е. те правят „ Демографски преход “. Грубо казано, в такива страни има по-малко от две деца на жена, което значи, че идващите генерации в тях ще бъдат по-малки от сегашните.
Тези страни в този момент включват: Русия (с множеството постсъветски републики, като се изключи Централна Азия), Съединени американски щати с Канада, цяла Европа, цяла Източна Азия и забележителна част от Южна Америка (включително да вземем за пример Бразилия и Куба) и даже редица огромни ислямски страни, да вземем за пример Иран и Бангладеш.
Огромен брой други страни ще преминат тази граница безусловно през идващото десетилетие, защото раждаемостта понижава в международен мащаб - Мексико, Аржентина и Индия към този момент са на ръба на стесненото възпроизводство, Индонезия и Саудитска Арабия се доближават до тях.
И даже в резервоари за повишаване на международното население - като Пакистан, Египет или Нигерия - сегашният коефициент на плодовитост е с 25-50 % по-нисък, в сравнение с е бил на върха си, преди 40-60 години.
Бизнес осведомителна организация “Блумбърг”, разглеждайки европейската и американската обстановка, отбелязва, че възходящата войска от възрастни хора е възходящо предизвикателство.
Защото те не просто „ отпадат от публичното произвеждане “ и към този момент не са от изгода за стопанската система - те също по този начин прекрояват самата стопанска система. След като са спрели да работят, те не престават да преработват стопанската система за себе си, просто тъй като а) в този момент живеят доста дълго време и б) в това време не са доста здрави:
"Четиридесет % от американците на възраст 85 и повече години страдат от заболяването на Алцхаймер. Седемдесет % от тези над 65 години ще се нуждаят от грижи в някакъв миг. Мрачната действителност е, че колкото повече хора живеят по-дълго, толкоз повече се нуждаят от непрекъснати грижи. "
За да получите по -ясна визия за мащаба на казуса, през 2018 година има 6,5 милиона американци на възраст 85 и повече години, или към два % от популацията.
Но това е най-малкият проблем, тъй като тези, които в този момент са сред 75 и 84, са към 15 милиона, или 4,5 % от популацията. Тоест скоро броят на жителите с заболяването на Алцхаймер ще се удвои и надлежно армията, нуждаеща се от непрекъснати грижи, ще пораства.
И напредналите народи имат въпрос: кой в действителност ще се грижи за тях?
Отговорът „ роботите ще създадат всичко “ звучи ужасно - тъпо, че е приказен. В актуалния свят има доста автомобилни компании, които създават и усъвършенстват своите автопилоти - само че до момента няма нито един същински автопилот в региона, който да може просто да ръководи автомобил съгласно разпоредбите на пътя и да не гази.
Разстоянието до робот, който ще може да се грижи за изкуфели старци, т.е. да ги пази от нелепости, да преобличат облеклата им, да ги храни и къпе, е почти същото, както до колонизацията на Марс.
Отговорът „ децата и внуците ще се грижат за всички “ не звучи доста безапелационно, тъй като - вижте нагоре - ще има по-малко деца и внуци от възрастните хора. Освен това децата би трябвало да работят, а внуците да се учат - а самата потребност да се грижат за възрастните хора значи, че те ще изразходват тези милиони и милиарди човекочасове, вместо да се учи и работи.
Затова отговорът звучи като „ особено подготвени хора - медицинските сестри ще създадат всичко “. Това значи, че от бъдещите генерации (в същата Америка към 15 % от популацията е на възраст над 65 години, у нас към този момент повече от 20), все по -голяма част ще се грижат професионално за възрастните хора.
Тази промишленост в този момент е във напредък в международен мащаб - само че казусът е, че тя, по този начин да се каже, е чисто разходна: за грижи за възрастни хора, за разлика от грижите за деца, държавните управления и жителите харчат единствено пари, само че няма да има възвръщаемост. Звучи жестоко, само че е правилно.
Допълнителен въпрос е: „ от кое място да вземем всички тези медицински сестри “. Има две благоприятни условия: или да се образова възходящ % от популацията в трудоспособна възраст, или да се привлекат задгранични гастарбайтери.
В реалност, естествено, ще има и от двете. И това е много печален вид за всяка нация, тъй като всички тези хора би трябвало да бъдат платени.
Участието на по-голям брой трудоспособни жители в промишлеността за грижите предизвика увеличение на потребността от гастарбайтери (тъй като в обозримо бъдеще автоматизацията ще бъде доста по-успешна в унищожаването на работните места на офис служащите, в сравнение с портиерите и бачкаторите).
Увеличаването на броя на гастарбайтерите води до някои промени в метода на живот, които доста локални жители от разнообразни страни мощно не харесват.
Но даже и това в последна сметка може да се окаже краткотрайно решение, тъй като, позволете ми още веднъж да ви припомня, раждаемостта като цяло понижава в целия свят и когато доближи равнището на стеснено възпроизводство в Африка (приблизително след 40 години ), няма да има задоволително африканци за всички.
... Тук, апропо, има един любопитен колорит.
Споменах нагоре, че битката против изменението на климата, което в този момент е оповестена за съществена опасност за човечеството, единствено ще задълбочи казуса със застаряването и старческата - и затова общонационалната - беднотия в бъдеще.
Логиката тук е доста елементарна. Борбата против световното стопляне в този момент е ориентирана към а) понижаване на излъчванията на CO2 и прекосяване към така наречен “зелена енергия” и б) понижаване на потреблението на сила.
В момента няма причина да се счита, че зелената сила ще бъде по-евтина от въглеводородната сила или даже наедно с нея. Но има доста аргументи да се счита, че ще бъде доста по-скъпа. Скъпата сила значи от своя страна, че жителите на разнообразни страни, които към този момент се оплакват, че „ няма с какво да раждат и отглеждат деца “, ще раждат и отглеждат още по-малко деца.
Не ме домързя да прегледам страните с най-скъпа електрическа енергия. По някаква причина в първите 10 огромни страни с най-скъпа електрическа енергия (Германия, Дания, Португалия, Белгия, Ирландия, Япония, Англия, Италия, Руанда, Австрия) - единствено в една, африканска Руанда, личното ѝ население не умира. Там обаче единствено 40 % от жителите имат достъп до електричество.
Между другото, Германия, Англия, Италия и Япония също са водещи по % зелена сила в своите стопански системи.
... Изводите, които би трябвало да се създадат от всичко това, са много тежки. Светът - макар че не обичат да приказват доста за това - е изправен пред много сложни десетилетия. Защото това ще са десетилетия с възходящ % безпомощни остарели хора, нуждаещи се от грижи, ще са десетилетия с доста скъпа (особено в случай че "зелената тематика " играе по предназначение) сила и злополука да плодовитостта.
И това ще са десетилетия с интензивно заменяне на популацията на напредналите и приблизително развитите страни с младежи от по-слабо развитите страни.
И с цел да се поддържа повече или по-малко обичайно равнище на богатство на жителите, изразено в покупателната дарба, или страните би трябвало да запазят достъп до евтина сила за своите промишлености и жители, или по някакво знамение да съумеят да убедят своите жители да се умножават.
Пиша „ по знамение “, тъй като международният групов отговор на самите жители на сходен апел звучи като “Първо ни предоставяте почтени условия, а по-късно ще мислим “.
Опитът обаче демонстрира, че даже в страни, които са дали на жителите всичко като цяло, това не пречи на последните да се откажат от възпроизводството, вижте прословутата Европа като цяло и в частност Скандинавия.
Страната ни има достъп до евтина сила - към този момент. Ако не сме принудени - посредством напън и разбиране - да я изоставим, Русия има късмет да издържи „ сложните десетилетия “ пред света малко по-лесно от другите.
Не, това не е сериозната линия, за която в този момент се вика от всяка естрада и не е от ежедневните предизвестия, от които е невероятно да се избяга през днешния ден. Тоест, не приказваме за необратимите климатични промени.
Напротив, става въпрос за противоположното - за този великански проблем, който решението на проблемите с климата единствено ще изостри.
Говорим за тоталното застаряване на популацията.
Нека в резюме напомним тук: множеството страни по света към този момент са минали границата на така наречен “Стеснено възпроизвеждане”, т.е. те правят „ Демографски преход “. Грубо казано, в такива страни има по-малко от две деца на жена, което значи, че идващите генерации в тях ще бъдат по-малки от сегашните.
Тези страни в този момент включват: Русия (с множеството постсъветски републики, като се изключи Централна Азия), Съединени американски щати с Канада, цяла Европа, цяла Източна Азия и забележителна част от Южна Америка (включително да вземем за пример Бразилия и Куба) и даже редица огромни ислямски страни, да вземем за пример Иран и Бангладеш.
Огромен брой други страни ще преминат тази граница безусловно през идващото десетилетие, защото раждаемостта понижава в международен мащаб - Мексико, Аржентина и Индия към този момент са на ръба на стесненото възпроизводство, Индонезия и Саудитска Арабия се доближават до тях.
И даже в резервоари за повишаване на международното население - като Пакистан, Египет или Нигерия - сегашният коефициент на плодовитост е с 25-50 % по-нисък, в сравнение с е бил на върха си, преди 40-60 години.
Бизнес осведомителна организация “Блумбърг”, разглеждайки европейската и американската обстановка, отбелязва, че възходящата войска от възрастни хора е възходящо предизвикателство.
Защото те не просто „ отпадат от публичното произвеждане “ и към този момент не са от изгода за стопанската система - те също по този начин прекрояват самата стопанска система. След като са спрели да работят, те не престават да преработват стопанската система за себе си, просто тъй като а) в този момент живеят доста дълго време и б) в това време не са доста здрави:
"Четиридесет % от американците на възраст 85 и повече години страдат от заболяването на Алцхаймер. Седемдесет % от тези над 65 години ще се нуждаят от грижи в някакъв миг. Мрачната действителност е, че колкото повече хора живеят по-дълго, толкоз повече се нуждаят от непрекъснати грижи. "
За да получите по -ясна визия за мащаба на казуса, през 2018 година има 6,5 милиона американци на възраст 85 и повече години, или към два % от популацията.
Но това е най-малкият проблем, тъй като тези, които в този момент са сред 75 и 84, са към 15 милиона, или 4,5 % от популацията. Тоест скоро броят на жителите с заболяването на Алцхаймер ще се удвои и надлежно армията, нуждаеща се от непрекъснати грижи, ще пораства.
И напредналите народи имат въпрос: кой в действителност ще се грижи за тях?
Отговорът „ роботите ще създадат всичко “ звучи ужасно - тъпо, че е приказен. В актуалния свят има доста автомобилни компании, които създават и усъвършенстват своите автопилоти - само че до момента няма нито един същински автопилот в региона, който да може просто да ръководи автомобил съгласно разпоредбите на пътя и да не гази.
Разстоянието до робот, който ще може да се грижи за изкуфели старци, т.е. да ги пази от нелепости, да преобличат облеклата им, да ги храни и къпе, е почти същото, както до колонизацията на Марс.
Отговорът „ децата и внуците ще се грижат за всички “ не звучи доста безапелационно, тъй като - вижте нагоре - ще има по-малко деца и внуци от възрастните хора. Освен това децата би трябвало да работят, а внуците да се учат - а самата потребност да се грижат за възрастните хора значи, че те ще изразходват тези милиони и милиарди човекочасове, вместо да се учи и работи.
Затова отговорът звучи като „ особено подготвени хора - медицинските сестри ще създадат всичко “. Това значи, че от бъдещите генерации (в същата Америка към 15 % от популацията е на възраст над 65 години, у нас към този момент повече от 20), все по -голяма част ще се грижат професионално за възрастните хора.
Тази промишленост в този момент е във напредък в международен мащаб - само че казусът е, че тя, по този начин да се каже, е чисто разходна: за грижи за възрастни хора, за разлика от грижите за деца, държавните управления и жителите харчат единствено пари, само че няма да има възвръщаемост. Звучи жестоко, само че е правилно.
Допълнителен въпрос е: „ от кое място да вземем всички тези медицински сестри “. Има две благоприятни условия: или да се образова възходящ % от популацията в трудоспособна възраст, или да се привлекат задгранични гастарбайтери.
В реалност, естествено, ще има и от двете. И това е много печален вид за всяка нация, тъй като всички тези хора би трябвало да бъдат платени.
Участието на по-голям брой трудоспособни жители в промишлеността за грижите предизвика увеличение на потребността от гастарбайтери (тъй като в обозримо бъдеще автоматизацията ще бъде доста по-успешна в унищожаването на работните места на офис служащите, в сравнение с портиерите и бачкаторите).
Увеличаването на броя на гастарбайтерите води до някои промени в метода на живот, които доста локални жители от разнообразни страни мощно не харесват.
Но даже и това в последна сметка може да се окаже краткотрайно решение, тъй като, позволете ми още веднъж да ви припомня, раждаемостта като цяло понижава в целия свят и когато доближи равнището на стеснено възпроизводство в Африка (приблизително след 40 години ), няма да има задоволително африканци за всички.
... Тук, апропо, има един любопитен колорит.
Споменах нагоре, че битката против изменението на климата, което в този момент е оповестена за съществена опасност за човечеството, единствено ще задълбочи казуса със застаряването и старческата - и затова общонационалната - беднотия в бъдеще.
Логиката тук е доста елементарна. Борбата против световното стопляне в този момент е ориентирана към а) понижаване на излъчванията на CO2 и прекосяване към така наречен “зелена енергия” и б) понижаване на потреблението на сила.
В момента няма причина да се счита, че зелената сила ще бъде по-евтина от въглеводородната сила или даже наедно с нея. Но има доста аргументи да се счита, че ще бъде доста по-скъпа. Скъпата сила значи от своя страна, че жителите на разнообразни страни, които към този момент се оплакват, че „ няма с какво да раждат и отглеждат деца “, ще раждат и отглеждат още по-малко деца.
Не ме домързя да прегледам страните с най-скъпа електрическа енергия. По някаква причина в първите 10 огромни страни с най-скъпа електрическа енергия (Германия, Дания, Португалия, Белгия, Ирландия, Япония, Англия, Италия, Руанда, Австрия) - единствено в една, африканска Руанда, личното ѝ население не умира. Там обаче единствено 40 % от жителите имат достъп до електричество.
Между другото, Германия, Англия, Италия и Япония също са водещи по % зелена сила в своите стопански системи.
... Изводите, които би трябвало да се създадат от всичко това, са много тежки. Светът - макар че не обичат да приказват доста за това - е изправен пред много сложни десетилетия. Защото това ще са десетилетия с възходящ % безпомощни остарели хора, нуждаещи се от грижи, ще са десетилетия с доста скъпа (особено в случай че "зелената тематика " играе по предназначение) сила и злополука да плодовитостта.
И това ще са десетилетия с интензивно заменяне на популацията на напредналите и приблизително развитите страни с младежи от по-слабо развитите страни.
И с цел да се поддържа повече или по-малко обичайно равнище на богатство на жителите, изразено в покупателната дарба, или страните би трябвало да запазят достъп до евтина сила за своите промишлености и жители, или по някакво знамение да съумеят да убедят своите жители да се умножават.
Пиша „ по знамение “, тъй като международният групов отговор на самите жители на сходен апел звучи като “Първо ни предоставяте почтени условия, а по-късно ще мислим “.
Опитът обаче демонстрира, че даже в страни, които са дали на жителите всичко като цяло, това не пречи на последните да се откажат от възпроизводството, вижте прословутата Европа като цяло и в частност Скандинавия.
Страната ни има достъп до евтина сила - към този момент. Ако не сме принудени - посредством напън и разбиране - да я изоставим, Русия има късмет да издържи „ сложните десетилетия “ пред света малко по-лесно от другите.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ