Димитър Казаков-Нерон – от Казанлъшката гробница до Боянската църква
Наричат го „ българският Пикасо “, само че на мен Димитър Казаков – Нерон ми припомня за Марк Шагал и неговия Витебск – мястото-сън, фантазия и парадайс, което той рисува през целия си живот. Точно такива, летящи и прелестни, са картините на Нерон, по същия метод и в тях се повтарят облици, животни и детайли, обичани на художника. И сега имаме късмет да забележим цели две негови огромни изложения, освен това близо една до друга – една в Орешака, дружно с картините му, дарени на град Ловеч и другата в Трявна, в реставрираната постройка на Старото школо.
Изложението на занаятите и изкуствата в село Орешак отбелязва 80-тия празник на художника неслучайно. С това място е обвързвана любопитна история – през 1990 година Димитър Казаков рисува тук 18 картини, за по-малко от четири часа. Това е нещо като легенда, която уредничката на изложбата ще ви опише на драго сърце – как Нерон се заел да свърши работа на неявил се в точния момент собствен сътрудник и единствено с три цвята, с две девойки, държащи боята и с бинтовани пръсти, с цел да не се разранят от четките, нарисувал цялостен цикъл невероятни еротично-митични рисунки за към 10 минути всяка. Честно казано, повече минути са нужни даже и единствено с цел да се прегледат – толкоз са странни някои от тях, цялостни с препратки и неясно познати знаци, силуети и идеални обособени претекстове. И даже и в тези нахвърляни небрежно картини може да се види доста от магическото в творчеството на Димитър Казаков – Нерон – толкоз българско, че всеки от нас може да го разчете и съпреживее.
Самият художник казвал, че намира вдъхновението си сред Казанлъшката гробница и Боянската черква. Освен това картините му са цялостни с лазарки, неродени моми, благи лица от иконите, с голи фигури, като че ли гледани от Космоса, с коне, крави и костенурки, с ябълки, доста ябълки – освен това наложително нахапани. Това е някаква странна митология, съединена от Нерон и разказана като че ли през очите на езическите богове – някои гледат хората подземен и виждат големите им стъпала и главите някъде надалеч нагоре, а други пък, назад, виждат единствено темето на индивида и гърба на кравата, другото се губи долу, в ниското. Има картини, пред които мога да заставам половин час – толкоз са забавни, занимателни и запълнени с елементи до най-последното ъгълче.
Димитър Казаков е художник с невероятна орис – сирак, отгледан в последна беднотия, необразован, признат в Художественото учебно заведение по изключение поради огромния си гений, огняр в Художествената академия, с цел да може да се устоя до момента в който учи и съпротивляващ се с всичка мощ на „ социалистическия “ натурализъм. Негови картини има в Лувъра и по целия свят, в най-престижните музеи и сбирки. Смъртта му е ненавременна и в някакъв смисъл, алегорична – получава припадък на астма от отровните бои, с които рисувал.
Във всяка изложба по света галерия като тези на Нерон в Орешак и Трявна би била скъпа, влиятелна и цялостна с хора. Тук можем умерено да разгледаме и даже да си откраднем нещо за сънуване – шарено и родно.
Изложението на занаятите и изкуствата в село Орешак отбелязва 80-тия празник на художника неслучайно. С това място е обвързвана любопитна история – през 1990 година Димитър Казаков рисува тук 18 картини, за по-малко от четири часа. Това е нещо като легенда, която уредничката на изложбата ще ви опише на драго сърце – как Нерон се заел да свърши работа на неявил се в точния момент собствен сътрудник и единствено с три цвята, с две девойки, държащи боята и с бинтовани пръсти, с цел да не се разранят от четките, нарисувал цялостен цикъл невероятни еротично-митични рисунки за към 10 минути всяка. Честно казано, повече минути са нужни даже и единствено с цел да се прегледат – толкоз са странни някои от тях, цялостни с препратки и неясно познати знаци, силуети и идеални обособени претекстове. И даже и в тези нахвърляни небрежно картини може да се види доста от магическото в творчеството на Димитър Казаков – Нерон – толкоз българско, че всеки от нас може да го разчете и съпреживее.
Самият художник казвал, че намира вдъхновението си сред Казанлъшката гробница и Боянската черква. Освен това картините му са цялостни с лазарки, неродени моми, благи лица от иконите, с голи фигури, като че ли гледани от Космоса, с коне, крави и костенурки, с ябълки, доста ябълки – освен това наложително нахапани. Това е някаква странна митология, съединена от Нерон и разказана като че ли през очите на езическите богове – някои гледат хората подземен и виждат големите им стъпала и главите някъде надалеч нагоре, а други пък, назад, виждат единствено темето на индивида и гърба на кравата, другото се губи долу, в ниското. Има картини, пред които мога да заставам половин час – толкоз са забавни, занимателни и запълнени с елементи до най-последното ъгълче.
Димитър Казаков е художник с невероятна орис – сирак, отгледан в последна беднотия, необразован, признат в Художественото учебно заведение по изключение поради огромния си гений, огняр в Художествената академия, с цел да може да се устоя до момента в който учи и съпротивляващ се с всичка мощ на „ социалистическия “ натурализъм. Негови картини има в Лувъра и по целия свят, в най-престижните музеи и сбирки. Смъртта му е ненавременна и в някакъв смисъл, алегорична – получава припадък на астма от отровните бои, с които рисувал.
Във всяка изложба по света галерия като тези на Нерон в Орешак и Трявна би била скъпа, влиятелна и цялостна с хора. Тук можем умерено да разгледаме и даже да си откраднем нещо за сънуване – шарено и родно.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ