Най-честите животозастрашаващи състояния при травми в лицево-челюстната област са асфиксията,

Най-честите животозастрашаващи положения при контузии в лицево-челюстната област са асфиксията, кръвоизливите, черепно-мозъчните контузии и шока. Това е обусловено от няколко съществени фактора:

Близостта и честото присъединяване на горните дихателни пътища в контузията, застрашаващо проходимостта им. Богато кръвоснабдяване и съществуване на голям брой кръвоносни съдове от междинен и огромен диаметър. Близостта на централната нервна система и връзката на някои от лицевите и челюстни кости с черепната основа. Богатата инервация, определяща лицево-челюстната област като мощна шокогенна зона.

1. Асфиксия

Асфиксията съставлява изострен дефицит на О2, който настава на първо място при нарушена проходимост на горните дихателни пътища. Чести аргументи при контузии в лицево-челюстната област за асфиксия са попаднали непознати тела, огромни кръвни съсиреци, разместени костни фрагменти, раздрана и оточна лигавица.
Свързани публикации.. Устата ни демонстрира положението на вътрешните органи 1 Пукнат зъб - какво би трябвало да знаем? 0 Травма на непрекъснатите детски зъби - какво да вършим? 0

Асфиксията може да настъпи остро, последователно или да се демонстрира с обособени пристъпи. Характерните клинични симптоми-смущения в дишането и сърдечната активност, смяна в цвета на кожата и лигавиците, кашлица, смяна в гласа. Тези признаци зависят от механизма на пораждане на асфиксията, типа и размера на непознатото тяло, неговата локализация в огромните дихателни пътища.

Състоянията, които стесняват лумена на въздухоносните пътища и провокират тежки разстройства на дишането, като асфиксията, са животозастрашаващи, и изискват незабавни операции за обезпечаване на въздух в белите дробове и О2 в кръвта.

2. Кръвоизливи

Преживелите контузия в лицево-челюстната област, са мощно чувствителни към кръвозагуба. Кръвотечението може да бъде първично-непосредствено след контузията или вторично - вследствие на в допълнение пострадване на кръвоносните съдове от остри краища на фрагменти, разложение на тромб, неекзактна обработка на мекотъканни пострадвания в устната празнина.

Тежестта на острата кръвозагуба е в директна взаимозависимост от интензивността на кървенето и количеството изгубена кръв. Колкото по-бърза е скоростта на кръвозагуба, толкоз положението на потърпевшите е по-неблагоприятно. Наблюдава се внезапно намаляване на кръвното налягане, понижава размерът и скоростта на кръвния ток.

3. Черепно-мозъчни контузии

Възможностите за пострадване на централната нервна система при контузии в лицево-челюстната област са огромни. Най-често те съпровождат горночелюстните и носните фрактури и по-рядко тези на ябълчната кост и долна челюст. Успоредно с пострадването на лицевите и челюстни кости могат да бъдат засегнати черепните кости, основният мозък с неговите обвивки, черепно-мозъчните нерви и меки тъкани.

Мозъчното разтърсване е най-честата демонстрация на закрити черепно-мозъчни контузии. То се провокира от хидродинамичен резултат на ликворната течност, вследствие на което настъпват механични увреждания на мозъчните детайли. Възниква нарушаване на мозъчната функционалност с водещ признак преходна загуба на схващане.

Промените в съзнанието са изразени в друга степен-леко засенчване, замъгляване до цялостна загуба на схващане и повърхностна кома.

Времетраенето на измененията в съзнанието варира от няколко секунди или минути до часове и рядко повече. В клиничната картина се следят и някои присъщи вегетативни промени като: разстройство в дишането, съмнения на кръвното налягане и пулса, от време на време разстройства в терморегулацията.

Мозъчното разтърсване може да протече в лека форма и единствено с помрачено схващане и дезориентиране на болните, само че със спомен за случилото се. При по-тежки форми (средна и тежка) съзнанието се губи за по-дълъг интервал от време или болните са в кома. При тях постоянно е налице ретроградна амнезия.

Мозъчна травма

При това положение е налице органично мозъчно увреждане с травма и смачкване на мозъчна тъкан, както на мястото на удара, по този начин и на противоположни места. В патогенезата на тази закрита черепно-мозъчна контузия главно стои мозъчният оток. Към симптоматиката, присъща за мозъчно разтърсване, тук се включват и огнищни неврологични прояви. Загубата на схващане и комата не престават часове, а от време на време и дни. Освен ретро- и антероградна амнезия, се следи и конградна амнезия-липса на спомен за самата контузия. Главоболието е настойчиво и дълготрайно, постоянно съпроводено с повръщане, от което няма облекчение.

Мозъчно прилепяне

Получава се най-често при вътречерепни хематоми, от разместени черепни кости или напредващ мозъчен едем. Според локализацията на травматичните кръвоизливи се разграничават епи- и субдурални хематоми.
4433