В една от залите на НИМ е свалено социалистическото управление от 1989 г.
Националният исторически музей (НИМ), който е най-големият музей в България, в никакъв случай не е имал лична постройка. Тази, в която се обитава през днешния ден, е предоставена за прилагане на НИМ от Министерския съвет (МС), съобщи кореспондент на БГНЕС.
Още през 70-те години на предишния век е планувано Музейната палата да бъде построена на мястото на остарялата зоологическа градина зад Паметника на руската войска, само че не се стига до такава степен, като аргументите са доста.
Впоследствие, по отношение на честванията за 1300 години България, планът не се реализира и първата експозиция е в Съдебната палата, където стои до 1998 година НИМ се реалокира в сегашната си постройка, която се намира на ул. „ Витошко поле “ в столичния квартал „ Бояна “ през 2000 година, защото Съдебната палата е върната на юристите.
Михаил Ваклинов от Отдел „ Връзки с обществеността “ на НИМ описа пред БГНЕС, че постройката е издигната през 1974 година, една година след основаването на НИМ, само че не е издигната за музей, а като представителна постройка за тогавашното управление на страната и в цялостна секретност. Архитект е Александър Баров, строил също и Националния замък на културата (НДК), постройката на българското посолство в Москва и зала „ Универсиада “.
„ В самата постройка има няколко зали с представителни функционалности, голямо количество кабинети, подземия. Построена е в действителност с доста предпочитание, с доста труд и с голямо финансиране, което тогава не е било проблем “, изясни Ваклинов. Той акцентира, че забавен факт, обвързван с историята на постройката, е, че точно тук, на 9 ноември 1989 година, е извършен пленумът, на който е свален от власт Тодор Живков. След това постройката е дадена за потребностите на Министерски съвет и чак през 2000 година тогавашният министър-председател – Иван Костов, открива първата експозиция на НИМ.
„ Впоследствие има доста промени в експозицията, те не престават да се случват под управлението на настоящия шеф доцент доктор Бони Петрунова и се надяваме отсега нататък към момента промени да вършим, защото тази постройка не е строена за музей и акомодацията на постройка, която не е направена за задачата, е много предизвикателна “, уточни Ваклинов. По думите му никой не знае какъв брой финансов запас е отишъл за построяването на постройката, само че с изключение на голямото количество материали, които са вложени, може да се види, че дърворезбите са направени от извънредно безценен материал като орех, употребен е също по този начин и мрамор. „ Наистина страховита архитектура. Няма по какъв начин да знаем какви средства са отишли. Наистина тогава тези неща са се пазели в извънредно строга секретност, може би в този момент сътрудниците са се заели с това да открият в централния списък такива документи, фотоси, проекти и така нататък “, означи той, като добави, че може би към края на годината това ще бъде изчистено като информация.
Още от самото си основаване НИМ стартира голяма колекционерска работа, което включва както и материали, свързани с новата и най-новата ни история, по този начин и материали, които се добиват чрез разнообразни експедиции – както етноложки, по този начин и археологически, които не престават и до през днешния ден. „ Във фонда на музея има над 650 000 единици, като една част от тях са в непрекъснатата експозиция, другата част от тях надлежно се реставрират, консервират и в даден миг се вършат изложения, или се прибавят в непрекъснатата експозиция, както и всичко, което се добива и до момента “, заяви Ваклинов. Той добави, че сега има една галерия, която е към този момент годишна за НИМ, и е обвързвана с археологическите изследвания през миналия сезон.
За посетителите на музея най-интересни се оказват пленарната зала, в която е свалено социалистическото ръководство, която е запазила същия тип, както и в оня знаков за най-новата история на България миг. В НИМ се пазят и едни от най-емблематичните археологически съкровища – находките от Дъбене от бронзовата ера, Боровското богатство, което сега е на галерия в Ню Йорк, Панагюрското богатство, което ще взе участие на огромна галерия в Британския музей тази година. „ Зала 3, която показва Българската страна през междинните епохи, е подредена преди година и половина напълно отначало и показва един доста прекрасен роман с доста положителни музейни решения за експониране на някои от материалите, като да вземем за пример Никополското богатство, съкровището от Калиакра, което в действителност е археологическа находка, намерено преди 3 години от доцент Петрунова “, посочи Ваклинов и уточни, че в залата, която включва новата ни история, могат да бъдат видени доста забавни експонати, свързани с царското семейство.
Тази година се навършват 80 години от спасяването на българските евреи и в НИМ може да се види цяла витрина, отдадена на това историческо събитие.
По мотив 50-годишнината, която НИМ ще означи през 2023 година, се приготвя галерия, обвързвана с неговата история, както и един доста значим план, а точно обновяването на зала 4, която ще покаже интервала на османското господство от XV век до Възраждането и Национално-освободителните битки. Планирано е зала 4, в която ще могат да се видят един от най-хубавите мостри на християнското изкуство по нашите земи в интервала на османското господство, да бъде открита на 1 ноември по случай Деня на будителите, които също са свързани с Национално-освободителните битки. /БГНЕС
Още през 70-те години на предишния век е планувано Музейната палата да бъде построена на мястото на остарялата зоологическа градина зад Паметника на руската войска, само че не се стига до такава степен, като аргументите са доста.
Впоследствие, по отношение на честванията за 1300 години България, планът не се реализира и първата експозиция е в Съдебната палата, където стои до 1998 година НИМ се реалокира в сегашната си постройка, която се намира на ул. „ Витошко поле “ в столичния квартал „ Бояна “ през 2000 година, защото Съдебната палата е върната на юристите.
Михаил Ваклинов от Отдел „ Връзки с обществеността “ на НИМ описа пред БГНЕС, че постройката е издигната през 1974 година, една година след основаването на НИМ, само че не е издигната за музей, а като представителна постройка за тогавашното управление на страната и в цялостна секретност. Архитект е Александър Баров, строил също и Националния замък на културата (НДК), постройката на българското посолство в Москва и зала „ Универсиада “.
„ В самата постройка има няколко зали с представителни функционалности, голямо количество кабинети, подземия. Построена е в действителност с доста предпочитание, с доста труд и с голямо финансиране, което тогава не е било проблем “, изясни Ваклинов. Той акцентира, че забавен факт, обвързван с историята на постройката, е, че точно тук, на 9 ноември 1989 година, е извършен пленумът, на който е свален от власт Тодор Живков. След това постройката е дадена за потребностите на Министерски съвет и чак през 2000 година тогавашният министър-председател – Иван Костов, открива първата експозиция на НИМ.
„ Впоследствие има доста промени в експозицията, те не престават да се случват под управлението на настоящия шеф доцент доктор Бони Петрунова и се надяваме отсега нататък към момента промени да вършим, защото тази постройка не е строена за музей и акомодацията на постройка, която не е направена за задачата, е много предизвикателна “, уточни Ваклинов. По думите му никой не знае какъв брой финансов запас е отишъл за построяването на постройката, само че с изключение на голямото количество материали, които са вложени, може да се види, че дърворезбите са направени от извънредно безценен материал като орех, употребен е също по този начин и мрамор. „ Наистина страховита архитектура. Няма по какъв начин да знаем какви средства са отишли. Наистина тогава тези неща са се пазели в извънредно строга секретност, може би в този момент сътрудниците са се заели с това да открият в централния списък такива документи, фотоси, проекти и така нататък “, означи той, като добави, че може би към края на годината това ще бъде изчистено като информация.
Още от самото си основаване НИМ стартира голяма колекционерска работа, което включва както и материали, свързани с новата и най-новата ни история, по този начин и материали, които се добиват чрез разнообразни експедиции – както етноложки, по този начин и археологически, които не престават и до през днешния ден. „ Във фонда на музея има над 650 000 единици, като една част от тях са в непрекъснатата експозиция, другата част от тях надлежно се реставрират, консервират и в даден миг се вършат изложения, или се прибавят в непрекъснатата експозиция, както и всичко, което се добива и до момента “, заяви Ваклинов. Той добави, че сега има една галерия, която е към този момент годишна за НИМ, и е обвързвана с археологическите изследвания през миналия сезон.
За посетителите на музея най-интересни се оказват пленарната зала, в която е свалено социалистическото ръководство, която е запазила същия тип, както и в оня знаков за най-новата история на България миг. В НИМ се пазят и едни от най-емблематичните археологически съкровища – находките от Дъбене от бронзовата ера, Боровското богатство, което сега е на галерия в Ню Йорк, Панагюрското богатство, което ще взе участие на огромна галерия в Британския музей тази година. „ Зала 3, която показва Българската страна през междинните епохи, е подредена преди година и половина напълно отначало и показва един доста прекрасен роман с доста положителни музейни решения за експониране на някои от материалите, като да вземем за пример Никополското богатство, съкровището от Калиакра, което в действителност е археологическа находка, намерено преди 3 години от доцент Петрунова “, посочи Ваклинов и уточни, че в залата, която включва новата ни история, могат да бъдат видени доста забавни експонати, свързани с царското семейство.
Тази година се навършват 80 години от спасяването на българските евреи и в НИМ може да се види цяла витрина, отдадена на това историческо събитие.
По мотив 50-годишнината, която НИМ ще означи през 2023 година, се приготвя галерия, обвързвана с неговата история, както и един доста значим план, а точно обновяването на зала 4, която ще покаже интервала на османското господство от XV век до Възраждането и Национално-освободителните битки. Планирано е зала 4, в която ще могат да се видят един от най-хубавите мостри на християнското изкуство по нашите земи в интервала на османското господство, да бъде открита на 1 ноември по случай Деня на будителите, които също са свързани с Национално-освободителните битки. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ