Шампанското във Франция навърши 330 години
Навършват се над 3 века от датата, считана за Денят на основаването на шампанското във Франция – от един духовник, чието име и до през днешния ден е знак на авторитет, в случай че го прочетете на бутилката.
Празничен гърмеж от изхвърчала коркова тапа, нежно ромолене на перлена пяна, разливана от тежката бутилка над кг и половина в нежни стъклени чаши, наричани флейти. И звън на наздравица като от нежни камбанки - даже със затворени очи може да познаем шампанското.
Това митично френско пенливо вино, което с неподражаемата си история се е наложило като неизменим сателит на празниците на нашата цивилизация - от сватбите и успехите до посрещането на Новата година.
За рожден ден на шампанското е призната датата 4 август 1693 година - тъкмо преди 330 години. За татко на фамозната напитка е записан бенедиктинският духовник Дон Пиер Периньон от абатство в Овилие, който извикал удивен, че „ пие звездички “ - симпатична легенда, която сходно на тази за Дядо Коледа е прекомерно надалеч от истината.
Всъщност има данни, че в днешната област Шампан е било създавано вино още от галите. Истинският му подем обаче стартира с покръстването на французите. От тогава лозарството и винарството минават в ръцете на монасите. Повечето абатства в региона на Реймс отглеждат лозя и се надпреварват в тънкостите на производството на вино.
Колкото до Дон Периньон - той в действителност е владеел доста изобретателно винарския поминък, който е наследил от татко си и е умеел да съчетава най-хубавите сортове грозде, с цел да реализира най-хубавото качество. Затова пък освен че не е харесвал, а напряко се е борил против „ непослушните мехурчета “, които се появявали във виното, отредено за причестяване и монасите даже го наричали „ дяволско вино “.
Така че ориста на шампанското може да се съпостави с тази на Рокфора и другите плесенни сирена, изначало считани за развалени.
Пенливите виновност стартират да се харесват първо на англичаните, които ги внасят от Франция и за улеснение заменят бъчвите с бутилки. Затвореното в тях вино ферментира наново и защото шампанското е родено на земята към Реймската катедрала, където били коронясвани френските крале, историята му бързо се свързва с кралската и му отрежда ролята на краля на виното и емблема на аристократичните тържества.
Техниката на произвеждане се усъвършенства и нововъведенията не стопират - като революционната технология на сплескване, която ражда така наречен блан де ноар (бяло вино от черно грозде) или метода за дозиране на захарта. С времето и бутилките стават все по-нечупливи.
Славата на шампанското му носи нови и нови митове. Приписват му се и нови свойства като това, че е единственото вино, което оставя дамата красива, откакто го е пила, както твърдяла маркиза Дьо Помпадур.
В по-ново време то се оказва обичана напитка на Джеймс Бонд, засечен с чаша шампанско 35 пъти във филмите. Рекордът по изпити бутилки принадлежи на Уинстън Чърчил, а Мерилин Монро обича да се къпе в шампанско.
Историята на влиятелните марки шампанско е изобразявана даже по витражите на исторически здания. За откриването на тънките отлики сред другите марки обаче, трябват доста фини сетива. Най-добрият метод да опитате да тръгнат по Пътя на шампанското – един от най-въодушевяващите туристически направления във Франция, който тази година е юбилеен.
Утвърден тъкмо преди 70 години, маршрутът предлага стотици километри разходки из безкрая от лозови масиви и същинско замайване от дегустациите със специфична часа, която ви остава за спомен.
Освен запознаване със забележителностите в близост, в някои къщи може да се смаете с подземно влакче в избита, което ще ви придвижи по целия път на тайнството на раждането на шампанското.
Най-големият знак на Париж - Айфеловата кула, не изостава от атракцията и предлага шампанско в специфичния бар на третия етаж. Така високо в небето може да отпразнувате шампанското със зашеметителната панорама от 276 метра височина.
Празничен гърмеж от изхвърчала коркова тапа, нежно ромолене на перлена пяна, разливана от тежката бутилка над кг и половина в нежни стъклени чаши, наричани флейти. И звън на наздравица като от нежни камбанки - даже със затворени очи може да познаем шампанското.
Това митично френско пенливо вино, което с неподражаемата си история се е наложило като неизменим сателит на празниците на нашата цивилизация - от сватбите и успехите до посрещането на Новата година.
За рожден ден на шампанското е призната датата 4 август 1693 година - тъкмо преди 330 години. За татко на фамозната напитка е записан бенедиктинският духовник Дон Пиер Периньон от абатство в Овилие, който извикал удивен, че „ пие звездички “ - симпатична легенда, която сходно на тази за Дядо Коледа е прекомерно надалеч от истината.
Всъщност има данни, че в днешната област Шампан е било създавано вино още от галите. Истинският му подем обаче стартира с покръстването на французите. От тогава лозарството и винарството минават в ръцете на монасите. Повечето абатства в региона на Реймс отглеждат лозя и се надпреварват в тънкостите на производството на вино.
Колкото до Дон Периньон - той в действителност е владеел доста изобретателно винарския поминък, който е наследил от татко си и е умеел да съчетава най-хубавите сортове грозде, с цел да реализира най-хубавото качество. Затова пък освен че не е харесвал, а напряко се е борил против „ непослушните мехурчета “, които се появявали във виното, отредено за причестяване и монасите даже го наричали „ дяволско вино “.
Така че ориста на шампанското може да се съпостави с тази на Рокфора и другите плесенни сирена, изначало считани за развалени.
Пенливите виновност стартират да се харесват първо на англичаните, които ги внасят от Франция и за улеснение заменят бъчвите с бутилки. Затвореното в тях вино ферментира наново и защото шампанското е родено на земята към Реймската катедрала, където били коронясвани френските крале, историята му бързо се свързва с кралската и му отрежда ролята на краля на виното и емблема на аристократичните тържества.
Техниката на произвеждане се усъвършенства и нововъведенията не стопират - като революционната технология на сплескване, която ражда така наречен блан де ноар (бяло вино от черно грозде) или метода за дозиране на захарта. С времето и бутилките стават все по-нечупливи.
Славата на шампанското му носи нови и нови митове. Приписват му се и нови свойства като това, че е единственото вино, което оставя дамата красива, откакто го е пила, както твърдяла маркиза Дьо Помпадур.
В по-ново време то се оказва обичана напитка на Джеймс Бонд, засечен с чаша шампанско 35 пъти във филмите. Рекордът по изпити бутилки принадлежи на Уинстън Чърчил, а Мерилин Монро обича да се къпе в шампанско.
Историята на влиятелните марки шампанско е изобразявана даже по витражите на исторически здания. За откриването на тънките отлики сред другите марки обаче, трябват доста фини сетива. Най-добрият метод да опитате да тръгнат по Пътя на шампанското – един от най-въодушевяващите туристически направления във Франция, който тази година е юбилеен.
Утвърден тъкмо преди 70 години, маршрутът предлага стотици километри разходки из безкрая от лозови масиви и същинско замайване от дегустациите със специфична часа, която ви остава за спомен.
Освен запознаване със забележителностите в близост, в някои къщи може да се смаете с подземно влакче в избита, което ще ви придвижи по целия път на тайнството на раждането на шампанското.
Най-големият знак на Париж - Айфеловата кула, не изостава от атракцията и предлага шампанско в специфичния бар на третия етаж. Така високо в небето може да отпразнувате шампанското със зашеметителната панорама от 276 метра височина.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ