Парламентът охвърли президентското вето и съкрати втората съдебна инстанция при екооценки
Народното заседание отхвърли наложеното от президента несъгласие и наново утвърди промени в Закона за запазване на околната среда, които залагат да отпадне втората правосъдна инстанция при обжалване оценките за въздействието на околната среда (ОВОС) на огромни капиталови планове от народен интерес.
Поправките бяха признати с общо 138 гласа " за ", 78 – " срещу " и 2 – " въздържал се ". В поддръжка на поправките гласоподаваха от ръководещото болшинство: 95 депутати от ГЕРБ (които са и вносители на проекта), 15 народни представители от Движение за права и свободи и 27 от " Обединени патриоти ". Един самостоятелен народен представител Ангел Исаев е дал своя вот за измененията. Опозицията в лицето на Българска социалистическа партия даде 68 гласа срещу, а двама от партията им се въздържаха, от " Воля " 10 са дали своят вот срещу. За да преодолеят ветото, наложено от президента Румен Радев на 8 август, депутатите трябваше да съберат най-малко 121 гласа за противоречивия законопроект.
Президентът би трябвало да обнародва в седемдневен период наново признатите промени в закона съгласно член 101, ал.3 от Конституцията.
Основните претекстове на вносителите от ГЕРБ за смяната в Закона за околната среда, които лимитират правото на цивилен организации да апелират на втора правосъдна инстанция административни актове по отношение на околната среда и биологичното многообразие, бяха повторени неколкократно по време на дебатите в пленарна зала. Според ръководещите с новите текстове няма да се бавят огромни национални инфраструктурни обекти с социална значителност и няма да се слага под риск усвояването на европейски пари.
По образците, посочени в пленарна зала, текстовете засягат обекти, каквито са да вземем за пример строителството на автомагистрала " Струма " през Кресненското дефиле, автомагистрала " Хемус " и капиталови планове за ново строителство над Банско в Национален парк " Пирин ".
Същите промени бяха признати от депутатите в края на първата му сесия - на 27 юли 2017 година При първото им гласоподаване няколко партии, както и 27 неправителствени организации, желаеха президентът да им наложи несъгласие. 14 неправителствени организации сезираха Европейската комисия по случая. Според тях в този си тип законът ще отслаби правосъдния надзор върху законосъобразността на мегапроектите в региона на преноса на газ и петрол, автомагистралите, тецовете и нуклеарната енергетика.
На 8 август президентът Румен Радев наложи несъгласие на измененията с аргумента, че страната би трябвало да основава освен регулации за съхраняването и възпроизводството на околната среда, само че и за ефикасен надзор за тяхното използване. Такъв надзор се реализира точно от административните съдилища, чиято правозащитна функционалност се осъществя на две инстанции.
В претекстовете на президента се показва, че премахването на втората инстанция понижава интензитета на отбраната, нужна за гарантиране на околната среда като конституционно приета полезност. Радев изрази убеденост, че Народното събрание ще откри положителния баланс сред предпочитаното създаване на значими стратегически обекти и контрола за съблюдаване на законността.
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.
Поправките бяха признати с общо 138 гласа " за ", 78 – " срещу " и 2 – " въздържал се ". В поддръжка на поправките гласоподаваха от ръководещото болшинство: 95 депутати от ГЕРБ (които са и вносители на проекта), 15 народни представители от Движение за права и свободи и 27 от " Обединени патриоти ". Един самостоятелен народен представител Ангел Исаев е дал своя вот за измененията. Опозицията в лицето на Българска социалистическа партия даде 68 гласа срещу, а двама от партията им се въздържаха, от " Воля " 10 са дали своят вот срещу. За да преодолеят ветото, наложено от президента Румен Радев на 8 август, депутатите трябваше да съберат най-малко 121 гласа за противоречивия законопроект.
Президентът би трябвало да обнародва в седемдневен период наново признатите промени в закона съгласно член 101, ал.3 от Конституцията.
Основните претекстове на вносителите от ГЕРБ за смяната в Закона за околната среда, които лимитират правото на цивилен организации да апелират на втора правосъдна инстанция административни актове по отношение на околната среда и биологичното многообразие, бяха повторени неколкократно по време на дебатите в пленарна зала. Според ръководещите с новите текстове няма да се бавят огромни национални инфраструктурни обекти с социална значителност и няма да се слага под риск усвояването на европейски пари.
По образците, посочени в пленарна зала, текстовете засягат обекти, каквито са да вземем за пример строителството на автомагистрала " Струма " през Кресненското дефиле, автомагистрала " Хемус " и капиталови планове за ново строителство над Банско в Национален парк " Пирин ".
Същите промени бяха признати от депутатите в края на първата му сесия - на 27 юли 2017 година При първото им гласоподаване няколко партии, както и 27 неправителствени организации, желаеха президентът да им наложи несъгласие. 14 неправителствени организации сезираха Европейската комисия по случая. Според тях в този си тип законът ще отслаби правосъдния надзор върху законосъобразността на мегапроектите в региона на преноса на газ и петрол, автомагистралите, тецовете и нуклеарната енергетика.
На 8 август президентът Румен Радев наложи несъгласие на измененията с аргумента, че страната би трябвало да основава освен регулации за съхраняването и възпроизводството на околната среда, само че и за ефикасен надзор за тяхното използване. Такъв надзор се реализира точно от административните съдилища, чиято правозащитна функционалност се осъществя на две инстанции.
В претекстовете на президента се показва, че премахването на втората инстанция понижава интензитета на отбраната, нужна за гарантиране на околната среда като конституционно приета полезност. Радев изрази убеденост, че Народното събрание ще откри положителния баланс сред предпочитаното създаване на значими стратегически обекти и контрола за съблюдаване на законността.
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ