Наричат я прозорец към света. Други казват, че е мечта,

Наричат я прозорец към света. Други споделят, че е фантазия, която държим в ръцете си. Тогава за какво данните демонстрират, че все по-рядко отваряме книгата? Какви са аргументите за тревожната наклонност и по какъв начин да я променим?


Атанас Далчев написа този стих през 1926 година. Близо век по-късно книгата е жива - на хартия, само че към този момент се побира и в телефона ни.

Четенето на книги и през днешния ден е в топ 5 действия на българите в свободното им време.

При възрастните главното занятие продължава да е гледането на телевизия, младите избират общуването посредством обществените мрежи и сърфирането в интернет.

Всяка година Асоциация Българска книга разгласява данни за настройките ни към творбите.

Последните демонстрират, че 38% от българите на са прочели нито една книга за последната година, а 10 на 100 - нямат нито една книга.

„ Сякаш се счита, че други неща са по-важни, най-много, че сме в недостиг на времето, би трябвало да се бърза и всичко, което не става бързо, като че ли не е задоволително добре “, разяснява Велислава Донкина, психолог.

Правим опит. Прекарваме час в една от най-големите книжарници в центъра на София.



Резултатът – по обед с книга в ръка си потеглят към 30 индивида. Един от тях е Светлана Александрова.



„ От поколението ми е останало, което е чело доста и продължава в този дух. Сега нашите деца се занимават с телефоните. Когато харесам една книга, цената не може да бъде аршин – значимото е какво ще прочетеш, а не какъв брой ще дадеш, те по този начин или другояче отново ще свършат “, споделя тя.

За тази книжарница в най-натоварените дни към коледните празници дневно през касата минават към 700 души.

Въпреки това мъчно доближават равнищата отпреди епидемията от ковид, като спадът е с сред 20 и 40 %.

Не се лишават от личен състав, а от усъвършенствания в работата.

„ Средствата, които сме отделили за софтуера, който бихме желали да подобрим. Бихме желали да имаме повече личен състав, само че го резервираме в естествени граници ", изясни Диана Манева, управител покупки и продажби в столична книжарница.

Пандемия, война, инфлация – става известно, всичко към нас въздейства при избора на книга.

„ Точно в този интервал стресът в обществото докара до това хората да се интересуват с неща, свързани световно със света, ползата към по-тесни сфери – бизнес – те отстъпиха място на Коронавирус рецесията, в този момент имаме война, купуват се неща, ориентирани към съответната конюнктура книги “, добави Манева.

Три са главните фактори при избора на книга - рекомендацията на другар, известността на създателя и промоцията на творбата.



Предпочитана от четящите е художествена литература - 46.8%. Удвоява се ползата към актуалните български създатели – от 8% през 2014г. на 16% през днешния ден.

Един от тях е Милен Хальов. Днес той е най-четеният детски създател за предходната година в Столичната библиотека.



Казва, че колкото е мъчно да стигнеш до един възрастен човек, да се пребориш с интернет, толкоз е мъчно и да стигнеш до детето.

„ Гледам облицовката да е деяние, деяние, деяние, изненадващи обрати, а под това нещо да има смисъл в споровете – да може да им даде мъдрост, която сякаш не е за тяхната възраст, само че я усещат. Когато ти се каже, че би трябвало да възпитаваш с твоите книги – по този начин е, само че почваш да слагаш спирачка на творчеството. Опитвам се оптимално свободно да пиша, виждам да бъде правилен когато представям положителното и злото, не обичам истории единствено с положително или зло ", изясни Милен Хальов, публицист и преподавател по изобразяване.

12% от българите считат, че няма смисъл да се чете.

Според психолога Велислава Донкина хората стават все по-добри в това да намират извинения и оправдания.



„ Реалността е цялостна с такива. Има хиляди аргументи, които са справедливи и са годни – доста сме натоварени, нямаме време, има други значими неща и отговорности. Културата е нещото, което ни цивилизова, облагородява, което прави от всичките ни яростни, първоначални прекарвания, инстинкти, битки, които могат да бъдат рискови и за другите хора, за нас самите. Нещо, с което ние можем да се оправяме, което да преодоляваме “, разяснява Донкина.

Казва, че сходно на доста процеси в живота и настройките към книгите се образуват в детството.

Едно дете се учи да чете или да не чете според от фамилията и тласъка, който получава там.

„ Ако родителите/възрастните нямат времето, потребността, опцията да му покажат, че за тях самите това е източник на наслаждение, да му отварят разнообразни прозорци към света – то няма по какъв начин единствено да се адресира към тях и да ги открие ", добави психологът.

По данни на УНИЦЕФ единствено една трета от 10-годишните деца в света могат да прочетат и схванат елементарна писмена история.

Останалите към две трети не могат да покрият този най-малко за четене с схващане.

Данните отпреди пандемията демонстрират, че в България всяко осмо дете в края на четвърти клас не може да прочете и разбере елементарен текст. Наричат казуса " просветителна беднотия ".

„ Бедният речник е причина за това те да не схващат някои от думите, само че и да могат да попитат – има усложнения с прилагателните имена, степенуванията. Апелираме родителите да стартират да четат на децата още от 5-месечна възраст. Установихме, че в детските градини липсват книги. Или това, което е налично, са единствено образователни пособия, с които работят, или книжките са недостъпни за децата с терзание, че ще бъдат скъсани “, акцентира Мария Янкова, шеф на програмата по обучение в УНИЦЕФ.



От организацията считат, че рецесията в образованието визира най-вече уязвимите деца.

" Когато Коронавирус затвори учебните заведения, се оказа, че за децата със специфични просветителни потребности (СОП) няма характерни запаси, които дават отговор на техните потребности. Голяма част от платформите нямаха тази цялостна палитра от досегаемост ", добави Янкова.

Мария Александрова беше единственият юноша от Европа, която дискутира с Генералния секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш тематиката за младите и трансформирането на образованието.

Срещаме се с нея в двора на Американския университет, където учи политически науки и публицистика.



„ Имам възприятието, че родителите ми бяха готови за това, че аз може да изпитвам компликации, по тази причина може би неумишлено ме научиха да чета в по-ранна възраст. Това беше основно. Затова едно от главните послания на УНИЦЕФ е ранна детска намеса. Аз съм живият образец по какъв начин ранната детска намеса може да послужи за по-добър живот ", показа тя.

Припомня, че за децата с увреждания е с 49% по-вероятно в никакъв случай да не посещават учебно заведение и се обръща към политиците:

„ Ако те имат съпричастност към този проблем и оттатък това желанието фактически да оказват помощ, а освен на хартия - единствено тогава може да бъде реализирано нещо ново. "

В отговор до bTV от Министерството на образованието показват, че са в ход разнообразни стратегии, в които педагози и родители дружно четат на най-малките в детските градини, а при по-големите творбата се обвързва с игрите денем. В изпитните материали за матурите пък се залагат повече задания за четене с схващане. За предходната образователна година са закупени близо 14 000 книги, проведени са и срещи с писатели.

Инвестициите в поощряване на четенето и развиване на грамотността имат четирикратна икономическа възвръщаемост, пресмятат от Асоциация българска книга.

„ В основата на казуса е, че колкото по-функционално необразовани са хората, толкоз по-малко те могат да имат кариерно развиване, работодателите по-трудно ще си намират хора. Обратно – вложенията в поощряване на четенето и развиването на грамотността имат четирикратна икономическа възвръщаемост. Един лев, който ние в този момент влагаме, ще се върне с стопански резултат – да, след 10-15 години – само че ще се върне четирикратно ", безапелационна е Десислава Алексиева, ръководител на УС на асоциация „ Българска книга ".



Данък добавена стойност върху книгите в действителност е налог върху грамотността, счита Десислава Алексиева. Сега ставката е 9%. От сектора упорстват освен да се резервира и след края на годината, а да падне още и даже да стане нулева.

Актрисата Яна Кузова озвучава „ Разказът на прислужницата " от Маргарет Атууд. Една книга от 250 страници е равна на 10 часа аудио наличие и близо месец труд.

„ За тази година имаме към 6 милиона часа слушане на български език. Малко по-зрялото население в действителност не престават да четат, постоянните консуматори на нашето наличие са родени към 80-та година ", показва Лиза Василева, районен управител за България на стрийминг услуга за аудиокниги.



Какъв е изборът на българите в чужбина?

Цвети е на 12 години. Учи и в британско, и в българско учебно заведение.



„ В българското учебно заведение ни карат да учим повече стихотворения и разкази на разнообразни създатели. „ Под игото “ има по-стари думи, които аз, да вземем за пример, не разбирам, но постоянно си нося тълковния речник. Все го вардя до мен, с цел да може да си видя думата и какво значи ", споделя тя.

Майка Станка ѝ също препрочита българската литература и прибавя, че мечетата ѝ е един ден да се приберат.

В най-голямата обществена библиотека у нас - Столичната, единствено за година записват 16 хиляди нови читатели, което с 3 хиляди повече от миналата. Повече от половината са младежи до 30 години. Един от тях дори получи грамота поради любовта си към творбите.

Александър Маслинков - на 8 години, разгласен за най-четящото дете в библиотеката за 2021. Прочел е над 100 книги.



„ Аз чета, тъй като от дребен желаех да се науча, само че не можех и сестра ми взе книга и аз с залепих за нея и всеки ден четях, четях, четях и даже сънувах същата книга какво се е случило “, спомня си Александър. Казва ни, че играе на компютъра, само че единствено събота и неделя.

Последните проучвания демонстрират, че интензивностите в електронна среда съществено изместват класическото четене.

Видяхме и по какъв начин наподобява „ Под игото " с латински еквиваленти на буквите от кирилицата в композиция с числа и знаци - наричано още шльокавица или маймуница. Създаде се BookTok - общественост от ненаситни читатели по целия свят, които споделят какво четат. Всичко това и още доста в името на четенето.

„ Наистина е значимо да участва време за нашия прочувствен и нравствен живот и ние са имаме чувството, че това е също толкоз значимо, колкото всички останали неща. А то в действителност е значимо, не е волност или разкош, тъй като когато има инвестиция в духовния живот, а той изпитва наслаждение “, акцентира психологът Велислава Донкина.

„ Книгата няма потребност от отбраняване, тя е жива толкоз доста години, ще има приливи и отливи, само че тя е нещо неумиращо “, безапелационен е писателят Милен Хальов.