Адвокат: Наредбата, забраняваща инвитро след смъртта на партньор, не е изцяло безсмислена
„ Наредбата, съгласно която ембрионите, готови за инвитро процедура, би трябвало да бъдат унищожени след гибелта на единия сътрудник, не е напълно безполезна”, съобщи юрист Стоян Ставру в студиото на „ Тази сутрин”.
Вчера в bTV Новините ви разказахме за необичайния проблем, при който една вдовица на процедура е обречена да няма деца, защото брачният партньор й е умрял по време на процедура инвитро.
„ Битката ни за дете стартира преди към две години. Започнах лекуване, изписаха ми хапчета, а юни месец трябваше да създадем самото ин витро, само че поради здравословен проблем трябваше да отложим самото инвитро”, разяснява Ася Йорданова.
Съпругът й умира на 13 юли при трудова акцидент и тогава лекарят в клиниката за инвитро отхвърля да довърши започнатото и се базира на „ Наредба 28”.
Според наредбата след гибелта на някой от сътрудниците, генетичният материал би трябвало да бъде погубен, даже когато приживе е обещано единодушие за осъществяване на сходна процедура.
„ Става въпрос, че един човек не може да взе участие в репродуктивен акт след личната си гибел. Но медицината към този момент разрешава това”, разяснява Ставру.
По думите му сходни наредби има в множеството европейски страни поради медицински прецеденти в предишното.
„ Технологиите към този момент разрешават да съхраняваме кафези в продължение на доста години. Във Франция имаше такива проблеми с така наречен „ деца сувенири” – деца, основани да наподобяват на умрял човек”, добавя Ставру.
Адвокатът разяснява, че гибелта на единия сътрудник на процедура обезсилва неговото единодушие приживе.
„ Ако имаше ембриотрансфер, нямаше да има проблем. Решението излиза отвън контрола на бащата сега, в който имаме вкарване на генетичен материал в тялото на жената”, добавя Ставру.
В момента Ася се пробва да изтегли замразените си ембриони от клиниката, с цел да ги трансферира на друго място, до момента в който казусът бъде позволен.
„ Мечтата на моя мъж беше да си имаме детенце, ние сме се обичали, държала съм доста на него, беше добър човек и желая да си му родя дете”, безапелационна е тя.
-->
Вчера в bTV Новините ви разказахме за необичайния проблем, при който една вдовица на процедура е обречена да няма деца, защото брачният партньор й е умрял по време на процедура инвитро.
„ Битката ни за дете стартира преди към две години. Започнах лекуване, изписаха ми хапчета, а юни месец трябваше да създадем самото ин витро, само че поради здравословен проблем трябваше да отложим самото инвитро”, разяснява Ася Йорданова.
Съпругът й умира на 13 юли при трудова акцидент и тогава лекарят в клиниката за инвитро отхвърля да довърши започнатото и се базира на „ Наредба 28”.
Според наредбата след гибелта на някой от сътрудниците, генетичният материал би трябвало да бъде погубен, даже когато приживе е обещано единодушие за осъществяване на сходна процедура.
„ Става въпрос, че един човек не може да взе участие в репродуктивен акт след личната си гибел. Но медицината към този момент разрешава това”, разяснява Ставру.
По думите му сходни наредби има в множеството европейски страни поради медицински прецеденти в предишното.
„ Технологиите към този момент разрешават да съхраняваме кафези в продължение на доста години. Във Франция имаше такива проблеми с така наречен „ деца сувенири” – деца, основани да наподобяват на умрял човек”, добавя Ставру.
Адвокатът разяснява, че гибелта на единия сътрудник на процедура обезсилва неговото единодушие приживе.
„ Ако имаше ембриотрансфер, нямаше да има проблем. Решението излиза отвън контрола на бащата сега, в който имаме вкарване на генетичен материал в тялото на жената”, добавя Ставру.
В момента Ася се пробва да изтегли замразените си ембриони от клиниката, с цел да ги трансферира на друго място, до момента в който казусът бъде позволен.
„ Мечтата на моя мъж беше да си имаме детенце, ние сме се обичали, държала съм доста на него, беше добър човек и желая да си му родя дете”, безапелационна е тя.
-->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ