Изкуството на ябълките в центъра на Пловдив
Намери се най-накрая място за една 15 годишна концепция. Идеята е на Красимир Кумчев, поземлен съветник и производител на ябълки, един човек, обвързван с тоя плод още отпреди десетилетия, когато ръководеше най- огромния ябълков масив може би в света. АПК-то тогава доставяше с ябълки цяла Москва, само че през днешния ден е единствено спомен. Не е ясно какви ябълки ядат през днешния ден московчани, само че ние купуваме ябълки от Полша, а тоя древен плод се трансформира все по- бързо в претендент за Бялата книга.
Красимир Кумчев е от хората с ползи и към земята, и към изкуството, а и твърдо има вяра, че осемхилядната история на Пловдив се дължи в огромната си част на плодородната земя в близост. Опитите му да направи най-малко витрина на това изобилие в града траят 15 години и са почетени от три кмета, само че са претърпели крах. Първоначалната концепция е била да се засади повърхност на територията на Международния панаир, аха да стане и собствеността се сменя и концепцията изстива. Следващият кмет се насочил към Небет тепе, само че и там блъснали на камък. В дословния смисъл. Третият - Славчо Атанасов, даже аташирал към Кумчев човек от общината, с който да обикалят града и да търсят място. Положили огромни старания, само че отново не съумели. Когато предложил дръвчета в огромни саксии да бъдат ситуирани над подлеза на ул. " Гладстон ", проектантите са споделили, че той няма да издържи.
Така фантазията за бутикова, само че напълно същинска ябълкова градина в Пловдив остава невъзможна. Допреди дни, когато с концепцията се срещат не управници и не земеделци, а двама от изтъкнатите интелектуалци на града - писателите Недялко Славов и Александър Секулов. Щом чул за тази несбъдната загадка ябълкова градина, драматургът на Пловдивския спектакъл и шеф на едно от заведенията в Капана, известно с богатата си културна стратегия, Сашо Секулов, просто му споделил, че, единствено да си изпият кафето и ще му покаже къде ще се сбъдне ябълковата фантазия.
И тя в действителност се сбъднала безусловно за два дни. Седем дървета от четири подбрани сорта към този момент са засадени в оградена с жив плет неголяма зелена повърхност тъкмо против остарелия вход на Съдебната палата в Пловдив, на метри от оживения бул. " Шести септември ". Това към момента е в рамките на Капана, тъй че артистичният квартал още следващата година ще предложи нова атракция - хубави български ябълки.
Дръвчетата са тригодишни, едното има плодни пъпки и дава обещание сигурна годишна продукция още идващото лято, останалите също са на път. Един от сортовете - алена превъзходна - ще бъде и с надпис и ще дава в действителност невероятни сувенири от Пловдив. По слънчева технология Кумчев всяка година създава сходни надписани ябълки в градините си край Трилистник - текстът или картинката се залагат при растежа и с узряването на плода се появяват като неделима част от кората му.
А цялата история демонстрира, че когато ябълката на познанието падне върху глава, която е задоволително узряла, с цел да я оцени, се ражда ябълкова градина.
Красимир Кумчев е от хората с ползи и към земята, и към изкуството, а и твърдо има вяра, че осемхилядната история на Пловдив се дължи в огромната си част на плодородната земя в близост. Опитите му да направи най-малко витрина на това изобилие в града траят 15 години и са почетени от три кмета, само че са претърпели крах. Първоначалната концепция е била да се засади повърхност на територията на Международния панаир, аха да стане и собствеността се сменя и концепцията изстива. Следващият кмет се насочил към Небет тепе, само че и там блъснали на камък. В дословния смисъл. Третият - Славчо Атанасов, даже аташирал към Кумчев човек от общината, с който да обикалят града и да търсят място. Положили огромни старания, само че отново не съумели. Когато предложил дръвчета в огромни саксии да бъдат ситуирани над подлеза на ул. " Гладстон ", проектантите са споделили, че той няма да издържи.
Така фантазията за бутикова, само че напълно същинска ябълкова градина в Пловдив остава невъзможна. Допреди дни, когато с концепцията се срещат не управници и не земеделци, а двама от изтъкнатите интелектуалци на града - писателите Недялко Славов и Александър Секулов. Щом чул за тази несбъдната загадка ябълкова градина, драматургът на Пловдивския спектакъл и шеф на едно от заведенията в Капана, известно с богатата си културна стратегия, Сашо Секулов, просто му споделил, че, единствено да си изпият кафето и ще му покаже къде ще се сбъдне ябълковата фантазия.
И тя в действителност се сбъднала безусловно за два дни. Седем дървета от четири подбрани сорта към този момент са засадени в оградена с жив плет неголяма зелена повърхност тъкмо против остарелия вход на Съдебната палата в Пловдив, на метри от оживения бул. " Шести септември ". Това към момента е в рамките на Капана, тъй че артистичният квартал още следващата година ще предложи нова атракция - хубави български ябълки.
Дръвчетата са тригодишни, едното има плодни пъпки и дава обещание сигурна годишна продукция още идващото лято, останалите също са на път. Един от сортовете - алена превъзходна - ще бъде и с надпис и ще дава в действителност невероятни сувенири от Пловдив. По слънчева технология Кумчев всяка година създава сходни надписани ябълки в градините си край Трилистник - текстът или картинката се залагат при растежа и с узряването на плода се появяват като неделима част от кората му.
А цялата история демонстрира, че когато ябълката на познанието падне върху глава, която е задоволително узряла, с цел да я оцени, се ражда ябълкова градина.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ