Навън вали, денят е мрачен, есенната меланхолия е готова да

Навън вали, денят е тъмен, есенната потиснатост е подготвена да ни завладее, а ние считаме, че няма по-подходящо време за лирика от това.

Днешното ни поетично ентусиазъм е особено за тези хора, които желаеме да бъдат в живота ни и в положително, и в неприятно, тъй като без тях не сме сигурни кои сме...

***

Аз просто желая да се сгуша в теб,

когато рева и когато съм щастлива.

Да ме погалиш с устни, с мирис, с ръце

и доста постепенно да ме преоткриваш.

Да измълчим ненужните слова.

А тишината да тежи от обичта ни.

Да шушукат единствено, влюбено, в нощта

разнежените ни до изнемога длани.

Не желая друго. Нищичко не желая.

А единствено безшумно да се сгуша в теб.

И да заспя във най-вълшебната си приказка,

заслушана във твоето сърце...