Големият урок за днешния човек от Св. Стефан - да пази вярат...
Най-големия урок за нас от живота на светия деятел първомъченик и архидякон Стефан е да пазим вярата си. Да бъдем правилни и предани на Христа и неговата света черква – до дъно, до гибелта.
С тази думи се обърна към миряните архимандрит Максим по време на светата литургия на днешния ден, когато православната черква уважава паметта на Св. първомъченик и архидякон Стефан. В храм „ Св. Георги “ в Асеновград я отслужи Негово преосвещевнство Знеполски свещеник Арсейний.
Трима бяха подстригани за четци на Българската правосланна черква - Любомир, Павел и Димитър.
Ето проповедта на архимандрит Максим:
„ Всеки от нас е чувал упътването на Спасителя: „ Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият “. Привързаността към своето тяло, страхът пред гибелта са довеждали и довеждат доста хора, дори праведни, към обезсърчение и проваляне. Но празнуваният през днешния ден св. архидякон Стефан презрял гибелта, той изцяло отхвърли страха. Вярата и вярата в Господа му дали сили да се увенчае с страдалчески венец.
В църковните песнопения той е наименуван деятел Христов, хвалба на апостолите, начало, връх, врата, хвалба и популярност на мъчениците, първомъченик, пръв от дяконите, архидякон, бижу на страдащите, опора на правилните, популярност на праведните, съжител на ангелите. „ Като светла звезда през днешния ден изгря на Христовото Рождество първомъченик Стефан “, възпява го светата черква. И песнотворците се обръщат към него с такива прилагателни – мъдри, блажени, всехвални, свещени, божествени, преукрасени с всички добродетели, Христов угодниче.
Знаем от Свещеното писание, че първите християни в Йерусалим са имали приятелски общежитиен живот. Никой нищо от парцела си не наричал свое, всичко било общо, всекиму се давало съгласно потребността. Помежду им нямало ни един, който да се нуждае.
Членовете на църквата тогава били евреи, само че сред тях имало тая разлика, че едни били родени и възпитани в Юдея и говорели на арамейски език, а други били родени и израснали в езически страни, говорели на публикувания в рамките на Римската империя гръцки език и се наричали елинисти.
Случило се, че в Ерусалим произтекъл от елинистите ропот срещу арамеите задето вдовиците им не били преглеждани при разпределянето на всекидневните дажби. Светите апостоли разрешили въпроса по този начин: „ Братя - казали те – погрижете се да изберете всред вас 7 души с положително име, изпълнени с добър дух и мъдрост, които да сложим да се грижат за трапезите “. Ерусалимската черква избрала 7 такива мъже. Светите апостоли се помолили и упълномощили ръце върху тях. Това се седемте дякони на първата Ерусалимска църковна община, пръв от които е св. Стефан, наименуван архидякон. Нали Господ Иисус Христо е имал с изключение на 12-те апостоли и други 70 възпитаници.
Св. Стефан бил благоверен мъж и вълшебник. Св. деятел и евенгелист Лука споделя: „ А Стефан, изпълнен с религия и мощ, вършеше огромни чудеса и личби сред народа “.
В това начално за християнството време проповедта за християнството била осмивана, а проповедниците преследвани. Както посрещнали станалото на първата Петдесетница – с подигравка и обяснението, че апостолите са пияни. Когато св. деятел Петър, държал втората си проповед, хвърлили апостолите в тюрма. Когато те вършели знамения и чудеса, затворили ги в общата тюрма. Често благовестели в храма, тогава ги повиквали във висшото съдилище и ги биели.
Със Стефан са запрепирали за вярата еврейски учени, само че никой не можел да противостои на мъдростта, с която той говорел. Тогава учените подучили някои индивиди да кажат за него: “Чухме го да приказва хулни думи срещу Моисея и срещу Бога “. И подбудили народа и книжниците. И като го нападнали, сграбчили го в съдилището и показали в съдилището, като свидетелствали, че не престава да приказва хулни думи срещу това свято място и срещу закона: „ Защото го чухме да споделя, че този Иисус ще унищожи това място и ще промени обичаите, които ни е предал Моисей “.
Това не смутило св. Стефан, тъй като той не бил приказвал такова нещо. Напротив, обзела го огромна наслада. Всички, които седели в съдилището, се вгледали в Стефана и видели - лицето му било като лице на ангел. Първосвещеникът го запитал това така ли е, както споделят. В отговор архидякон Стефан държал въодушевена тирада за всички добрини, които Бог направил на еврейския народ и за това по какъв начин евреите постоянно са се противили на Светия дух. „ Кого от пророците не гонеха бащите ви – питал. – Те убиха ония, които предизвестиха идването на праведника, чиито предатели и убийци станахте вие в този момент. Вие, които пиехте закона през служение на ангели, а го не спазихте “.
Като чули съдиите това, сърцата им се късали от гняв и скърцали със зъби против Стефан. А той, изпълнен с дух свети, като погледнал към небето, видял славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога. И споделил: „ Ето, виждам небесата отворени. И сина човечески да стои от дясно на Бога. “
Всички закрещели с висок глас, затулили си ушите и се нахвърлили върху Стефан. Като го извели на открито, почнали да хвърлят камъни върху него. Лъжесвидетелите поставили облеклата си в нозете на един момък на име Савел и хвърлили камъни върху Стефан, който се молел и думал: „ Господи, Иисусе, приеми духа ми “. И като коленичил, викнал с висок глас: „ Господи, не зачитай им този грях! “. Щом споделил това, умрял.
Св. Апостол Лука споделя: „ А Савел одобряваше убийството на Стефана “. Савел – това е бъдещият деятел Павел.
Историята на Св. деятел първомъченик Стефан е разказана в свещената книга за действията на апостолите. Тялото му било оставено да го изядат зверовете и птиците, само че благоговейни индивиди го погребали и доста го оплаквали. В 415 година мощите били открити и сложени в Сионския храм в Ерусалим, а след това ги пренесли в Цариград в храма на св. Лаврентий, а по-късно в издигнатия в Цариград храм на името на св. Стефан.
Най-общият урок за нас от живота на светия деятел първомъченик и архидякон Стефан е да пазим вярата си. Да бъдем правилни и предани на Христа и неговата света черква – до дъно, до гибелта.
А в този момент дано всесърдечно му се помолим по този начин: „ Първомъчениче и апостоле Христов, с положителния героизъм си се подвизал и си потърпевш от нечестието на мъчителите. Убиван с камъни от ръцете на беззаконниците, ти си приел венец от всевишната десница и към бога си викал „ Господи, не им зачитай тоя грях! “. Като стоиш пред престола на всецаря Христа, проси ликвидиране на нашите провинения и удостояването ни с небесното царство. Амин! “
С тази думи се обърна към миряните архимандрит Максим по време на светата литургия на днешния ден, когато православната черква уважава паметта на Св. първомъченик и архидякон Стефан. В храм „ Св. Георги “ в Асеновград я отслужи Негово преосвещевнство Знеполски свещеник Арсейний.
Трима бяха подстригани за четци на Българската правосланна черква - Любомир, Павел и Димитър.
Ето проповедта на архимандрит Максим:
„ Всеки от нас е чувал упътването на Спасителя: „ Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият “. Привързаността към своето тяло, страхът пред гибелта са довеждали и довеждат доста хора, дори праведни, към обезсърчение и проваляне. Но празнуваният през днешния ден св. архидякон Стефан презрял гибелта, той изцяло отхвърли страха. Вярата и вярата в Господа му дали сили да се увенчае с страдалчески венец.
В църковните песнопения той е наименуван деятел Христов, хвалба на апостолите, начало, връх, врата, хвалба и популярност на мъчениците, първомъченик, пръв от дяконите, архидякон, бижу на страдащите, опора на правилните, популярност на праведните, съжител на ангелите. „ Като светла звезда през днешния ден изгря на Христовото Рождество първомъченик Стефан “, възпява го светата черква. И песнотворците се обръщат към него с такива прилагателни – мъдри, блажени, всехвални, свещени, божествени, преукрасени с всички добродетели, Христов угодниче.
Знаем от Свещеното писание, че първите християни в Йерусалим са имали приятелски общежитиен живот. Никой нищо от парцела си не наричал свое, всичко било общо, всекиму се давало съгласно потребността. Помежду им нямало ни един, който да се нуждае.
Членовете на църквата тогава били евреи, само че сред тях имало тая разлика, че едни били родени и възпитани в Юдея и говорели на арамейски език, а други били родени и израснали в езически страни, говорели на публикувания в рамките на Римската империя гръцки език и се наричали елинисти.
Случило се, че в Ерусалим произтекъл от елинистите ропот срещу арамеите задето вдовиците им не били преглеждани при разпределянето на всекидневните дажби. Светите апостоли разрешили въпроса по този начин: „ Братя - казали те – погрижете се да изберете всред вас 7 души с положително име, изпълнени с добър дух и мъдрост, които да сложим да се грижат за трапезите “. Ерусалимската черква избрала 7 такива мъже. Светите апостоли се помолили и упълномощили ръце върху тях. Това се седемте дякони на първата Ерусалимска църковна община, пръв от които е св. Стефан, наименуван архидякон. Нали Господ Иисус Христо е имал с изключение на 12-те апостоли и други 70 възпитаници.
Св. Стефан бил благоверен мъж и вълшебник. Св. деятел и евенгелист Лука споделя: „ А Стефан, изпълнен с религия и мощ, вършеше огромни чудеса и личби сред народа “.
В това начално за християнството време проповедта за християнството била осмивана, а проповедниците преследвани. Както посрещнали станалото на първата Петдесетница – с подигравка и обяснението, че апостолите са пияни. Когато св. деятел Петър, държал втората си проповед, хвърлили апостолите в тюрма. Когато те вършели знамения и чудеса, затворили ги в общата тюрма. Често благовестели в храма, тогава ги повиквали във висшото съдилище и ги биели.
Със Стефан са запрепирали за вярата еврейски учени, само че никой не можел да противостои на мъдростта, с която той говорел. Тогава учените подучили някои индивиди да кажат за него: “Чухме го да приказва хулни думи срещу Моисея и срещу Бога “. И подбудили народа и книжниците. И като го нападнали, сграбчили го в съдилището и показали в съдилището, като свидетелствали, че не престава да приказва хулни думи срещу това свято място и срещу закона: „ Защото го чухме да споделя, че този Иисус ще унищожи това място и ще промени обичаите, които ни е предал Моисей “.
Това не смутило св. Стефан, тъй като той не бил приказвал такова нещо. Напротив, обзела го огромна наслада. Всички, които седели в съдилището, се вгледали в Стефана и видели - лицето му било като лице на ангел. Първосвещеникът го запитал това така ли е, както споделят. В отговор архидякон Стефан държал въодушевена тирада за всички добрини, които Бог направил на еврейския народ и за това по какъв начин евреите постоянно са се противили на Светия дух. „ Кого от пророците не гонеха бащите ви – питал. – Те убиха ония, които предизвестиха идването на праведника, чиито предатели и убийци станахте вие в този момент. Вие, които пиехте закона през служение на ангели, а го не спазихте “.
Като чули съдиите това, сърцата им се късали от гняв и скърцали със зъби против Стефан. А той, изпълнен с дух свети, като погледнал към небето, видял славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога. И споделил: „ Ето, виждам небесата отворени. И сина човечески да стои от дясно на Бога. “
Всички закрещели с висок глас, затулили си ушите и се нахвърлили върху Стефан. Като го извели на открито, почнали да хвърлят камъни върху него. Лъжесвидетелите поставили облеклата си в нозете на един момък на име Савел и хвърлили камъни върху Стефан, който се молел и думал: „ Господи, Иисусе, приеми духа ми “. И като коленичил, викнал с висок глас: „ Господи, не зачитай им този грях! “. Щом споделил това, умрял.
Св. Апостол Лука споделя: „ А Савел одобряваше убийството на Стефана “. Савел – това е бъдещият деятел Павел.
Историята на Св. деятел първомъченик Стефан е разказана в свещената книга за действията на апостолите. Тялото му било оставено да го изядат зверовете и птиците, само че благоговейни индивиди го погребали и доста го оплаквали. В 415 година мощите били открити и сложени в Сионския храм в Ерусалим, а след това ги пренесли в Цариград в храма на св. Лаврентий, а по-късно в издигнатия в Цариград храм на името на св. Стефан.
Най-общият урок за нас от живота на светия деятел първомъченик и архидякон Стефан е да пазим вярата си. Да бъдем правилни и предани на Христа и неговата света черква – до дъно, до гибелта.
А в този момент дано всесърдечно му се помолим по този начин: „ Първомъчениче и апостоле Христов, с положителния героизъм си се подвизал и си потърпевш от нечестието на мъчителите. Убиван с камъни от ръцете на беззаконниците, ти си приел венец от всевишната десница и към бога си викал „ Господи, не им зачитай тоя грях! “. Като стоиш пред престола на всецаря Христа, проси ликвидиране на нашите провинения и удостояването ни с небесното царство. Амин! “
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ