Станислав Бачев, историк: Битката за паметта е война за бъдещето. В момента сме държава без държава
" Най-дългосрочният съставен елемент на националната сигурност е паметта, образованието, вътрешните съставни елементи. Без него всички останали са изцяло лишени от смисъл и посока. Ако искаш да разбиеш една страна дълготрайно, направи по този начин, че нейните деца да не знаят кои са, да не знаят от кое място идват и по този начин няма да знаят и къде отиват ".
Това разяснява пред БНР Станислав Бачев, историк и лекар по политология, по отношение на концепциите за промяна на националния празник, за демонтирането на монументи и смяна на имена на улици и храмове.
" Този въпрос и тази наклонност имат два аспекта. Първият е вътрешният - той е дълготраен и е нашата лична война със себе си. Ние сме в положение на вътрешна война със себе си по замяна и на история, на публични полезности и на всичко, което е обвързвано с разпада на държавността. Вторият аспект е външният - той е кратковременен, само че пък ситуационно е най-съществен, тъй като всяко едно публично събитие в България сега се случва в подтекста на войната сред Съединени американски щати и груповия Запад от една страна и Русия, Китай, Иран и другите страни от обединението въпреки това. България попада в областта на най-затегнатия надзор извън. Вътрешният аспект е дълготраен, само че е засилен и ескалиран от външния аспект. Този вътрешен аспект е изцяло обвързван с този целеустремен, систематичен и дълготраен развой, който е на голям брой равнища по разграждане на цялата концепция за държавност, за общественост, там е загубата на национална памет, загубата на чувството за принадлежност, скъсването с всякаква историческа последователност. Това не са еднократни актове, а дълготраен развой, който е обхванал към този момент всяка обществена сфера на публичния живот - и медии, и общество, и обучение. Това е най-дългосрочният съставен елемент на националната сигурност ", изясни той.
Паметникът на руската войска би трябвало да си остане там, където е, безапелационен е историкът и добави:
" Не може конюнктурни въпроси да се вземат решение посредством монументи на културата или нещо, което дава взор към историята и символизира избран интервал - дали добър или неприятен, само че всеки може да се запознае с него, и там, където е. Преместването му към този момент е геополитически акт. Чисто юридическият акт - да смениш статута от обществена в частна държавна благосъстоятелност, значи, че България няма държавен интерес от този монумент. Това значи задълбочаване на неприятната наклонност в нашите двустранни и многостранни интернационалните връзки. Това значи, че сега скоростта, с която новите ястребчета, а в действителност те са си едни елементарни гугутки, ни закопават като страна интернационално, а по-късно и вътрешно ".
В момента не се разяснява разрушение на Паметника на руската войска, а единствено неговото пренасяне. Според Бачев обаче постоянно по този начин се стартира.
" Ние навлизаме допустимо най-ударно в най-тъмния стадий от тази война със себе си. Лошото е, че по някакъв метод тази димна завеса оказва голямо въздействие към момента на обществото. Тази война със себе си - образованието, културата, стопанската система, всеобщото обедняване - всичко това се пречупва през ескалацията на външния аспект. 3 март също е част от тази наклонност, за жалост ", разяснява той.
В изявление за предаването " Хоризонт за вас " историкът акцентира, че 3 март самичък по себе си е 3 неща - памет, блян и бъдеще. Според него този ден не разделя обществото, а хората, които имат нещо срещу него, са дребна част.
" Отказът от 3 март е очистване на вътрешно равнище на концепцията за българското въздействие на Балканите, политическото въздействие ", изрече мнението си той.
Станислав Бачев означи също, че борбата за паметта е война за бъдещето и то бъдещето на нашите деца:
" На фона на тези съдбоносни процеси, ние вършим допустимо най-голямата нелепост към себе си, най-големият грях към себе си, към страната, към децата и вършим нашето състояние допустимо най-тежко занапред. Тези, които желаят да се занимават с тази работа - да възвръщат страната след време, ще бъде извънредно мъчно. В момента ние сме страна без страна ".
