Политика е да се опитваш да изчукаш котка. След интервюто по БНТ
Нашият критерий го знаем. Затова един взор към други гледни точки, отвън нашата рогозка, не е непотребен.
Политиците са особени хора: откакто са дали отговор на въпросите ти, започваш да се чудиш, както в действителност си ги питал. Авторът на тази мисъл е Мишел Жерар Жозеф Колучи, френски комедиант, прочут като Колюш. Самият той се е впускал в политиката в средата на 70-те след всеобщите митинги във Франция през 1968 година Като го попитали, за какво се кандидатира за президент, той отвърнал: Политиците се държат с нас като с идиоти, за какво хората да не гласоподават за един подобен глупак?
След Колюш " даваме " думата на упоменатия към този момент Чарлз Буковски, писателят-пияница и коцкар, прочут с прямотата си и вулгарния език. Политиката, - споделя той, - е опит да се прецака котката. Да се опитваш да я изчукаш. След това минава в по-лек жанр: Политиката е като дамите: увлечеш се съществено по някоя и в последна сметка се оказваш червей, размазан от обувката на докер.
Козма Прутков – под това име се подвизават именитите съветски създатели братя Жемчужникови и техният братовчед Алексей Толстой. Доста преди Буковски те употребяват червея като книжовен воин за специфични обстановки. „ На въпроса на един неграмотен:„ Защо цялостен живот копаеш съвсем червей? “ - прочут академик дал отговор: " Защото, сър, животът е къс, а червеят е дълъг. "
Замислете се и вие за този значим аргумент…
Много, доста от дълго време византийският мъдрец Евагрий Понтийски стига също до значим извод: Червеят вреди на дървото, само че неприятната дума разяжда душата. Изречена от управник, тя визира доста хора. Но кой ще ти чете Еврагий - и ние едвам открихме този откъс...
Ровейки се в тематиката " политика " попаднахме и на думите на американския сенатор Юджийн Маккарти: Политикът има доста общо с треньорът по футбол. Трябва да е интелигентен, с цел да схваща играта и да е задоволително тъп, с цел да я приема насериозно. Типично по американски, само че и много правилно.
Реагирах както риба реагира на червей, - написа на собствен ред Реймънд Чандлър за един случай, когато му предложили дебела пачка за „ нищо работа, която след това едвам не ми коства живота “. Обикновено по този начин става: изначало всичко е като на смешка, а най-после има разплакани…
Да се върнем още веднъж към Колюш, който споделя: Бих ви разказал някоя нелепост, само че е задоволително да си пуснете тв приемника. Доста настоящо, нали?
Преди време Бойко Борисов в едно изявление по бТВ бе споделил за карикатури на Христо Комарницки, отдадени на него: Той си вади заплатата 15 години с мен, тъй че би трябвало най-после да ми напише една признателност: „ Благодаря, че толкоз пари изкарах и ми мина кариерата всеки ден с тебе да се занимавам “. Комарницки му отговори на място, само че на друго мисловно равнище. Който схванал - схванал.
Пред Бойко Василев Трифонов съобщи, че почита и пази свободата на словото и по тази причина освен приема, само че и се радва на рецензиите и сатирата във връзка негови изяви и изречени мисли. Дано да е по този начин, а не поза. Защото сме виждали и претърпяли...
Съмнението към себе си те прави изключително мнителен към останалите. Това пък е от Шекспир, неповторимият ценител на комплицираните процеси у индивида, когато попадне във властта. Слави Трифонов акцентира, какъв брой го учудвали измененията у някои хора, откакто влезели в политиката. Видял променит у другите - добре, а у себе си? Не сподели. Наистина ли има вяра, че ще е изключението в международната история? Чак до такава степен?...
На това слагаме точка. Все отново е събота, идва и неделя. А коронавирус дебне отвред.
Фрог нюз
Политиците са особени хора: откакто са дали отговор на въпросите ти, започваш да се чудиш, както в действителност си ги питал. Авторът на тази мисъл е Мишел Жерар Жозеф Колучи, френски комедиант, прочут като Колюш. Самият той се е впускал в политиката в средата на 70-те след всеобщите митинги във Франция през 1968 година Като го попитали, за какво се кандидатира за президент, той отвърнал: Политиците се държат с нас като с идиоти, за какво хората да не гласоподават за един подобен глупак?
След Колюш " даваме " думата на упоменатия към този момент Чарлз Буковски, писателят-пияница и коцкар, прочут с прямотата си и вулгарния език. Политиката, - споделя той, - е опит да се прецака котката. Да се опитваш да я изчукаш. След това минава в по-лек жанр: Политиката е като дамите: увлечеш се съществено по някоя и в последна сметка се оказваш червей, размазан от обувката на докер.
Козма Прутков – под това име се подвизават именитите съветски създатели братя Жемчужникови и техният братовчед Алексей Толстой. Доста преди Буковски те употребяват червея като книжовен воин за специфични обстановки. „ На въпроса на един неграмотен:„ Защо цялостен живот копаеш съвсем червей? “ - прочут академик дал отговор: " Защото, сър, животът е къс, а червеят е дълъг. "
Замислете се и вие за този значим аргумент…
Много, доста от дълго време византийският мъдрец Евагрий Понтийски стига също до значим извод: Червеят вреди на дървото, само че неприятната дума разяжда душата. Изречена от управник, тя визира доста хора. Но кой ще ти чете Еврагий - и ние едвам открихме този откъс...
Ровейки се в тематиката " политика " попаднахме и на думите на американския сенатор Юджийн Маккарти: Политикът има доста общо с треньорът по футбол. Трябва да е интелигентен, с цел да схваща играта и да е задоволително тъп, с цел да я приема насериозно. Типично по американски, само че и много правилно.
Реагирах както риба реагира на червей, - написа на собствен ред Реймънд Чандлър за един случай, когато му предложили дебела пачка за „ нищо работа, която след това едвам не ми коства живота “. Обикновено по този начин става: изначало всичко е като на смешка, а най-после има разплакани…
Да се върнем още веднъж към Колюш, който споделя: Бих ви разказал някоя нелепост, само че е задоволително да си пуснете тв приемника. Доста настоящо, нали?
Преди време Бойко Борисов в едно изявление по бТВ бе споделил за карикатури на Христо Комарницки, отдадени на него: Той си вади заплатата 15 години с мен, тъй че би трябвало най-после да ми напише една признателност: „ Благодаря, че толкоз пари изкарах и ми мина кариерата всеки ден с тебе да се занимавам “. Комарницки му отговори на място, само че на друго мисловно равнище. Който схванал - схванал.
Пред Бойко Василев Трифонов съобщи, че почита и пази свободата на словото и по тази причина освен приема, само че и се радва на рецензиите и сатирата във връзка негови изяви и изречени мисли. Дано да е по този начин, а не поза. Защото сме виждали и претърпяли...
Съмнението към себе си те прави изключително мнителен към останалите. Това пък е от Шекспир, неповторимият ценител на комплицираните процеси у индивида, когато попадне във властта. Слави Трифонов акцентира, какъв брой го учудвали измененията у някои хора, откакто влезели в политиката. Видял променит у другите - добре, а у себе си? Не сподели. Наистина ли има вяра, че ще е изключението в международната история? Чак до такава степен?...
На това слагаме точка. Все отново е събота, идва и неделя. А коронавирус дебне отвред.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ