Вижте как е трябвало да изглежда нацистката столица на Хитлер ВИДЕО
Нацистката столица на света е плод на мозъците на Адолф Хитлер и неговия асистент Алберт Шпеер. Проектът стартира през 1937 година Направен е невиждано огромен макет, а цели елементи от Берлин са отстранени, по същото време, когато се възнамерява Холокоста.
Хитлер желае да назова визията на своята нацистка дистопия " Welthauptstadt Germania " (мегаполисът на света Германия) и на доктрина тя би трябвало да бъде приключена до 1950 година Шпеер към този момент е впечатлил Хитлер с работата си в Нюрнберг, където съзнателно преинтерпретира класическата архитектура в солидни и мощно нацистки здания, предопределени да сплашат и засилят усещането за власт.
Идеята на Хитлер и Шпеер е да вземат всички монументални здания, булеварди или статуи, които Европа има, и да им създадат копие, само че няколко пъти по-голямо. Повечето от тези хубости се планува да бъдат подредени по един дълъг седем благи бул., който най-добре да илюстрира величието и силата на нацистка Германия.
Център на нацисткия фетиш
На юг би трябвало да има триумфална арка, като Парижката, само че шест пъти по-голяма. На север булевардът се отваря към парадния площад, който от своя страна се простира към големия " двор на Хитлер ". Този " двор " е въодушевен от елегантните здания на римския мавзолей и базиликата Св. Петър, само че размерът е по-голям за Хитлер от елегантността.
Предвижда се постройките да са с повърхност 99 000 квадратни метра и да бъдат сводести, а за задачата да се употребява към 200 000 тона материал. Това би трябвало да е център на нацисткия фетиш, сърцето на метрополиса и най-голямата затворена постройка в света, която може да побере 180 000 души. Само дъхът на тези хора би основал дъжд, защото влагата ще се издига към таваните и ще капе (което звучи отвратително).
Построени са единствено няколко здания, а канцеларията на Хитлер е разрушена при бомбардировките на Берлин през 1945 година На към 10 километра от центъра е издигнат стадион за Олимпийските игри в Берлин през 1936 година. Той е най-големият в Европа, сходен на римския Колизеум, единствено 200 метра по-дълъг. След триумфа на Игрите Хитлер взема решение, че се нуждае от по-масивна сцена, само че тя е издигната единствено на половина.
Останалата част от немския метрополис е отсечен от пътища, железопътни линии, тунели и жилища. Самата околна среда не би се отразила добре на жителите й, които би трябвало да се движат в града през комплицирани подземни тунели, с цел да не нарушават хубостта и хармонията на екстериора. Архитектурата е употребена за безусловно и метафорично ликвидиране на хора.
Цели берлински квартали са изравнени със земята, над 60 000 жилища са иззети, а над 100 000 германци остават без дом. 25 000 жилището са отнети от евреи. Те са изгонени, изпратени в гета, по-късно в лагери на гибелта, а бездомните германци са натикани в техните домове. Известно време евреите са употребени като служащи. Съобщава се, че Шпеер споделя: " …евреите са се научили да вършат тухли в египетското иго ".
Именно това е началото на Холокоста. В непосредственост до кариерата са издигнати лагерите на гибелта Грос-Розен, Бухенвалд и Маутхаузен, а покрай тухларната е издигнат Заксенхаузен. Шпеер подписва контракт със Секретен сътрудник и всички тухли отиват на немската строителна площадка. Десетки хиляди умират от непрекъснат труд в студа. Работната мощ от 130 000 души се състой освен от евреи, само че и от военнопленници, а също и роми, синти, хомосексуалисти и просяци, с цел да " ускорят " производството.
Строителството стопира с напредването на войната. Шпеер е толкоз уверен в успеха на нацистите, че чака бомбардировките над Берлин, с цел да изравни всичко със земята и да стартира да строи. В последна сметка той в действителност има шанс. Докато Хитлер, за жалост, се самоубива и не отива на съд, Шпеер твърди в Нюрнберг, че няма визия за Холокоста и не е екзекутиран. Следващите 20 години прекарва в пандиза Шпандау.
Хитлер желае да назова визията на своята нацистка дистопия " Welthauptstadt Germania " (мегаполисът на света Германия) и на доктрина тя би трябвало да бъде приключена до 1950 година Шпеер към този момент е впечатлил Хитлер с работата си в Нюрнберг, където съзнателно преинтерпретира класическата архитектура в солидни и мощно нацистки здания, предопределени да сплашат и засилят усещането за власт.
Идеята на Хитлер и Шпеер е да вземат всички монументални здания, булеварди или статуи, които Европа има, и да им създадат копие, само че няколко пъти по-голямо. Повечето от тези хубости се планува да бъдат подредени по един дълъг седем благи бул., който най-добре да илюстрира величието и силата на нацистка Германия.
Център на нацисткия фетиш
На юг би трябвало да има триумфална арка, като Парижката, само че шест пъти по-голяма. На север булевардът се отваря към парадния площад, който от своя страна се простира към големия " двор на Хитлер ". Този " двор " е въодушевен от елегантните здания на римския мавзолей и базиликата Св. Петър, само че размерът е по-голям за Хитлер от елегантността.
Предвижда се постройките да са с повърхност 99 000 квадратни метра и да бъдат сводести, а за задачата да се употребява към 200 000 тона материал. Това би трябвало да е център на нацисткия фетиш, сърцето на метрополиса и най-голямата затворена постройка в света, която може да побере 180 000 души. Само дъхът на тези хора би основал дъжд, защото влагата ще се издига към таваните и ще капе (което звучи отвратително).
Построени са единствено няколко здания, а канцеларията на Хитлер е разрушена при бомбардировките на Берлин през 1945 година На към 10 километра от центъра е издигнат стадион за Олимпийските игри в Берлин през 1936 година. Той е най-големият в Европа, сходен на римския Колизеум, единствено 200 метра по-дълъг. След триумфа на Игрите Хитлер взема решение, че се нуждае от по-масивна сцена, само че тя е издигната единствено на половина.
Останалата част от немския метрополис е отсечен от пътища, железопътни линии, тунели и жилища. Самата околна среда не би се отразила добре на жителите й, които би трябвало да се движат в града през комплицирани подземни тунели, с цел да не нарушават хубостта и хармонията на екстериора. Архитектурата е употребена за безусловно и метафорично ликвидиране на хора.
Цели берлински квартали са изравнени със земята, над 60 000 жилища са иззети, а над 100 000 германци остават без дом. 25 000 жилището са отнети от евреи. Те са изгонени, изпратени в гета, по-късно в лагери на гибелта, а бездомните германци са натикани в техните домове. Известно време евреите са употребени като служащи. Съобщава се, че Шпеер споделя: " …евреите са се научили да вършат тухли в египетското иго ".
Именно това е началото на Холокоста. В непосредственост до кариерата са издигнати лагерите на гибелта Грос-Розен, Бухенвалд и Маутхаузен, а покрай тухларната е издигнат Заксенхаузен. Шпеер подписва контракт със Секретен сътрудник и всички тухли отиват на немската строителна площадка. Десетки хиляди умират от непрекъснат труд в студа. Работната мощ от 130 000 души се състой освен от евреи, само че и от военнопленници, а също и роми, синти, хомосексуалисти и просяци, с цел да " ускорят " производството.
Строителството стопира с напредването на войната. Шпеер е толкоз уверен в успеха на нацистите, че чака бомбардировките над Берлин, с цел да изравни всичко със земята и да стартира да строи. В последна сметка той в действителност има шанс. Докато Хитлер, за жалост, се самоубива и не отива на съд, Шпеер твърди в Нюрнберг, че няма визия за Холокоста и не е екзекутиран. Следващите 20 години прекарва в пандиза Шпандау.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ