Интервю на Юнг от 1945 предсказва настоящето: Демоните винаги привличат масата, само една нация в Европа е имунизирана срещу масова психоза
Цялата човешка история е една огромна война, с къси интервали на мир тук там, само че в никакъв случай на всички места.
Човечеството не се учи от грешките и върви още веднъж към идната огромна война.
Няма народен байрак, който да скрие срама от всеобщите убийства в името на изкуствените култове към великолепие на даден подведен от водачите си народ.
Това неповторимо, потресаващо и съвсем незнайно изявление с известният психиатър и създател на аналитичната логика на психиката Карл Густав Юнг е оповестено на 11 май 1945 година в швейцарския вестник Die Weltwoche, четири дни след капитулацията на немската войска, написа.
Оригиналното заглавие на публикацията с това изявление е „ Ще намерят ли душите покой? и там Юнг разсъждава върху аргументите за всеобщата неуравновесеност на немската нация през 30-те и 40-те години, за демоните, които единствено чакат да изпълзят на повърхността на нашата душeвност, и това, че след Германия, злото ще търси други податливи нации за своето олицетворение. В светлината на голямата покруса, която се разиграва в Украйна след съветската експанзия и самите процеси на определяне на тоталитаризъм в Русия, това изявление на Юнг звучи удивително настоящо и може да даде отговори на доста от въпросите, които си задават мислещите и чувстващите хора в това комплицирано време.
Журналист на Die Weltwoche: Мислите ли, че краят на войната ще провокира големи промени в душите на европейците, изключително на германците, които в този момент като че ли се разсънват от дълъг и ужасяващ сън?
К. Г. Юнг:: Да, несъмнено. Що се отнася до германците, ние сме изправени пред психологичен проблем, чиято значимост към момента е мъчно да си представим, само че очертанията му се долавят в образците с пациентите, които церя. Едно нещо е ясно на психолога, а точно, че той не би трябвало да следва необятно публикуваното сантиментално разделяне сред нацисти и съперници на режима. Имам двама пациенти, които явно са антинацисти, само че сънищата им демонстрират, че зад цялото им благовъзпитание към момента е жива ясно изразена нацистка логика на психиката с цялото си принуждение и свирепост. Когато швейцарски публицист попитал фелдмаршал декор Кюхлер (Георг декор Кюхлер (1881-1967) е управлявал нашествието в Западна Полша през септември 1939 година и е наказан на затвор като военнопрестъпник от Нюрнбергския трибунал) за зверствата на германците в Полша, той възмутено възкликнал: „ Извинете, това не е Вермахтът, това е партията! “ – прелестен образец за това, че разделянето на порядъчни и нечестни германци е извънредно наивно. Всички те, умишлено или неумишлено, интензивно или пасивно, са взели участие в ужасите. Те не са знаели нищо за протичащото се и в това време са знаели.
Въпросът за груповата виновност, който продължава да обърква политиците, за психолога е безспорен факт, а една от най-важните задания на лекуването е да принуди германците да признаят виновността си. Вече доста от тях се обръщат към мен с молба да ги церя. Ако настояванията идват от тези „ прилични германци “, които нямат нищо срещу да хвърлят виновността върху няколко гестаповци, считам случая за обезсърчителен. Нямам различен избор с изключение на да им предложа въпросници с недвусмислени въпроси като: „ Какво мислите за Бухенвалд? “ Само когато пациентът разбере и признае виновността си, може да се възползва от самостоятелно лекуване.
Ж.: Но по какъв начин е било допустимо германците и то целият народ, да изпаднат в такава безнадеждна психическа обстановка? Може ли това да се случи с някоя друга нация?
К. Г. Юнг: Позволете ми да се отклоня малко и да очертая теорията си за общото психическо минало, предшестващо националсоциалистическата война. Нека вземем за насочна точка дребен образец от моята процедура. Веднъж една жена пристигна при мен и избухна със мощни обвинявания против брачна половинка си: той е същински демон, той я изтезава и преследва, и по този начин нататък. Всъщност този човек се оказа изцяло честен жител, почтен в каквито и да било демонични планове. Откъде тази жена е взела безумната си концепция? Отговорът е елементарен, просто дяволът живее в личната и душа, която тя проектира на открито, пренасяйки личните си стремежи и гняв върху брачна половинка си. Обясних и всичко това и тя се съгласи, като разкаяна овчица. Всичко изглеждаше наред. Но по този начин или другояче тъкмо това ме тормози, тъй като не знаех къде е отишъл дяволът, свързван преди с облика на брачна половинка. Точно същото нещо, само че в огромен мащаб, се случи в историята на Европа. За първобитния човек светът е бил цялостен с демони и тайнствени сили, от които той се е страхувал; за него цялата природа е била одушевена от тези сили, които в реалност не са нищо друго с изключение на неговите лични вътрешни сили, проектирани във външния свят. Християнството и актуалната просвета дедемонизираха природата, което значи, че европейците поредно гълтам демоничните сили от света в себе си, непрекъснато натоварвайки с тях своето подсъзнание. В самия човек тези демонични сили се надигат против привидната духовна несвобода на християнството. Демоните пробиват в бароковото изкуство: гръбначните стълбове се огъват, копитата на сатирите се оголват. Човек последователно се трансформира в уроборос (един от най-древните, необятно публикувани из разнообразни култури знаци – змия, захапала опашката си), унищожавайки себе си, в облик, който от антични времена е знак на човек, обладан от демони. Първият приключен образец от този вид е Наполеон.
Германците демонстрират особена уязвимост пред лицето на тези демони заради своята невероятна хипноза. Това се разкрива в тяхната обич към подчинението, в безволното им послушание на заповедите, които са единствено друга форма на подстрекателство. Това дава отговор на общата психическа непълноценност на германците, разследване на тяхното несигурно състояние сред Изтока и Запада. Те са единствените на Запад, които при всеобщото излизане от източната вътрешност на народите, са останали най-дълго с майка си. Накрая и те са отпътували, само че пристигнали прекомерно късно, до момента в който мужикът (the mujik) въобще не се е опитвал да се освободи. Следователно германците са надълбоко измъчвани от комплекс за непълноценност, който се пробват да компенсират с грандомания: „ Am deutschen Wesen soll die Welt genesen “ ( Германският дух ще избави света “ е нацистки девиз, заимстван от стихотворението на Емануел Гайбел (1815-1884) „ Признаването на Германия “; репликите от Гайбел са станали известни, откогато са представени от Вилхелм II в речта му в Мюнстер през 1907 г.), макар че не се усещат доста комфортно в личната си кожа! Това е типична младежка логика на психиката, която се демонстрира освен в прекомерното разпространяване на хомосексуалността, само че и в отсъствието на облика на анима (понятия в логиката на психиката, въведено от Юнг – феминният (женски) принцип в душата на мъжа) в немската литература и Гьоте е огромно изключение в това отношение.. Това се среща и в немската прочувственост и Gemütlichkeit (комфорт, приятност), които в реалност не са нищо друго с изключение на жестокосърдечност, апатия и безсърдечие. Всички обвинявания в безсърдечие и озвереност, с които немската агитация атакуваше руснаците, се отнасяха до самите германци. Речите на Гьобелс не са нищо друго с изключение на немска логика на психиката, проектирана върху врага. Незрелостта на личностите по ужасяващ метод се демонстрираше в безгръбначността на немския общоприет щаб, напомнящо на мекотело в черупка.
Германия постоянно е била страна на душевен произшествия: Реформацията, селските и религиозните войни. При националсоциализма натискът на демоните набъбна толкоз доста, че човешките същества, попадайки под тяхната власт, се трансфораха в сомнамбулистични свръхчовеци, първият от които беше Хитлер, който болести всички останали с това. Всички нацистки водачи са захласнати в дословния смисъл на думата и без подозрение неслучайно министърът на пропагандата е белязан с белега на демонизиран човек – накуцването. Десет % от немското население през днешния ден са безнадеждни психопати.
Ж: Говорите за психическата непълноценност и демоничната хипноза на германците, само че мислите ли, че това важи и за нас, швейцарците, германци по генезис?
К. Г. Юнг: Ние сме предпазени от тази хипноза от това, че сме малко. Ако популацията на Швейцария беше осемдесет милиона, тогава би могло да се случи същото и с нас, защото демоните биват привличани от преимуществото на масите. В един колектив човек губи корените си и тогава демоните могат да го завладеят. По тази причина на процедура нацистите се занимаваха единствено с образуването на големи маси и в никакъв случай с образуването на личността. И това е повода лицата на демонизираните хора през днешния ден да са безжизнени, замръзнали, празни. Ние, швейцарците, сме предпазени от тези рискове от нашия федерализъм и нашия индивидуализъм. При нас такова всеобщо струпване като в Германия е невероятно и може би в сходна разделеност се крие методът на лекуване, с помощта на който би било допустимо да се обуздаят демоните.
Ж: Но в какво може да се трансформира лекуването, в случай че се прави с бомби и картечници? Не би трябвало ли военното послушание на една демонизирана нация да ускори възприятието за непълноценност и да утежни заболяването?
К. Г. Юнг: Германците през днешния ден са като пийнал човек, който се разсънва заран с махмурлук. Те не знаят какво са създали и не желаят да знаят. Съществува единствено възприятието на безгранично злощастие. Те ще положат неистови старания да се оправдаят пред обвиняванията и омразата на света към тях, само че това няма да е верният метод. Изкуплението, както към този момент показах, се крие единствено в цялостното признание на виновността, т.е. в максимата „ Mea culpa, mea maxima culpa! “ („ Моята неточност, моята най-голяма неточност “ (лат.) ).
В откровеното смирение човек намира Божията благосклонност. Това е освен религиозна, само че и психическа истина. Следователно американският курс на лекуване, който се състои в превозване на цивилното население през концентрационните лагери, с цел да покажат всички ужаси, осъществени там, е изцяло верен. Невъзможно е обаче да се реализира задачата единствено с морално наставление, покаянието би трябвало да се зароди в самите германци. Възможно е злополуката да разкрие положителни сили, от това самовглъбяване да се родят пророци, които са толкоз присъщи за тези странни хора, както и демоните. Който е паднал толкоз ниско, той е потопен доста надълбоко. По всяка възможност католическата черква ще събере богат улов от души, защото протестантската черква претърпява през днешния ден ерес. Има вести, че общото злощастие е събудило религиозния живот в Германия; цели общности коленичат вечер, умолявайки Господ да ги избави от Антихриста.
Ж: Тогава можем ли да се надяваме, че демоните ще бъдат прогонени и един нов, по-добър свят ще се издигне от руините?
К. Г. Юнг: Не, към момента няма да можем да се отървем от демоните. Това е сложна задача, чието решение е в далечно бъдеще. Сега, когато ангелът на историята напусна германците, демоните ще търсят нова жертва. И това няма да е мъчно. Всеки човек, който загуби сянката си, всяка нация, която има вяра в своята безпогрешност, ще стане плячка. Ние демонстрираме любов към нарушителя и демонстрираме горящ интерес към него, тъй като дяволът ни кара да забравим гредата в личното си око, когато видим съчицата в окото на брат си и това е метод да ни измами. Германците ще намерят себе си, когато одобряват и признаят виновността си, само че други ще станат жертва на тази обсебеност, в случай че в отвращението си от немската виновност не помнят личните си недостатъци. Не би трябвало да забравяме, че съдбовната податливост на германците към дружност е не по-малко присъща и на други нации-победители, тъй че те също могат ненадейно да станат жертва на демоничните сили. „ Общата хипноза “ играе голяма роля в днешна Америка, а какъв брой доста руснаците към този момент са омагьосани от демона на силата, е елементарно да се види от последните събития, които би трябвало ненапълно да смекчат мирния ни екстаз. Британците са най-разумни в това отношение: индивидуализмът ги освобождава от влечението към лозунгите, а швейцарците споделят удивлението си от груповата полуда.
Ж: При това състояние би трябвало ли да се тревожим по какъв начин демоните ще се проявят в бъдеще?
К. Г. Юнг: Вече споделих, че спасението се крие единствено в мирната работа по възпитанието на личността. Не е толкоз безнадеждно, колкото може да наподобява.
Силата на демоните е голяма, а най-модерните средства за всеобщо подстрекателство – пресата, радиото, киното и така нататък са на техните услуги.
Въпреки това християнството съумя да отбрани позицията си пред неизпълним съперник и то не посредством агитация и всеобщо покръстване – това се случи по-късно и се оказа не толкоз видимо – посредством увещание от човек на човек. И това е пътят, по който би трябвало да поемем, в случай че желаеме да обуздаем демоните.
Не изпитвам завист на задачата ви да пишете за тези същества.
Надявам се, че ще можете да изложите възгледите ми по подобен метод, че хората да не ги намерят за прекомерно странни.
За страдание, моята орис е че хората, изключително тези, които са захласнати, ме мислят за вманиачен, тъй като имам вяра в демони. Но това си е тяхна работа да мислят по този начин. Знам, че демоните съществуват. Те няма да намалеят и това е толкоз правилно, колкото и фактът, че Бухенвалд съществува.
Човечеството не се учи от грешките и върви още веднъж към идната огромна война.
Няма народен байрак, който да скрие срама от всеобщите убийства в името на изкуствените култове към великолепие на даден подведен от водачите си народ.
Това неповторимо, потресаващо и съвсем незнайно изявление с известният психиатър и създател на аналитичната логика на психиката Карл Густав Юнг е оповестено на 11 май 1945 година в швейцарския вестник Die Weltwoche, четири дни след капитулацията на немската войска, написа.
Оригиналното заглавие на публикацията с това изявление е „ Ще намерят ли душите покой? и там Юнг разсъждава върху аргументите за всеобщата неуравновесеност на немската нация през 30-те и 40-те години, за демоните, които единствено чакат да изпълзят на повърхността на нашата душeвност, и това, че след Германия, злото ще търси други податливи нации за своето олицетворение. В светлината на голямата покруса, която се разиграва в Украйна след съветската експанзия и самите процеси на определяне на тоталитаризъм в Русия, това изявление на Юнг звучи удивително настоящо и може да даде отговори на доста от въпросите, които си задават мислещите и чувстващите хора в това комплицирано време.
Журналист на Die Weltwoche: Мислите ли, че краят на войната ще провокира големи промени в душите на европейците, изключително на германците, които в този момент като че ли се разсънват от дълъг и ужасяващ сън?
К. Г. Юнг:: Да, несъмнено. Що се отнася до германците, ние сме изправени пред психологичен проблем, чиято значимост към момента е мъчно да си представим, само че очертанията му се долавят в образците с пациентите, които церя. Едно нещо е ясно на психолога, а точно, че той не би трябвало да следва необятно публикуваното сантиментално разделяне сред нацисти и съперници на режима. Имам двама пациенти, които явно са антинацисти, само че сънищата им демонстрират, че зад цялото им благовъзпитание към момента е жива ясно изразена нацистка логика на психиката с цялото си принуждение и свирепост. Когато швейцарски публицист попитал фелдмаршал декор Кюхлер (Георг декор Кюхлер (1881-1967) е управлявал нашествието в Западна Полша през септември 1939 година и е наказан на затвор като военнопрестъпник от Нюрнбергския трибунал) за зверствата на германците в Полша, той възмутено възкликнал: „ Извинете, това не е Вермахтът, това е партията! “ – прелестен образец за това, че разделянето на порядъчни и нечестни германци е извънредно наивно. Всички те, умишлено или неумишлено, интензивно или пасивно, са взели участие в ужасите. Те не са знаели нищо за протичащото се и в това време са знаели.
Въпросът за груповата виновност, който продължава да обърква политиците, за психолога е безспорен факт, а една от най-важните задания на лекуването е да принуди германците да признаят виновността си. Вече доста от тях се обръщат към мен с молба да ги церя. Ако настояванията идват от тези „ прилични германци “, които нямат нищо срещу да хвърлят виновността върху няколко гестаповци, считам случая за обезсърчителен. Нямам различен избор с изключение на да им предложа въпросници с недвусмислени въпроси като: „ Какво мислите за Бухенвалд? “ Само когато пациентът разбере и признае виновността си, може да се възползва от самостоятелно лекуване.
Ж.: Но по какъв начин е било допустимо германците и то целият народ, да изпаднат в такава безнадеждна психическа обстановка? Може ли това да се случи с някоя друга нация?
К. Г. Юнг: Позволете ми да се отклоня малко и да очертая теорията си за общото психическо минало, предшестващо националсоциалистическата война. Нека вземем за насочна точка дребен образец от моята процедура. Веднъж една жена пристигна при мен и избухна със мощни обвинявания против брачна половинка си: той е същински демон, той я изтезава и преследва, и по този начин нататък. Всъщност този човек се оказа изцяло честен жител, почтен в каквито и да било демонични планове. Откъде тази жена е взела безумната си концепция? Отговорът е елементарен, просто дяволът живее в личната и душа, която тя проектира на открито, пренасяйки личните си стремежи и гняв върху брачна половинка си. Обясних и всичко това и тя се съгласи, като разкаяна овчица. Всичко изглеждаше наред. Но по този начин или другояче тъкмо това ме тормози, тъй като не знаех къде е отишъл дяволът, свързван преди с облика на брачна половинка. Точно същото нещо, само че в огромен мащаб, се случи в историята на Европа. За първобитния човек светът е бил цялостен с демони и тайнствени сили, от които той се е страхувал; за него цялата природа е била одушевена от тези сили, които в реалност не са нищо друго с изключение на неговите лични вътрешни сили, проектирани във външния свят. Християнството и актуалната просвета дедемонизираха природата, което значи, че европейците поредно гълтам демоничните сили от света в себе си, непрекъснато натоварвайки с тях своето подсъзнание. В самия човек тези демонични сили се надигат против привидната духовна несвобода на християнството. Демоните пробиват в бароковото изкуство: гръбначните стълбове се огъват, копитата на сатирите се оголват. Човек последователно се трансформира в уроборос (един от най-древните, необятно публикувани из разнообразни култури знаци – змия, захапала опашката си), унищожавайки себе си, в облик, който от антични времена е знак на човек, обладан от демони. Първият приключен образец от този вид е Наполеон.
Германците демонстрират особена уязвимост пред лицето на тези демони заради своята невероятна хипноза. Това се разкрива в тяхната обич към подчинението, в безволното им послушание на заповедите, които са единствено друга форма на подстрекателство. Това дава отговор на общата психическа непълноценност на германците, разследване на тяхното несигурно състояние сред Изтока и Запада. Те са единствените на Запад, които при всеобщото излизане от източната вътрешност на народите, са останали най-дълго с майка си. Накрая и те са отпътували, само че пристигнали прекомерно късно, до момента в който мужикът (the mujik) въобще не се е опитвал да се освободи. Следователно германците са надълбоко измъчвани от комплекс за непълноценност, който се пробват да компенсират с грандомания: „ Am deutschen Wesen soll die Welt genesen “ ( Германският дух ще избави света “ е нацистки девиз, заимстван от стихотворението на Емануел Гайбел (1815-1884) „ Признаването на Германия “; репликите от Гайбел са станали известни, откогато са представени от Вилхелм II в речта му в Мюнстер през 1907 г.), макар че не се усещат доста комфортно в личната си кожа! Това е типична младежка логика на психиката, която се демонстрира освен в прекомерното разпространяване на хомосексуалността, само че и в отсъствието на облика на анима (понятия в логиката на психиката, въведено от Юнг – феминният (женски) принцип в душата на мъжа) в немската литература и Гьоте е огромно изключение в това отношение.. Това се среща и в немската прочувственост и Gemütlichkeit (комфорт, приятност), които в реалност не са нищо друго с изключение на жестокосърдечност, апатия и безсърдечие. Всички обвинявания в безсърдечие и озвереност, с които немската агитация атакуваше руснаците, се отнасяха до самите германци. Речите на Гьобелс не са нищо друго с изключение на немска логика на психиката, проектирана върху врага. Незрелостта на личностите по ужасяващ метод се демонстрираше в безгръбначността на немския общоприет щаб, напомнящо на мекотело в черупка.
Германия постоянно е била страна на душевен произшествия: Реформацията, селските и религиозните войни. При националсоциализма натискът на демоните набъбна толкоз доста, че човешките същества, попадайки под тяхната власт, се трансфораха в сомнамбулистични свръхчовеци, първият от които беше Хитлер, който болести всички останали с това. Всички нацистки водачи са захласнати в дословния смисъл на думата и без подозрение неслучайно министърът на пропагандата е белязан с белега на демонизиран човек – накуцването. Десет % от немското население през днешния ден са безнадеждни психопати.
Ж: Говорите за психическата непълноценност и демоничната хипноза на германците, само че мислите ли, че това важи и за нас, швейцарците, германци по генезис?
К. Г. Юнг: Ние сме предпазени от тази хипноза от това, че сме малко. Ако популацията на Швейцария беше осемдесет милиона, тогава би могло да се случи същото и с нас, защото демоните биват привличани от преимуществото на масите. В един колектив човек губи корените си и тогава демоните могат да го завладеят. По тази причина на процедура нацистите се занимаваха единствено с образуването на големи маси и в никакъв случай с образуването на личността. И това е повода лицата на демонизираните хора през днешния ден да са безжизнени, замръзнали, празни. Ние, швейцарците, сме предпазени от тези рискове от нашия федерализъм и нашия индивидуализъм. При нас такова всеобщо струпване като в Германия е невероятно и може би в сходна разделеност се крие методът на лекуване, с помощта на който би било допустимо да се обуздаят демоните.
Ж: Но в какво може да се трансформира лекуването, в случай че се прави с бомби и картечници? Не би трябвало ли военното послушание на една демонизирана нация да ускори възприятието за непълноценност и да утежни заболяването?
К. Г. Юнг: Германците през днешния ден са като пийнал човек, който се разсънва заран с махмурлук. Те не знаят какво са създали и не желаят да знаят. Съществува единствено възприятието на безгранично злощастие. Те ще положат неистови старания да се оправдаят пред обвиняванията и омразата на света към тях, само че това няма да е верният метод. Изкуплението, както към този момент показах, се крие единствено в цялостното признание на виновността, т.е. в максимата „ Mea culpa, mea maxima culpa! “ („ Моята неточност, моята най-голяма неточност “ (лат.) ).
В откровеното смирение човек намира Божията благосклонност. Това е освен религиозна, само че и психическа истина. Следователно американският курс на лекуване, който се състои в превозване на цивилното население през концентрационните лагери, с цел да покажат всички ужаси, осъществени там, е изцяло верен. Невъзможно е обаче да се реализира задачата единствено с морално наставление, покаянието би трябвало да се зароди в самите германци. Възможно е злополуката да разкрие положителни сили, от това самовглъбяване да се родят пророци, които са толкоз присъщи за тези странни хора, както и демоните. Който е паднал толкоз ниско, той е потопен доста надълбоко. По всяка възможност католическата черква ще събере богат улов от души, защото протестантската черква претърпява през днешния ден ерес. Има вести, че общото злощастие е събудило религиозния живот в Германия; цели общности коленичат вечер, умолявайки Господ да ги избави от Антихриста.
Ж: Тогава можем ли да се надяваме, че демоните ще бъдат прогонени и един нов, по-добър свят ще се издигне от руините?
К. Г. Юнг: Не, към момента няма да можем да се отървем от демоните. Това е сложна задача, чието решение е в далечно бъдеще. Сега, когато ангелът на историята напусна германците, демоните ще търсят нова жертва. И това няма да е мъчно. Всеки човек, който загуби сянката си, всяка нация, която има вяра в своята безпогрешност, ще стане плячка. Ние демонстрираме любов към нарушителя и демонстрираме горящ интерес към него, тъй като дяволът ни кара да забравим гредата в личното си око, когато видим съчицата в окото на брат си и това е метод да ни измами. Германците ще намерят себе си, когато одобряват и признаят виновността си, само че други ще станат жертва на тази обсебеност, в случай че в отвращението си от немската виновност не помнят личните си недостатъци. Не би трябвало да забравяме, че съдбовната податливост на германците към дружност е не по-малко присъща и на други нации-победители, тъй че те също могат ненадейно да станат жертва на демоничните сили. „ Общата хипноза “ играе голяма роля в днешна Америка, а какъв брой доста руснаците към този момент са омагьосани от демона на силата, е елементарно да се види от последните събития, които би трябвало ненапълно да смекчат мирния ни екстаз. Британците са най-разумни в това отношение: индивидуализмът ги освобождава от влечението към лозунгите, а швейцарците споделят удивлението си от груповата полуда.
Ж: При това състояние би трябвало ли да се тревожим по какъв начин демоните ще се проявят в бъдеще?
К. Г. Юнг: Вече споделих, че спасението се крие единствено в мирната работа по възпитанието на личността. Не е толкоз безнадеждно, колкото може да наподобява.
Силата на демоните е голяма, а най-модерните средства за всеобщо подстрекателство – пресата, радиото, киното и така нататък са на техните услуги.
Въпреки това християнството съумя да отбрани позицията си пред неизпълним съперник и то не посредством агитация и всеобщо покръстване – това се случи по-късно и се оказа не толкоз видимо – посредством увещание от човек на човек. И това е пътят, по който би трябвало да поемем, в случай че желаеме да обуздаем демоните.
Не изпитвам завист на задачата ви да пишете за тези същества.
Надявам се, че ще можете да изложите възгледите ми по подобен метод, че хората да не ги намерят за прекомерно странни.
За страдание, моята орис е че хората, изключително тези, които са захласнати, ме мислят за вманиачен, тъй като имам вяра в демони. Но това си е тяхна работа да мислят по този начин. Знам, че демоните съществуват. Те няма да намалеят и това е толкоз правилно, колкото и фактът, че Бухенвалд съществува.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ