НВУ учреди награда „Полковник Борис Дрангов”
Националният боен университет „ Васил Левски ” във Велико Търново учреди академична премия „ Полковник Борис Дрангов ”. Решението е взето на Академичен съвет.Наградата ще се връчва годишно на първенеца на випуска, в деня на випускния акт.
На 18 март 1917 година полковникът поема командването на 9-ти пехотен пловдивски полк от Втора пехотна дивизия. Отбранява сектора от кота 1050 в завоя на река Черна (Южния фронт).
На 26 май 1917 при френски артилерийски обстрел в покрайнините на кота 1050, в завоя на река Черна, подполковник Дрангов е тежко ранен. Шрапнелът от падналия до него снаряд раздира крайници му, което води до тежка кръвозагуба. По-късно същата вечер умира от раните си. Последните думи на подполковник Борис Дрангов са също толкоз вдъхновяващи колкото и делата му приживе „ Колко доста желаех още да послужвам на България “.
Погребан е в двора на църквата „ Свети Димитър “ в Скопие, само че по-късно сръбските управляващи реалокират костите му в градското гробище. В негова чест котата се преименува в „ Подполковник Дрангов “. На 20 юли 1917 година посмъртно е нараснал в чин полковник.
Освен като смел офицер Дрангов се демонстрира и като отличен възпитател. Съвременната военна просвета в България го дефинира като първия боен теоретик на тактиката.
Три села в рамките на днешна България носят името на полковник Борис Дрангов – Дрангово, Петричко, Дрангово, Кърджалийско и Дрангово, Пловдивско. Десетки улици в най-различни градове, пръснати по цялата страна, също носят името „ Полковник Борис Дрангов ”. Дрангови са скалите на Беласица, където войнишки нож е изписал напролет на 1916 година „ Аз служих при Дрангов! ”
С Дрангов е обвързвано най-страшното войнишко самопризнание „ Има Дрангов – има самун! ”
Войници и школници на Дрангов са министри, общественици, публицисти, генерали, лекари и писатели. Сред Дранговите ученици ще намерим имената на Чудомир, Андро Лулчев, Стойчо Мушанов, на археолога Владимир Сис, на литературния критик Йордан Бадев, погубен без съд и присъда след 9 септември 1944 година, както и на левия публицист и комунистически активист Крум Кюлявков, тук са Тодор Кожухаров, прочут като Щабскапитан Копейкин, Ангел Букурещлиев, Теодосий Даскалов, Христо Минков, Иван Стойчев, Дионисий Поппанев.
Легендите и разказите за Дрангов живеят съвсем век след гибелта му.
На 18 март 1917 година полковникът поема командването на 9-ти пехотен пловдивски полк от Втора пехотна дивизия. Отбранява сектора от кота 1050 в завоя на река Черна (Южния фронт).
На 26 май 1917 при френски артилерийски обстрел в покрайнините на кота 1050, в завоя на река Черна, подполковник Дрангов е тежко ранен. Шрапнелът от падналия до него снаряд раздира крайници му, което води до тежка кръвозагуба. По-късно същата вечер умира от раните си. Последните думи на подполковник Борис Дрангов са също толкоз вдъхновяващи колкото и делата му приживе „ Колко доста желаех още да послужвам на България “.
Погребан е в двора на църквата „ Свети Димитър “ в Скопие, само че по-късно сръбските управляващи реалокират костите му в градското гробище. В негова чест котата се преименува в „ Подполковник Дрангов “. На 20 юли 1917 година посмъртно е нараснал в чин полковник.
Освен като смел офицер Дрангов се демонстрира и като отличен възпитател. Съвременната военна просвета в България го дефинира като първия боен теоретик на тактиката.
Три села в рамките на днешна България носят името на полковник Борис Дрангов – Дрангово, Петричко, Дрангово, Кърджалийско и Дрангово, Пловдивско. Десетки улици в най-различни градове, пръснати по цялата страна, също носят името „ Полковник Борис Дрангов ”. Дрангови са скалите на Беласица, където войнишки нож е изписал напролет на 1916 година „ Аз служих при Дрангов! ”
С Дрангов е обвързвано най-страшното войнишко самопризнание „ Има Дрангов – има самун! ”
Войници и школници на Дрангов са министри, общественици, публицисти, генерали, лекари и писатели. Сред Дранговите ученици ще намерим имената на Чудомир, Андро Лулчев, Стойчо Мушанов, на археолога Владимир Сис, на литературния критик Йордан Бадев, погубен без съд и присъда след 9 септември 1944 година, както и на левия публицист и комунистически активист Крум Кюлявков, тук са Тодор Кожухаров, прочут като Щабскапитан Копейкин, Ангел Букурещлиев, Теодосий Даскалов, Христо Минков, Иван Стойчев, Дионисий Поппанев.
Легендите и разказите за Дрангов живеят съвсем век след гибелта му.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ