Кеворкян: Народът е депортиран от телевизиите
Народът е натирен дефинитивно от малките екрани. Те нямат потребност от него – харесва им ръмженето на продънения бас- баритон на Властта - не им е нужно многогласието на Народните безредици, то ги нервира и разсейва.
Народът е депортиран от малките екрани. Сещат се за него, единствено когато някой заколи жена си – ей в такива сюблимни моменти.
Отдавна въобще не познават Народа, не вършат и опит да го опознаят, това им се вижда ненужно изпитание.
Или, в случай че го създадат, това ще бъде през клозетната технология на „ Биг Брадър “ или нещо друго, все толкоз проникновено.
Така нашите малките екрани ще оцелеят и след свършека на света.
Гласът на Народа бе сменен с говоренето на Властта – а то пък доста постоянно е невнятно, от време на време даже прилича ломотенето на глупак.
Почти постоянно след телевизионната изява на някой политик, публиката се пита – „ Какво, в действителност, искаше да каже този тиквеник, в случай че въобще е желал да каже нещо? “
Отдавна ги няма майсторите на словото, устатниците – те даже и да пробутваха някое свое користолюбие, го правеха толкоз красиво, че напряко да им простиш прегрешението.
Сега изстъпленията на словесни инвалиди би трябвало да прикрият неналичието на Народния Глас.
Изобщо няма излъчвания, в които основен воин да е Народът - зачеркнати са, считат ги за нещо излишно, а и рисково.
И в това отношение той е натъпкан в някаква черна дупка – като че ли не съществува въобще.
Показват го спестовно само по време на някои национални празници, навлечен като бунтовник или да се пули като Боримечката, едвам го окарикатурят дефинитивно.
Страхът се е настанил на всички места – ето по тази причина Народът не им е необходим.
Наскоро предложих да финансирам една студентска продукция – онлайн да почоплят из дивия живот, да потърсят думата на годината.
Нищо не стана – боязън ги е от думата „ просто “ – производна от Кирчо, която явно ще бъде любимецът в конкуренцията.
Във „ Всяка неделя “ имах една сюрия рубрики, в които доминираше Народният глас – „ Студио Бумеранг “, „ Искам думата “, „ Животът край нас “, „ Пощенска кутия Външно наблюдение “ и други
Една от тях имаше необикновен триумф – „ Сюжет за дребен роман “: с ПТС-10, който се прочу около тази графа, репортерите ми правеха анкети – непосредствено в ефир, в тези години!
Много постоянно отговорите бяха на ръба на разрешеното, само че, въпреки всичко, интервюираните ме пазеха по своя си метод – макар че се състезаваха по духовитост.
Веднъж излъчвах от Централната гара в София – една скамейка стоеше празна в претъпканата чакалня, тъй като на нея имаше надпис „ Места за пасажерите за Бомбай! “
Да не изяснявам, какво подстрекателство търсех, сами ще се сетите – само че, така или другояче, получиха се луксозни отговори, от които след това, отново онлайн, само че в студиото, следващият ми събеседник трябваше да извлече/съчини дребен роман.
Участваха все известни писатели и нерядко се пръкваше нещо в действителност популярно.
В ония години и елементарните хора говореха по-красиво, с една привлекателна разсъдителност.
Разхождах се по ръба на разрешеното, обаче Властта си траеше.
Мина време, до момента в който се сетя, че на нея й е нужно действително знание за Народа и поради това е подготвена на някои взаимни отстъпки.
Преглъщаше даже обстоятелството, че груповият антидепресант „ Всяка неделя” - с пет милиона фенове - показваше ресурса на Народа против този на партийната номенклатура, както и превъзходството на интелигенцията.
Разбира се, Властта си позволяваше и дебелащини.
Когато през 1989-а дефинитивно стопираха „ Всяка неделя “ – единствената стратегия, удостоена с тази чест - пуснаха на нейно място сериала „ Отмъщението на самурая “.
***
ИНТИМНО ЗА ПРИЯТЕЛИ
/Както към този момент стана дума преди време, в тази графа ще споделям свои преживелици – уповавам се да са любопитни за хора, които трезво могат да преценят отминалото Време./
***
Любомир Левчев има един любопитен спомен – по какъв начин Живков гледа „ Всяка неделя “:
„ Веднъж в годината една шепа интелектуалци се събирахме на султански лов. Ставаше, несъмнено, в неделя. Водеха ни във Воденската гора.
Вечер се събирахме в огромната ловна резиденция.
Точно там съм виждал една невероятна панорама: Тодор Живков седи самичък пред тв приемника и гледа “Всяка неделя”.
Охраната прави знак да не влизаме в хола и да пазим тишина.
“Човекът от народа” гледаше “любимеца на народа”.
Изражението му беше с напрежение като на пусия - най-опасния лов… “
***
По-късно Живков не пропусна да ми удари една балтия, само че в границите на търпимото.
На 22 ноември 1984 година, във Варна, при среща с актива на кинодейците след премиерата на игралния филм на Христо Христов „ Събеседник по избор “, той споделя:
„ Духовната просвета е в напредък, в киното е направена голяма крачка напред. Критиката на някои отклонения не докара до застоялост, а до напредък.
Филмът „ Събеседник по избор “ прави прелом, тъй като в него комунистът пази своя блян.
А във „ Всяка неделя “ таман това го няма “.
/Свидетелство от книгата „ Политически фрагменти “ на Стоян Михайлов, секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия./
***
Няма го „ идеалът “, стопират те – пускат те, най-после те разкарват
дефинитивно.
Обаче аз си карах, както си знам.
Сега, както, прочее, и през всичките години на Келявия Преход, сходно нещо е невероятно.
Властниците ставаха все по-капризни, хората от малките екрани – все по-беззащитни.
Много от най-кадърните всред тях през днешния ден се препитават в всякакви кабеларки.
Някои въобще избягаха от занаята.
Днешните властници нямат потребност да опознават освен Народа, само че и каквото и да е друго.
Те даже не се стараят да се срещнат със себе си.
Тъкмо поради това, Народът постоянно ги изненадва – най-много с желанието си да не живее плътски.
Коментар на Кеворк Кеворкян във фейсбук
Народът е депортиран от малките екрани. Сещат се за него, единствено когато някой заколи жена си – ей в такива сюблимни моменти.
Отдавна въобще не познават Народа, не вършат и опит да го опознаят, това им се вижда ненужно изпитание.
Или, в случай че го създадат, това ще бъде през клозетната технология на „ Биг Брадър “ или нещо друго, все толкоз проникновено.
Така нашите малките екрани ще оцелеят и след свършека на света.
Гласът на Народа бе сменен с говоренето на Властта – а то пък доста постоянно е невнятно, от време на време даже прилича ломотенето на глупак.
Почти постоянно след телевизионната изява на някой политик, публиката се пита – „ Какво, в действителност, искаше да каже този тиквеник, в случай че въобще е желал да каже нещо? “
Отдавна ги няма майсторите на словото, устатниците – те даже и да пробутваха някое свое користолюбие, го правеха толкоз красиво, че напряко да им простиш прегрешението.
Сега изстъпленията на словесни инвалиди би трябвало да прикрият неналичието на Народния Глас.
Изобщо няма излъчвания, в които основен воин да е Народът - зачеркнати са, считат ги за нещо излишно, а и рисково.
И в това отношение той е натъпкан в някаква черна дупка – като че ли не съществува въобще.
Показват го спестовно само по време на някои национални празници, навлечен като бунтовник или да се пули като Боримечката, едвам го окарикатурят дефинитивно.
Страхът се е настанил на всички места – ето по тази причина Народът не им е необходим.
Наскоро предложих да финансирам една студентска продукция – онлайн да почоплят из дивия живот, да потърсят думата на годината.
Нищо не стана – боязън ги е от думата „ просто “ – производна от Кирчо, която явно ще бъде любимецът в конкуренцията.
Във „ Всяка неделя “ имах една сюрия рубрики, в които доминираше Народният глас – „ Студио Бумеранг “, „ Искам думата “, „ Животът край нас “, „ Пощенска кутия Външно наблюдение “ и други
Една от тях имаше необикновен триумф – „ Сюжет за дребен роман “: с ПТС-10, който се прочу около тази графа, репортерите ми правеха анкети – непосредствено в ефир, в тези години!
Много постоянно отговорите бяха на ръба на разрешеното, само че, въпреки всичко, интервюираните ме пазеха по своя си метод – макар че се състезаваха по духовитост.
Веднъж излъчвах от Централната гара в София – една скамейка стоеше празна в претъпканата чакалня, тъй като на нея имаше надпис „ Места за пасажерите за Бомбай! “
Да не изяснявам, какво подстрекателство търсех, сами ще се сетите – само че, така или другояче, получиха се луксозни отговори, от които след това, отново онлайн, само че в студиото, следващият ми събеседник трябваше да извлече/съчини дребен роман.
Участваха все известни писатели и нерядко се пръкваше нещо в действителност популярно.
В ония години и елементарните хора говореха по-красиво, с една привлекателна разсъдителност.
Разхождах се по ръба на разрешеното, обаче Властта си траеше.
Мина време, до момента в който се сетя, че на нея й е нужно действително знание за Народа и поради това е подготвена на някои взаимни отстъпки.
Преглъщаше даже обстоятелството, че груповият антидепресант „ Всяка неделя” - с пет милиона фенове - показваше ресурса на Народа против този на партийната номенклатура, както и превъзходството на интелигенцията.
Разбира се, Властта си позволяваше и дебелащини.
Когато през 1989-а дефинитивно стопираха „ Всяка неделя “ – единствената стратегия, удостоена с тази чест - пуснаха на нейно място сериала „ Отмъщението на самурая “.
***
ИНТИМНО ЗА ПРИЯТЕЛИ
/Както към този момент стана дума преди време, в тази графа ще споделям свои преживелици – уповавам се да са любопитни за хора, които трезво могат да преценят отминалото Време./
***
Любомир Левчев има един любопитен спомен – по какъв начин Живков гледа „ Всяка неделя “:
„ Веднъж в годината една шепа интелектуалци се събирахме на султански лов. Ставаше, несъмнено, в неделя. Водеха ни във Воденската гора.
Вечер се събирахме в огромната ловна резиденция.
Точно там съм виждал една невероятна панорама: Тодор Живков седи самичък пред тв приемника и гледа “Всяка неделя”.
Охраната прави знак да не влизаме в хола и да пазим тишина.
“Човекът от народа” гледаше “любимеца на народа”.
Изражението му беше с напрежение като на пусия - най-опасния лов… “
***
По-късно Живков не пропусна да ми удари една балтия, само че в границите на търпимото.
На 22 ноември 1984 година, във Варна, при среща с актива на кинодейците след премиерата на игралния филм на Христо Христов „ Събеседник по избор “, той споделя:
„ Духовната просвета е в напредък, в киното е направена голяма крачка напред. Критиката на някои отклонения не докара до застоялост, а до напредък.
Филмът „ Събеседник по избор “ прави прелом, тъй като в него комунистът пази своя блян.
А във „ Всяка неделя “ таман това го няма “.
/Свидетелство от книгата „ Политически фрагменти “ на Стоян Михайлов, секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия./
***
Няма го „ идеалът “, стопират те – пускат те, най-после те разкарват
дефинитивно.
Обаче аз си карах, както си знам.
Сега, както, прочее, и през всичките години на Келявия Преход, сходно нещо е невероятно.
Властниците ставаха все по-капризни, хората от малките екрани – все по-беззащитни.
Много от най-кадърните всред тях през днешния ден се препитават в всякакви кабеларки.
Някои въобще избягаха от занаята.
Днешните властници нямат потребност да опознават освен Народа, само че и каквото и да е друго.
Те даже не се стараят да се срещнат със себе си.
Тъкмо поради това, Народът постоянно ги изненадва – най-много с желанието си да не живее плътски.
Коментар на Кеворк Кеворкян във фейсбук
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ