10 произведения на изкуството, предизвикали скандали
Наскоро шеф на учебно заведение във Флорида, Съединени американски щати, бе заставен да подаде оставка, откакто на възпитаници им е била показана скулптурата на Давид на Микеланджело. Този случай изненадва мнозина, защото откогато мраморната скулптура е основана към 1504 година, тя е считана за безконечен шедьовър.
Картината, която 75 години виси наопаки
И за какво грешката няма да бъде поправена
Това обаче надалеч е първият път, в който произведение на изкуството провокира скандал. Ето още 10 такива образеца, които историята помни.
Марк Куин - " Аз ", 1991 година
На всеки пет години, в интервал от пет месеца, английският художник Марк Куин изцежда пет литра от личната си кръв, която разлива в полупрозрачен, охладен шаблон с формата на лицето си. Резултатът - серия от автопортрети, за които актьорът умерено може да твърди, че е вложил повече от всеки различен.
За някои хора обаче неговото произведение на изкуството е просто ужасяващо и вампирско. За други пък то е прочувствено и самоуверено и с дълбочината, с която акцентира крехкостта на битието, даже се подрежда по заслуги до велики художници като Рембранд, Ван Гог и Синди Шърман.
Алън Джоунс - " Стол ", 1969 година
Към основателя на " Стол ", английският поп актьор Алън Джоунс, има обвинявания, че е третирал дамите като предмети. Подобно подмолно връзки изобразява и творбата му, която съставлява оскъдно облечен женски манекен в предизвикателна поза, върху който е сложена възглавничка.
На Международния ден на дамата през март 1986 година творбата е залято с препарат (и в следствие увредено) от двама деятели, ужасени от " чувствителността " му.
Пиеро Мацони - Merde d`Artista, 1961 година
През 1961 година италианският авангарден художник Пиеро Манцони натъпква в 90 тенекиени кутии съвсем три кг от личните си изпражнения.
Смята се, че това произведение на изкуството е в отговор на саркастичен коментар, който бащата на актьора и собственик на фабрика за консерви, един път е направил към него, като е оприличил творчеството му с екскременти.
Робърт Раушенберг - " Изтрита рисунка на де Кунинг ", 1953 година
Робърт Раушенберг е любопитен да разбере дали произведение на изкуството може да бъде оценено откакто бъде заличено с гумичка, вместо да бъде основано с молив, четка или длето, както нормално вършат създателите. Затова той убеждава приятеля си, холандско-американския абстракционист Вилем де Кунинг, да пожертва своя скорошна рисунка за опита.
Резултатът е просто хартия, върху която липсва каквото и да било изображение, а задачата - хората да бъдат провокирани да решат дали една картина без картина действително е картина или дали в действителност същинското произведение на изкуството е рамката, която просто побира един празен лист хартия.
Джуди Чикаго - " Вечерята ", 1979 година
Идеята на " Вечерята " е да означи приноса на дамите към културната история. Затова американската художничка Джуди Чикаго изобразява триъгълна банкетна маса с 39 места, като порцелановите чинии са ръчно рисувани и украсени с пеперуда, наподобяваща... вулва.
Творението е по едно и също време приветствано и осмивано. Съвременната английска художничка Корнелия Паркър да вземем за пример го подлага на критика поради вулгарността му и поради това, че е отражение повече на егото на Джуди Чикаго, в сравнение с е отдадено на дамите, които сякаш уважава. " Всички сме сведени до вагини, което е малко депресиращо ", написа Корнелия Паркър в The Guardian.
Ричард Сера - " Наклонена арка ", 1981 година
Осем години преди рухването на Берлинската стена през 1989 година, екип от строителни служащи построява 36 метра дълга и 3.6 м висока укрепление от стомана на Federal Plaza в Ню Йорк.
Новаторското създание на американския художник Ричард Сера обаче в последствие е отстранено, защото се твърди, че осигурило леговище за вандали и терористи.
Кристо и Жан-Клод - " Обградените острови ", 1983 година
За две къси седмици през месец май 1983 година творбата на Кристо и Жан-Клод, наречена " Обградените острови ", разцъфва във водите на залива Бискейн във Флорида. Единадесет острова са обградени от 600 000 кв. м. розов плат, само че не всички правят оценка концепцията и осъществяването на художниците.
Еколози стачкуват против инсталацията, защото са обезпокоени от отрицателния резултат, който може да окаже синтетична пластмаса, разпъната върху местообитанието на морските животни.
Трейси Емин - " Моето легло ", 1998 година
Британската художничка Трейси Емин основава творбата си за изложбата на премията Turner през 1998 година, само че отзивите са всеобщо отрицателни. " Моето легло " в действителност разкрива за един депресивен интервал от живота на артистката, в който всевъзможни разхвърляни предмети алармират за нестабилната ѝ душeвност.
Според мнозина актуалното изкуство е изгубило посоката си. Защитници на творбата обаче не липсват - те пък са сюрпризирани, че повече от 80 години след прословутия писоар на Марсел Дюшан, едно разбъркано легло може да провокира такова отвращение.
Давид Черни - " Акула ", 2005 година
В творбата си Давид Черни потапя Саддам Хюсеин във формалдехиден разтвор. За някои обаче това демонстрира сваления иракски деспот като жертва. Според други " Акула " е просто прекомерно графична. Насрочената галерия в музей в Белгия през 2006 година в последна сметка е анулирана с декрет на кмета от боязън, " че избрани групи от популацията ще намерят творбата за прекомерно провокативна ".
Да те осъдят поради картина от XV век
Когато и дизайнерите не си платят правата
Пол МакКарти - " Дърво ", 2014 година
През октомври 2014 година, като част от коледна галерия, в Париж се появява надуваемата статуя " Дърво " на американския художник Пол МакКарти. Тя обаче е съборена от вандали и в следствие отстранена. Причината - приликата на скулптурата със секс играчка. И на самия Пол МакКарти също не му се разминава. Той си отнася три удара по лицето от засегнат от инсталацията жител, написа BBC Culture.
Картината, която 75 години виси наопаки
И за какво грешката няма да бъде поправена
Това обаче надалеч е първият път, в който произведение на изкуството провокира скандал. Ето още 10 такива образеца, които историята помни.
Марк Куин - " Аз ", 1991 година
На всеки пет години, в интервал от пет месеца, английският художник Марк Куин изцежда пет литра от личната си кръв, която разлива в полупрозрачен, охладен шаблон с формата на лицето си. Резултатът - серия от автопортрети, за които актьорът умерено може да твърди, че е вложил повече от всеки различен.
За някои хора обаче неговото произведение на изкуството е просто ужасяващо и вампирско. За други пък то е прочувствено и самоуверено и с дълбочината, с която акцентира крехкостта на битието, даже се подрежда по заслуги до велики художници като Рембранд, Ван Гог и Синди Шърман.
Алън Джоунс - " Стол ", 1969 година
Към основателя на " Стол ", английският поп актьор Алън Джоунс, има обвинявания, че е третирал дамите като предмети. Подобно подмолно връзки изобразява и творбата му, която съставлява оскъдно облечен женски манекен в предизвикателна поза, върху който е сложена възглавничка.
На Международния ден на дамата през март 1986 година творбата е залято с препарат (и в следствие увредено) от двама деятели, ужасени от " чувствителността " му.
Пиеро Мацони - Merde d`Artista, 1961 година
През 1961 година италианският авангарден художник Пиеро Манцони натъпква в 90 тенекиени кутии съвсем три кг от личните си изпражнения.
Смята се, че това произведение на изкуството е в отговор на саркастичен коментар, който бащата на актьора и собственик на фабрика за консерви, един път е направил към него, като е оприличил творчеството му с екскременти.
Робърт Раушенберг - " Изтрита рисунка на де Кунинг ", 1953 година
Робърт Раушенберг е любопитен да разбере дали произведение на изкуството може да бъде оценено откакто бъде заличено с гумичка, вместо да бъде основано с молив, четка или длето, както нормално вършат създателите. Затова той убеждава приятеля си, холандско-американския абстракционист Вилем де Кунинг, да пожертва своя скорошна рисунка за опита.
Резултатът е просто хартия, върху която липсва каквото и да било изображение, а задачата - хората да бъдат провокирани да решат дали една картина без картина действително е картина или дали в действителност същинското произведение на изкуството е рамката, която просто побира един празен лист хартия.
Джуди Чикаго - " Вечерята ", 1979 година
Идеята на " Вечерята " е да означи приноса на дамите към културната история. Затова американската художничка Джуди Чикаго изобразява триъгълна банкетна маса с 39 места, като порцелановите чинии са ръчно рисувани и украсени с пеперуда, наподобяваща... вулва.
Творението е по едно и също време приветствано и осмивано. Съвременната английска художничка Корнелия Паркър да вземем за пример го подлага на критика поради вулгарността му и поради това, че е отражение повече на егото на Джуди Чикаго, в сравнение с е отдадено на дамите, които сякаш уважава. " Всички сме сведени до вагини, което е малко депресиращо ", написа Корнелия Паркър в The Guardian.
Ричард Сера - " Наклонена арка ", 1981 година
Осем години преди рухването на Берлинската стена през 1989 година, екип от строителни служащи построява 36 метра дълга и 3.6 м висока укрепление от стомана на Federal Plaza в Ню Йорк.
Новаторското създание на американския художник Ричард Сера обаче в последствие е отстранено, защото се твърди, че осигурило леговище за вандали и терористи.
Кристо и Жан-Клод - " Обградените острови ", 1983 година
За две къси седмици през месец май 1983 година творбата на Кристо и Жан-Клод, наречена " Обградените острови ", разцъфва във водите на залива Бискейн във Флорида. Единадесет острова са обградени от 600 000 кв. м. розов плат, само че не всички правят оценка концепцията и осъществяването на художниците.
Еколози стачкуват против инсталацията, защото са обезпокоени от отрицателния резултат, който може да окаже синтетична пластмаса, разпъната върху местообитанието на морските животни.
Трейси Емин - " Моето легло ", 1998 година
Британската художничка Трейси Емин основава творбата си за изложбата на премията Turner през 1998 година, само че отзивите са всеобщо отрицателни. " Моето легло " в действителност разкрива за един депресивен интервал от живота на артистката, в който всевъзможни разхвърляни предмети алармират за нестабилната ѝ душeвност.
Според мнозина актуалното изкуство е изгубило посоката си. Защитници на творбата обаче не липсват - те пък са сюрпризирани, че повече от 80 години след прословутия писоар на Марсел Дюшан, едно разбъркано легло може да провокира такова отвращение.
Давид Черни - " Акула ", 2005 година
В творбата си Давид Черни потапя Саддам Хюсеин във формалдехиден разтвор. За някои обаче това демонстрира сваления иракски деспот като жертва. Според други " Акула " е просто прекомерно графична. Насрочената галерия в музей в Белгия през 2006 година в последна сметка е анулирана с декрет на кмета от боязън, " че избрани групи от популацията ще намерят творбата за прекомерно провокативна ".
Да те осъдят поради картина от XV век
Когато и дизайнерите не си платят правата
Пол МакКарти - " Дърво ", 2014 година
През октомври 2014 година, като част от коледна галерия, в Париж се появява надуваемата статуя " Дърво " на американския художник Пол МакКарти. Тя обаче е съборена от вандали и в следствие отстранена. Причината - приликата на скулптурата със секс играчка. И на самия Пол МакКарти също не му се разминава. Той си отнася три удара по лицето от засегнат от инсталацията жител, написа BBC Culture.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ