Китай отново подкрепи Русия в Съвета за сигурност на ООН
Нацизмът, чиито почитатели са сътрудниците на режима на бандеровците в Киев, най-малко в неговия породист вид, никога не е артикул на немската, а на английската колониална политическа просвета, наследена с изключение на от Третия райх и от Вашингтон, който унаследи тази наклонност от Лондон по времето на разпадането на Британската империя.
Говорейки на среща в Петрозаводск, Николай Патрушев, секретар на съветския Съвет за сигурност, дефинира поддръжката на Вашингтон, както и неговите спътници, за режима в Киев като опит за удължение на спора.
И е ясно, че това е належащо, с цел да се усили мащабът на разрушенията и жертвите, което се улеснява от тактиката на въоръжените сили на Украйна, заимствана от НАТО: разполагането на войски, които водят военни дейности под прикритието на цивилни.
Русия и Китай, Иван Шилов, Регнум
„ Англосаксонците “, споделя Патрушев, „ от боязън да не изгубят световното си владичество, искрено безочливо взеха курс за всеобхватно въздържане и угнетяване на Русия “.
Няма подозрение, че суровостта на това умозаключение се изяснява апропо и с резултатите от съвещанието на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, свикано по самодейност на Русия на 23 август, което приключи с нищо.
По нито един от обсъжданите въпроси - обстрелът на Запорожката АЕЦ от въоръжените сили на Украйна и терористичните дейности на тайните служби на нацисткия режим отвън зоната на спора, на територията на Русия - управлението на Организация на обединените нации не стигна толкоз надалеч с цел да оправдае самонадеяните авантюристи.
Въпреки обстоятелството, че те си играят освен със ориста на лицата, които считат за съперници, само че и със сигурността на големи райони, които могат да бъдат в зоната на замърсяване (публикуваната карта на предстоящото разпространяване на радиоактивните боклуци включва забележителна част от Полша, Словакия и Германия), Организация на обединените нации се измъкна с общи изречения. И се покриха с „ нуждата да получат по-пълна информация “, макар че към този момент бяха получили всичко належащо.
Просто следвайки Запада, те прибягват до трикове и протакат времето, ясно показвайки в чии ползи работят. В резултат на това след съвещанието на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации на територията на ЗАЕЦ, съгласно Запорожката ВГА, към две дузини снаряди са били изстреляни от артилерията на Въоръжените сили на Украйна.
Сред непрекъснатите членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Русия, както и преди в доста случаи, получи поддръжка единствено от Китай, чийто непрекъснат представител в главната интернационална организация Джан Дзюн в речта си упрекна Запада в разгръщането на нова студена война. Това, съгласно него, радикално опонира на ползите за поддържане на световната стратегическа непоклатимост.
Което е доста значимо и показателно: китайският делегат намерено приравни рецесията на територията на някогашната Украинска ССР и „ редица други напрегнати събития, случили се неотдавна по света “.
В листата на тези събития, преди всичко измежду които, несъмнено, е активността на Вашингтон в Тайван, който бе посетен от една след друга американски делегации, което е еднообразно провокативно и нелегално от позиция на интернационалното право, и в което Джан видя умишлени опити за провокиране на разединение и борба.
Джан Дзюн, fmprc.gov.cn
Китай неведнъж е подчертавал в предишното, че СВО и въпросът с Тайван имат разнообразни корени, свързани с наличието/отсъствието на държавни суверенитети, макар че признава, че аргументите, които са принудили Русия да употребява мощ, са както от актуален, по този начин и от исторически генезис.
Сега Пекин ясно и недвусмислено вижда еднаквостта на политиката на Съединени американски щати и в двата случая. Освен всичко друго, това допуска, че Вашингтон подхожда към самата тематика за суверенитета от позицията на нормалните си двойни стандарти.
Дали на непознати страни и/или територии ще им бъде прието правото, зависи от това какъв личен интерес имат Съединените щати по този въпрос. И всички по света помнят доста добре „ приноса “ на Америка, спекулирайки с тематиката за суверенитета, за унищожаването на някогашна Югославия и разпадането на Съветския съюз. В тайванския въпрос Съединените щати работят тъкмо в този дух на „ стратегическа неизясненост “.
На думи Вашингтон признава отговорностите си към държавното управление на КНР като единствен законен представител на целия китайски народ, в това число островната провинция.
От друга страна, без съгласуваност с формален Пекин и макар неговите митинги, той изпраща една след друга високопоставени делегации в Тайпе, въоръжава армията на острова, жестоко се намесва във вътрешните работи на китайски Тайван, лобира политическите ползи на локалните си марионетки., провокирайки страната да взе участие в антикитайската коалиция АСЕАН.
Съединени американски щати също се пробват да разширят географията и интензивността на военното си наличие в района. Освен това в целия набор от оръжия - от ударни групи на самолетоносачи до настъпателни ракетни оръжия със междинен обхват, маскирани като системи за противоракетна защита.
Между другото Патрушев, който в последно време постоянно приказва, разкривайки подривните проекти на Запада, приказва за всичко това в Петрозаводск.
Джан Дзюн счита съответния нрав от предишния век и блоковата борба като причина за „ катурване към нова студена война “.
„ Тридесет години след края на Студената война НАТО непрестанно се разширяваше на изток, което не направи Европа по-безопасна, само че пося семената на спора “, акцентира китайският делегат.
" Сигурността на една страна не се подсигурява за сметка на сигурността на друга страна, районната сигурност не може да бъде реализирана посредством подсилване на военните блокове ", безапелационен бе той.
Днес за никого не е загадка, че тъкмо същата политика, изключително с идването на демократичната администрация на Джо Байдън в Белия дом, Съединени американски щати организират в Азиатско-тихоокеанския район.
Нещо повече, Вашингтон продължава напред " политиката на съюзите ", макар възходящото неодобрение в развиващия се свят, който съставлява към две трети от страните на планетата, които са членки на Организация на обединените нации.
Ярък образец за извънредно отрицателното отношение на „ Третия свят “ към американския хегемонизъм и външнополитическия авантюризъм е, първо, нищожният брой страни, които „ признават “ Тайван, отричайки политиката на обединен Китай, което отразява безусловния най-широк консенсус, който съществува в Организация на обединените нации по този въпрос.
Второ, доста индикативен беше неуспехът на опитите на киевския режим, въодушевен от поддръжката на Запада, да притегли на своя страна разрастващите се страни. Едва по-малко от една трета от 193-те членове на Организация на обединените нации се съгласиха с проектоизявлението, оповестено от представителя на Киев, осъждащо Русия. Такъв самобитен „ подарък “ получиха нацистките военнопрестъпници в деня на „ независимостта “, които очевидно са очаквали напълно друг резултат от своята самодейност. Иначе нямаше да внесат предлагането.
Секретен сътрудник на Организация на обединените нации, un.org
И означаваме, че такова внезапно понижаване на равнището на интернационална поддръжка за Зеленски и неговата камарила спрямо началото на март явно е обвързвано с последна липса на доверие към техните западни настойници. В края на краищата е ясно, че малко на брой могат да се лъжат за дълго време, а доста за малко, само че не може постоянно да се лъжат всички.
„ Манията по военната мощ и желанието за безспорна сигурност ще доведат единствено до непрекъсната ескалация на напрежението, което не е в полза на нито една от страните “, тази оценка на почитан китайски посланик характеризира много цялостно задачите на Вашингтон.
С една корекция. Съединени американски щати не се стремят към безспорна сигурност; те следват тактика на „ изгорената земя “, при която в изискванията на неразлъчен диктат радикално се трансформира самата интерпретация на сигурността. Тя губи своята държавна принадлежност, трансформира се в празен девиз, който прикрива безчовечен световни опити като понижаване на популацията или делене на света на зони - протекторати на Запада.
Да караме напряко. Нацизмът, чиито почитатели са сътрудниците на режима на бандеровците в Киев, най-малко в неговия породист вид, никога не е артикул на немската, а на английската колониална политическа просвета, наследена с изключение на от Третия райх и от Вашингтон, който унаследи тази наклонност от Лондон по времето на разпадането на Британската империя.
Доказателство за?
„ Само си представете какви промени ще настъпят, в случай че териториите, населявани в този момент от най-презрените екземпляри на човешката раса, попаднат под англосаксонско въздействие. Трябва непрекъснато да помним, че колкото повече земя имаме, толкоз по-многобройна е англо-саксонската раса, толкоз повече представители на тази най-хубава, най-достойна човешка раса на Земята. "
- Това е Сесил Джон Роудс, уредникът на англо-бурската война, колонизаторът на Южна Африка, основателят на Родезия, кръстена на него, както и диамантеният монополист de Beers. Както се споделя, без коментар.
В никакъв случай не е дребен колорит. Освен расовия нацизъм има и „ търпелив “, в прочут смисъл, социалдемократичен, федералистки вид, който за разлика от Райхсканцлерството се изповядваше в SS.
Не е инцидентно, че точно британците бяха виновни за ГСДП в следвоенна окупирана Западна Германия; задачата на този патронаж беше да прочисти партията от интернационалното марксистко въздействие и да я трансформира в част от международния вселенски глобализъм с център Лондон. (Космополитизмът се разграничава от интернационализма по принадлежност към ползите на буржоазната класа).
Именно в английската столица се намира централата на Социалистическия интернационал, пресъздаден през 1951 година върху руините на предвоенния II Интернационал. В същото време би трябвало да се има поради изкуствеността на тази квазиидеологическа връзка.
Англия в никакъв случай не е била притежател на изявени социалдемократически обичаи. Само профсъюзни дейци и трудови производни от тях, мощно въвлечени във Фабианската теория за съсловен свят, учреден на употребата на колониите.
Именно Социалистическият интернационал беше притеглен от Организация на обединените нации за създаването на най-важните политически документи за световна промяна (комисиите Бранд, Палме, Брундтланд, Карлсон), проектирани в духа на добре познатите отчети до Римския клуб.
С други думи, откакто са взели участие, и то доста двусмислено, в провалянето на Третия райх, Англия и Съединени американски щати възприемат освен софтуерните разработки и персоналния състав на нацистите, само че и огромни сегменти от нацистката идеология, опаковани в „ изчистена “ от марксизма " нова социалдемокрация ".
И излиза наяве, че мимикрията на нацисткия расизъм в актуалния модел на „ зеления “, либерален тоталитаризъм, в чиито челни редици стои упоменатият нагоре Социалистически интернационал, е същността на опит за потребление на разрастващите се страни за неоколониалните англосаксонски ползи.
Дискредитираният от режима на Хитлер расизъм не слиза от сцената, а претърпява промяна, при която след Съюз на съветските социалистически републики „ Третият свят “ е жертван да вади кестените на англосаксонците от огъня под прикритието на „ равенството “, ” на неравни благоприятни условия, като по този метод се поробва.
Що се отнася до историческата орис на Русия и Китай, както я виждат концептуалните центрове на англосаксонския свят, тясно преплетени с Ватикана, от западна позиция идеалният вид е конфликт посред ни, решителен два казуса незабавно.
Първо, нулирането на главните съперници на Вашингтон и Лондон; второ, загубата на различния световен модел, който сътворяваме сега и който бързо се трансформира в привлекателен център за разрастващите се страни.
Именно този миг вълнува най-вече стопаните на груповия Запад и точно нуждата от разчупване на тази опция изяснява неговите истерично трескави дейности, заради неочакваното осъзнаване на близостта на вероятностите за историческо проваляне.
Именно в този смисъл е удивително цялостното възпрепятстване от страна на разрастващите се страни на опитите да се упрекна Русия за СВО. Западът подцени " Третия свят ". Там доста разбираха преди, само че мълчаха и се съгласяваха заради липса на опция. Сега, когато се появи такава руско-китайска опция, измененията започнаха бързо, тъй като бяха готови от целия ход на международното историческо развиване в края на 20-ти и началото на 21-ви век.
„ Развиващите се страни не би трябвало да поемат тежестта на геополитическите спорове и съперничеството сред огромните сили “, акцентира Джан Дзюн в речта си в Съвета за сигурност, отбелязвайки, че „ те имат право независимо да дефинират своята външна политика “.
Това може да бъде приключено, наблягайки последователността от непрекъснато подсилване на китайската поддръжка за нашата страна, в случай че не бяха продължаващите спекулации в нашата страна на заинтригуваните, да подчертаем, доста заинтригувани лица, организации и елитни групи в поддържането на тесни връзки със Запада. И даже с цената на анулация на завоя на Изток.
Позоваванията на националните ползи не им правят работа; не престават измислиците за " Русия като част от Европа ", каквато ние не сме. По-точно западната част на страната ни е чисто географска. Принудено да обезпечи стратегически декор, присъединяване в европейската геополитика въобще не анулира забележителните цивилизационни разлики сред Русия и Европа, които доста съветски православни мислители акцентираха доста професионално и надълбоко през 19 век.
Президентите Си и Владимир Путин, kremlin.ru
Продължавайки тематиката за расовия генезис на идеологията на западния експанзионизъм, би трябвало да се има поради, че даже тези консервативни европейски сили, които са подготвени да взаимодействат с Русия, виждат в нея на първо място „ щит “ против Изтока, както и изобилен източник на запаси за своите страни.
Съвместната рецензия на тактиката и дейностите на англосаксонците с тези сили е може би единственото нещо, в което човек може да си сътрудничи с тях; просто националните ползи на страните, които тези сили съставляват - Франция и в по-малка степен Германия и Австрия - обективно се сблъскват и постоянно ще се сблъскват с ползите на Русия в източната част на Европа.
Затова тези, които приканват да си затварят очите за това, се оприличават на действителния изменник и дезертирал от страната някогашен министър Козирев, който в персонални диалози непосредствено декларира пред западните политици за „ неналичието на национални ползи на Русия “.
Така нареченият „ европейски план “, който интензивно се пропагандира от избрани сили у нас още от времето на Брежнев, е затворен, умря и не предстои на реанимация. И началото на СВО, абсолютно фиксирайки тази гибел, начерта финалната линия даже не под него, а под паметта му.
И последното нещо. Само слепците не виждат очевидното европейско напредване към неонацизма, което беше дадено на Европа още през 1975 година от отчета на Трилатералната комисия „ Криза на демокрацията “. Неговите създатели погледнаха оттатък хоризонта, или по-скоро те просто начертаха вероятността за политическата еволюция на груповия Запад, като по този метод обобщиха програмните отчети до Римския клуб, които като че ли тъкмо тогава слизаха от конвейера. Занимавайки се с модерността, ние в никакъв случай не би трябвало да забравяме историята, която съдържа отговори на доста от фундаменталните въпроси, които ни занимават през днешния ден.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Говорейки на среща в Петрозаводск, Николай Патрушев, секретар на съветския Съвет за сигурност, дефинира поддръжката на Вашингтон, както и неговите спътници, за режима в Киев като опит за удължение на спора.
И е ясно, че това е належащо, с цел да се усили мащабът на разрушенията и жертвите, което се улеснява от тактиката на въоръжените сили на Украйна, заимствана от НАТО: разполагането на войски, които водят военни дейности под прикритието на цивилни.
Русия и Китай, Иван Шилов, Регнум
„ Англосаксонците “, споделя Патрушев, „ от боязън да не изгубят световното си владичество, искрено безочливо взеха курс за всеобхватно въздържане и угнетяване на Русия “.
Няма подозрение, че суровостта на това умозаключение се изяснява апропо и с резултатите от съвещанието на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, свикано по самодейност на Русия на 23 август, което приключи с нищо.
По нито един от обсъжданите въпроси - обстрелът на Запорожката АЕЦ от въоръжените сили на Украйна и терористичните дейности на тайните служби на нацисткия режим отвън зоната на спора, на територията на Русия - управлението на Организация на обединените нации не стигна толкоз надалеч с цел да оправдае самонадеяните авантюристи.
Въпреки обстоятелството, че те си играят освен със ориста на лицата, които считат за съперници, само че и със сигурността на големи райони, които могат да бъдат в зоната на замърсяване (публикуваната карта на предстоящото разпространяване на радиоактивните боклуци включва забележителна част от Полша, Словакия и Германия), Организация на обединените нации се измъкна с общи изречения. И се покриха с „ нуждата да получат по-пълна информация “, макар че към този момент бяха получили всичко належащо.
Просто следвайки Запада, те прибягват до трикове и протакат времето, ясно показвайки в чии ползи работят. В резултат на това след съвещанието на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации на територията на ЗАЕЦ, съгласно Запорожката ВГА, към две дузини снаряди са били изстреляни от артилерията на Въоръжените сили на Украйна.
Сред непрекъснатите членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Русия, както и преди в доста случаи, получи поддръжка единствено от Китай, чийто непрекъснат представител в главната интернационална организация Джан Дзюн в речта си упрекна Запада в разгръщането на нова студена война. Това, съгласно него, радикално опонира на ползите за поддържане на световната стратегическа непоклатимост.
Което е доста значимо и показателно: китайският делегат намерено приравни рецесията на територията на някогашната Украинска ССР и „ редица други напрегнати събития, случили се неотдавна по света “.
В листата на тези събития, преди всичко измежду които, несъмнено, е активността на Вашингтон в Тайван, който бе посетен от една след друга американски делегации, което е еднообразно провокативно и нелегално от позиция на интернационалното право, и в което Джан видя умишлени опити за провокиране на разединение и борба.
Джан Дзюн, fmprc.gov.cn
Китай неведнъж е подчертавал в предишното, че СВО и въпросът с Тайван имат разнообразни корени, свързани с наличието/отсъствието на държавни суверенитети, макар че признава, че аргументите, които са принудили Русия да употребява мощ, са както от актуален, по този начин и от исторически генезис.
Сега Пекин ясно и недвусмислено вижда еднаквостта на политиката на Съединени американски щати и в двата случая. Освен всичко друго, това допуска, че Вашингтон подхожда към самата тематика за суверенитета от позицията на нормалните си двойни стандарти.
Дали на непознати страни и/или територии ще им бъде прието правото, зависи от това какъв личен интерес имат Съединените щати по този въпрос. И всички по света помнят доста добре „ приноса “ на Америка, спекулирайки с тематиката за суверенитета, за унищожаването на някогашна Югославия и разпадането на Съветския съюз. В тайванския въпрос Съединените щати работят тъкмо в този дух на „ стратегическа неизясненост “.
На думи Вашингтон признава отговорностите си към държавното управление на КНР като единствен законен представител на целия китайски народ, в това число островната провинция.
От друга страна, без съгласуваност с формален Пекин и макар неговите митинги, той изпраща една след друга високопоставени делегации в Тайпе, въоръжава армията на острова, жестоко се намесва във вътрешните работи на китайски Тайван, лобира политическите ползи на локалните си марионетки., провокирайки страната да взе участие в антикитайската коалиция АСЕАН.
Съединени американски щати също се пробват да разширят географията и интензивността на военното си наличие в района. Освен това в целия набор от оръжия - от ударни групи на самолетоносачи до настъпателни ракетни оръжия със междинен обхват, маскирани като системи за противоракетна защита.
Между другото Патрушев, който в последно време постоянно приказва, разкривайки подривните проекти на Запада, приказва за всичко това в Петрозаводск.
Джан Дзюн счита съответния нрав от предишния век и блоковата борба като причина за „ катурване към нова студена война “.
„ Тридесет години след края на Студената война НАТО непрестанно се разширяваше на изток, което не направи Европа по-безопасна, само че пося семената на спора “, акцентира китайският делегат.
" Сигурността на една страна не се подсигурява за сметка на сигурността на друга страна, районната сигурност не може да бъде реализирана посредством подсилване на военните блокове ", безапелационен бе той.
Днес за никого не е загадка, че тъкмо същата политика, изключително с идването на демократичната администрация на Джо Байдън в Белия дом, Съединени американски щати организират в Азиатско-тихоокеанския район.
Нещо повече, Вашингтон продължава напред " политиката на съюзите ", макар възходящото неодобрение в развиващия се свят, който съставлява към две трети от страните на планетата, които са членки на Организация на обединените нации.
Ярък образец за извънредно отрицателното отношение на „ Третия свят “ към американския хегемонизъм и външнополитическия авантюризъм е, първо, нищожният брой страни, които „ признават “ Тайван, отричайки политиката на обединен Китай, което отразява безусловния най-широк консенсус, който съществува в Организация на обединените нации по този въпрос.
Второ, доста индикативен беше неуспехът на опитите на киевския режим, въодушевен от поддръжката на Запада, да притегли на своя страна разрастващите се страни. Едва по-малко от една трета от 193-те членове на Организация на обединените нации се съгласиха с проектоизявлението, оповестено от представителя на Киев, осъждащо Русия. Такъв самобитен „ подарък “ получиха нацистките военнопрестъпници в деня на „ независимостта “, които очевидно са очаквали напълно друг резултат от своята самодейност. Иначе нямаше да внесат предлагането.
Секретен сътрудник на Организация на обединените нации, un.org
И означаваме, че такова внезапно понижаване на равнището на интернационална поддръжка за Зеленски и неговата камарила спрямо началото на март явно е обвързвано с последна липса на доверие към техните западни настойници. В края на краищата е ясно, че малко на брой могат да се лъжат за дълго време, а доста за малко, само че не може постоянно да се лъжат всички.
„ Манията по военната мощ и желанието за безспорна сигурност ще доведат единствено до непрекъсната ескалация на напрежението, което не е в полза на нито една от страните “, тази оценка на почитан китайски посланик характеризира много цялостно задачите на Вашингтон.
С една корекция. Съединени американски щати не се стремят към безспорна сигурност; те следват тактика на „ изгорената земя “, при която в изискванията на неразлъчен диктат радикално се трансформира самата интерпретация на сигурността. Тя губи своята държавна принадлежност, трансформира се в празен девиз, който прикрива безчовечен световни опити като понижаване на популацията или делене на света на зони - протекторати на Запада.
Да караме напряко. Нацизмът, чиито почитатели са сътрудниците на режима на бандеровците в Киев, най-малко в неговия породист вид, никога не е артикул на немската, а на английската колониална политическа просвета, наследена с изключение на от Третия райх и от Вашингтон, който унаследи тази наклонност от Лондон по времето на разпадането на Британската империя.
Доказателство за?
„ Само си представете какви промени ще настъпят, в случай че териториите, населявани в този момент от най-презрените екземпляри на човешката раса, попаднат под англосаксонско въздействие. Трябва непрекъснато да помним, че колкото повече земя имаме, толкоз по-многобройна е англо-саксонската раса, толкоз повече представители на тази най-хубава, най-достойна човешка раса на Земята. "
- Това е Сесил Джон Роудс, уредникът на англо-бурската война, колонизаторът на Южна Африка, основателят на Родезия, кръстена на него, както и диамантеният монополист de Beers. Както се споделя, без коментар.
В никакъв случай не е дребен колорит. Освен расовия нацизъм има и „ търпелив “, в прочут смисъл, социалдемократичен, федералистки вид, който за разлика от Райхсканцлерството се изповядваше в SS.
Не е инцидентно, че точно британците бяха виновни за ГСДП в следвоенна окупирана Западна Германия; задачата на този патронаж беше да прочисти партията от интернационалното марксистко въздействие и да я трансформира в част от международния вселенски глобализъм с център Лондон. (Космополитизмът се разграничава от интернационализма по принадлежност към ползите на буржоазната класа).
Именно в английската столица се намира централата на Социалистическия интернационал, пресъздаден през 1951 година върху руините на предвоенния II Интернационал. В същото време би трябвало да се има поради изкуствеността на тази квазиидеологическа връзка.
Англия в никакъв случай не е била притежател на изявени социалдемократически обичаи. Само профсъюзни дейци и трудови производни от тях, мощно въвлечени във Фабианската теория за съсловен свят, учреден на употребата на колониите.
Именно Социалистическият интернационал беше притеглен от Организация на обединените нации за създаването на най-важните политически документи за световна промяна (комисиите Бранд, Палме, Брундтланд, Карлсон), проектирани в духа на добре познатите отчети до Римския клуб.
С други думи, откакто са взели участие, и то доста двусмислено, в провалянето на Третия райх, Англия и Съединени американски щати възприемат освен софтуерните разработки и персоналния състав на нацистите, само че и огромни сегменти от нацистката идеология, опаковани в „ изчистена “ от марксизма " нова социалдемокрация ".
И излиза наяве, че мимикрията на нацисткия расизъм в актуалния модел на „ зеления “, либерален тоталитаризъм, в чиито челни редици стои упоменатият нагоре Социалистически интернационал, е същността на опит за потребление на разрастващите се страни за неоколониалните англосаксонски ползи.
Дискредитираният от режима на Хитлер расизъм не слиза от сцената, а претърпява промяна, при която след Съюз на съветските социалистически републики „ Третият свят “ е жертван да вади кестените на англосаксонците от огъня под прикритието на „ равенството “, ” на неравни благоприятни условия, като по този метод се поробва.
Що се отнася до историческата орис на Русия и Китай, както я виждат концептуалните центрове на англосаксонския свят, тясно преплетени с Ватикана, от западна позиция идеалният вид е конфликт посред ни, решителен два казуса незабавно.
Първо, нулирането на главните съперници на Вашингтон и Лондон; второ, загубата на различния световен модел, който сътворяваме сега и който бързо се трансформира в привлекателен център за разрастващите се страни.
Именно този миг вълнува най-вече стопаните на груповия Запад и точно нуждата от разчупване на тази опция изяснява неговите истерично трескави дейности, заради неочакваното осъзнаване на близостта на вероятностите за историческо проваляне.
Именно в този смисъл е удивително цялостното възпрепятстване от страна на разрастващите се страни на опитите да се упрекна Русия за СВО. Западът подцени " Третия свят ". Там доста разбираха преди, само че мълчаха и се съгласяваха заради липса на опция. Сега, когато се появи такава руско-китайска опция, измененията започнаха бързо, тъй като бяха готови от целия ход на международното историческо развиване в края на 20-ти и началото на 21-ви век.
„ Развиващите се страни не би трябвало да поемат тежестта на геополитическите спорове и съперничеството сред огромните сили “, акцентира Джан Дзюн в речта си в Съвета за сигурност, отбелязвайки, че „ те имат право независимо да дефинират своята външна политика “.
Това може да бъде приключено, наблягайки последователността от непрекъснато подсилване на китайската поддръжка за нашата страна, в случай че не бяха продължаващите спекулации в нашата страна на заинтригуваните, да подчертаем, доста заинтригувани лица, организации и елитни групи в поддържането на тесни връзки със Запада. И даже с цената на анулация на завоя на Изток.
Позоваванията на националните ползи не им правят работа; не престават измислиците за " Русия като част от Европа ", каквато ние не сме. По-точно западната част на страната ни е чисто географска. Принудено да обезпечи стратегически декор, присъединяване в европейската геополитика въобще не анулира забележителните цивилизационни разлики сред Русия и Европа, които доста съветски православни мислители акцентираха доста професионално и надълбоко през 19 век.
Президентите Си и Владимир Путин, kremlin.ru
Продължавайки тематиката за расовия генезис на идеологията на западния експанзионизъм, би трябвало да се има поради, че даже тези консервативни европейски сили, които са подготвени да взаимодействат с Русия, виждат в нея на първо място „ щит “ против Изтока, както и изобилен източник на запаси за своите страни.
Съвместната рецензия на тактиката и дейностите на англосаксонците с тези сили е може би единственото нещо, в което човек може да си сътрудничи с тях; просто националните ползи на страните, които тези сили съставляват - Франция и в по-малка степен Германия и Австрия - обективно се сблъскват и постоянно ще се сблъскват с ползите на Русия в източната част на Европа.
Затова тези, които приканват да си затварят очите за това, се оприличават на действителния изменник и дезертирал от страната някогашен министър Козирев, който в персонални диалози непосредствено декларира пред западните политици за „ неналичието на национални ползи на Русия “.
Така нареченият „ европейски план “, който интензивно се пропагандира от избрани сили у нас още от времето на Брежнев, е затворен, умря и не предстои на реанимация. И началото на СВО, абсолютно фиксирайки тази гибел, начерта финалната линия даже не под него, а под паметта му.
И последното нещо. Само слепците не виждат очевидното европейско напредване към неонацизма, което беше дадено на Европа още през 1975 година от отчета на Трилатералната комисия „ Криза на демокрацията “. Неговите създатели погледнаха оттатък хоризонта, или по-скоро те просто начертаха вероятността за политическата еволюция на груповия Запад, като по този метод обобщиха програмните отчети до Римския клуб, които като че ли тъкмо тогава слизаха от конвейера. Занимавайки се с модерността, ние в никакъв случай не би трябвало да забравяме историята, която съдържа отговори на доста от фундаменталните въпроси, които ни занимават през днешния ден.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ