„Граница“ – кино приказка за възрастни
Наградата, която този филм завоюва в Кан, е в категорията „ Особен взор “ и надали може да се измисли по-подходящо име. Защото този филм е незабравим и несъмнено заслужава награди – досега те са към две дузини – само че той е също по този начин необикновен, съвсем физически некомфортен за гледане и е, да, необикновен взор върху света.
Режисьор и съавтор на сюжета е иранецът със шведски паспорт Али Абаси. Асоциациите със личната му орис и проблемите с акомодацията и приемането в Швеция наподобяват предсказуеми, само че са факт – точно това е първичният му подтик да се заеме с творбата на Йон Айвиде Линдквист.
Тина работи на границата, по-конкретно на морската граница на Швеция, където минават пасажерите от фериботите. Тя има свръхчувствителни сетива и безусловно надушва неприятните хора. Тина живее на границата и в доста по-буквален смисъл – тя има съвсем свръхестествена връзка с природата, животните не се опасяват от нея, а хората, в противен случай, са по-скоро резервирани.
Един ден през митницата минава Воре, който съвсем наподобява на Тина. Тя надушва нещо у него, само че по този начин и не знае какво – може би това е просто неговата различност. Тина и Воре са необикновен тип същества и срещата им ще ги накара да премислят връзките си със света и с хората, които ги заобикалят.
Малко прекомерно тъмен и заплашителен за моя усет и с основни герои, които са потресаващо гримирани (филмът е с номинация за Оскар в категорията), „ Граница “ е от тези филми, които са хем некомфортни, хем напряко не можеш да отделиш очи от екрана. Тина и Воре са грозни, само че всичко останало, гората и природата са снимани прелестно и във кино лентата има фрагменти, които са съвсем омагьосващи.
Въпросите за човешкото и отвъдното, за положителното и неприятното, за човечността и нейното друго, за любовта и интимността са част от киното от самото му начало и е мъчно да се откри толкоз необикновен взор. „ Граница “ несъмнено ще ви изненада и ще ви замисли – киното го прави все по-рядко.
Режисьор и съавтор на сюжета е иранецът със шведски паспорт Али Абаси. Асоциациите със личната му орис и проблемите с акомодацията и приемането в Швеция наподобяват предсказуеми, само че са факт – точно това е първичният му подтик да се заеме с творбата на Йон Айвиде Линдквист.
Тина работи на границата, по-конкретно на морската граница на Швеция, където минават пасажерите от фериботите. Тя има свръхчувствителни сетива и безусловно надушва неприятните хора. Тина живее на границата и в доста по-буквален смисъл – тя има съвсем свръхестествена връзка с природата, животните не се опасяват от нея, а хората, в противен случай, са по-скоро резервирани.
Един ден през митницата минава Воре, който съвсем наподобява на Тина. Тя надушва нещо у него, само че по този начин и не знае какво – може би това е просто неговата различност. Тина и Воре са необикновен тип същества и срещата им ще ги накара да премислят връзките си със света и с хората, които ги заобикалят.
Малко прекомерно тъмен и заплашителен за моя усет и с основни герои, които са потресаващо гримирани (филмът е с номинация за Оскар в категорията), „ Граница “ е от тези филми, които са хем некомфортни, хем напряко не можеш да отделиш очи от екрана. Тина и Воре са грозни, само че всичко останало, гората и природата са снимани прелестно и във кино лентата има фрагменти, които са съвсем омагьосващи.
Въпросите за човешкото и отвъдното, за положителното и неприятното, за човечността и нейното друго, за любовта и интимността са част от киното от самото му начало и е мъчно да се откри толкоз необикновен взор. „ Граница “ несъмнено ще ви изненада и ще ви замисли – киното го прави все по-рядко.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ