Обвинението срещу Доналд Тръмп е правилно, но дали е политически разумно?
Най-добрата причина за покачване на обвиняване против Доналд Тръмп в Ню Йорк тази седмица е, че той е отговорен. Възможно е правосъдните заседатели да се съгласят с това и той да отиде безшумно в пандиза, като по този метод няма да може да се върне в Белия дом. Това е добра причина, което не я прави безусловно и рационална.
Американското правораздаване не е политическо, само че може да бъде мощно политизирано. До вторник следобяд не знаехме в какво тъкмо е упрекнат Тръмп, само че мнозина допуснаха, че ще му бъдат повдигнати обвинявания за подправено укриване на " пари за безмълвие ", платени на някогашната порно звезда Сторми Даниълс. Делото е заведено от определения от демократите областен прокурор Алвин Браг. То се случва повече от шест години след осъществяването на хипотетичното закононарушение и при започване на акцията на Тръмп за републиканската номинация за президент през 2024 година Най-малкото това не наподобява инцидентно.
Повечето наблюдаващи бяха стигнали до мнението, че политикът Тръмп към този момент залязва. Митингите му бяха изтощени, а речите му – разпокъсани и криволичещи. На хоризонта се показваха нови републикански очаквания за 2024 година, по-специално Рон Де Сантис от Флорида и някогашният вицепрезидент Майк Пенс, които обществено подлагаха на критика Тръмп за отхвърли му да признае изборите през 2020 година Продължаващите известия за многочислените му провинения сигурно щяха да накарат републиканците да одобряват, че дните му са завършили.
Правният разбор на делото против Тръмп от тази седмица демонстрира, че има съществени спънки пред това той да се озове в пандиза. Професорът по право и някогашен прокурор Джефри Белин показва, че подправянето на сметки може да има голям брой смекчаващи виновността условия. Всеки арбитър и правосъдно жури, даже в Ню Йорк, ще е наясно с политическите опасности от вкарването в пандиза на някогашен президент, не на последно място за закононарушения, които видимо не са толкоз ужасни, колкото тези, за които президентът Никсън беше оневинен. Ако Тръмп беше съден за интервенция в изборите в Джорджия или за подстрекателство към протест в Капитолия, може би щеше да е друго. Но републиканците мъчно могат да не се съгласят с изказванието на Тръмп, че делото в Ню Йорк е „ лов на вещици “, който е равноценен на " политическо гонене и интервенция в изборите ".
Междувременно екипът на Тръмп се отнася към обвинителния акт като към най-хубавото повишаване на адреналина на аудиторията, което един популист може да си пожелае. То им даде платформа, зложелател и идея. Те даже възнамеряват тениски със фотографията на Тръмп. Вярата на Републиканската партия в нейния воин може и да е отслабнала, само че в този момент Пенс и Де Сантис трябваше да разгласят процеса за " възмутим " и " неамерикански ", до момента в който водачите на партията в Конгреса се подредиха на опашка, с цел да осъдят " несправедливостта ".
Общественото мнение удостовери това. YouGov оповестява, че 57% от републиканците в този момент са за Тръмп, против единствено 31% за Де Сантис. Според изследване на Harvard CAPs/Harris Тръмп изпреварва с четири пункта даже Байдън. Приблизително една трета от американските гласоподаватели, които му бяха останали правилни, в този момент са съгласни с Де Сантис: „ Демократическата партия е " [въоръжила] правната система, с цел да прокарва политическа стратегия ". Както сподели с усмивка една от посетителките на черква, когато я попитаха дали към момента ще поддържа Тръмп след разкритията за Сторми Даниълс: " Всички ние сме грешници, нали? "
Политическата прелест на Тръмп се гради върху популяризирането и демонстрирането на бурна самонадеяност в отбрана на сгушените маси на " междинна Америка " против така наречен „ демократични елити “ от Ню Йорк и Вашингтон. Той опълчва " елементарните американци " на образованите в лицей, ръководени от медиите, захласнати от " woke " левичари от източното крайбрежие и огромното държавно управление. Той крещи: " Аз съм вашият боец. Аз съм вашата правдивост. " Твърди се, че зле дефинираните " те " са откраднали президентските избори през 2020 година и считат да откраднат и идващите. Според Тръмп процесът му е като излязъл от " сталински съветски сериал на ужасите ".
Сега демократите би трябвало да се надяват, че ще могат да му навредят на сцената на един високопрофилиран юридически спектакъл, както не съумяха да го създадат пред съда на публичното мнение. Стратегията би трябвало да е Тръмп да се възползва от процеса задоволително, с цел да изпревари евентуално по-избираемия Де Сантис, само че не задоволително, с цел да завоюва второ съревнование против Джо Байдън. С други думи, те разчитат на 18 месеца персонализиран политически развой, до момента в който външният свят се бори с двойния смут на световните търговски войни и нарастващия спор в Украйна.
Единственото избавително обръщение за либералите от всички прослойки е, че във всяка народна власт е рисково да отхвърлят с лека ръка огромен брой от тези, с които не са съгласни. Последните ще подхранват недоволството си без да бъдат чути в провинциалните си места, надалеч от столицата, до момента в който рано или късно не намерят някой, който да им съчувства, някой, който да ги изслуша.
Голяма част от американците явно в този момент харесват и се доверяват на Доналд Тръмп. Изглежда, че му имат по-голямо доверие, в сравнение с нюйоркския арбитър. Това е тревожно. То изправя освен Съединени американски щати, само че и цялата западна политическа общественост пред евентуална рецесия на водачеството./БГНЕС
--------------
Саймън Дженкинс, „ Гардиън “
Американското правораздаване не е политическо, само че може да бъде мощно политизирано. До вторник следобяд не знаехме в какво тъкмо е упрекнат Тръмп, само че мнозина допуснаха, че ще му бъдат повдигнати обвинявания за подправено укриване на " пари за безмълвие ", платени на някогашната порно звезда Сторми Даниълс. Делото е заведено от определения от демократите областен прокурор Алвин Браг. То се случва повече от шест години след осъществяването на хипотетичното закононарушение и при започване на акцията на Тръмп за републиканската номинация за президент през 2024 година Най-малкото това не наподобява инцидентно.
Повечето наблюдаващи бяха стигнали до мнението, че политикът Тръмп към този момент залязва. Митингите му бяха изтощени, а речите му – разпокъсани и криволичещи. На хоризонта се показваха нови републикански очаквания за 2024 година, по-специално Рон Де Сантис от Флорида и някогашният вицепрезидент Майк Пенс, които обществено подлагаха на критика Тръмп за отхвърли му да признае изборите през 2020 година Продължаващите известия за многочислените му провинения сигурно щяха да накарат републиканците да одобряват, че дните му са завършили.
Правният разбор на делото против Тръмп от тази седмица демонстрира, че има съществени спънки пред това той да се озове в пандиза. Професорът по право и някогашен прокурор Джефри Белин показва, че подправянето на сметки може да има голям брой смекчаващи виновността условия. Всеки арбитър и правосъдно жури, даже в Ню Йорк, ще е наясно с политическите опасности от вкарването в пандиза на някогашен президент, не на последно място за закононарушения, които видимо не са толкоз ужасни, колкото тези, за които президентът Никсън беше оневинен. Ако Тръмп беше съден за интервенция в изборите в Джорджия или за подстрекателство към протест в Капитолия, може би щеше да е друго. Но републиканците мъчно могат да не се съгласят с изказванието на Тръмп, че делото в Ню Йорк е „ лов на вещици “, който е равноценен на " политическо гонене и интервенция в изборите ".
Междувременно екипът на Тръмп се отнася към обвинителния акт като към най-хубавото повишаване на адреналина на аудиторията, което един популист може да си пожелае. То им даде платформа, зложелател и идея. Те даже възнамеряват тениски със фотографията на Тръмп. Вярата на Републиканската партия в нейния воин може и да е отслабнала, само че в този момент Пенс и Де Сантис трябваше да разгласят процеса за " възмутим " и " неамерикански ", до момента в който водачите на партията в Конгреса се подредиха на опашка, с цел да осъдят " несправедливостта ".
Общественото мнение удостовери това. YouGov оповестява, че 57% от републиканците в този момент са за Тръмп, против единствено 31% за Де Сантис. Според изследване на Harvard CAPs/Harris Тръмп изпреварва с четири пункта даже Байдън. Приблизително една трета от американските гласоподаватели, които му бяха останали правилни, в този момент са съгласни с Де Сантис: „ Демократическата партия е " [въоръжила] правната система, с цел да прокарва политическа стратегия ". Както сподели с усмивка една от посетителките на черква, когато я попитаха дали към момента ще поддържа Тръмп след разкритията за Сторми Даниълс: " Всички ние сме грешници, нали? "
Политическата прелест на Тръмп се гради върху популяризирането и демонстрирането на бурна самонадеяност в отбрана на сгушените маси на " междинна Америка " против така наречен „ демократични елити “ от Ню Йорк и Вашингтон. Той опълчва " елементарните американци " на образованите в лицей, ръководени от медиите, захласнати от " woke " левичари от източното крайбрежие и огромното държавно управление. Той крещи: " Аз съм вашият боец. Аз съм вашата правдивост. " Твърди се, че зле дефинираните " те " са откраднали президентските избори през 2020 година и считат да откраднат и идващите. Според Тръмп процесът му е като излязъл от " сталински съветски сериал на ужасите ".
Сега демократите би трябвало да се надяват, че ще могат да му навредят на сцената на един високопрофилиран юридически спектакъл, както не съумяха да го създадат пред съда на публичното мнение. Стратегията би трябвало да е Тръмп да се възползва от процеса задоволително, с цел да изпревари евентуално по-избираемия Де Сантис, само че не задоволително, с цел да завоюва второ съревнование против Джо Байдън. С други думи, те разчитат на 18 месеца персонализиран политически развой, до момента в който външният свят се бори с двойния смут на световните търговски войни и нарастващия спор в Украйна.
Единственото избавително обръщение за либералите от всички прослойки е, че във всяка народна власт е рисково да отхвърлят с лека ръка огромен брой от тези, с които не са съгласни. Последните ще подхранват недоволството си без да бъдат чути в провинциалните си места, надалеч от столицата, до момента в който рано или късно не намерят някой, който да им съчувства, някой, който да ги изслуша.
Голяма част от американците явно в този момент харесват и се доверяват на Доналд Тръмп. Изглежда, че му имат по-голямо доверие, в сравнение с нюйоркския арбитър. Това е тревожно. То изправя освен Съединени американски щати, само че и цялата западна политическа общественост пред евентуална рецесия на водачеството./БГНЕС
--------------
Саймън Дженкинс, „ Гардиън “
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ