Напоследък се пише толкова много за . И почти никой

ПсихоХигиена: Правото да не прощавам!

Напоследък се написа толкоз доста за. И съвсем никой не споделя, че всеки от нас също по този начин има и правото да не прости! Може би това е кощунствена концепция, само че има неща, които е доста мъчно да се простят.

Това важи изключително за тези, които са претърпели принуждение и други тежки контузии. Това важи и за тези, които са имали тежко детство. Това се отнася за всички, чиято душа е осакатена от едно или повече събития от предишното. Това се отнася за всички, които са страдали от някакво извънредно, шокиращо, чудовищно прекарване и в този момент живеят с него. Вътре.

Какво ни остава след травматична обстановка? По предписание това е сплав на най-силните усеща: яд, засегнатост, възмущение, самосъжаление и така нататък Каква е тази хипер-важна задача- да простиш!

И за какво тази задача е по-важна от това, което в действителност се случва вътре в индивида, безутешен и измъчен от своето травматично прекарване? И това макар обстоятелството, че пострадването, даже през годините, може да остане бълбукащ вулкан, въпреки и някъде надълбоко вътре.

Разбирам от кое място идва това наставление. Да, правилно е, че, не прощавайки, ние наказваме не тези, които са ни обидили, а себе си, тъй като се варим на огъня от личните си горещи усеща. Както се споделя: всичко си има цена.

И в този случай цената за НЕпрощаване е мощно сдържано напрежение от тези усеща, кълбо от болежка вътре в непрощаващите. Но в случай че не се чувствате подготвени и най-важното – нямате предпочитание да простите, ето ви подарък: дава ви се правото да не простите!

Тук обаче има съответна психохигиена на държанието.

Задача 1. Отбележете мястото на непростимостта в своята психическа действителност

Много е значимо да видите това ваше „ СЕГА “; тази точка, в която не можете или не желаете да простите на някого за нещо. Важно е да си позволите да сте в този миг за известно време: месец, година, няколко години – толкоз дълго, колкото е належащо. Като цяло това значи „ да простиш на себе си, че не можеш да простиш на различен “.

Упражнение:

Нарекох това упражнение „ Не ти прощавам! “ Техниката е доста елементарна: вземате празен стол, поставяте го против себе си. Ако е допустимо, сложете на стола фотография на индивида, който ви е обидил, или просто си го представете по какъв начин седи на този стол в присъщата си поза. И тогава, обръщайки се към него с цялото възприятие, което ще се роди във вас в този миг, кажете: „ Не ти/ви прощавам! “.

Повторете тази фраза няколко пъти, като всякога увеличавате силата на на гласа си, усилвайки звука. Е, в случай че желаете, можете даже да крещите. А вашата задача е да се вслушвате в своите усеща, чувства, мисли. Просто слушайте и отбелязвайте. Важно е да спрете в точния момент това упражнение.

То не е ориентирано към канализиране на емоциите; задачата му е да ви помогне да видите и почувствате това място във вашето непрощаване, където се намирате сега; да видите, да чуете, да почувствате своето непрощаване, да признаете тази житейска точка – и нищо повече.

Задача 2. Отслабване на силата на разрушителните страсти

Втората също толкоз скъпа задача, която разумно следва от последното упражнение, е да отслабите силата на гнева и болката вътре, с цел да не ви унищожат тези интензивни усеща. Може да не сте подготвени да простите, само че това не значи, че би трябвало да носите този товар от болежка в себе си.

Упражнение:

Колкото и да е необичайно, вие би трябвало сами да станете конструктор на това упражнение. Важно е да останете сами, без очевидци в изолирано пространство и да отбележите възприятията, подбудени от пострадването ви, в това число от материала на предходното упражнение.

Сега се пробвайте да ги разграничите или да маркирате основното възприятие. Какво е това: Болка? Страх? Гняв? Тъга? Негодуванието? Или може би това е единствено чувство? – тежест в гърдите, буца в гърлото, нож в гърба и други След като сте намерили контакт със своите усеща и чувства, намерете формата на изложение на този вътрешен материал, която е подобаваща за вас. Можете да употребявате всевъзможни средства, подобаващи за изложение на страсти: бухалка и възглавница / музикална мелодия/ вашето тяло – всичко, което сметнете за добре.

Моята лична история на това място е такава, че в точния миг се улових в устойчиво присъстващата изтощителна тъга и самосъжаление по отношение на обстановка преди 7 години, контузията ме съпътстваше през всичките тези 7 години.

Ето за какво, откакто се върнах след следващия сеанс по психотерапия, взех решение най-накрая да приключа това: Включих мелодия, обвързвана с пострадването ми, и ридах 9 (!) часа подред. А след това потънах в лековит сън. И, повярвайте ми, от този миг седемгодишният поток от горест и други мъчителни усеща по отношение на тази съответна обстановка на процедура се изчерпа. Останалото довърши лечението.

Според мен, в случай че съумеете да постигнете или най-малко се докоснете до прочувствено облекчение, тогава това към този момент няма да е толкоз значимо: ще простите ли в миналото на индивида, който ви е наранил. А това, което е в действителност е значимо, е, че към този момент не сте се вкопчили тази в болежка и я пускате…

Понякога изходът от прошката не е неочаквана човешка обич и помилван на агресора на всичките му грехове, както пишат в някои книги. Не обич, а облекчение. И може би някой ден, постепенно, съвсем с шепот, ще преминете от гневен яд към ценене на човешкото право да се вършат неточности.

Също по този начин – имам вяра – всяко събитие ни учи на нещо; то се трансформира в скъпо, незабравимо прекарване и на тази концепция също можем да се опрем. И също по този начин, както споделя един прочут психотерапевт, белегът е място, което след укрепване става по-здраво от останалата кожа …

personagrata