Родената днес Жозефин Бекер била любовница на наш журналист
Наричат я „ Бронзовата Венера “ и „ цветнокожата сензация на Париж “. Името ѝ е Джоузефин Бейкър, само че Жозефин Бекер е френският му еквивалент, с който тя е желала да я запомнят.
Джоузефин се ражда на днешната дата през далечната 1906 година в Сейнт Луис, с цел да се трансформира освен в първата чернокожа кабаретна танцьорка, само че и в една от най-емблематичните фигури на 20-и век. Джоузефин израства в семейство на музиканти, а във вените ѝ тече индийска, еврейска и испанска кръв. Баща ѝ е барабанист, а майка ѝ – танцьорка, което значително предопределя ориста ѝ.
.jpg )
Джоузефин е на прекомерно нежна възраст, когато родителите ѝ се разделят. Според някои клюки, с цел да я избави от мизерията, майка ѝ я омъжва още на 13-годишна възраст за много по-възрастен от нея мъж. Това е и повода бракът да просъществува единствено 3 години.
Малко по-късно, към този момент 18-годишната Джоузефин прави първите си стъпки на професионалната сцена като танцьорка – в началото във Филаделфия, а по-късно – в Ню Йорк.
Талантът ѝ не остава неусетен и през 1925 година продуцентите на шоуто La Revue Nègre от Париж я канят за присъединяване във френската столица. Не след дълго тя с наслада напуща родината си. Разочарована от расисткото отношение на американците (ограниченията за цветнокожи по това време в Съединени американски щати били извънредно строги), не след дълго тя с наслада напуща родината си. Това е и началото на шеметната кариера на Жозефин Бекер.
Докато тя танцувала на американската сцена, никой от нейната раса нямал право да припарва в салона. Чернокожи били единствено хората от обслужващия личен състав. Не по този начин обаче е в Париж - градът, който първи се влюбва нея.
Джоузефин напуща Съединени американски щати с болежка и оскърбление и до края на живота си се връща да работи там единствено веднъж. Когато го прави, с мъка открива, че нищо в страната не се е трансформирало.
Танцуваща и харизматична, във Франция тя се трансформира в безспорна сензация. Атрактивната вариететна актриса научава французите по какъв начин се танцува чарлстон. Прическата ѝ се трансформира в пример за подражателство от французойките. Нейната фамозна пола от банани пък става толкоз известна, че и до през днешния ден е част от попкултурата. Покорени от пламенните танци на „ Черната перла “, възторга си към нея показват намерено персони като Жан Кокто, Рене Клер, Хемингуей, Ремарк, Пирандело, Пикасо и Матис.
Не липсвали обаче и възмутителни мнения. Заради провокативните си костюми и „ безсрамни “ танци, нейни представления биват неразрешени в редица европейски градове. Във Виена я жигосват с прозвището „ Черният дявол “.
И до момента в който любовта и омразата към нея вървят ръка за ръка, Жозефин осъществя една огромна своя фантазия – с парите, извоювани в Европа, тя си купува същински палат от ХV век, в който отглежда своите 12 осиновени деца с друг цвят на кожата. С този си акт тя показва и своя митинг против расизма.
До сетния си мирис популярната танцьорка не не помни нито за момент бедното си детство. Всяка година тя купува за Коледа дарове за цялото село до замъка и оказва помощ на жителите му с каквото може.
През Втората международна война работи за Френската съпротивата. Получава уверение за авиатор и става лейтенант. Освен че изнася концерти пред бойците дружно с Морис Шевалие, тя работи за разузнаването и придвижва информация, записана сред нотите в партитурите ѝ.
Годината е 1975-а. Мястото е Париж. На сцената с цялата си хубост и искра пее и танцува цяла вечер самата Жозефин Бекер. Поводът е нейната 50-годишнина на сцената. Да се насладят на изкуството и магията ѝ са пристигнали най-големите ѝ фенове – тук са принцеса Грейс от Монако, София Лорен, Жана Моро, Ален Делон и доста други. На идващия ден Жозефин Бекер не отваря очи. Отива си в съня си. Щастлива и обичана!
Любопитен факт за Жозеин Бекер е, че е имала буен любовен разказ с българин.Става дума за първия радиоводещ у нас – Петър Витанов. Въпреки репресията, на която е бил подложен поради комунистическия режим у нас, през 1967 година той потвърждава в съда, че е създател на един от безсмъртните български шлагери, който той посвещава на своята муза – Жозефин Бекер. Двамата се срещат в Италия, до момента в който тогава младият Петър учи реторика и дикторско майсторство. Между тях пламва искрата на любовта и под нейна власт Витанов основава една от най-култовите и обичани песни у нас - "Красив разказ е любовта ".
Години по-късо Бекер идва и в България. Това става през 1972 година на Международния фестивал "Златния Орфей " в Слънчев бряг, където "Черната перла " изнася рецитал.
В чест на великата танцьорка ви сервира шепа от нейните красиви мисли и послания:
„ Нещата, които същински обичаме, остават с нас вечно, заключени в сърцата ни, до момента в който животът съществува.”
„ Вярвам в молитвата. Тя е най-хубавият метод да черпим мощ от небето.”
„ Аз не бях гола. Просто нямах облекла на себе си.”
„ Красива? Това е напълно въпрос на шанс. Родена съм с красиви крайници. По отношение на останалото... красиво, не. Забавно, да.”
„ Много одобрявам мъжете французи, тъй като даже и да те наскърбяват, те го вършат изтънчено.”
„ Разхождала съм се в дворци на крале и кралици, и в домове на президенти. И на доста други места. Но не мога да се разходя в хотел в Америка и да си взема чаша кафе, и това ме влудява.”
„ Омразата, ориентирана към цветнокожите, тук, в Сейнт Луис, постоянно ме натъжава. Как можеш да очакваш света да има вяра в теб и да почита твоята проповед за народна власт, когато ти самият третираш чернокожите по този метод?”
„ Ти би трябвало да учиш. Ти би трябвало да вървиш на учебно заведение и да се научиш да защитаваш себе си. Трябва да се научиш да защитаваш себе си с писалка, а не с револвер.”
Джоузефин се ражда на днешната дата през далечната 1906 година в Сейнт Луис, с цел да се трансформира освен в първата чернокожа кабаретна танцьорка, само че и в една от най-емблематичните фигури на 20-и век. Джоузефин израства в семейство на музиканти, а във вените ѝ тече индийска, еврейска и испанска кръв. Баща ѝ е барабанист, а майка ѝ – танцьорка, което значително предопределя ориста ѝ.
Джоузефин е на прекомерно нежна възраст, когато родителите ѝ се разделят. Според някои клюки, с цел да я избави от мизерията, майка ѝ я омъжва още на 13-годишна възраст за много по-възрастен от нея мъж. Това е и повода бракът да просъществува единствено 3 години.
Малко по-късно, към този момент 18-годишната Джоузефин прави първите си стъпки на професионалната сцена като танцьорка – в началото във Филаделфия, а по-късно – в Ню Йорк.
Талантът ѝ не остава неусетен и през 1925 година продуцентите на шоуто La Revue Nègre от Париж я канят за присъединяване във френската столица. Не след дълго тя с наслада напуща родината си. Разочарована от расисткото отношение на американците (ограниченията за цветнокожи по това време в Съединени американски щати били извънредно строги), не след дълго тя с наслада напуща родината си. Това е и началото на шеметната кариера на Жозефин Бекер.
Докато тя танцувала на американската сцена, никой от нейната раса нямал право да припарва в салона. Чернокожи били единствено хората от обслужващия личен състав. Не по този начин обаче е в Париж - градът, който първи се влюбва нея.
Джоузефин напуща Съединени американски щати с болежка и оскърбление и до края на живота си се връща да работи там единствено веднъж. Когато го прави, с мъка открива, че нищо в страната не се е трансформирало.
Танцуваща и харизматична, във Франция тя се трансформира в безспорна сензация. Атрактивната вариететна актриса научава французите по какъв начин се танцува чарлстон. Прическата ѝ се трансформира в пример за подражателство от французойките. Нейната фамозна пола от банани пък става толкоз известна, че и до през днешния ден е част от попкултурата. Покорени от пламенните танци на „ Черната перла “, възторга си към нея показват намерено персони като Жан Кокто, Рене Клер, Хемингуей, Ремарк, Пирандело, Пикасо и Матис.
Не липсвали обаче и възмутителни мнения. Заради провокативните си костюми и „ безсрамни “ танци, нейни представления биват неразрешени в редица европейски градове. Във Виена я жигосват с прозвището „ Черният дявол “.
И до момента в който любовта и омразата към нея вървят ръка за ръка, Жозефин осъществя една огромна своя фантазия – с парите, извоювани в Европа, тя си купува същински палат от ХV век, в който отглежда своите 12 осиновени деца с друг цвят на кожата. С този си акт тя показва и своя митинг против расизма.
До сетния си мирис популярната танцьорка не не помни нито за момент бедното си детство. Всяка година тя купува за Коледа дарове за цялото село до замъка и оказва помощ на жителите му с каквото може.
През Втората международна война работи за Френската съпротивата. Получава уверение за авиатор и става лейтенант. Освен че изнася концерти пред бойците дружно с Морис Шевалие, тя работи за разузнаването и придвижва информация, записана сред нотите в партитурите ѝ.
Годината е 1975-а. Мястото е Париж. На сцената с цялата си хубост и искра пее и танцува цяла вечер самата Жозефин Бекер. Поводът е нейната 50-годишнина на сцената. Да се насладят на изкуството и магията ѝ са пристигнали най-големите ѝ фенове – тук са принцеса Грейс от Монако, София Лорен, Жана Моро, Ален Делон и доста други. На идващия ден Жозефин Бекер не отваря очи. Отива си в съня си. Щастлива и обичана!
Любопитен факт за Жозеин Бекер е, че е имала буен любовен разказ с българин.Става дума за първия радиоводещ у нас – Петър Витанов. Въпреки репресията, на която е бил подложен поради комунистическия режим у нас, през 1967 година той потвърждава в съда, че е създател на един от безсмъртните български шлагери, който той посвещава на своята муза – Жозефин Бекер. Двамата се срещат в Италия, до момента в който тогава младият Петър учи реторика и дикторско майсторство. Между тях пламва искрата на любовта и под нейна власт Витанов основава една от най-култовите и обичани песни у нас - "Красив разказ е любовта ".
Години по-късо Бекер идва и в България. Това става през 1972 година на Международния фестивал "Златния Орфей " в Слънчев бряг, където "Черната перла " изнася рецитал.
В чест на великата танцьорка ви сервира шепа от нейните красиви мисли и послания:
„ Нещата, които същински обичаме, остават с нас вечно, заключени в сърцата ни, до момента в който животът съществува.”
„ Вярвам в молитвата. Тя е най-хубавият метод да черпим мощ от небето.”
„ Аз не бях гола. Просто нямах облекла на себе си.”
„ Красива? Това е напълно въпрос на шанс. Родена съм с красиви крайници. По отношение на останалото... красиво, не. Забавно, да.”
„ Много одобрявам мъжете французи, тъй като даже и да те наскърбяват, те го вършат изтънчено.”
„ Разхождала съм се в дворци на крале и кралици, и в домове на президенти. И на доста други места. Но не мога да се разходя в хотел в Америка и да си взема чаша кафе, и това ме влудява.”
„ Омразата, ориентирана към цветнокожите, тук, в Сейнт Луис, постоянно ме натъжава. Как можеш да очакваш света да има вяра в теб и да почита твоята проповед за народна власт, когато ти самият третираш чернокожите по този метод?”
„ Ти би трябвало да учиш. Ти би трябвало да вървиш на учебно заведение и да се научиш да защитаваш себе си. Трябва да се научиш да защитаваш себе си с писалка, а не с револвер.”
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ