Музей за съвременно изкуство представя реалният МУЗЕЙ
НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ/Софийски боеприпас – Музей за модерно изкуство показва действителният МУЗЕЙ
Участници: Боряна Пандова, Георги Георгиев-Jorrras, арх. Даяна Николова, Леда Старчева, арх. Полина Кьосева и Стела Василева
![Преломът на Изток. Живот в преход - галерия, отдадена на немското обединяване (СНИМКИ)]( "Преломът на Изток. Живот в преход - галерия, отдадена на немското обединяване (СНИМКИ)")
" Преломът на Изток. Живот в преход " - галерия, отдадена на немското обединяване (СНИМКИ)
Култови фотоси и разкази разказват измененията в всекидневието на хората от Източна Германия след Обединението през 1990 година 10 ноември 2020...
12 ноември 2020 – 24 януари 2021
Вернисаж на 12 ноември, четвъртък, от 17.00 до 19.30 часа, при съблюдаване на всички противоепидемични ограничения и следен достъп САМСИ, бул. „ Черни връх ” 2
Изложбата дискутира мястото на музея като институция в една доста динамична среда. Ако до неотдавна дигитализирането на изложения и сбирки, онлайн достъпът до тях и виртуалните турове бяха съпътстващи музейни действия, то в изменящите се условия през днешния ден те се трансформират в съществени. Какво е бъдещето на музейната институция? Каква е нейната реална-дигитална среда? Какви са упованията на публиката? Изложбата включва творби, подбудени от съществущото музейно пространство в постройката на Софийския боеприпас.
„ Тик-так ” на Боряна Пандова съдържа в себе си концепцията за минута време и смяната, която носи. Два поредни фрагмента, направени в залата на музея, са снимани в разлика от една минута. В тази пренебрежимо дълга минута се случват промени, които постоянно остават незабелязани. Колко дълго е това време в музея? Как се трансформира той? Боряна Пандова „ документира ” тази смяна било и в рамката на минута.
Арх. Даяна Николова построява инсталацията „ Със себе си ” като място за усамотение и размисъл в една обкръжаваща музейна експозиция. Това пространство в пространството се трансформира в нов обект. Дали не се доближаваме досега, в който физическото наличие в музея ще е по този начин извънредно и рядко, че самото то ще се трансформира в обект на музейната експозиция? В своето търсене авторката отива още по-далеч, като пита: „ А дали до момента в който прекарваме от ден на ден време сами, това няма да се случи и с персоналното ни пространство и усамотение? ”.
![Астрофотография - дебютна галерия на Климент Трендафилов в „ мексиканската “ къща на Градската изложба в Пловдив]( "Астрофотография - дебютна галерия на Климент Трендафилов в „ мексиканската “ къща на Градската изложба в Пловдив")
Астрофотография - дебютна галерия на Климент Трендафилов в „ мексиканската “ къща на Градската изложба в Пловдив
Сутеренната зала в експозиция „ Мексиканско изкуство “ към Градската изложба в Пловдив ще се трансформира в нощно небе с наситени...
Георги Георгиев -Jorrras прави къса ретроспекция в проучването на облика, обръщайки взор обратно, отвън себе си. Привнесени обекти – открити по градежи инцидентно изоставени материали той трансформира в художествено произведение, част от двойнствена картина, където съжителстват в едно цветният предмет и живописваната повърхнина. Добавената действителност придава ново значение, излизащо отвън рамките на художествената творба.
Темата за връзката художествена творба – музейно пространство е обект на проучване и при арх. Полина Кьосева. Авторката преглежда пространството действително - виртуално, при което материалният артефакт се разполага във физическото пространство, единствено с цел да го преодолее. Инсталацията на арх. Кьосева е метафора на това преплитане сред пространствата, в които художествената творба се развива. Тя е отражение, само че и продължение на един развой, който стартира в музея и минава отвън стените му.
Физическото наличие на художествената творба е сякаш най-осезаемо при Леда Старчева. Избрани статуи – първата и най-новите от серията «Олекотени версии» са построени от материали, които са извадени от действителната им среда. Натрошените уплътнения от стиропор и градският боклук препращат към запустелите индустриални пространства. Това чувство е подсилено от интериора на постройката на Софийския боеприпас – образец на индустриалното архитектурно завещание.
В огледалната повърхнина на творбите «Circles» на Стела Василева се отразява интериорът на музея – архитектурни детайли, върху които личат следи от времето, когато постройката е служила за военни цели. В тях се отразява и публиката, преминаваща през експозицията. Многократно мултиплициран облик на обособения клиент ни трансферира към една друга действителност отвън тази на музея.
Изложбата „ действителният МУЗЕЙ ” е част от програмата „ ПРОСТРАНСТВО-ПУБЛИКА “на Софийски боеприпас – музей за модерно изкуство с куратор Надежда Джакова.
Участници: Боряна Пандова, Георги Георгиев-Jorrras, арх. Даяна Николова, Леда Старчева, арх. Полина Кьосева и Стела Василева
Култови фотоси и разкази разказват измененията в всекидневието на хората от Източна Германия след Обединението през 1990 година 10 ноември 2020...
12 ноември 2020 – 24 януари 2021
Вернисаж на 12 ноември, четвъртък, от 17.00 до 19.30 часа, при съблюдаване на всички противоепидемични ограничения и следен достъп САМСИ, бул. „ Черни връх ” 2
Изложбата дискутира мястото на музея като институция в една доста динамична среда. Ако до неотдавна дигитализирането на изложения и сбирки, онлайн достъпът до тях и виртуалните турове бяха съпътстващи музейни действия, то в изменящите се условия през днешния ден те се трансформират в съществени. Какво е бъдещето на музейната институция? Каква е нейната реална-дигитална среда? Какви са упованията на публиката? Изложбата включва творби, подбудени от съществущото музейно пространство в постройката на Софийския боеприпас.
„ Тик-так ” на Боряна Пандова съдържа в себе си концепцията за минута време и смяната, която носи. Два поредни фрагмента, направени в залата на музея, са снимани в разлика от една минута. В тази пренебрежимо дълга минута се случват промени, които постоянно остават незабелязани. Колко дълго е това време в музея? Как се трансформира той? Боряна Пандова „ документира ” тази смяна било и в рамката на минута.
Арх. Даяна Николова построява инсталацията „ Със себе си ” като място за усамотение и размисъл в една обкръжаваща музейна експозиция. Това пространство в пространството се трансформира в нов обект. Дали не се доближаваме досега, в който физическото наличие в музея ще е по този начин извънредно и рядко, че самото то ще се трансформира в обект на музейната експозиция? В своето търсене авторката отива още по-далеч, като пита: „ А дали до момента в който прекарваме от ден на ден време сами, това няма да се случи и с персоналното ни пространство и усамотение? ”.
Сутеренната зала в експозиция „ Мексиканско изкуство “ към Градската изложба в Пловдив ще се трансформира в нощно небе с наситени...
Георги Георгиев -Jorrras прави къса ретроспекция в проучването на облика, обръщайки взор обратно, отвън себе си. Привнесени обекти – открити по градежи инцидентно изоставени материали той трансформира в художествено произведение, част от двойнствена картина, където съжителстват в едно цветният предмет и живописваната повърхнина. Добавената действителност придава ново значение, излизащо отвън рамките на художествената творба.
Темата за връзката художествена творба – музейно пространство е обект на проучване и при арх. Полина Кьосева. Авторката преглежда пространството действително - виртуално, при което материалният артефакт се разполага във физическото пространство, единствено с цел да го преодолее. Инсталацията на арх. Кьосева е метафора на това преплитане сред пространствата, в които художествената творба се развива. Тя е отражение, само че и продължение на един развой, който стартира в музея и минава отвън стените му.
Физическото наличие на художествената творба е сякаш най-осезаемо при Леда Старчева. Избрани статуи – първата и най-новите от серията «Олекотени версии» са построени от материали, които са извадени от действителната им среда. Натрошените уплътнения от стиропор и градският боклук препращат към запустелите индустриални пространства. Това чувство е подсилено от интериора на постройката на Софийския боеприпас – образец на индустриалното архитектурно завещание.
В огледалната повърхнина на творбите «Circles» на Стела Василева се отразява интериорът на музея – архитектурни детайли, върху които личат следи от времето, когато постройката е служила за военни цели. В тях се отразява и публиката, преминаваща през експозицията. Многократно мултиплициран облик на обособения клиент ни трансферира към една друга действителност отвън тази на музея.
Изложбата „ действителният МУЗЕЙ ” е част от програмата „ ПРОСТРАНСТВО-ПУБЛИКА “на Софийски боеприпас – музей за модерно изкуство с куратор Надежда Джакова.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ