Петър Клисаров: Бъдещето на ЕС
Напоследък от ден на ден се приказва за бъдещето на Европейски Съюз и по-скоро – за бъдещия разпад на Европейски Съюз. Поводи за това има задоволително – и идният Брекзит, и дрязгите сред редица страни поради имигрантската рецесия, и трансграничните разногласия сред прилежащи страни, и глобите против някои „ непослушковци “, като Полша и Унгария.
От няколко месеца към вътрешносъюзните несъгласия се прибави и активността на някогашния идеолог на Доналд Тръмп – Стив Банън – за образуването в европейския парламент на „ европейска супергрупа “ от партии с националистически уклон, наричани кой знае за какво дяснопопулистки. Целта на Банън била след европейските избори през май следващата година най-малко една трета от местата в европарламента да принадлежат на въпросната супергрупа, тоест в Европейски Съюз да стартира прокарването на идеология, друга от либерализма и глобализма – идеологията на националния суверенитет. Според редица наблюдаващи крайната цел на Банън била разпадът на Европейски Съюз.
Разбира се, Европейски Съюз няма да се разпадне от дейности в структурите на Европейски Съюз. Той може да се разпадне единствено от осъзнатата воля на народите в обособените страни да защитят националната си еднаквост и суверенитета си. А това става вътре в обособените страни. И съществуват прекалено много основни трудности за провеждането на такава радикална политика:
- На първо място, значима е позицията на двете огромни държави-основателки Германия и Франция. Докато те държат на Европейски Съюз, разпадът ще бъде доста сложен.
- На второ място, в Европейски Съюз има редица дребни страни, които, излязат ли отдолу под крилото на Европейски Съюз, ще се почувстват слаби, оскъдни и изложени на всички рискове в един неприятелски и безсърдечен свят. Ние принадлежим към тези страни.
- На трето място, има няколко огромни страни, като Италия и Испания, които са по този начин затънали в стопански проблеми, че отвън Европейски Съюз могат бързо да банкрутират. Затова и те се държат за европейското единение.
- На четвърто място, хората в страните-членки на Европейски Съюз към момента са под въздействието на магията на Западна Европа от втората половина на ХХ в. – най-привлекателното, културно, свободно, красиво, многообразно и прелестно за живеене място в света. Въпреки бързата си деградация Западна Европа – ядрото на Европейски Съюз – продължава да има магнетична мощ, изключително за народите от Централна и Източна Европа, някогашни членки на така наречен социалистически лагер.
- На пето място, мнозина към момента считат, че Европейски Съюз е в положение да се конкурира с мощните стопански противници Китай и Съединени американски щати точно в обединявания си тип, а с разпада си ще освободи огромно икономическо пространство, което бързо ще бъде усвоено от огромните колоси.
- И тъй наречените
Наред с горепосочените центростремителни сили обаче нарастват и центробежните. А те са няколко:
- Драстичната разлика в развиването на центъра и периферията, която не понижава, а даже се усилва.
- Идеологическите несъгласия сред провеждащия демократична политика център и консервативно настроените общества, основно в католическата част на Европа.
- Всеобхватната администрация, затормозяваща икономическото развиване заради своята мудност, обязаност с мудни и неефективни процедури, некадърност да формулира и реализира огромни общоевропейски планове.
- Все по-слабата позиция в икономическото състезание сред трите Велики стопански сили – Китай, Съединени американски щати, Европейски Съюз, водеща до релативно, а в вероятност – и безусловно обедняване на европейските нации.
- Неспособността на центъра да откри решение за огромни проблеми от вида „ миграция “, принуждаваща страните да не помнят за европейското единение и да търсят разрешаването на казуса в личните си сили.
- Увеличаващото се съмнение в структурата на Европейски Съюз и подозренията в демократичността и отговорността на неговите институции.
- Настъпващите процеси на стесняване на глобализацията и връщане към модела на суверенните народи.
Тук би трябвало да създадем едно конкретизиране. Когато приказваме за глобализация, би трябвало ясно да формулираме това разбиране. Глобализацията съставлява развой на интернационализация, протичащ във всички сфери на живота – в стопанската система, културата, техниката, финансите, връзките, миграциите на популацията, и така нататък Основната движеща мощ на въпросното събитие е бурният растеж на интернационалната търговия.
Глобализацията е идеология. Тя допуска забележителен отвод от народен суверенитет и прехвърлянето на редица национални пълномощия в ръцете на неизбирани от никого наднационални структури, свързани най-много с банковия капитал и транснационалните корпорации (ТНК). Глобализацията не е ново събитие – сходни процеси са протичали и в предишното, несъмнено, на районно ниво, в познатия на цивилизациите свят, който античните хора наричали със старогръцката дума ойкумене (познатия обитаем с хора свят).
Глобализацията не трябва да се бърка с фрапантно увеличената опция на човечеството да се реалокира в пространството и поддържа връзка в действително време, което сякаш смалява планетата и я сплотява. Бихме могли да назовем това събитие „ планетарна взаимосвързаност “. Но би трябвало наложително да вършим разлика сред глобализацията като ново, постиндустриално устройство на света, нов политически и стопански ред, и планетарната взаимосвързаност като все по-нарастващи благоприятни условия за напредване, връзка и взаимоотношение. Впрочем, тематиката за глобализацията изисква да бъде развита в обособен концептуален материал.
Но да се върнем към тезата за наближаващия провал на Европейски Съюз. Видяхме какви са центростремителните и центробежните сили. Сега да си представим по какъв начин би изглеждал един разпад на Европейски Съюз.
Веднага би трябвало да кажем, че взривен разпад няма да има. Нещо повече, международното развиване демонстрира, че някаква форма на взаимоотношение сред страните безусловно ще се резервира. Става дума най-много за благоприятни условия за елементарно придвижване на хора, капитали и артикули. Т.е. за многостранни митнически и визови съглашения. Очевидна е наклонността за понижаване на визовите ограничавания – през днешния ден от ден на ден страни, даже от разнообразни континенти, подписват съглашения за безвизови връзки. Същото се отнася за капиталите и търговията. Така че можем да чакаме от структурата на днешния Европейски Съюз да се запазят някакви форми на обединяване от рода на Общия пазар от 60-70-те години на предишния век. Но с премахване на общоевропейските структури като парламент, Европейска комисия и цялата останала администрация, както и с анулация на огромна част от европейското законодателство, ограничаващо вземането на решения в границите на националните страни.
От друга страна, разумно е да чакаме, че разпадът на Европейски Съюз ще протече като делението на клетките в биологията. В рамките на уголемената клетка (ЕС) се оформят едно или повече ядра, които нарастват и се обособяват като обособени структури. След което огромната клетка се разпуква и от нея излизат нови кафези. Наблюдават ли се процеси на образуване на сходни ядра в огромната клетка? Да. Например:
- Ядро № 1: Вишеградската четворка, сплотяваща някои католически страни от Централна и Източна Европа. Започваме с нея, тъй като тази конструкция към този момент е осъществена.
- Ядро № 2: от време на време зараждащата и бурно обсъждана концепция за „ Европа на разнообразни скорости “. При нея се обрисува ядрото на „ високите скорости “ – страните, заемащи територията на някогашната Каролингска империя, оформила се при Карл Велики и обединила огромна част от Западна Европа под единна власт, споена от християнството: днешните Франция, Германия, Северна Италия, Австрия, Швейцария, Белгия и Холандия. Това са, общо взето, страните-основателни на Европейския съюз, като, несъмнено, се регистрира неутралният статут на Швейцария и Австрия.
- Ядро № 3: Скандинавските страни (Дания, Норвегия, Швеция), които имат древен исторически опит на взаимно битие: трите страни през 1397 година влизат в Калмарския съюз, от който през 1523 година излиза Швеция, само че останалите две не престават да живеят в съюза цели 434 години – до 1814 година
Би трябвало да се чака, че това ще бъдат хлабави съюзи с главната цел да улесняват решенията на зараждащи проблеми и да създават взаимни политики по избрани въпроси, както това се прави през днешния ден във Вишеградската четворка, само че без да има огромно въздействие върху националния суверенитет.
Остават обаче две категории страни – тези от Иберийския полуостров и ненапълно Италия (PIGS), от една страна, и страните от Балканския полуостров – от друга, като Гърция заема междинно състояние, тъй като, сходно на другите, принадлежи към Средиземноморския ареал на Южна Европа.
Може да се допусна, че „ каролингските “ страни, въпреки и с отвращение, ще приобщят Испания, Португалия и цяла Италия, а Вишеградската четворка ще се усили до шесторка със страни като Хърватска и Словения.
За да останат страните от Балканския полуостров, наследници на Османската империя, които не са в положение да осъществят никакво обединяване. Дори в интервала сред двете международни войни през първата половина на ХХ в., когато е било явно, че обединявания под 40-50 млн. души не могат да се опълчват на Великите сили в идната опустошителна война, Балканските страни по този начин и не са постигнали никакъв прогрес в това отношение. Въпреки, че са били налице напъните на някои среди и някои владетели от онази ера за обединяването на Гърция, България, Сърбия, Румъния в един съюз, спояван от православието и общата историческа орис.
Днес това е напълно непостижимо, тъй като религията към този момент не е никакъв фактор, икономическите проблеми на всички страни в района – големи, етническите несъгласия – неразрешими, а манталитетът на ръководещите елити – противопоказан на всевъзможни форми на обединяване.
Независимо от волята на нашия народ (или на неговите елити) при един предстоящ разпад на Европейски Съюз България ще остане сама и беззащитна, като се има поради положението и на стопанската система, и на войската, и на възприятието за национална принадлежност у днешното население на България. Дали наклонността за разпад на Европейски Съюз ще стигне до разумния си свършек, или европейските нации ще намерят modus vivendi в реформиран съюз с минимална администрация, нашето общество би трябвало да е наясно, че е доста вероятен и неприятният сюжет, и да бъде готово да го посрещне. Защото при положение на разпад страната ни най-вероятно ще попадне под турско, а не, както мнозина пророкуват, под съветско въздействие. Не бива нито за момент да забравяме, че България е част от Пост-османското пространство, от което Турция в никакъв случай не се е отказвала.
Какво би трябвало да направи нашето общество, с цел да не бъде пометено от допустима геополитическа стихия, е въпрос на обособена тематика. Тук с две думи ще кажем единствено, че единствената отбрана от сходни тежки разтърсвания е мощната страна. А мощна страна в актуалния свят може да има единствено при доста развита и мощна народна власт. Пряката народна власт. /БГНЕС
--------------------------------------------
Петър Клисаров, политолог и създател на книгите " Игрите на властта " /2012 г./, " Огледалото на митингите 2013 – 2014 година " и други Анализът е изработен особено за Агенция БГНЕС.
От няколко месеца към вътрешносъюзните несъгласия се прибави и активността на някогашния идеолог на Доналд Тръмп – Стив Банън – за образуването в европейския парламент на „ европейска супергрупа “ от партии с националистически уклон, наричани кой знае за какво дяснопопулистки. Целта на Банън била след европейските избори през май следващата година най-малко една трета от местата в европарламента да принадлежат на въпросната супергрупа, тоест в Европейски Съюз да стартира прокарването на идеология, друга от либерализма и глобализма – идеологията на националния суверенитет. Според редица наблюдаващи крайната цел на Банън била разпадът на Европейски Съюз.
Разбира се, Европейски Съюз няма да се разпадне от дейности в структурите на Европейски Съюз. Той може да се разпадне единствено от осъзнатата воля на народите в обособените страни да защитят националната си еднаквост и суверенитета си. А това става вътре в обособените страни. И съществуват прекалено много основни трудности за провеждането на такава радикална политика:
- На първо място, значима е позицията на двете огромни държави-основателки Германия и Франция. Докато те държат на Европейски Съюз, разпадът ще бъде доста сложен.
- На второ място, в Европейски Съюз има редица дребни страни, които, излязат ли отдолу под крилото на Европейски Съюз, ще се почувстват слаби, оскъдни и изложени на всички рискове в един неприятелски и безсърдечен свят. Ние принадлежим към тези страни.
- На трето място, има няколко огромни страни, като Италия и Испания, които са по този начин затънали в стопански проблеми, че отвън Европейски Съюз могат бързо да банкрутират. Затова и те се държат за европейското единение.
- На четвърто място, хората в страните-членки на Европейски Съюз към момента са под въздействието на магията на Западна Европа от втората половина на ХХ в. – най-привлекателното, културно, свободно, красиво, многообразно и прелестно за живеене място в света. Въпреки бързата си деградация Западна Европа – ядрото на Европейски Съюз – продължава да има магнетична мощ, изключително за народите от Централна и Източна Европа, някогашни членки на така наречен социалистически лагер.
- На пето място, мнозина към момента считат, че Европейски Съюз е в положение да се конкурира с мощните стопански противници Китай и Съединени американски щати точно в обединявания си тип, а с разпада си ще освободи огромно икономическо пространство, което бързо ще бъде усвоено от огромните колоси.
- И тъй наречените
Наред с горепосочените центростремителни сили обаче нарастват и центробежните. А те са няколко:
- Драстичната разлика в развиването на центъра и периферията, която не понижава, а даже се усилва.
- Идеологическите несъгласия сред провеждащия демократична политика център и консервативно настроените общества, основно в католическата част на Европа.
- Всеобхватната администрация, затормозяваща икономическото развиване заради своята мудност, обязаност с мудни и неефективни процедури, некадърност да формулира и реализира огромни общоевропейски планове.
- Все по-слабата позиция в икономическото състезание сред трите Велики стопански сили – Китай, Съединени американски щати, Европейски Съюз, водеща до релативно, а в вероятност – и безусловно обедняване на европейските нации.
- Неспособността на центъра да откри решение за огромни проблеми от вида „ миграция “, принуждаваща страните да не помнят за европейското единение и да търсят разрешаването на казуса в личните си сили.
- Увеличаващото се съмнение в структурата на Европейски Съюз и подозренията в демократичността и отговорността на неговите институции.
- Настъпващите процеси на стесняване на глобализацията и връщане към модела на суверенните народи.
Тук би трябвало да създадем едно конкретизиране. Когато приказваме за глобализация, би трябвало ясно да формулираме това разбиране. Глобализацията съставлява развой на интернационализация, протичащ във всички сфери на живота – в стопанската система, културата, техниката, финансите, връзките, миграциите на популацията, и така нататък Основната движеща мощ на въпросното събитие е бурният растеж на интернационалната търговия.
Глобализацията е идеология. Тя допуска забележителен отвод от народен суверенитет и прехвърлянето на редица национални пълномощия в ръцете на неизбирани от никого наднационални структури, свързани най-много с банковия капитал и транснационалните корпорации (ТНК). Глобализацията не е ново събитие – сходни процеси са протичали и в предишното, несъмнено, на районно ниво, в познатия на цивилизациите свят, който античните хора наричали със старогръцката дума ойкумене (познатия обитаем с хора свят).
Глобализацията не трябва да се бърка с фрапантно увеличената опция на човечеството да се реалокира в пространството и поддържа връзка в действително време, което сякаш смалява планетата и я сплотява. Бихме могли да назовем това събитие „ планетарна взаимосвързаност “. Но би трябвало наложително да вършим разлика сред глобализацията като ново, постиндустриално устройство на света, нов политически и стопански ред, и планетарната взаимосвързаност като все по-нарастващи благоприятни условия за напредване, връзка и взаимоотношение. Впрочем, тематиката за глобализацията изисква да бъде развита в обособен концептуален материал.
Но да се върнем към тезата за наближаващия провал на Европейски Съюз. Видяхме какви са центростремителните и центробежните сили. Сега да си представим по какъв начин би изглеждал един разпад на Европейски Съюз.
Веднага би трябвало да кажем, че взривен разпад няма да има. Нещо повече, международното развиване демонстрира, че някаква форма на взаимоотношение сред страните безусловно ще се резервира. Става дума най-много за благоприятни условия за елементарно придвижване на хора, капитали и артикули. Т.е. за многостранни митнически и визови съглашения. Очевидна е наклонността за понижаване на визовите ограничавания – през днешния ден от ден на ден страни, даже от разнообразни континенти, подписват съглашения за безвизови връзки. Същото се отнася за капиталите и търговията. Така че можем да чакаме от структурата на днешния Европейски Съюз да се запазят някакви форми на обединяване от рода на Общия пазар от 60-70-те години на предишния век. Но с премахване на общоевропейските структури като парламент, Европейска комисия и цялата останала администрация, както и с анулация на огромна част от европейското законодателство, ограничаващо вземането на решения в границите на националните страни.
От друга страна, разумно е да чакаме, че разпадът на Европейски Съюз ще протече като делението на клетките в биологията. В рамките на уголемената клетка (ЕС) се оформят едно или повече ядра, които нарастват и се обособяват като обособени структури. След което огромната клетка се разпуква и от нея излизат нови кафези. Наблюдават ли се процеси на образуване на сходни ядра в огромната клетка? Да. Например:
- Ядро № 1: Вишеградската четворка, сплотяваща някои католически страни от Централна и Източна Европа. Започваме с нея, тъй като тази конструкция към този момент е осъществена.
- Ядро № 2: от време на време зараждащата и бурно обсъждана концепция за „ Европа на разнообразни скорости “. При нея се обрисува ядрото на „ високите скорости “ – страните, заемащи територията на някогашната Каролингска империя, оформила се при Карл Велики и обединила огромна част от Западна Европа под единна власт, споена от християнството: днешните Франция, Германия, Северна Италия, Австрия, Швейцария, Белгия и Холандия. Това са, общо взето, страните-основателни на Европейския съюз, като, несъмнено, се регистрира неутралният статут на Швейцария и Австрия.
- Ядро № 3: Скандинавските страни (Дания, Норвегия, Швеция), които имат древен исторически опит на взаимно битие: трите страни през 1397 година влизат в Калмарския съюз, от който през 1523 година излиза Швеция, само че останалите две не престават да живеят в съюза цели 434 години – до 1814 година
Би трябвало да се чака, че това ще бъдат хлабави съюзи с главната цел да улесняват решенията на зараждащи проблеми и да създават взаимни политики по избрани въпроси, както това се прави през днешния ден във Вишеградската четворка, само че без да има огромно въздействие върху националния суверенитет.
Остават обаче две категории страни – тези от Иберийския полуостров и ненапълно Италия (PIGS), от една страна, и страните от Балканския полуостров – от друга, като Гърция заема междинно състояние, тъй като, сходно на другите, принадлежи към Средиземноморския ареал на Южна Европа.
Може да се допусна, че „ каролингските “ страни, въпреки и с отвращение, ще приобщят Испания, Португалия и цяла Италия, а Вишеградската четворка ще се усили до шесторка със страни като Хърватска и Словения.
За да останат страните от Балканския полуостров, наследници на Османската империя, които не са в положение да осъществят никакво обединяване. Дори в интервала сред двете международни войни през първата половина на ХХ в., когато е било явно, че обединявания под 40-50 млн. души не могат да се опълчват на Великите сили в идната опустошителна война, Балканските страни по този начин и не са постигнали никакъв прогрес в това отношение. Въпреки, че са били налице напъните на някои среди и някои владетели от онази ера за обединяването на Гърция, България, Сърбия, Румъния в един съюз, спояван от православието и общата историческа орис.
Днес това е напълно непостижимо, тъй като религията към този момент не е никакъв фактор, икономическите проблеми на всички страни в района – големи, етническите несъгласия – неразрешими, а манталитетът на ръководещите елити – противопоказан на всевъзможни форми на обединяване.
Независимо от волята на нашия народ (или на неговите елити) при един предстоящ разпад на Европейски Съюз България ще остане сама и беззащитна, като се има поради положението и на стопанската система, и на войската, и на възприятието за национална принадлежност у днешното население на България. Дали наклонността за разпад на Европейски Съюз ще стигне до разумния си свършек, или европейските нации ще намерят modus vivendi в реформиран съюз с минимална администрация, нашето общество би трябвало да е наясно, че е доста вероятен и неприятният сюжет, и да бъде готово да го посрещне. Защото при положение на разпад страната ни най-вероятно ще попадне под турско, а не, както мнозина пророкуват, под съветско въздействие. Не бива нито за момент да забравяме, че България е част от Пост-османското пространство, от което Турция в никакъв случай не се е отказвала.
Какво би трябвало да направи нашето общество, с цел да не бъде пометено от допустима геополитическа стихия, е въпрос на обособена тематика. Тук с две думи ще кажем единствено, че единствената отбрана от сходни тежки разтърсвания е мощната страна. А мощна страна в актуалния свят може да има единствено при доста развита и мощна народна власт. Пряката народна власт. /БГНЕС
--------------------------------------------
Петър Клисаров, политолог и създател на книгите " Игрите на властта " /2012 г./, " Огледалото на митингите 2013 – 2014 година " и други Анализът е изработен особено за Агенция БГНЕС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ