Джордж Буш и Тони Блеър нямат морално право да поучават Русия
Настоящите и някогашни западни водачи, които реализираха безконечна " популярност " за започването на войната в Ирак, както и други военни бедствия, явно не са верните хора, които да изнасят лекции на Русия за нейните дейности в Украйна.
Докато Джордж В. Буш и Тони Блеър излизат от политическото си пенсиониране, с цел да описват за „ властническия тормоз “ на Русия против Украйна, поражда въпросът: дали сходен халюцинационен театър акцентира прословутата краткосрочна памет на обществото или потвърждава голямата власт на медиите да образува публичното мнение в интерес на последния си дневен ред? Като се има поради всичко, най-вероятно това е неприятна композиция от двете нездравословни съставки.
Какъвто и да е казусът, това опонира на действителността, че тези някогашни водачи на Съединени американски щати и Англия, чиито минали военни подвизи са разказани в някои кръгове като действителни военни закононарушения, в този момент преценят легитимността на спора сред Русия и Украйна или всеки различен спор.
Казано по различен метод, Буш и Блеър, които се държат като дългокоси антивоенни деятели, наподобяват на Грета Тунберг, която разклаща поп-помните за въгледобивната промишленост.
Помислете да вземем за пример за заплетените мнения, изречени от Джордж В. Буш в същия ден, когато Русия стартира военната си интервенция в Украйна: „ Нападението на Русия против Украйна, “ гласи формалното изказване, „ съставлява най-тежката рецесия в сигурността на европейския континент от този момент насам Втората международна война. "
Буш, който председателстваше осем дълги години на пагубната война против тероризма, изрева като тесногръд просветител, че осъжда „ непредизвиканото и безпричинно навлизане на Украйна “ на Владимир Путин.
„ Американското държавно управление и народът би трябвало да бъдат солидарни с... украинския народ, до момента в който търси независимост и правото да избира своето бъдеще “, добави той от амвона.
Макар че може да е правилно, че бързо разрастващите се събития в Украйна съставляват „ най-тежката рецесия в сигурността “ след последната международна война, просто е наивно да се има вяра, че по този начин наречената „ съветска експанзия “ е единствената виновна за това тъмно положение на нещата.
Наистина би било неискрено да се разисква нещастието, която в този момент се разиграва в Украйна, без да се включва 12-инчова записка под линия за водения от Съединени американски щати НАТО, 30-членния боен блок, който в този момент, казано по-антропоморфно, „ целува съветската граница “.
Путин се разгласи против тези нежелани напредвания и домогвания още през 2007 година на конференцията по сигурността в Мюнхен, когато преднамерено попита западните водачи „ против кого е предопределена тази агресия? “ Вместо да даде допустим отговор, НАТО избра да усили участието си с още четири страни.
Тогава, без капка съзнание, Буш разгласи, че украинският народ има право да „ избере своето бъдеще “. Макар че малко хора биха оспорили подобен съвременен здрав разсъдък, къде беше този рационален съвет през 2014 година, когато високопоставени американски чиновници като Виктория Нюланд и Джон Маккейн безусловно бяха на място в Киев, разпалвайки огъня на политическите битки, които в последна сметка завършиха с демократично определеният президент Виктор Янукович, който бе заставен да напусне поста и сменен с подкрепяния от Съединени американски щати Петро Порошенко?
Докато хората ще спорят в продължение на години за възможния курс на деяние на Русия, който изненада огромна част от света, не може да се отхвърли, че намесата на Запада в украинските каузи оказа помощ да се докара обстановката до шупване.
Този крах да се оцени сложността на обстановката от позиция на Москва беше явен в друга безплатна лекция за Русия, този път с общителното подпомагане на някогашния министър председател на Обединеното кралство Тони Блеър.
Пишейки в Daily Mail, Блеър стартира разгорещените си клишета с някои евтини нацистки аналогии („ Хитлер ръководеше фашистко придвижване в цяла Европа. Войната на Путин е задача на един човек “), преди да каже, че Западът би трябвало да „ усили предлагането на оръжия за Украйна, изключително на нейния потенциал за ЗРК (ракета земя-въздух) – и да поеме ангажимент, че въоръжаването на Украйна ще продължи “.
Очевидно западните водачи наподобяват изцяло отдадени на самоуверено да се бият с руснаците до всеки един украинец.
Още по-важно, не сме ли научили от минали бедствия, че на водачи като Блеър и Буш просто не може да се има вяра?
Още през 1999 година Тони Блеър към този момент имаше кръв по ръцете си, нагледно казано, в Косовската война, при която силите на НАТО нападнаха Югославия без мандат от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Според отчет на Human Rights Watch към 500 югославски цивилни са били убити по време на безмилостната 78-дневна бомбардировка на НАТО, която даже съумя да удари китайското посолство, което докара до трима смъртни случая.
Колкото и пагубно да беше, войната в Косово беше просто генерална подготовка за една от най-големите филантропични рецесии на актуалното време – войната в Ирак от 2003 година На фона на някои от най-големите митинги, регистрирани в миналото, тълпи се надигнаха в столиците по цялата планета в последни опити да спрат похода на Буш и Блеър към война, откакто двамата упрекнаха президента Саддам Хюсеин – без капка доказателства – в укриване на оръжия за всеобщо заличаване.
В Рим тримилионна навалица се събра на 15 февруари 2003 година, с цел да стачкува против идната инвазия, героизъм, който докара до вписването на италианската столица в Книгата на върховете на Гинес за „ максимален антивоенен протест “.
Буш и Блеър надменно подцениха тази проява на народна власт в деяние обаче, като започнаха с акция на „ потрес и смут “ против Багдад на 19 март 2003 година
Ако преразказвам Марк Твен, истината към момента връзваше ботушите си, до момента в който иракският народ умираше от откровени неистини, не с помощта на корпоративния медиен промишлен комплекс, който отхвърли да оспори изказванията за оръжия за всеобщо заличаване до доста по-късно.
В отговор на разкритията, че американските и английските водачи всъщност са излъгали, с цел да стартират войната в Ирак, писателят Майкъл Масинг предложи доста добър въпрос на публицистите, откакто прахта най-сетне се уталожи:
" Защо главните медии не ни споделиха повече „ за тези измами и укривания през месеците, когато администрацията настояваше за промяна на режима – когато, в резюме, това можеше да докара до смяна? “
Едва след публикуването на следствието за Ирак през 2016 година, доста откакто към един милион иракчани бяха разселени, убити и ранени вследствие на противозаконната инвазия, беше несъмнено, че „ Обединеното кралство избра да се причисли към нашествието в Ирак преди разновидностите за мирното разоръжаване да бяха изчерпани. "
" Военните дейности по това време не бяха последна мярка ".
В допълнение към констатацията, че Блеър „ съзнателно е преувеличил опасността, подбудена от иракския режим “, следствието на Чилкот разкри частно писмо, изпратено до Джордж В. Буш от премиера на Обединеното кралство, в което се споделяше: „ Ще бъда с вас, каквото и да е “.
С тези думи е малко по-лесно да се разбере за какво Блеър беше наименуван „ пуделът на Буш “ в по-малко подкрепящите кръгове.
Сано персонална записка считам, че Русия, която е принудена да гледа по какъв начин „ близката чужбина “ се трансформира на процедура за една нощ в полигон на НАТО, е задоволително политически зряла, с цел да разисква противоречивите си дейности в Украйна с съвсем всеки.
Въпреки това, когато диалогът има всички отличителни белези на цензурирана обява в обществените медии, която разрешава фотоси на какво ли не и явно даже приканва за принуждение против руснаци, тогава полемиката няма да стигне доста надалеч.
В същото време западните водачи, както сегашни, по този начин и минали, сигурно не са в позиция да изнасят лекции на Русия за настоящето й държание, каквото и да мислите за това.
Всъщност западните водачи, които пренебрегнаха предизвестията на Москва в продължение на десетилетия, би трябвало да поемат своя дял от отговорността за разтърсванията, които в този момент се случват в Украйна. Само откакто признаят пред себе си, Русия, Украйна и Западът ще могат да извърнат страницата на тази ужасна глава в връзките си и да продължат напред.
Превод: СМ
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Докато Джордж В. Буш и Тони Блеър излизат от политическото си пенсиониране, с цел да описват за „ властническия тормоз “ на Русия против Украйна, поражда въпросът: дали сходен халюцинационен театър акцентира прословутата краткосрочна памет на обществото или потвърждава голямата власт на медиите да образува публичното мнение в интерес на последния си дневен ред? Като се има поради всичко, най-вероятно това е неприятна композиция от двете нездравословни съставки.
Какъвто и да е казусът, това опонира на действителността, че тези някогашни водачи на Съединени американски щати и Англия, чиито минали военни подвизи са разказани в някои кръгове като действителни военни закононарушения, в този момент преценят легитимността на спора сред Русия и Украйна или всеки различен спор.
Казано по различен метод, Буш и Блеър, които се държат като дългокоси антивоенни деятели, наподобяват на Грета Тунберг, която разклаща поп-помните за въгледобивната промишленост.
Помислете да вземем за пример за заплетените мнения, изречени от Джордж В. Буш в същия ден, когато Русия стартира военната си интервенция в Украйна: „ Нападението на Русия против Украйна, “ гласи формалното изказване, „ съставлява най-тежката рецесия в сигурността на европейския континент от този момент насам Втората международна война. "
Буш, който председателстваше осем дълги години на пагубната война против тероризма, изрева като тесногръд просветител, че осъжда „ непредизвиканото и безпричинно навлизане на Украйна “ на Владимир Путин.
„ Американското държавно управление и народът би трябвало да бъдат солидарни с... украинския народ, до момента в който търси независимост и правото да избира своето бъдеще “, добави той от амвона.
Макар че може да е правилно, че бързо разрастващите се събития в Украйна съставляват „ най-тежката рецесия в сигурността “ след последната международна война, просто е наивно да се има вяра, че по този начин наречената „ съветска експанзия “ е единствената виновна за това тъмно положение на нещата.
Наистина би било неискрено да се разисква нещастието, която в този момент се разиграва в Украйна, без да се включва 12-инчова записка под линия за водения от Съединени американски щати НАТО, 30-членния боен блок, който в този момент, казано по-антропоморфно, „ целува съветската граница “.
Путин се разгласи против тези нежелани напредвания и домогвания още през 2007 година на конференцията по сигурността в Мюнхен, когато преднамерено попита западните водачи „ против кого е предопределена тази агресия? “ Вместо да даде допустим отговор, НАТО избра да усили участието си с още четири страни.
Тогава, без капка съзнание, Буш разгласи, че украинският народ има право да „ избере своето бъдеще “. Макар че малко хора биха оспорили подобен съвременен здрав разсъдък, къде беше този рационален съвет през 2014 година, когато високопоставени американски чиновници като Виктория Нюланд и Джон Маккейн безусловно бяха на място в Киев, разпалвайки огъня на политическите битки, които в последна сметка завършиха с демократично определеният президент Виктор Янукович, който бе заставен да напусне поста и сменен с подкрепяния от Съединени американски щати Петро Порошенко?
Докато хората ще спорят в продължение на години за възможния курс на деяние на Русия, който изненада огромна част от света, не може да се отхвърли, че намесата на Запада в украинските каузи оказа помощ да се докара обстановката до шупване.
Този крах да се оцени сложността на обстановката от позиция на Москва беше явен в друга безплатна лекция за Русия, този път с общителното подпомагане на някогашния министър председател на Обединеното кралство Тони Блеър.
Пишейки в Daily Mail, Блеър стартира разгорещените си клишета с някои евтини нацистки аналогии („ Хитлер ръководеше фашистко придвижване в цяла Европа. Войната на Путин е задача на един човек “), преди да каже, че Западът би трябвало да „ усили предлагането на оръжия за Украйна, изключително на нейния потенциал за ЗРК (ракета земя-въздух) – и да поеме ангажимент, че въоръжаването на Украйна ще продължи “.
Очевидно западните водачи наподобяват изцяло отдадени на самоуверено да се бият с руснаците до всеки един украинец.
Още по-важно, не сме ли научили от минали бедствия, че на водачи като Блеър и Буш просто не може да се има вяра?
Още през 1999 година Тони Блеър към този момент имаше кръв по ръцете си, нагледно казано, в Косовската война, при която силите на НАТО нападнаха Югославия без мандат от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Според отчет на Human Rights Watch към 500 югославски цивилни са били убити по време на безмилостната 78-дневна бомбардировка на НАТО, която даже съумя да удари китайското посолство, което докара до трима смъртни случая.
Колкото и пагубно да беше, войната в Косово беше просто генерална подготовка за една от най-големите филантропични рецесии на актуалното време – войната в Ирак от 2003 година На фона на някои от най-големите митинги, регистрирани в миналото, тълпи се надигнаха в столиците по цялата планета в последни опити да спрат похода на Буш и Блеър към война, откакто двамата упрекнаха президента Саддам Хюсеин – без капка доказателства – в укриване на оръжия за всеобщо заличаване.
В Рим тримилионна навалица се събра на 15 февруари 2003 година, с цел да стачкува против идната инвазия, героизъм, който докара до вписването на италианската столица в Книгата на върховете на Гинес за „ максимален антивоенен протест “.
Буш и Блеър надменно подцениха тази проява на народна власт в деяние обаче, като започнаха с акция на „ потрес и смут “ против Багдад на 19 март 2003 година
Ако преразказвам Марк Твен, истината към момента връзваше ботушите си, до момента в който иракският народ умираше от откровени неистини, не с помощта на корпоративния медиен промишлен комплекс, който отхвърли да оспори изказванията за оръжия за всеобщо заличаване до доста по-късно.
В отговор на разкритията, че американските и английските водачи всъщност са излъгали, с цел да стартират войната в Ирак, писателят Майкъл Масинг предложи доста добър въпрос на публицистите, откакто прахта най-сетне се уталожи:
" Защо главните медии не ни споделиха повече „ за тези измами и укривания през месеците, когато администрацията настояваше за промяна на режима – когато, в резюме, това можеше да докара до смяна? “
Едва след публикуването на следствието за Ирак през 2016 година, доста откакто към един милион иракчани бяха разселени, убити и ранени вследствие на противозаконната инвазия, беше несъмнено, че „ Обединеното кралство избра да се причисли към нашествието в Ирак преди разновидностите за мирното разоръжаване да бяха изчерпани. "
" Военните дейности по това време не бяха последна мярка ".
В допълнение към констатацията, че Блеър „ съзнателно е преувеличил опасността, подбудена от иракския режим “, следствието на Чилкот разкри частно писмо, изпратено до Джордж В. Буш от премиера на Обединеното кралство, в което се споделяше: „ Ще бъда с вас, каквото и да е “.
С тези думи е малко по-лесно да се разбере за какво Блеър беше наименуван „ пуделът на Буш “ в по-малко подкрепящите кръгове.
Сано персонална записка считам, че Русия, която е принудена да гледа по какъв начин „ близката чужбина “ се трансформира на процедура за една нощ в полигон на НАТО, е задоволително политически зряла, с цел да разисква противоречивите си дейности в Украйна с съвсем всеки.
Въпреки това, когато диалогът има всички отличителни белези на цензурирана обява в обществените медии, която разрешава фотоси на какво ли не и явно даже приканва за принуждение против руснаци, тогава полемиката няма да стигне доста надалеч.
В същото време западните водачи, както сегашни, по този начин и минали, сигурно не са в позиция да изнасят лекции на Русия за настоящето й държание, каквото и да мислите за това.
Всъщност западните водачи, които пренебрегнаха предизвестията на Москва в продължение на десетилетия, би трябвало да поемат своя дял от отговорността за разтърсванията, които в този момент се случват в Украйна. Само откакто признаят пред себе си, Русия, Украйна и Западът ще могат да извърнат страницата на тази ужасна глава в връзките си и да продължат напред.
Превод: СМ
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ