Наричат го лошото момче на кулинарния бизнес“. Той е един

Наричат го „ неприятното момче на кулинарния бизнес “. Той е един от най-известните готвачи в света и това не е инцидентно. Груб, автентичен, с  ясно подчертани усет и жанр, той има ясно виждане за света, хората и храната. Не просто готвач, а буен откривател на другите култури по света. Надарен с неповторим гений и изострен език, Бурдейн притегля вниманието на публиката с помощта на умеенето си да показва мислите си свободно, без безусловно никакви задръжки. Никога не се преценява с мнението на близките и държи постоянно да учи от личния си опит. Все отново, нужно е да си необятно скроен, с цел да сготвиш в кулинарно телевизионно предаване ректум на африкански глиган.

Пътува до най-различни точки на земното кълбо в търсене на съвършеното ядене. Опитва овчи тестикули в Мароко, яйца от мравки в Мексико или око на тюлен на забравено от бога място, като в следствие разказва прекарванията си в книгата „ Турнето на готвача “.

Редовно сътрудничи на списания и вестници и публикациите му за кулинарните секрети се появяват на страниците на The Times, New York Times, Observer, Face, Scotland on Sunday и Food Arts. Статията му „ Не яжте, преди да прочетете това “, оповестена в The New Yorker, става необикновено известна и като нейно естествено продължение през 2000 година се ражда автобиографичният разказ „ Поверително от кухнята “. Книгата предлага взор зад лъскавия свят на ресторантските салони и разкрива персоналната му история. В нея разказва момента, в който пламва любовта му към храната – опитвайки за първи път стрида напряко от рибарска лодка в Южна Франция.

 От 1998 година до през днешния ден Антъни Бурдейн е основен готвач на „ Brasserie Les Halles “ в Манхатън, Ню Йорк, като през годините заведенията за хранене са станали пет и се намират в разнообразни точки на Америка.

Някои го безусловно го обожават, други пък го намират за прекомерно безсрамен поради директния му метод. Едно е несъмнено – невероятно е да останеш безучастен пред такава ярка персона.

(David Scott Holloway / CNN)

Уменията могат да бъдат усвоени. Характерът обаче или го имаш, или го нямаш.

Мисля, че концепцията, че базовите умения за готвене са нещо скъпо, че способността да се храниш и да храниш ловко няколко други хора би трябвало да се преподава на всеки млад мъж или жена като фундаментално умеене, би трябвало да стане толкоз жизненоважна за порастването, колкото е научаването по какъв начин да си бършеш задника, да пресичаш самичък улицата, или да се оправяш добре с парите.

Храната е всичко, което сме. Тя е продължение на националното и етническото ни възприятие, на персоналната ни история, на региона ни, на племето ни, на бабите ни.

Като цяло хората се гордеят с храната си. Ако имаш предпочитание да хапнеш и пийнеш с хората без боязън и предубеждения, те стават по този начин открити към теб, както не биха били към някого, който търси забавни истории.

Можете да научите доста за някого, когато споделите едно ядене с него.

За мен животът на готвача е дълга любовна история, изпълнена с висш възторг, разочарования и смешни моменти.

Не лъжете. Направили сте неточност. Признайте я и продължете напред. Само не я правете още веднъж. Никога повече.

Ако сте на 22, в идеална физическа форма, жадувате да се учите и да се усъвършенствате, предлагам ви да пътувате – колкото може по-далеч и на колкото може по-разнообразни места. Спете на пода, в случай че се постанова. Разберете по какъв начин живеят, по какъв начин се хранят и готвят други хора. Учете се от тях – където и да отидете.

Пътуванията ви трансформират. Докато преминавате през този живот, този свят, променяте нещата напълно леко, оставяте следа след себе си, даже и да е дребна. В подмяна, животът – и пътуванията – оставят следа във вас. През множеството време тези дири – върху тялото или сърцето ви – са прелестни. Често обаче те носят и болежка.

Може би това е задоволително прояснение: да знаеш, че няма крайна точка на покой на разума; няма миг на самодоволна изясненост. Може би мъдростта... е в осъзнаването какъв брой дребен съм, какъв брой не-мъдър, и какъв брой още доста път имам да извървя.

Отворете съзнанието си, станете от дивана, движете се.

Какво по-мило можете да извършите за някого, от това да му приготвите закуска?

Знаем да вземем за пример, че има директна, назад пропорционална връзка сред честотата на фамилното хранене и обществените проблеми. В прав текст, членовете на фамилиите, които се хранят постоянно дружно, е статистически по-малко евентуално да атакуват магазини за алкохол, да взривяват лаборатории за метамфетамини, да раждат наркомански деца, да се самоубиват или да снимат порно с магарета.

Най-хубавите проекти за отмора са...провалените. Когато се провали проект А, откриваш, че има надалеч по-вълнуващи способи да се насладите на ваканцията си.

(David Scott Holloway / CNN)

За тяхно лично богатство, вегетарианците в никакъв случай не трябва да имат достъп до фина, качествена бира и ейл. Това единствено ги прави шумни и войнствени, а им липсва физическата мощ и настъпателност, с цел да отстояват пиянските си изказвания.

В Русия са експерти в пиенето, тъй че без значение какъв брой Jell-O шотове или йегери сте обърнали на колежански празненства, без значение какъв брой положителни пиячи си мислите, че сте, не забравяйте, че руснаците – всеки руснак – може да пие с вас, до момента в който не паднете под масата.

Има нещо прелестно в пиенето следобяд. Не прекомерно студена халба бира, безусловно сами в бара - даже и в безусловно подправен ирландски пъб.

Вярвам – поне доколкото помня – че скоро направих класическата неточност да мина от маргарити към истински шотове от чиста текила. Това много улеснява запознаването с нови хора.

Когато си имате работа със комплицирани транспортни проблеми, най-хубавото, което можете да сторите, е да седнете с една студена бира и да оставите някой различен да се оправя с тях.

Тялото ви не е храм, а увеселителен парк. Наслаждавайте се колкото можете.

Добрата храна доста постоянно, даже най-често, е простата храна.

Начинът, по който вършиме омлет, разкрива характера ви.

Контекстът и паметта играят значима роля във всички страхотни ястия в живота на индивида.

Не е наложително да съм склонен с вас, с цел да ви одобрявам или да ви почитам.

Ако погледнете някого в очите и го наречете „ пълен, ненужен, сифилитичен куп борсучи говна “, това не значи, че не го харесвате. Това може да бъде – и постоянно е – проява на обвързаност.

Без нови хрумвания, триумфът може да се изтърка.

Късметът не е бизнесмодел.

Наличието на съвест доста рядко е добър кариерен ход.

В графата „ Причини, заради които напуснах последната си месторабота “, в никакъв случай не назовавайте действителната причина, в случай че сте напуснали поради пари или упоритости.

Не се тормозя да наподобявам като глупак.

Всичко може да се сготви и изяде. Дайте ми Елвис, сол и оцет – и ще го изям.

(David Scott Holloway / CNN)

Снимки: CNN