Спомени за порното през соца и плеймейтките тогава
Навремето беше известен един съветски анекдот – в някаква деревня пристигнало преносимото кино и оповестили, че вечерта ще дават шведския полов филм „ Баба дала солдату ".
Събрало се цялото село вечерта, излязъл механикът и обяснил:
- Станала е дребна неточност. Първо: филмът не е шведски, а е руски. Второ: не е полов, а е обществен. Трето: споделя се „ Балада о солдате ", а не „ Баба дала солдату ".
Горе-долу по този начин мина детството ни, че и младежките ни години – все чакахме шведски филми, а ни пускаха руски. В руските, естествено, нямаше съвсем никакъв секс.
В една от новелите на комедията „ Операция ЬI " героинята-студентка, увлечена в подготовката за някакъв изпит, несъзнателно се събличаше и лягаше до чужд собствен сътрудник, само че откакто смъкваше роклята си, се оказваше, че вместо еротично долни дрехи носи изпод нещо като бански костюм. Изглежда огромно мислене е паднало до момента в който се вземе такова компромисно решение – хем да има нещо като стриптийз, хем да няма „ порнография ".
Американските филми бяха не по-малко целомъдрени. В уестърните след фрагмента с първата целувка следваше кадър в църквата, в който напряко се разменяха пръстените.
Ако въпреки всичко ни пускаха благосклонно нещо по-така, трябваше да гледаме кино лентата още в понеделник. Защото до петък половият филм можеше да стане обществен. Операторите, които прожектираха филмите, имаха навика да си поизрязват по някое кадърче – за спомен. Разправяха, че един оператор имал сериозна сбирка с фрагменти на поразголени звезди. Сега си мисля – какво ли би могла да съдържа тя?
Помня, че във „ Фанфан Лалето " с Жерар Филип Джина Лолобриджида беше с малко по-голямо деколте и стегнат сутиен, та циците й се подаваха по метод, който вълнуваше публиката повече, в сравнение с сцена на колективен секс през днешния ден. По-щастлив беше Жерар Филип в " Опасни връзки " – актуален вид на фамозния епистолярен разказ на Шодерло дьо Лакло. Там той пишеше домашното на своята другарка ученичка, полагайки тетрадка та върху голото й дупе. Изглежда сцената се е сторила много смела ма цензорите, тъй като филмът се прожектираше единствено в студийните кина.
В „ Опасни муцуни " имаше една креватна сцена, в която за секунда се мяркаше цяла гола гръд – виждаше се дори зърното. Няма човек който да е гледал кино лентата и да не си спомня вълнуващия кадър.
Тогава нямаше силикон и известните актриси трябваше доста да внимават със заголването. Някои на Запад си имаха дубльорки, само че у нас не съм чул да е имало такива неща. Мисля, че в „ Езоп " Доротея Тончева си показваше циците, само че не представляваха нищо изключително.
Полската руса звезда Барбара Брилска също се съблече във „ Фараон " само че и нейните цици бяха гола вода.
В доста филми героите рано или късно стигаха до леглото, само че тъкмо откакто настъпваше сюблимният миг, камерата срамежливо се отместваше към някаква картина, свещ или към камината, чийто огън символизираше пристрастеностите, които се разиграваха единствено на няколко метра настрана – т.е. зад кадър.
Анджей Вайда в един от филмите си беше направил нещо по-интересно – камерата панорамираше от леглото нагоре, стигаше до някакви окачени паунови пера, които започваха многозначително да треперят под въздействието на любовните въздишки на героите.
По принцип от креватиите подиуми (доколкото ги имаше) ставаше ясно, че сътрудниците избират мисионерската поза.
Много ненадейно в някакъв филм на Германска демократична република героинята много самоуверено възседна своя обичан. Но неговото благополучие свърши дотук – индивидът беше граничар на Берлинската стена и на другия ден империалистите го убиха. Филмът беше мощно агитационен и явно половата сцена е била пусната като стръв – да се привлекат повече фенове и около другото да им се изясни кои са положителните и кои са неприятните в Берлин.
Чак в „ XX век " на Бертолучи имаше нещо като шведска тройка и намек за нещо като орален секс. Режисьорът май беше болшевик и това е била повода да се пусне филмът в този вид. Как да се реже творбата на наш човек?!
Преди това от фамозния филм на Иржи Менцел „ Строго охранявани влакове " научихме какво значи „ еякулация прекокс " – бяхме на възраст, когато този проблем беше изключително настоящ. От кино лентата разбрахме, че няма нищо ужасно, просто би трябвало да си намерим по-зряла жена.
С първата зряла жена първо отидох на кино, държахме се за ръце и при някаква любовна сцена усетих по какъв начин дланта й става влажна. Предположих, че това е добър знак, а то по този начин се и оказа, и още същата вечер...
Няма по какъв начин – стигаме до днешното порно по малкия екран. И в най- смелите си фантазии не сме допускали, че ще преживеем сходно нещо. А дали това е кино, или не – не мога да преценява. Колко души го гледат – не съм срещал точна статистика.
В началото на новия век – мисля, че беше 2001 година – за пръв път получих българска пийпълметрия.Ужасих се, когато видях против какъв брой телевизионни излъчвания стоят кръгли нули – като публика. На създателите обаче не им пукаше – утешаваха се, че всичко е платено и нагласено.
Колкото повече разучавах докладите на социолозите, толкоз повече се убеждавах, че не може всичко да е неистина. Докато най-сетне направих ужасяващо изобретение.
Новата тогава телевизия 6ТВ имаше необикновено високи рейтинги през нощта. А програмата й към момента не беше станала денонощна. Какво по-голямо доказателството от това, че хората на Мърдок си заплащат.
С тогавашните майстори на пийпълметрията имахме общи познати, които помолих да предадат моето изобретение – с цел да не се излагат повече. Оказа се обаче, че няма никаква спекулация. По доста кабелни мрежи пускали порното навръх канала на 6ТВ, който не предавал друга стратегия през нощта. И в действителност нощните рейтинги сочели ясно размера на тази характерна публика.
Та има и положителни неща във времето на демокрацията. Лежиш си в леглото и гледаш на воля. Само дето няма превод.
Един сътрудник преди време разправяше, че по някакъв нов канал хванал порно, което май имало и дублаж на български.
-Че ти не разбра ли имало ли е, нямало ли е? – попитах заинтересован.
-Порно виждам единствено с изключен тон – призна си сътрудника. – За да не събудя дамата.
из „ Наръчник на носталгика ", създател: Евгени Тодоров.
Източник:
