Наставникът на Лудогорец - Анте Шимунджа, даде интервю за вестник

Наставникът на Лудогорец - Анте Шимунджа, даде изявление за вестник “Тема Спорт ”. 51-годишният словенски експерт приказва за престоя си в България, за разликата сред България и Словения във Футбола и за триумфите си с тима на Мура преди да дебаркира в Разград. Предлагаме ви акценти от диалога.

Г-н Шимунджа, би трябвало да Ви поздравим. Не са доста треньорите, които устоят година на пейката на Лудогорец .

Наясно съм къде се намирам. Годината беше извънредно предизвикателна, динамична и също по този начин поучителна. В Лудогорец не се признава нищо друго с изключение на успехите, което е и моят принцип. Когато започнах да упражнявам, първата ми мисъл беше, че желая да бъда по-успешен от противника си във всяко отношение. Знам, че това е невероятно, че това е нереалистично, само че това е манталитетът, който изповядвам.

Често срещате всекидневен напън. Например след победа с 1:0 незабавно поражда въпросът за какво разликата не е била по-голяма, че резултатът е трябвало да бъде доста повече?

Може би това е първата реакция на притежателите. Те са авторитетни, дават доста пари и имат цялостното право да изискват невъзможното. Но когато нещата се успокоят, възстановяват, когато влезеш в поредност от позитивни резултати, тогава всичко е по-лесно. И някои неща също стават по-лесни за пояснение, само че това не значи, че идващият тест или идният интервал ще бъдат по-малко предизвикателни заради това. Евентуална пауза на положителни резултати просто не е разрешена в този клуб.

Какви са разликите сред българското и словенското състезание?

Сравненията са постоянно неблагодарни. Но е реалност, че в Словения инфраструктурата е по-добра. За сметка на това в България има повече пари. Много повече и в следствие заради финансовите благоприятни условия на клубовете, играчите, идващи от чужбина, могат да бъдат доста по-качествени, в сравнение с са в Словения.

Преди да заминете в Разград , написахте история с Мура

Приказката, която се получи в Мурска Собота в продължение на четири години и половина, даже си коства да се напише в книга. Тогава всички бяхме като едно - дружно страдахме, радвахме се, плачехме или се смеехме. Имахме опция да надграждаме, някои от младите в отбора получиха по-важни функции. Винаги съм подчертавал, че е нужна добра основа, с цел да може по-късно да се развиваш. Точно това направихме в Мура.

Снимки: Sportal.bg