Наричат го Пророк на Бога, Злият гений на Русия, болната

Наричат го Пророк на Бога, Злият талант на Русия, болната съвест на народа, съдник на света и хората. Противоречив, разтърсващ, не даващ мира на съвестта. „ Бесове ”, „ Идиот ”, „ Престъпление и наказване ”, Братя Карамазови ” – романи за опустошителните стихии в човешкото сърце. Какви са били бурите в душата на самия Достоевски ~ споделено в писмата до неговия брат Михаил.

(Картина ~ И. С. Глазунов. Фёдор Михайлович Достоевский)

„ Красотата - това е ужасно и извънредно нещо! Страшно, тъй като е неопределима, а не може да се дефинира, тъй като Бог е сложил единствено загадки. Тук крайбрежията се събират, тук всички несъгласия дружно живеят. Страшно доста секрети! Прекалено доста загадки гнетят индивида на земята.
Красота! При това не мога да понеса, когато някой човек даже с възвишено сърце и с висок разум стартира от идеала на Мадоната, а свършва с идеала содомски. Още по-страшен е пък, който със содомски блян в душата не отхвърля и идеала на Мадоната и от него гори сърцето му и воистине, воистине гори, както и в младите непорочни години. Не, необятен е индивидът, прекомерно необятен дори, аз бих го стеснил. Дявол знае какво е даже, да! Което се вижда на мозъка срам, то за сърцето е единствено хубост.
Ужасното е това, че хубостта е нещо освен ужасно, само че и тайнствено. Тук дяволът с Бога се бори, а бойното поле са сърцата на хората. ”
Достоевски, " Братя Карамазови ”

(Картина ~ О. Ф. Литвинова. Портрет Ф. М. Достоевский)

" Не знам дали в миналото тъжните ми мисли ще се разсеят. Имам една щура концепция: да се направя на вманиачен. Нека всички в близост се побъркат, да ме лекуват, да ме вършат интелигентен. "
9 август 1838 

" Братко, тъжно е да се живее без вяра. Гледам пред себе си в бъдещето и то ме ужасява. Вирея в някаква студена, полярна атмосфера, не проникват слънчеви лъчи ".
31 октомври 1838 година

" Никога славата ми, братко, няма да надмине върха, който стигна през днешния ден. Навсякъде съм на невероятна респект, провокирам изненадващо любознание. Запознах се с доста хора, и то най-големи богаташи. Всички ме считат за знамение. Не мога и дума да изрека, без да се повтаря отвред: " Достоевски сподели това... Достоевски желае да направи това... ". С една дума, братле, няма да ми стигне хартията, в случай че би трябвало да ти опиша всичките си литературни триумфи... "
16 ноември 1845 година

" Имам един ужасяващ недостатък: безкрайно себелюбие и самолюбие. В живота ми всеки ден има толкоз новости, толкоз промени, толкоз усещания, толкоз хубави и преференциални, толкоз неприятни и преференциални неща, че нямам време да се замисля даже ".
1 април 1846 година

За несъстоялата се екзекуция на на Семьоновския площад
22 декември 1849 година

" Там ни прочетоха смъртна присъда на всички, дадоха ни кръста да го целунем, прекършиха шпагите над главите и ни докараха с предсмъртната бяла риза. После изправиха трима до стълба за осъществяване на присъдата. Бях шести подред, извикаха ни по трима, затова трябваше да съм във втората тройка и ми оставаше да пребивавам не повече от минута. Спомних си за теб, братко, фамилията ти; в последния момент ти, единствено ти ми беше в мозъка, чак в този момент разбрах какъв брой те обичам, благи братко мой! Накрая барабаните удариха отбой, върнаха назад вързаните за стълбовете и ни прочетоха, че негово императорско величество ни подарява живот. После се прочетоха същинските присъди ".

(Картина ~ И. С. Глазунов. Фёдор Михайлович Достоевский. Ночь)

По време на заточението в Сибир

" Братко, аз не съм грохнал и духът ми не е паднал. Животът е живот на всички места, животът е вътре в нас, а не във външния свят, който ни заобикаля. Край мен постоянно ще има хора: да останеш човек между хората, да останеш човек вечно, във всички несгоди, да не изпаднеш в отчаяние и да не се отпуснеш - ето къде е животът, ето в какво е неговата задача. Осъзнах го и тази концепция проникна в моята плът и кръв в мен остава сърцето и плътта, и кръвта, които също умеят и да любят, и да страдат, и да тъгуват, и да помнят, а това въпреки всичко е животът! ".
22 декември 1849 година

" Какво ставаше през тези четири години с душата ми, с моите убеждения, с мозъка и сърцето, няма да ти описвам. Дълго е за описване. Но безконечното концентриране в себе си, това бягство от горчивата реалност донесе своя плод ".
30 януари 1854 година

" Колко време е изхарчено на вятъра, изгубено поради заблуди, неточности, бездействие, от неумение да се живее; мисля си по какъв начин не ценях времето си. Животът е подарък, животът е благополучие, всяка минута може да бъде цялостен век благополучие ".

(Картина ~ И. С. Глазунов. Фёдор Михайлович Достоевский. Белая ночь)

" Трябва да ти кажа, приятелю, че излизайки от каторгата, аз дойдох тук благополучен и окуражен. Приличах на болен, който след тежка болест стартира да оздравява и, докоснал се до гибелта, с още по-голяма мощ усеща насладата от живота в първите дни на оздравяването. Хранех доста очаквания. Исках да пребивавам ".
13 януари 1856 година

За „ Братя КАРАМАЗОВИ ”

" Романът, който пиша в този момент, ми лишава всичките сили и всичкото време. Болестите ми се ускоряват, по тази причина се забавих с романа... Пиша, без да бързам, без да претупвам нещата, преработвам, шетам, желая да свърша добросъвестно работата, тъй като в никакъв случай не съм гледал на нито едно свое съчинение толкоз съществено, както на това ".
28 юли 1879 година

" Завършвам " Карамазови ", т.е. тегля чертата на едно произведение, на което, най-малкото, държа, тъй като в него е заложено доста мое и от мен. Иде краят на това, което съм обмислял, съставял, записвал три години ".
26 август 1880 година (в диалог с Аксаков)

Картина (заглавна) Обои Василий Перов - Портрет Ф. М. Достоевский