Адв. Бекирска след убийството на Пейо Пеев: Най-сетне обръщаме внимание на борбата на баща да участва в живота на детето си
Най-често насилието от жена към мъж е психо-емоционално и в доста случаи е обвързвано с ограничение контакта с детето. Става дума за родителско отчуждение. В случая с убития Пейо Пеев, за чиято загуба са упрекнати брачната половинка и тъщата му, можем да приказваме за авторитаризиране на родителските права от женска страна. Това сподели юрист Йорданка Бекирска в “Денят на Фокус " по радио “Фокус ".
“Насилието има доста форми- физическото е доста разпознаваемо, само че прочувственото и психическото са не по-малко рискови. Много хора заключват колегата си и го оставят самичък у дома – държат го в самобитен затвор, което също е форма на принуждение. Жените също упражняват такова принуждение. Те по-рядко демонстрират физическа експанзия, само че това не значи, че такива случаи няма – мъжете остават с белези от нокти, зъби, такива медицински досиета чета в практиката си ", описа адв. Бекирска.
Българският закон допуска централизация на родителската власт в един от двамата родители. При разлъка родителските права се присъждат на оня, за който правораздаването реши, че е по-пригоден да бъде родител. В 90% от случаите това е майката – това се възприема априори, регистрира юристът. Размяната на правосъдни бумаги изисква един да потвърди, че е по-пригоден от другия. Разпитват се очевидци, вършат се експертизи. Двете тези постоянно са в контраст и който завоюва делото, употребява властта си посредством детето. Майката и бащата стартират да придърпват детето всеки към себе си. Обиди, псувни, унизяване от дамата към мъжа са част от процеса доста постоянно, за жалост. Много постоянно делата за домашно принуждение предшестват тези за бракоразвод, акцентира адв. Бекирска.
“Емоционалното принуждение върху мъжете посредством децата допуска отчуждение. Един от родителите притегля детето и оня, който няма родителските права, е единствено на осведомителен режим - той не взе участие във вземането на решения за живота на детето си ", даде детайлности по тематиката събеседникът.
“Когато жена е жертвата, реагираме по един метод, когато в центъра е мъж, реакцията на обществото е друга. Бащата има потребност от пълноценни връзки с детето – дейно, цялостно, съответно присъединяване в всекидневието му. Да имаш време с детето си единствено в наличието на майката не е пълноценно присъединяване – това е казусът на убития. Имало е червени лампи в държанието на майката. Двамата татковци в проблема “Пеев " в края видяха, че са изолирани от децата си, повтаря се един и същи претекст в живота на майката като държание ", регистрира Бекирска.
Мъже, които не са съумели да заемат равна позиция с майката в фамилния живот, са татковци, от които нищо не зависи. Деца, които не се отглеждат с двамата родители, изпитват неналичия и това би трябвало да се компенсира. Липсите се отразяват и в живота на детето, когато то порасне, разясни юристът.
“Дори да се потвърди на първа инстанция, че биологичният татко е този, който твърди господин Минков, процесът ще се разплете една на трета инстанция – ще минат години в тази правосъдна сага, които са години от живота на двете деца ", акцентира юристът.
“В памет на починалия се повдигат значими въпроси. Държавата реагира съответно – през вчерашния ден се организира кръгла маса в Народно събрание за насилието в родителските връзки ", сподели събеседникът. Адв. Бекирска е участник в срещата и описа детайлности от нея. “Всеки от нас е бил очевидец на най-малко един сходен спор в близкото си обграждане. В срещата участваха Министерство на труда и обществената политика, Министерство на правораздаването, Държавна организация за протекция на детето и прочие Вижда се, че и разнообразни политически сили се ангажират с тематиката. Има предпочитание за разговор и от страна на неправителствения бранш ", регистрира Бекирска.
В резултат на трагичния случай обръщаме внимание на битката на един татко да взе участие в живота на детето си. Тази тематика би трябвало най-накрая да получи нужното внимание в обществото ни, счита адв. Бекирска.
“Насилието има доста форми- физическото е доста разпознаваемо, само че прочувственото и психическото са не по-малко рискови. Много хора заключват колегата си и го оставят самичък у дома – държат го в самобитен затвор, което също е форма на принуждение. Жените също упражняват такова принуждение. Те по-рядко демонстрират физическа експанзия, само че това не значи, че такива случаи няма – мъжете остават с белези от нокти, зъби, такива медицински досиета чета в практиката си ", описа адв. Бекирска.
Българският закон допуска централизация на родителската власт в един от двамата родители. При разлъка родителските права се присъждат на оня, за който правораздаването реши, че е по-пригоден да бъде родител. В 90% от случаите това е майката – това се възприема априори, регистрира юристът. Размяната на правосъдни бумаги изисква един да потвърди, че е по-пригоден от другия. Разпитват се очевидци, вършат се експертизи. Двете тези постоянно са в контраст и който завоюва делото, употребява властта си посредством детето. Майката и бащата стартират да придърпват детето всеки към себе си. Обиди, псувни, унизяване от дамата към мъжа са част от процеса доста постоянно, за жалост. Много постоянно делата за домашно принуждение предшестват тези за бракоразвод, акцентира адв. Бекирска.
“Емоционалното принуждение върху мъжете посредством децата допуска отчуждение. Един от родителите притегля детето и оня, който няма родителските права, е единствено на осведомителен режим - той не взе участие във вземането на решения за живота на детето си ", даде детайлности по тематиката събеседникът.
“Когато жена е жертвата, реагираме по един метод, когато в центъра е мъж, реакцията на обществото е друга. Бащата има потребност от пълноценни връзки с детето – дейно, цялостно, съответно присъединяване в всекидневието му. Да имаш време с детето си единствено в наличието на майката не е пълноценно присъединяване – това е казусът на убития. Имало е червени лампи в държанието на майката. Двамата татковци в проблема “Пеев " в края видяха, че са изолирани от децата си, повтаря се един и същи претекст в живота на майката като държание ", регистрира Бекирска.
Мъже, които не са съумели да заемат равна позиция с майката в фамилния живот, са татковци, от които нищо не зависи. Деца, които не се отглеждат с двамата родители, изпитват неналичия и това би трябвало да се компенсира. Липсите се отразяват и в живота на детето, когато то порасне, разясни юристът.
“Дори да се потвърди на първа инстанция, че биологичният татко е този, който твърди господин Минков, процесът ще се разплете една на трета инстанция – ще минат години в тази правосъдна сага, които са години от живота на двете деца ", акцентира юристът.
“В памет на починалия се повдигат значими въпроси. Държавата реагира съответно – през вчерашния ден се организира кръгла маса в Народно събрание за насилието в родителските връзки ", сподели събеседникът. Адв. Бекирска е участник в срещата и описа детайлности от нея. “Всеки от нас е бил очевидец на най-малко един сходен спор в близкото си обграждане. В срещата участваха Министерство на труда и обществената политика, Министерство на правораздаването, Държавна организация за протекция на детето и прочие Вижда се, че и разнообразни политически сили се ангажират с тематиката. Има предпочитание за разговор и от страна на неправителствения бранш ", регистрира Бекирска.
В резултат на трагичния случай обръщаме внимание на битката на един татко да взе участие в живота на детето си. Тази тематика би трябвало най-накрая да получи нужното внимание в обществото ни, счита адв. Бекирска.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ