Нашите властници си падат по ситуационната етика. Преливат от състрадание

Нашите властници си падат по ситуационната нравственос. Преливат от съчувствие към непознатото злощастие – единствено дето някой би трябвало да ги подсети да го покажат, когато това е нужно. Трябва площадите да се изпълнят с ядосани хора – тогава са подготвени да се причислят към „ вярната “ линия, ролята на включилият се явно им подхожда. Но и в тези случаи отново внимават, тъй като са наясно, че Гневът на Народа елементарно изфирясва, силата му трае от ден до пладне.

Тяхното си е игра, нищо повече. Общо взето, отмерват с чаена лъжичка от състраданието си – наясно са, че не трябва да разглезват тълпата с непотребна милозливост. Кой ги учи на тия номера, не е ясно, само че ги владеят добре. Хората пък знаят сигурно, че ги лъжат, само че одобряват играта –

по-добре това, в сравнение с нищо. Изглежда, и на елементарния народец взе да му харесва ролята на включилия се, към този момент е податлив да се повлече и след потвърдени идиоти, не е нужно даже да го убеждават – би трябвало единствено да му сервират нова порция непознати никаквици и той е подготвен да ги преглътне.

Народецът към този момент е приел, че страданието е част от живота му, даже може да се каже, че то е неговото леговище. Ведрите лица у нас са изключение – доколкото може да ги срещне човек в същинската България, те навяват за някаква налудност, за нищо друго. Някой беше споделил, че „ Чуждото страдалчество остава опит неопределян, несносен в разкаяния “.

Неизносен в разкаяния опит! Това автоматизирано ни подсеща за нашите политици – тъй като те по принцип претърпяват непознатото страдалчество, в случай че въобще това се случва, театрално, външно, епидермално, някакво немощно хоботче се пробва да надраска нещо по дебелата им кожа.

Какви права върху нас получава непознатото страдалчество, е нещо, върху което не трябва да размишляваме, с цел да не се омъчним още веднъж: на какъв брой народа се разделяме, в действителност, за кого страданието е леговище и прочие

Между другото, министър председателят Денков тия дни изтърси, че НАТО било нашето „ бомбоубежище “. Горещините са в действителност нетърпими, та всичко може да се каже – уповавам се най-малко за Денков да се погрижи НАТО, когато завалят бомбите. И Денков стартира да се държи като Бродяга в политиката.

Разбира се, състраданието е закъснялата мярка – в случай че става дума за политиците. Съчувствието към Дебора от Стара Загора – същинско или показно – отмести съвсем напълно вниманието от един значим въпрос: коя е повода за съществуването на хора като нейния „ главорез “ и кой има правото да бъде техен съдник.

В една страна, в която дискотеката е катедралата на младите, те имат все по-съмнителни взаимоотношения с учебното заведение. Респектът към образованието е съвсем премахнат, всяка свободно циркулираща мома към този момент наложително разполага с тапия на икономист или специалист по връзки. Повечето от университетите въобще не придирят на кого и по какъв начин връчват дипломите си. Те са се трансформирали в част от макиажа на тия дами, макар че въобще не могат да прикрият обстоятелството, че те са си останали неандерталки.

Въпросните моми най-малко имат и други умения – ами тълпите, които всяка година учебните заведения изхвърлят на пътя с етикета „ функционално необразовани “ – с тях какво се случва? Не всички, несъмнено, протягат ръка към макетното ножче – само че по какъв различен метод начесват нащърбеното си его? На какво друго ги е научило учебното заведение – с изключение на да го ненавиждат, да ненавиждат образованите леваци. Тия в никакъв случай няма да дочакат подобаващия си преподавател – в случай че използваме будисткият лаф, че когато ученикът е подготвен, ще се появи и учителят.

Година след година научаваме, че близо половината от приключилите приблизително обучение са функционално необразовани – крием този факт като срамна болест и най-после ще си го получим, несъмнено.

С такива деца борбата е изгубена още в учебното заведение, те излизат от там с дъха на учебната съблекалня, с нищо друго. Сетне обаче някак би трябвало да преработят комплексите си – и доста постоянно това ги отпраща в обятията на Злото.

Трябва да преглътнем срама, че в наши дни, отвън всички други беди, които ни сполетяха, се разпадна и вярата в учебното заведение. Денков би трябвало, като академик човек, да каже, че нашето бомбоубежище е учебното заведение – само че не го споделя, заплеснал се е по НАТО, да се надяваме, че ентусиазмът му не е ситуационен. Той беше министър на образованието в служебните кабинети на Радев, би трябвало да е осъзнал фиаското с функционалната неначетеност – само че се задоволява да повтаря общоизвестни и напълно непродуктивни неща: смяна на образователните стратегии, по-достъпни учебници и прочие

Очевидно е, просветителната ни система е изцяло съкрушена – като че ли преднамерено, с цел да създава младежи, комфортни за измамите на Настоящето.  Но ние не преставаме да се хвалим с следващите спечелили от следващата математическа олимпиада – те би трябвало да прикрият общата, нападателната безталантност на поколенията от годините на Прехода. Тази истина ни я сервира, през 2019 година, най-авторитетното интернационално проучване на грамотността PISA: 47% от българските десетокласници нямат обикновени четивни умения, 44% са под сериозния най-малко познания и умения по математика, 47% са с фрапантни пропуски в подготовката по естествени науки. Тия данни ни изправят пред една орда от функционално необразовани младежи. Функционално Неграмотни!

Реклама

От PISA ни подсказват, че следва да бъдем затрупани от отломки, от човешки отломки.

Когато толкоз доста от учениците в една система са функционално необразовани, това значи единствено едно: образованието последователно и невидимо Обезумява. Това е война против самите устои на Разума.

А едно скорошно изследване на Българска академия на науките (Института по социология и Института по философия) като че ли желае да ни подсети, че всички сме се побъркали: едвам 20 % от младите българи не приемали да се забогатява с шикалкавене!? Кирчо Шарлатанинът ли е техния воин? И, по дяволите, няма ли някакъв по-почтен метод да се стопим и изчезнем нанякъде?

Тази злополука обаче по никакъв начин не трогва нашите политгадатели – или „ гадачи “, както би ги нарекъл Симеон. Те си остават взрени в разправиите на незначителни хора, които желаят да минават за някакъв политически хайлайф, това ги интересува, а не ордите от функционални неграмотници, които скоро ще заличат всичко.

Не по-малко неоправдателно е и заплесването на някои медии по „ младите “ в политиката, без значение, че те се оказаха напълно негодни. Това си беше ясно през цялото време, само че медиите не желаеха да преглътнат и това крушение. Предпочитаха да се заплесват по провинциалните си комплекси от „ харвардските “ курсанти. Наричаха „ паднали ангели “ някакви мадами от Кирчовата чета и се възторгваха от тях, даже след срамното им крушение.

Неграмотност, съчетана със зависимости – това се отнася за немалка част от днешните млади.

30% от тях до 30-годишната си възраст към момента живеят при родителите си и зависят от тях. Те ненавиждат предишното на родителите си, считат ги за неуспели хора, трансферират личните си неудачи върху тях – и по този начин се освобождават, най-малко мислят, че се освобождават. Те си дават обаче сметка, че наподобяват като неудачници, непоправими освен това, в очите на своите Дулсинеи. От това просветление до макетното ножче е единствено една крачка, не повече.

Телевизиите като че ли не са наясно с всичко това – те чакат следващия си гуляй с следващата Дебора. А до тогава подхранват комплексите на „ палачите “ с излъчвания като „ Ергенът “ – от които излиза наяве, че всички дами са курветини, а някои от тях не са и с целия си.

Мразят „ Ергена “ – и си го изкарват от Дебора.

А той си е и за ликвидиране – толкоз е напарфюмиран с на ниска цена бръснарски одеколон.

И нашата по никакъв начин не е лесна: с това учебно заведение, завладяно от бъдещи несретници – и основно поради фантазните ни упования от младите пришълци. Без въобще да са наясно с действителните им благоприятни условия, медиите ги прехвалиха като „ Образовани, възпитани, самостоятелни “. Колко неуместно звучи това през днешния ден, откакто кирчовци взеха на абордаж страната като истински сомалийски пирати. И тяхната функционална неприспособимост бързо лъсна. И едните, и другите – и тези, които предадоха учебното заведение, и другите, които превзеха страната – са от най-лошия тип новобранци.

Защото се скитат отвън всевъзможен подтекст. Те даже не схващат, какво значи това. Непрекъснато ни натрапват, че липсват престижи.

Опитват се да запълнят тази празнота със себе си. Разпадът се трансформира в гротеска. Каква следва ли? Пустош – просто чакат Разумът дефинитивно да си отиде.

* Заглавието е тавтология на строфата „ Книжовността, таз мощ нова… ” от „ Върви, народе възродени ” – химна на Стоян Михайловски за прослава на родната култура

КЕВОРК КЕВОРКЯН, особено за „ Уикенд ”