Проф. Йордан Йорданов: За мен е чест да възродя образите на ...
Най-големият антрополог у нас ни демонстрира с акуратност по какъв начин са изглеждали исторически персони, възстановявайки лицата им по откритите черепи
Сред обичаните му работи са главите на Раковски, на царете Самуил и Калоян и на красива тракийска принцеса отпреди новата епоха
Проф. Йордан Йорданов е знаменит академик, дълготраен шеф на Института по пробна морфология и антропология при Българска академия на науките. С съвременни научни способи основава реконструкции на главите на десетки видни българи - владетели, царе, революционери, възрожденци, измежду които Георги Раковски, Любен Каравелов, Захари Стоянов. За над 40 години е реконструирал над 70 лица. Автор е на независими монографии, научни изявления, пластични антропологични реконструкции на меките тъкани на главата, антропологични експозиции и независими изложения. Негови реконструкции са представяни в Япония, Франция, Съединени американски щати, Германия, Русия. Много български музейни сбирки са обогатени с негови работи. Проф. Йорданов е създател на Българското антропологично сдружение, дълготраен академични учител.
- Проф. Йорданов, преди дни в Регионалния исторически музей в Пловдив беше изложена ваша реституция на главата на Георги Раковски. Трудна задача ли беше основаването й? А има ли и гаранция, че костите, заровени в Котел, са точно на Раковски?
- Георги Раковски в съзнанието ми заема едно от първите места измежду великите ни възрожденци.
През есента на 1981 година бяхме с теоретичен екип в родния му град Котел, където предадохме консервираните кости на революционера, с цел да бъдат сложени в неговия пантеон.
Най-голям интерес при проучването на костните остатъци на този популярен българин представляваше идентификацията. Съществуваха подозрения дали не са били сменени при преместването им 18 години след гибелта му от букурещкото гробище с четири парахода, с цел да стигнат до софийската черква „ Свети Крал”, днешната „ Света Неделя”.
Поводът за подозрения е известната Афера с купоните през 1885 година Става въпрос за абсурда, който гръмва при разкритието, че в ковчега с тленните остатъци на Раковски в България идват и откраднати от румънски търговец брилянти и бумаги. Сценарият за преместването на съкровището е на тайния комитет за избавление на Македония „ Искра” отпред с капитан Коста Паница.
Изследването на костните остатъци, тяхното консервиране и документиране беше направено в кабинета по химия на гимназията в Котел, която носи името на Раковски. Най-голямото удостоверение на тезата, че точно това са костите на Георги Стойков, беше откритото разрушение на краищата на левите ребра, от четвърто надолу. Това демонстрира, че тези краища, както и гръдната кост вляво са унищожени от гнойник вследствие на затруднение на белодробна туберкулоза, документирана причина за гибелта му. Това развиване на заболяването е преди откриването на антибиотиците.
При проучването на черепа открихме две изключителни находки - един спомагателен незатворен тегел на челната кост, който се среща в към 7 - 8 % от европейското население. При Раковски шевът сред двете половинки личеше ясно. Открих и друга специфичност, много по-рядка - така наречен спомагателна, инкова кост сред лявата теменна и тилната кост. Наричат я инкова, тъй като за пръв път е разказана при племето инки. Тя се среща при 1,7 -1,8 % от популацията.
Комбинацията сред тези два белега в черепа на Георги Раковски е извънредно рядка - все едно Господ го е белязал.
В котленската гимназия направих отпечатък от черепа му. След като изследвах трите му достоверни фотоси, започнах да възвръщам меките тъкани на главата - комплицирана активност по създаване на структурата на човешкото лице от вътрешната страна на открито. Документирал съм процеса детайлно, издал съм обособена книга единствено за Раковски.
Създадох облика с бакенбарди, доста покрай този на фотографията му от Атина, където е в цялостен растеж. Едната глава подарих на историческия музей в Котел, друга има в експозицията на Националния антропологичен музей, както и в Института по морфология.
- Направили сте над 70 глави на известни персони. Работата по кои от тях Ви е трогнала най-дълбоко?
- Когато съм държал костите на Раковски, на Бачо Киро, на Любен Каравелов, на Цанко Дюстабанов, на Петър Генчев, на Капитан Дядо Никола, съм се чувствал най-вече българин. Не знам какъв брой са хората, които са имали тази чест.
През 1976 година, когато отваряхме гробовете на възрожденците в Русе, в ръцете ми беше и черепът на различен наш популярен възрожденец - Любен Каравелов. Той има същите белези като Раковски, единствено че шевът на челната му кост личеше по-слабо и инковата му костица вляво беше по-малка. Странно съвпадане за двама гениални мъже, умряли от туберкулоза. Ала това не значи, че всички, които имат тази композиция, са гениални като тях! И противоположното - в черепа на Захари Стоянов няма анатомични вариетети, само че той като персона и създател е доста покрай тази гениална даровитост.
За мен отговорността да върна облика на тия хора е задача. Възстановката е сериозна научна работа, която продължава от 3 до 6 месеца.
Неоснователни са рецензиите, че съм нарушил догми на християнската вяра - за мен главното беше консервирането на тези кости светини.
- Имате ли обичани облици?
- Все едно да питате майка за най-любимо от няколко деца. Всички съм основал с възприятие на отговорност. Тя е най-голяма при историческите лица, измежду които е и Раковски.
Не мога да не загатна и направената реорганизация по черепа на тракийската принцеса от Враца. Тя е живяла през втората половина на III век прочие н. е. 18-годишна хубавица, убита, с цел да последва във безконечния свят своя брачен партньор - локалния държател.
Скъпа ми е първата реорганизация, която направих през 1974 година Тя е на 25-годишна прабългарка със мощно изразена изкуствена дисторция на черепа.
Скъпи са ми облиците на чъргубиля Мостич, външния министър на цар Симеон и Петър, живял през Х век, на цар Калоян, цар Самуил.
- Още ли съжалявате, че не успяхте да възстановите облиците на Ботев и Левски?
- Мечтата ми е да намерим костните остатъци на Левски и черепа на Ботев. Има седем версии за това къде са костите на Левски. Антропологът проф. Милко Балан се занимава с това още от 1937 година Имам отрезка с негова обява във вестник „ Мир”, която дадох на Николай Хайтов, най-известния изследовател на гроба и костите на Левски.
По негова молба съм анализирал фотоси от гроб 95 в църквата „ Света Петка”. Но чувалът с кости мистериозно изчезва по време на градежа на ЦУМ. А аз не мога да работя без костни остатъци. Донасяли са ми череп, за който твърдяха, че е на Левски. Но при Апостола има много обстоятелства, които биха улеснили идентификацията - биологична възраст, специфичност при непряк горен резец. При залавянето е бил посечен зад лявото ухо. Тоест, в случай че намерим черепа му, би трябвало да има тези следи. За страдание - не сме го разкрили.
Няколко пъти съм ходил във Враца да търсим костите на Ботев. Търсихме черепа му зад икона в локална черква. Разбихме стената и открихме дълги кости, само че не бяха на Ботев.
Дано някой от идващите сътрудници антрополози да има шанса да се допре до костите на тези български персони светини.
Неосъществена остана и друга моя фантазия - да възстановя облика на великия Кирил, основател на българските букви. Знам какво искаш - ръката на тоя, дето е основал българските букви, само че папата няма да ти я даде, ми сподели пророчицата Ванга. Е, не съумях да се докосна до останките на великия академик, положени в римската базилика " Сан Клементе ".
Разкрихме атентатора от Сарафово
Търсили са ме по отношение на много заплетени престъпни случаи, даже в следствието на атентатора от Сарафово. Практическото приложение на антропологична експертиза на кости и остатъци е значимо в правосъдната система - в идентификацията, установяване на възрастта, пола. Имал съм случаи на идентифициране на човеци - по фотоси и по костни остатъци. Дори съм правил възстановка по череп при престъпен случай, открит скелет на Витоша. Разплетохме случая, както и много други.След атентата в Сарафово работехме дружно с проф. Добринка Радойнова, тогава републикански експерт по правосъдна медицина. По непокътнатите кости - част от черепа и долните крака, както и по зъбния статус, установихме, че атентаторът е младеж. Изчислихме растежа му до милиметри по модерна методика. След установява-не на личността на атентатора се оказа, че е изцяло правилно. Ето съответно приложение на антропологията в криминалистиката.В Съединени американски щати преди години показах 22 гипсови копия на глави. Там направих реорганизация по индиански череп от 14. век, оригиналът е в музей в щата Джорджия. В столицата на щата Атланта общувах с сътрудници, които се занимават с криминология. Помогнах им да открият същинския палач в един безизходен проблем единствено по формата на ушната мида. Мъжът си беше скрил лице-то с маска, само че ушната мида беше свободна, а тя не трансформира релефа си цялостен живот. За помощта, която оказах, получих отличие - звезда от шерифа на Атланта.
Пловдивчани в златната среда по растеж и тегло
Досега са правени три огромни антропологични проучвания на популацията в България, третото е от началото на 21. век. Последната обява „ Антропологична характерност на популацията на България” излезе през 2006 г.Наблюдаваме по какъв начин тегло-то на българите се усилва. Най-дебели се оказват в Монтанско, най-фини в Северна България и по Черноморието - Русе, Бургас, Варна.Преобладават хората с тъмни коси - към 80 %. Светлооките и русите са към 7 %.Най-високият и строен мъж е засечен в проучването в Смолян, само че по принцип най-високите мъже са в София - 173 см, при междинен за страната 171.9 см. Защо софиянци са най-високи - просто там се събират хора от всички краища на България. Тенденцията е такава, че хората в регионалните градове са по-високи от тези в близките села. Пловдив и Пазарджик държат централно място по антропологична характерност на популацията - по растеж, тегло и по пигмент. 171 см е междинният растеж на мъжете, тежестта е към 71-72 кг.Същата среда държат и в Търновско, Ловешко, Плевенско - земи, населявани с изконно българско население.От кроманьонско време актуалният човек не се е трансформирал в биологичен смисъл - мозъкът и анатомията на индивида са същите, както е било преди 40 000 години. Няма и да се трансформират в идващите десетилетия. А дали ще станем по-умни? Размерът на мозъка не дефинира до каква степен индивидът е интелигентен. Гениален математик като Карл Фридрих Гаус е имал дребен мозък - едвам 900 грама, изяснява най-известният ни антрополог.
Възстановява „ вампира “ от Созопол
Три месеца лиши на проф. Йорданов възобновяване на главата на открития през 2013 година от историка Божидар Димитров така наречен “вампир” от Созопол, заровен преди над 700 година Възстановката демонстрира, че той наподобява на римски благородник, а зъбите му са били изтрити до корен от твърда храна. Скелетът, прободен в гърдите с лемеж - желязната част на рало, бе открит в гроб до абсидата на черквата на манастира “Св. Николай Чудотворец” пред портите на Стария град.Мястото на погребението демонстрира, че това не е бил инцидентен човек. Озадачаващото е, че възрастта на мъжа, 45-50 година, не подхожда на положението на зъбите му.Те са били износени съвсем до корените. Това се случва, в случай че индивидът се е хранил с доста твърда храна - да вземем за пример с корени. На мъжа е била направена алегорична трепанация на черепа.Този тип операция с ритуална цел е била доста публикувана по нашите земи.България и Унгария са двете държа-ви, където е потвърдено, че са осъществявани сходни хирургични интервенции
Сред обичаните му работи са главите на Раковски, на царете Самуил и Калоян и на красива тракийска принцеса отпреди новата епоха
Проф. Йордан Йорданов е знаменит академик, дълготраен шеф на Института по пробна морфология и антропология при Българска академия на науките. С съвременни научни способи основава реконструкции на главите на десетки видни българи - владетели, царе, революционери, възрожденци, измежду които Георги Раковски, Любен Каравелов, Захари Стоянов. За над 40 години е реконструирал над 70 лица. Автор е на независими монографии, научни изявления, пластични антропологични реконструкции на меките тъкани на главата, антропологични експозиции и независими изложения. Негови реконструкции са представяни в Япония, Франция, Съединени американски щати, Германия, Русия. Много български музейни сбирки са обогатени с негови работи. Проф. Йорданов е създател на Българското антропологично сдружение, дълготраен академични учител.
- Проф. Йорданов, преди дни в Регионалния исторически музей в Пловдив беше изложена ваша реституция на главата на Георги Раковски. Трудна задача ли беше основаването й? А има ли и гаранция, че костите, заровени в Котел, са точно на Раковски?
- Георги Раковски в съзнанието ми заема едно от първите места измежду великите ни възрожденци.
През есента на 1981 година бяхме с теоретичен екип в родния му град Котел, където предадохме консервираните кости на революционера, с цел да бъдат сложени в неговия пантеон.
Най-голям интерес при проучването на костните остатъци на този популярен българин представляваше идентификацията. Съществуваха подозрения дали не са били сменени при преместването им 18 години след гибелта му от букурещкото гробище с четири парахода, с цел да стигнат до софийската черква „ Свети Крал”, днешната „ Света Неделя”.
Поводът за подозрения е известната Афера с купоните през 1885 година Става въпрос за абсурда, който гръмва при разкритието, че в ковчега с тленните остатъци на Раковски в България идват и откраднати от румънски търговец брилянти и бумаги. Сценарият за преместването на съкровището е на тайния комитет за избавление на Македония „ Искра” отпред с капитан Коста Паница.
Изследването на костните остатъци, тяхното консервиране и документиране беше направено в кабинета по химия на гимназията в Котел, която носи името на Раковски. Най-голямото удостоверение на тезата, че точно това са костите на Георги Стойков, беше откритото разрушение на краищата на левите ребра, от четвърто надолу. Това демонстрира, че тези краища, както и гръдната кост вляво са унищожени от гнойник вследствие на затруднение на белодробна туберкулоза, документирана причина за гибелта му. Това развиване на заболяването е преди откриването на антибиотиците.
При проучването на черепа открихме две изключителни находки - един спомагателен незатворен тегел на челната кост, който се среща в към 7 - 8 % от европейското население. При Раковски шевът сред двете половинки личеше ясно. Открих и друга специфичност, много по-рядка - така наречен спомагателна, инкова кост сред лявата теменна и тилната кост. Наричат я инкова, тъй като за пръв път е разказана при племето инки. Тя се среща при 1,7 -1,8 % от популацията.
Комбинацията сред тези два белега в черепа на Георги Раковски е извънредно рядка - все едно Господ го е белязал.
В котленската гимназия направих отпечатък от черепа му. След като изследвах трите му достоверни фотоси, започнах да възвръщам меките тъкани на главата - комплицирана активност по създаване на структурата на човешкото лице от вътрешната страна на открито. Документирал съм процеса детайлно, издал съм обособена книга единствено за Раковски.
Създадох облика с бакенбарди, доста покрай този на фотографията му от Атина, където е в цялостен растеж. Едната глава подарих на историческия музей в Котел, друга има в експозицията на Националния антропологичен музей, както и в Института по морфология.
- Направили сте над 70 глави на известни персони. Работата по кои от тях Ви е трогнала най-дълбоко?
- Когато съм държал костите на Раковски, на Бачо Киро, на Любен Каравелов, на Цанко Дюстабанов, на Петър Генчев, на Капитан Дядо Никола, съм се чувствал най-вече българин. Не знам какъв брой са хората, които са имали тази чест.
През 1976 година, когато отваряхме гробовете на възрожденците в Русе, в ръцете ми беше и черепът на различен наш популярен възрожденец - Любен Каравелов. Той има същите белези като Раковски, единствено че шевът на челната му кост личеше по-слабо и инковата му костица вляво беше по-малка. Странно съвпадане за двама гениални мъже, умряли от туберкулоза. Ала това не значи, че всички, които имат тази композиция, са гениални като тях! И противоположното - в черепа на Захари Стоянов няма анатомични вариетети, само че той като персона и създател е доста покрай тази гениална даровитост.
За мен отговорността да върна облика на тия хора е задача. Възстановката е сериозна научна работа, която продължава от 3 до 6 месеца.
Неоснователни са рецензиите, че съм нарушил догми на християнската вяра - за мен главното беше консервирането на тези кости светини.
- Имате ли обичани облици?
- Все едно да питате майка за най-любимо от няколко деца. Всички съм основал с възприятие на отговорност. Тя е най-голяма при историческите лица, измежду които е и Раковски.
Не мога да не загатна и направената реорганизация по черепа на тракийската принцеса от Враца. Тя е живяла през втората половина на III век прочие н. е. 18-годишна хубавица, убита, с цел да последва във безконечния свят своя брачен партньор - локалния държател.
Скъпа ми е първата реорганизация, която направих през 1974 година Тя е на 25-годишна прабългарка със мощно изразена изкуствена дисторция на черепа.
Скъпи са ми облиците на чъргубиля Мостич, външния министър на цар Симеон и Петър, живял през Х век, на цар Калоян, цар Самуил.
- Още ли съжалявате, че не успяхте да възстановите облиците на Ботев и Левски?
- Мечтата ми е да намерим костните остатъци на Левски и черепа на Ботев. Има седем версии за това къде са костите на Левски. Антропологът проф. Милко Балан се занимава с това още от 1937 година Имам отрезка с негова обява във вестник „ Мир”, която дадох на Николай Хайтов, най-известния изследовател на гроба и костите на Левски.
По негова молба съм анализирал фотоси от гроб 95 в църквата „ Света Петка”. Но чувалът с кости мистериозно изчезва по време на градежа на ЦУМ. А аз не мога да работя без костни остатъци. Донасяли са ми череп, за който твърдяха, че е на Левски. Но при Апостола има много обстоятелства, които биха улеснили идентификацията - биологична възраст, специфичност при непряк горен резец. При залавянето е бил посечен зад лявото ухо. Тоест, в случай че намерим черепа му, би трябвало да има тези следи. За страдание - не сме го разкрили.
Няколко пъти съм ходил във Враца да търсим костите на Ботев. Търсихме черепа му зад икона в локална черква. Разбихме стената и открихме дълги кости, само че не бяха на Ботев.
Дано някой от идващите сътрудници антрополози да има шанса да се допре до костите на тези български персони светини.
Неосъществена остана и друга моя фантазия - да възстановя облика на великия Кирил, основател на българските букви. Знам какво искаш - ръката на тоя, дето е основал българските букви, само че папата няма да ти я даде, ми сподели пророчицата Ванга. Е, не съумях да се докосна до останките на великия академик, положени в римската базилика " Сан Клементе ".
Разкрихме атентатора от Сарафово
Търсили са ме по отношение на много заплетени престъпни случаи, даже в следствието на атентатора от Сарафово. Практическото приложение на антропологична експертиза на кости и остатъци е значимо в правосъдната система - в идентификацията, установяване на възрастта, пола. Имал съм случаи на идентифициране на човеци - по фотоси и по костни остатъци. Дори съм правил възстановка по череп при престъпен случай, открит скелет на Витоша. Разплетохме случая, както и много други.След атентата в Сарафово работехме дружно с проф. Добринка Радойнова, тогава републикански експерт по правосъдна медицина. По непокътнатите кости - част от черепа и долните крака, както и по зъбния статус, установихме, че атентаторът е младеж. Изчислихме растежа му до милиметри по модерна методика. След установява-не на личността на атентатора се оказа, че е изцяло правилно. Ето съответно приложение на антропологията в криминалистиката.В Съединени американски щати преди години показах 22 гипсови копия на глави. Там направих реорганизация по индиански череп от 14. век, оригиналът е в музей в щата Джорджия. В столицата на щата Атланта общувах с сътрудници, които се занимават с криминология. Помогнах им да открият същинския палач в един безизходен проблем единствено по формата на ушната мида. Мъжът си беше скрил лице-то с маска, само че ушната мида беше свободна, а тя не трансформира релефа си цялостен живот. За помощта, която оказах, получих отличие - звезда от шерифа на Атланта.
Пловдивчани в златната среда по растеж и тегло
Досега са правени три огромни антропологични проучвания на популацията в България, третото е от началото на 21. век. Последната обява „ Антропологична характерност на популацията на България” излезе през 2006 г.Наблюдаваме по какъв начин тегло-то на българите се усилва. Най-дебели се оказват в Монтанско, най-фини в Северна България и по Черноморието - Русе, Бургас, Варна.Преобладават хората с тъмни коси - към 80 %. Светлооките и русите са към 7 %.Най-високият и строен мъж е засечен в проучването в Смолян, само че по принцип най-високите мъже са в София - 173 см, при междинен за страната 171.9 см. Защо софиянци са най-високи - просто там се събират хора от всички краища на България. Тенденцията е такава, че хората в регионалните градове са по-високи от тези в близките села. Пловдив и Пазарджик държат централно място по антропологична характерност на популацията - по растеж, тегло и по пигмент. 171 см е междинният растеж на мъжете, тежестта е към 71-72 кг.Същата среда държат и в Търновско, Ловешко, Плевенско - земи, населявани с изконно българско население.От кроманьонско време актуалният човек не се е трансформирал в биологичен смисъл - мозъкът и анатомията на индивида са същите, както е било преди 40 000 години. Няма и да се трансформират в идващите десетилетия. А дали ще станем по-умни? Размерът на мозъка не дефинира до каква степен индивидът е интелигентен. Гениален математик като Карл Фридрих Гаус е имал дребен мозък - едвам 900 грама, изяснява най-известният ни антрополог.
Възстановява „ вампира “ от Созопол
Три месеца лиши на проф. Йорданов възобновяване на главата на открития през 2013 година от историка Божидар Димитров така наречен “вампир” от Созопол, заровен преди над 700 година Възстановката демонстрира, че той наподобява на римски благородник, а зъбите му са били изтрити до корен от твърда храна. Скелетът, прободен в гърдите с лемеж - желязната част на рало, бе открит в гроб до абсидата на черквата на манастира “Св. Николай Чудотворец” пред портите на Стария град.Мястото на погребението демонстрира, че това не е бил инцидентен човек. Озадачаващото е, че възрастта на мъжа, 45-50 година, не подхожда на положението на зъбите му.Те са били износени съвсем до корените. Това се случва, в случай че индивидът се е хранил с доста твърда храна - да вземем за пример с корени. На мъжа е била направена алегорична трепанация на черепа.Този тип операция с ритуална цел е била доста публикувана по нашите земи.България и Унгария са двете държа-ви, където е потвърдено, че са осъществявани сходни хирургични интервенции
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ